Проф. д-р Сашо Пенов:
Правото не е тебеширена наука
"Едно общество, което не вярва в съдебната система, не е здраво общество", казва деканът на 125-годишния Юридически факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
 
03 ноември 2017, 06:14 | Цветелина Янкова | Видяна: 1625
 

Проф. д-р Сашо Пенов, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

 

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е най-старото висше учебно заведение в България. Законът за откриване на висшето училище в София е приет на 8 декември 1888 г., а на 2 ноември 1892 г. се открива и Юридическият факултет, който навършва 125-години от създаването си.  

"Правен свят" разговаря с декана на факултета проф. д-р Сашо Пенов:

Проф. Пенов, Юридическият факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" чества 125-та годишнина от създаването си. Кое е най-голямото предизвикателство, с оглед на това, че историята дава привилегия, но и задължава?

Юридическият факултет е със страшно много традиции, от гледна точка на образователния процес в него. Той е отворил врати само 14 години след възстановяването на държавническите традиции в България, прекъснати за цели пет века. Радетели за създаването на такъв факултет са били, например, Константин Иречек, Петко Каравелов, Гаврил Кръстевич, Стефан Бобчев, Константин Величков. Поколения юристи са се обучавали и преподавали в него и всички те са допринесли за развитието на българската правна наука и за утвърждаване на държавността в България, в съвременни условия и за утвърждаването на България като правова държава и достоен член на Европейския съюз. Историята задължава приемствеността между поколенията да е такава, че всяко следващо поколение да се учи от постиженията на предходното, но и да се стреми да създаде условия и последващото поколение да бъде все по-добро и все повече да утвърждава ценностите на правото. Всъщност, Юридическият факултет е този, който дава облик и на целия Софийски университет. Разбира се, всеки от факултетите в сферата на научното познание е водещ, но един университет не би могъл да съществува пълноценно, ако няма Юридически факултет към него. Още през 1892 г. ректорът Димитър Агура е казал, че "страна, в която няма ред и правда, е осъдена на загиване. Ето защо, след просвещението, във всяко висше училище на първо място трябва да бъде застъпено правото". Освен общото образование, което дава основите на човешкото познание, разбиранията и очакванията на човека да живее в справедливо общество, основано на демократична законова уредба, се изграждат именно в юридическите факултети. 

Вече не е прецедент това, че български студенти, голяма част от които възпитаници именно на ръководения от Вас факултет, печелят международни състезания по право. Каква е тайната на този успех?

Тайната на този успех е в желанието на студентите сами да натрупват знания и сами да се усъвършенстват. Ние подпомагаме този процес, но без желанието на студентите, без стремежа им към надграждане нищо не би се получило. Това са млади хора с широка обща култура, които в условията на конкурентоспособност, не само в България, а и с образованието по право в Европа, искат в съвременните условия, когато животът се интернационализира, да премерят своите сили с техни колеги от други университети. Аз се радвам, че те успяват. Дори смятам, че понякога самото участие в такива състезания е много полезно, защото така, от една страна, се завързват приятелства, а от друга - човек получава самочувствие и то в международен аспект. Надявам се, че тези млада хора ще бъдат търсени и насърчавани за тяхната успешна реализация.

Мислите ли, че сред тези студенти може да са бъдещите български управници? Защото не е тайна, че именно Юридическия факултет на СУ са завършили много голяма част от българските управници, не само на Прехода, а и в цялата Трета българска държава.

Така е. Историята на факултета е богата на личности, които освен в академичната дейност, са взимали дейно участие и в политическия живот, но и спазвайки принципите на академичната автономия. Съвсем естествено е хора, които са получили добро образование по право, след това да се включат, под една или друга форма, в политическия живот.

Юридическият факултет беше домакин на най-голямото студентско състезание по право на Европейския съюз (ЕС), да очакваме ли още подобни форуми?

Така се случи, че Юридическият факултет тази година, в която честваме и 125-годишнината от създаването му, беше домакин на такова състезание по право на ЕС. В журито на състезанието участваха утвърдени юристи от съда на ЕС. Не само заради домакинството, а и заради качествата на студентите, нашият отбор спечели първото място. Разбира се, че ще продължим да правим изяви, за да можем да утвърждаваме мястото на Юридическия факултет към СУ като водеща институция, която дава качествено образование по право. Има и изяви, които предстоят, но нека не ги казвам отсега.

Проф. Пенов, успяхте ли да преодолеете напрежението с Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право"?

Не мога да навляза в детайлите, които съдържа правната уредба във връзка с измененията на Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност "Право". При нас е възможно приложението й, но за да се преценят измененията, би трябвало да мине известно време, за да можем да изследваме ефективността на новата правна регулация. От гледна точка на организация на учебния процес и учебните планове, смятам, че ще се справим. От качественото образование по право е заинтересована цялата юридическа общност и академичната общност, и практиците, а бих казал - и цялото българско общество. 

Има ли достатъчно кандидати за студенти в Юридическия факултет? Отдавна отминаха времената, в които най-трудно се влизаше "Право", сега се твърди, че студент по право се става и с тройка. А смисълът на реформата в юридическото образование е да се ограничи достъпът до Правните факултети, да се подобри качеството на образованието в тях, да имаме по-добри кадри за съдебната система и не само.

Преследваната цел е да се подобри качеството на образованието по право. Откакто съществува факултетът, винаги е имало желаещи да учат в него, независимо от степента на трудност на кандидатстването. Аз съм правил справки, които показват, че в последните години, а и винаги, броят на желаещите да учат в Юридическия факултет на СУ е достатъчен, така че да се осигури изпълнението на целите и задачите, които Законът за висшето образование възлага на висшите училища и факултетите в тях. Цифрата на желаещите е относително постоянна. Винаги сме имали по около 250-350 студенти на курс, които са учили в Юридическия факултет. Успешна реализация намират и студентите и от втората, по-млада специалност във факултета - "Международни отношения", която също е на първо място в рейтинговата система. Сега, след осъвременяването на формата на изпитите по български език и история, също имаме достатъчно желаещи, като тазгодишната кандидат-студентска кампания доказа, че имаме и доста хора, които не са успели да влязат да учат във факултета. Но желаещите, въпреки демографската криза, се увеличават. По повод влизането с тройки, смятам, че това са условни стойности и е свързано с начин на изчисляване на бала. Когато не удвояваме оценките, би се получила една цифра, когато ги удвояваме, би се получила друга цифра. Резултатите говорят, че студентите се представят добре на кандидат-студентските изпити, но  освен това се взимат предвид и оценките от средното им образование. Всеки изпит е относителен и освен това е само четири часа, в които на човек може да му се случи всичко. По-важното е да се даде възможност на учениците, които наистина искат да учат право, да имат възможност да се реализират. Наши студенти сами подеха и организираха дейности за популяризиране на обучението по право в средните училища.

Верни ли са данните, че годишно у нас в юридическите факултети влизат по 2000 души, а през 2016 г. около 10 000 студенти са се обучавали в специалност "Право"?  

Аз не разполагам с такава статистика, юридическите факултети в България са девет. Нямам представа по колко студенти се приемат в другите факултети, но конкуренцията между факултетите е добронамерена. Държа да го подчертая. В условията на добронамерена конкуренция, всеки гледа да даде по-добро образование и неговите студенти да се реализират.

Не трябва ли да се прецизира броят на факултетите и от кого зависи това? Какво ще работят, като завършат всички тези студенти?

Това е въпрос на управленска целесъобразност. Правото е регулирана професия и е въпрос на потребности на пазара на труда. Не само по време на следването, а и след това се продължава с изпитите – за адвокатура, за постъпване в съдебната власт в държавната администрация. Добрите познания по право изискват поддържането им през целия трудов живот. Кандидатствайки право, всеки би трябвало да преценява и възможностите за реализация. Срещал съм и студенти, които изучават правни науки без намерението да продължат да се занимават с право, а да надграждат познанията си от други научни области. 

Все пак, не е ли изненада за Вас, че в 44-то Народно събрание има толкова малко депутати с юридическо образование?

Далеч съм от мисълта да се занимавам с политически въпроси. Това са били кандидатите за народни представители и между тях има и юристи. Повече или по-малко – това вече е въпрос на политическите партии, които предлагат кандидатите на депутати. 

Станахте член на Съвета по законодателство към парламента. Провеждате ли вече заседания и какви препоръки отправяте към депутатите?

Бил съм член и на други съвети по законодателство  към Народното събрание и съм представял експертни становища и на други държавни органи. Смятам, че това е една експертна дейност, която от гледна точка на юридическата наука и подходи, би била полезна за което и да е Народно събрание, а не само за това. Експертните становища са независими, не ангажират органа, който е потребител на тези становища. Но винаги е добре да се чуе мнението на повече експерти в една или друга област.

Качествено образование би имало, ако и преподавателите са стимулирани, а не да им се налага да обикалят страната, за да четат лекции. Оптимист ли сте, че идеята Ви главните асистенти да получават заплата като на районни съдии, доцентите като на апелативни, а професорите да взимат заплата колкото върховен съдия, ще бъде осъществена?

Аз смятам, че това е възможност, която е постижима и мисля че и исторически е била приложима. Да оставим настрана състоянието на финансирането на висшето образование. Това е много дълга тема, напр. целевото използване на държавната субсидия по професионални направления и таксите на студентите, в която материя вече има и положителни ясни изменения в Закона за висшето образование. Крайно необходимо е младите хора, които искат да се занимават с наука, да имат достойно заплащане. Защото точно в годините, в които човек иска да натрупа знания, но и да решава и свои житейски проблеми, е редно да му се осигури едно възнаграждение, което да му даде възможност да се реализира не само в областта, в която е избрал, а и да реализира и житейските си цели. Научното израстване е труден процес. Това предполага запознаване с вагони литература, с традициите на цялата правна система, да не говорим за сравнителноправните изследвания. Това изисква много време и упоритост. Колегите, които не са добре материално осигурени, ако не получават достойно заплащане, биха се разпилявали в търсенето на странични дейности, за да могат да подпомогнат съществуването си. 

След ремонта на 272-ра аудитория на СУ "Св. Климент Охридски" отправихте апел за дарения и за 292-ра аудитория на Юридическия факултет, докъде стигна тази кампания?

Дарителската дейност в университета не съществува от времето на даренията за 272-ра аудитория. Вярно е, че фондация "Америка за България", по искане на факултета, откликна със значителна сума за това обновяване и се включиха също всички организации на юристите и отделни колеги. Аудиторията сега се ползва, освен за обучение, но и за изяви на университета и на юристите от всички професии. Множество юристи са правили дарения и преди това за обучение по право, множество колеги са се отзовавали на призивите за подобряването на материалната база, което е свързано и с качеството на обучението в Юридическия факултет. И 292-ра аудитория е завършена, благодарение на отзивчивостта на колеги, които са завършили този факултет и на организациите на юристите в България. Освен това, с индивидуални дарения, беше подобрена и 255-та аудитория. Ежегодно се даряват и средства на отличили се студенти, напр. от наследниците на проф. Таджер, проф. Герджиков, фондацията на възпитаниците на факултета, други лица и организации. Тоест, основните аудитории са обновени, но държа да отбележа, че ние успяхме да създадем и съвременна библиотека, увеличавайки и читателските места, създавайки съвременно хранилище. Това доведе до това, библиотеката да е със запълнени места от сутрин до вечер. Библиотеката стана естествено средище на студените, които идват, от една страна, за да овладяват правната наука, а от друга - за да изграждат своите приятелства. Разбира се, имаме още много неща да придвижваме, като напр. значително подобряване на условията за обучение на студентите, на труд и заплащане на преподавателите, използването на съвременни комуникационни система, преценка на възможности за електронна проверка на знанията, разширяване на материалната база, снабдяване с актуална съвременна литература, специализацията на научния състав и т.н.

Вие сте единственият представител на академичната общност в Националния институт на правосъдието (НИП), мястото, където завършилите право влизат да трупат опит, преди да влязат в съдебната система. Оптимист ли сте, когато следите випуските в НИП, че ще се възстанови доверието на обществото в съдебната система?

Смятам, че едно общество, което не вярва в съдебната система, не е здраво общество. Без вярата в правдата и справедливото нито едно общество не може да съществува. Естественото място за това са институциите на съдебната власт. Съдебната система е такава, каквито са всички системи в държавата. Кажете ми една система, за която да се твърди, че е съвършена? Специално НИП има малко по-друго предназначение. Там се набляга на овладяването на практически познания в съответната сфера, в която ще се развиват юристите, спечелили конкурси за съдии или прокурори. Това, което често се говори, че студентите нямат практическа подготовка, е наполовина вярно. Право не се изучава чрез интернет и популярна литература, нито пък се решават  казуси с "Да" и "Не" или въз основа на различните възприятия за това кое е морално или не. Първо, за да се стигне до практическата подготовка, би трябвало да се натрупат много теоретични знания, които да изградят понятийния апарат, с който студентите да могат да боравят и да говорят като юристи. Те трябва да овладеят правната терминология и едва тогава идват практическите умения, когато теоретичните познания се приложат към съответните житейски и практически казуси, които възникват. Целта на юридическото образование е не да учим студентите, че някоя папка е червена, зелена или манила, като цвят, а да могат да преценяват съдържанието на тази папка. Правото не е тебеширена наука, то изисква много добро познаване на правната терминология и много добри логически умения, с които се свързват понятията чрез методите на правното тълкуване, за да могат да се решават различните житейски казуси, защото съвършена и универсална правна уредба няма. 

В навечерието на кампанията по избора на нов председател на Върховния административен съд (ВАС) призовахте за "надграждане" на постигнатото, призовахте да няма обругаване на кандидатите, така, както се получава в последните години. Май не се случи точно това? Добър знак ли е, че все пак новият председател на ВАС Георги Чолаков не просто бе избран с впечатляващо мнозинство от два състава на Висшия съдебен съвет, но най-вече получи подкрепата на мнозинството от върховните съдии в Административния съд?

Разбира се, всяко следващо поколение трябва да надгражда над това, което е направило предходното, както вече говорихме в началото. Всяко поколение си има своите лидери. Връщайки се към 125-годишната история на факултета, тук е имало достатъчно изявени лидери. Било то в политическия живот, било то в академичния, било в научната дейност. Всеки трябва да се стреми да надгради, да постигне повече от предходния. За мен процедурата премина по новите изменения в Закона за съдебната власт и беше спазена. Трябва да се очакват резултатите, гледайки оптимистично, добронамерено и желаейки здраве и упоритост на новия председател, за да реализира целите си. Като човек съм възпитан и образован в този факултет да смятам, че обругаването не е начин за постигане на една или друга добронамерена цел. Човек може да отстоява и аргументира вижданията си без да очерня опонента си, дори и неговите аргументи да не се приемат. Разбира се, че е добър знак, че председателят на ВАС получи такова голямо мнозинство. Той бе предложен от колегията на ВАС, а и Висшият съдебен съвет на два пъти, с впечатляващо мнозинство, утвърди кандидатурата на г-н Чолаков. 

Какво бихте пожелали на колегите си по повод празника – 125 години Юридически факултет на СУ "Св. Климент Охридски"?

Искам да използвам повода да поздравя всички настоящи и завършили студенти в Юридическия факултет с желанието да бъдат преди всичко здрави и никога да не отстъпват от ценностите на правото. Покланям се пред паметта на преподавателите, които не са сред нас, но са оставили своето творчество и дух във факултета. Пожелавам на преподавателите от факултета здраве и упоритост при преподаване на ценностите на правото. Юристът е човек, завършил висше юридическо образование и придобил юридическа правоспособност, но по своята същност той е човек, при когото основополагаща е обичта и почитта към правото, който оценява житейските казуси чрез правните си познания. Нека правото да бъде верую и съдба на всички правници, нека да бъде повод за достойно упражняване на професията. Правото такова, каквото още древните римляни са го определяли – като изкуство за доброто и справедливото, защото равенството пред закона осигурява свободата на всички ни.