Смарт контрактите отвоюват заслужено внимание
 
13 септември 2017, 11:22 | адвокат Пламен Христозов* | Видяна: 435
 
 

С огромна доза увереност можем да заявим, че 2017 г. утвърди съществуването на едно сравнително ново за правния мир понятие - смарт контрактите. Вероятно под този термин то ще навлезе и при нас, макар еквивалентът му на български  - "умен договор", да е достатъчно приемлив и практичен. Все пак, смарт контрактите са изключително нашумяло и актуално явление в световен мащаб и със сигурност потенциалът на  развитието му ще доведе до използването на същото унифицирано наименование, към което и ние ще се придържаме.

За какво става дума?

По най-разбираем и популярен начин може да се обясни, че това е договор, който е сключен с използване на блокчейн технология. Чрез нея се гарантира автоматичното изпълнение на правата и задълженията по договора (самоизпълнение), щом настъпят уговорените от страните условия. Наличието на създадената облигационна връзка, начинът и времето на изпълнение се удостоверяват от самата система по неоспорим начин. Промените са невъзможни, защото ще нарушат вече създадената верига. Информация за съществуването и изпълнението на договора имат всички останали участници в системата, което валидира по безспорен начин тези факти.

Вниманието към смарт контрактите се концентрира в голяма степен, поради шумното развитие на криптовалутите и стоящата в основата им блокчейн технология. Волатилността на биткойн откри възможности за неистов спекулативен интерес и съвсем естествено прави реклама и на самата технология за генерирането и търговията им. Оказва се, че блокчейн технологията и разпределителните сметки не са единствено създадени и приложими за търговия на критптовалути. Все пак, притежаваният "криптоактив" трябва да послужи за нещо, за да има смисъл от него - да се закупят стоки , платят услуги, придобият права.  Ето защо, все повече юристи съвсем удачно се опитват да посочат приложението им при сключването и изпълнението на договори от различен характер.

Смарт контрактът  като термин възниква в средата на 90-те години на миналия век. Негов автор е компютърният специалист и криптограф Ник Сзабо (Nick Szabo), който   бе и сред челните лица в списъка за вероятни автори на биткойн. Вложеният от Сзабо смисъл в смарт контракта е много по-широк и може да се определи като договор, сключен по електронен път. В днешно време, когато се говори за смарт контракти, се има предвид най-вече договори, сключени с блокчейн технология  или разпределителна сметка, защото именно използването им придава революционност на явлението.

За да ги обяснят с езика на правото и да поставят основа за задълбочен анализ, повечето правни изследователи се стараят да предложат удовлетворителна юридическа дефиниция. Един удачен опит в тази насока е на Кристофър Клак, Викрам Бакши и Лий Брейн[i], според които: "Смарт контрактът е автоматизиран и изпълним договор. Автоматизиран от компютър, въпреки че някои части може да изискват човешка намеса и контрол. Изпълним от правната сила на правата и задълженията или посредством защитен от подправяне компютърен код". Други твърдят , че смарт контрактите не са нищо повече от  традиционно обвързващо споразумение, но във вид на компютърен код[ii]. Битката на дефинициите сигурно ще бъде дълга, а може и да не приключи. Определено няма да се прояви надмощие на накоя от страните докато не дойдат нормативните промени, които да ги отразяват и регламентират  по някакъв начин.

Лично аз считам, че можем да наречем смарт контракта договор, който е сключен посредством блокчейн технология.Това няма да подцени новаторството на явлението, ала ще запази правната му същност на обвързващо споразумение. Също така, не се избягват и цялата гама от нововъзникнали обстоятелства, с които ще трябва да се съобразяваме заради  факта, че дадена облигационна връзка е възникнала  посредством блокчейн, вместо по "старомодния" начин. В самата си основа това е вид писмен договор. Дали е обективиран на глинена плочка или в компютърен код, писменият договор, все пак остава писмен, с всички произтичащи за страните правни последици. При блокчейн технологиите предимството  е, че правата и задълженията на страните се изпълняват и упражняват сами (автоматизирано), без да е необходима намесата на трета страна. При  възникване на условията за изпълнение на сключения договор, той ще се самоизпълни безпрекословно, за което информация има цялата мрежа на участниците. Имаме конкретно идентифицирани страни, момент на сключване и изпълнение на договора, а също така и неговото автентично съдържание,  с което е сключен и изпълнен. Тези обстоятелства стават общоизвестни и непротивопоставими. Единствената правна аналогия , за която мога да се сетя, е с нотариалната заверка на подписа и съдържанието. Колкото и еретично да изглежда сега, не виждам обективна пречка (извън позволеното от закона, разбира се) сделка с недвижим имот да бъде сключвана и по този ред. Всички удостоверителни елементи на нотариалния акт са налице - страни, съгласие, дата място, съдържание и т.н. На въпроса: "Кой ще удостовери спазването на особените изисквания на закона и конфликта на конкретния договор с императивни правни норми?", отговор съм сигурен , че ще бъде намерен, след задълбочена дискусия и дебат на предлаганите решения в близко или не толкова близко бъдеще. Все пак, ако можем да накараме домашния компютър да ни покаже в детайли Сикстинската капела докато слушаме как ни възпроизвежда Трети брандербургски концерт, то би следвало да се справим и с такива предизвикателства.

Разбира се, не бива да изпадаме в крайности. Смарт контрактите не са приложими навсякъде и във всичко. Разпределителната сметка дава много възможности, но възникват ограничения и неудобства, както и изцяло нови ситуации за гражданския оборот. Има сфери, в които приложението им навлиза с пълна сила. При търговията с ценни книжа, застрахователни договори и синдикативни заеми скорошното им използване е твърде вероятно, но остават все още достатъчно други области, в които са неподходящи, нецелесъобразни или въобще непригодни.

Възниква и цял куп от въпроси без конкретен отговор. Не е ясно как да се променят договорките, ако се наложи, как да се поправят грешките в предмета, страните или съгласието и други такива. Веднага се сещам за следната реална ситуация. Присъщо на смарт контрактите е приложението на криптовалутите - етериум например. Повечето криптовалути се характиризират с голяма волатилност и смазващ спред. От момента на сключването до изпълнението на правата и задълженията може да не е изминало много време, но ситуацията на пазара да се промени драстично, заради което някоя от страните да попадне в положение на стопанска непоносимост да изпълни  задълженията си. Според българското търговско право съдът може да се намеси в отношенията между страните и да измени или прекрати изцяло или отчасти  договор, който се е оказал стопански непоносим за някоя от тях (чл.307 от Търговския закон). Как ще се случи това при смарт контракти все още не е много ясно, а е добре да се знае и отчита. Всъщност, където и да разлистим Търговския закон и да го разгледаме през тази призма, ще възникнат много въпроси.

Прави впечатление, че отвъд океана темата набира по-голяма скорост, докато в Европа позицията е повече изчаквателна. Не ми е известно някоя от държавите-членки на Европейския съюз да е предприела законодателна намеса за нормативно регулиране на смарт контрактите, докато в отделни щати на САЩ  такива стъпки са налице.  Щатът Невада единодушно прие тази година Единен закон за електронните транзакции (Uniform Electronic Transactions Act - Nevada Senate Bill 398), с който се забрани възможността на местните власти да облагат с данъци и такси субектите при използването на блокчейн технологиите. Нещо повече - дава се и нормативна дефиниция на понятието "блокчейн технология", а смарт контрактът е законово описан като договор, съхранен под формата на електронен запис, отговарящ на изискването на глава 719 от Ревизирания статут на Невада (Nevada Revised Statutes), удостоверен от използването на блокчейн технология.  Няколко други щата също работят в тази насока. Щатът Делауеър официално от 1 август 2017 г. допуска възможността придобиването и прехвърлянето на дялове от търговски дружества, регистрирани на тяхна територия, да бъде извършвано с използване на разпределителна сметка.

Един от безспорните приоритети за работа на Европейската комисия е прилагането на Стратегията за цифровия единен пазар. В нея конкретика за нормативна намеса по тази тема отсъства. Остава усещането, че проблемът е на втори план, ако въобще е идентифициран, а приоритетните усилия са насочени в киберсигурността и платформите за електронна търговия, а поле за изяви и развитие има достатъчно.  Не бива да пропиляваме предимството, че сега България е излъчила лицето на най-висок пост в Европейския съюз в ресора на цифровото общество - г-жа Мария Габриел. Усилията за нормативно структуриране на смарт контрактите е съвсем уместно да бъдат визуализирани и от нейната работа в Европейската комисия, за което съм сигурен, че ще се концентрира подобаваща подкрепа.

*Адвокатско дружество "Иванова и Христозов"


[i] Clack C., Bakshi V. and Brain L. ( 2016, revised 2017). Smart Contract Templates: foundations , design landscape and research directions

[ii] Fabien Aepli & Nurith Cohen- Smart Contracts – simply explained ( http://mangeat.ch/smart-contracts-simply-explained/)