Промяна в заповедното производство
Съобщение за заповед за изпълнение, залепено на вратата, ще води до исков процес
Правната комисия прие на второ четене нова порция изменения в ГПК
 
26 септември 2017, 20:20 | Правен свят | Видяна: 5264
 
 

Не само възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение ще е основание съдът да указва на кредитора да подаде иск за установяване на вземането. Това ще става и ако уведомлението за издадената заповед за изпълнение е залепено на вратата или на пощенската кутия и длъжникът не се е явил да я получи.

Тази промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие днес на второ четене правната комисия  на Народното събрание. Днес депутатите посветиха пълен работен ден на обсъждането на измененията в ГПК, като след дълги дискусии бяха приети около десетина параграфа.

Едно от най-важните изменения е свързано със заповедното производство - в чл. 415 от ГПК. В първата му алинея депутатите записаха три хипотези, в които съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Първата е познатата - когато възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок. Втората е, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5. А третата - когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

В първите два случая искът ще е установителен, а в третия - осъдителен.

По време на дискусията стана ясно, че районни съдии, научили за готвената промяна, вече са изрази опасения, че тя ще доведе до 30% ръст на исковите производства. Омбудсманът Мая Манолова обаче заяви: "Защитаваме и постигаме нещо по-важно - хората да не са съдени, без да разбират за това".

Втората алинея на чл. 415 придоби следната редакция: "Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по чл. 415, ал. 1 т. 2 (когато връчването е станало със залепване на вратата или пощенската кутия - бел.ред.), съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418". Срокът за предявяване на иска остава едномесечен.

Предстои на следващото си заседание правната комисия да обсъди и допълнение в чл. 414 ГПК. Намеренията на депутатите са да разширят уредбата на възражението срещу заповедта за изпълнение, като най-общо да се регламентират различни видове според това дали адресатът ѝ твърди, че не дължи или заявява, че вече е платил. Депутатите имат намерение да запишат и възможност длъжникът да възрази само срещу разноските, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Тези изменения не бяха приети днес, защото членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова настоя да бъдат редактирани по-прецизно.

Банкова сметка в заявлението за издаване на заповед и в исковата молба

Друго изменение (в чл. 410) предвиди в заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължително да се посочва номер на банкова сметка или друг подходящ начин за плащане. Те стават задължителен реквизит и на самата заповед.

След дълга дискусия в чл.127 беше създадена нова алинея, която гласи: "По осъдителни искове за парични вземания ищецът посочва банкова сметка или друг способ за изпълнение". Споровете около това изменение, което засега не е сигурно, че ще получи окончателната подкрепа на пленарната зала, бяха основно около това дали посочването на банкова сметка трябва да е задължителен реквизит на молбата и дали да важи за всички искове. Като решението на комисията беше, че тя не трябва да е сред задължителните елементи на исковата молба.

"Промяната ме притеснява. Оборотът е динамичен, а ищецът се задължава да поддържа една сметка по време на целия исков процес", изрази опасенията си председателят на правната комисия Данаил Кирилов. Мая Манолова обаче настоя, че това е възможност да се спести процес на длъжник, който така ще знае незабавно как да плати. "В 20-годишната си практика досега не съм срещал страна, която да има воля и средства да плати и да не го прави", възрази Кирилов. "Нека да стимулираме хората и да не ги разкарваме, добре е и един процент от делата да спестим", каза адвокат Гигова.

Правната комисия прие и изменение, свързано с подсъдността, чиято цел е да намали концентрацията на дела в София. В нова ал. 2 на чл. 115 беше записано, че "прекият иск на увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпването на застрахователното събитие".

Проблеми с искове за 2,3 млрд. лв., свързани с фалита на КТБ

Изненадващ елемент в обсъждането на измененията в ГПК внесе посещението на членовете на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките проф. Валери Димитров и Борислав Стратев. Двамата казаха, че са дошли, за да запознаят депутатите с проблем, свързанв с несъстоятелността на Корпоративна търговска банка. Става въпрос за исковете (по чл. 57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност), които синдикът завежда срещу бивши администратори на фалиралата банка за обезщетение за причинени на финансовата институция вреди.

Валери Димитров съобщи, че са предявени 162 иска за 2,3 млрд. лв. срещу бивши администратори на КТБ. "Но се яви непреодолима пречка - нито един от тях не може да бъде намерен и съдът му назначава особен представител. Минималните възнаграждения на тези особени представители ще са за около 12 млн. лв., а тези пари идват от масата на несъстоятелността и никога няма да можем да ги възстановим. Така сме изправени пред алтернативите делата да бъдат прекратени или да ощетим кредиторите", изложи проблема Димитров. И добави, че с колегите му са обсъждали два варианта за изменение на закона. Първият е на шефовете в КТБ да бъдат определени адвокати по Закона за правната помощ, а вторият - да се предвиди, че не се назначават особени представители на хора, които умишлено саботират производството.

"От 15 000 адвокати няма такъв, който да се съгласи да стане адвокат на Цветан Василев за 300 лв. по дело за милиарди", каза Валя Гигова. А председателят на комисията Данаил Кирилов призова членовете на управата на фонда да помислят върху повече варианти за решаване на проблема и да ги предложат на депутатите.