http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/09/12/3040575_bulgariia_veche_ima_pravo_da_poiska_gazova_pomosht_pri/
България вече има право да поиска газова помощ при криза
 
12 септември 2017, 17:15 | | Видяна: 10
 
Обмяната на информация пък ще позволи да се следи при какви условия големите потребители купуват газ. Когато в закон е определен доста специфичен праг, над или под който трябва да се предприеме определено действие, естественият въпрос е кой има интерес. Именно такъв е случаят с приетия във вторник от Европейския парламент регламент за газовата солидарност.От една страна, той задължава страните членки да си помагат, когато внезапно някоя от тях не може да осигури доставките си на газ, а от друга, въвежда прозрачност при снабдяването с газ, като задължава компаниите да докладват всяка съществена промяна в договорите за доставка, ако количествата в тях надвишават 28% от местното потребление. "Този процент представлява правилният баланс между административната ефективност и прозрачността", се казва в новия регламент.Но защо точно 28%, а не 30 примерно? Причината естествено няма нищо общо с официалното обяснение. В първоначалния текст на регламента, предложен от Европейската комисия (тя има законодателната инициатива в ЕС), този процент беше 40, или точно колкото е делът на руския газ в потреблението на Германия. Тоест, ако беше приет първоначалният вариант, германските компании нямаше да бъдат длъжни да докладват своите бизнес отношения с "Газпром"."Трябваше да водим сериозна борба с Германия и Франция, за да се приеме настоящият текст на регламента", каза зеленият евродепутат Клод Tюрмес по време на дебатите по директивата.Как този процент засяга България Отговорът е: сериозно. Регламентът за мерките за гарантиране на сигурност на газовите доставки е един от примерите, когато ЕС работи за по-малките си страни членки. И така разсейва представата, че в ЕС се случва само това, което поиска Германия.Комбинираният натиск на ЕК и на европарламента доведе до съгласие да се приеме доста по-обвързващо законодателство от първоначалното предложение. Въпреки съпротивата не само на Берлин и Париж, но и на Рим, Виена и Будапеща (по други причини), новият регламент задължава големите страни да не предприемат действия зад гърба на малките. Страните, които имат по-развити газови пазари и голяма пазарна сила (заради по-голямото си потребление), нямат много интерес да споделят нито търговските си тайни, нито да стават доставчици от последна инстанция за страни като България, която не може сама да си гарантира сигурността на доставките.Освен че дава повече възможности на малките страни членки, новото законодателство може да помогне на България да отпуши някои доста смислени проекти с Гърция, които засега оставаха само в сферата на концепциите.Какво предлага новият регламентНай-важното нововъведение е задължението страните членки да разработят планове за взаимопомощ, ако възникне криза с доставките им на газ. Тоест ако ненадейно "Газпром" спре газа за България, то Румъния, Гърция, Австрия и Унгария са правно обвързани да се притекат на помощ.В приетите текстове за разлика от първоначалния вариант се предвиждат санкции за страните или компаниите, който не подготвят такива планове за взаимопомощ или ако не ги прилагат, когато настъпи криза. В общи линии задължението е страните да предоставят всяко свободно количество газ, което не е необходимо за задоволяване на нуждата на уязвимите потребители (например домакинствата).Обмяната на информация пък ще позволи да се следи при какви условия големите потребители купуват газ. Това, от една страна, ще помогне на страни като България да имат по-ясен ценови репер, по който да сравняват предлаганите им от "Газпром" цени и условия. От друга страна, тази мярка ще позволи и да се следи дали например българските компании преговарят активно с руския си доставчик за по-добри условия, или са застинали в удобната си позиция на монополисти.И третата важна промяна е, че на газовата сигурност се гледа в по-широк аспект. В случай на криза с доставките те могат да бъдат гарантирани и с намеса в производството на електроенергия. Нещо, което между другото България предложи през 2014 г. (след публикация на "Капитал") - ако възникнат проблеми, Гърция да намали използването на газ за производство на електроенергия и да доставя освободените количества на север, а България да я компенсира за получената суровина с ток.Брадясали проектиНовият регламент отваря възможността да се отворят много идеи, които се обсъждат с Гърция от години. Освен схемата "газ срещу ток" може отново да се подновят дискусиите за взаимно поддържане на резерви.В момента тече подготовката за разширението на газовото хранилище в Чирен, което се оправдава с неясната концепция за създаване на газов хъб, т.е. разпределителна и търговска точка за потребители и извън България. Вместо това проектът може да се оправдае с възможността Гърция да съхранява газ в Чирен, срещу което България да получи квота за използване на гръцкия терминал за втечнен газ в Ревитуса. При такава схема двете страни максимално ще се възползват от възможностите за активна търговия, т.е. да закупуват газа от най-евтиният източник към момента – Гърция да складира евтин руски газ в Чирен, или обратно, когато цените на втечнения газ са по-ниски, България да черпи от този източник.Преди няколко години гръцката DEPA правеше бегли сондажи с подобен проект, но не се стигна по-далеч от опипване на почвата.Подобни договорки естествено никак не са лесни. Например, за да тръгне схемата "ток срещу газ", трябва да се приеме доста сложна компенсаторна схема за гръцките електропроизводители, които имат дългосрочни договори за доставки. Освен това без увеличаване на поддържаните от двете страни резерви бартерът няма как да проработи, защото и Гърция, и България разчитат основно на един и същ доставчик. Сега обаче има европейско законодателство, което задължава страните от региона да работят по подобни модели, които биха били много по-евтини, отколкото строежа на нова скъпоструваща инфраструктура.
 
Капитал