Христиан Митев, заместник-председател на Комисията по правни въпроси на НС:
Може Конституционният съд да не допусне искането на адвокатурата срещу поправките в НПК
Трябва да се даде шанс на института на "разпоредителното заседание", нека да видим как ще бъде прилаган една, две и повече години, коментира депутатът от "Обединени патриоти"
 
01 декември 2017, 06:33 | Цветелина Янкова | Видяна: 686
 

Христиан Митев е юрист, депутат в 43-то и 44-то НС, заместник-председател на Правната комисия на НС, снимка: БГНЕС

 

Господин Митев, през последните две седмици и съдиите от Върховния касационен съд (ВКС), и адвокатурата, в лицето на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), атакуваха част от последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) пред Конституционния съд. Какво очаквате да е решението на КС?

Избягвам да давам прогнози за съдебни решения. В случая ще се въздържа от произнасяне по отношение на решение на КС. Личното ми мнение е, че няма основания за обявяване на противоконституционност на текстовете, които са атакувани от ВКС и ВАдвС.

Защо, според Вас, исканията на ВКС и ВАдвС идват три седмици след влизането в сила на промените? Не следваше ли това да се случи веднага след приемането им от парламента?

Може би на колегите им е трябвало да се запознаят по-обстойно и им е било необходимо време, за да подготвят мотиви, с които да образуват жалбата пред КС и може би това е довело да забавяне. Факт е, че всъщност тези промени се дискутират още от лятото на 2016 г., когато беше изготвен проектът в Министерството на правосъдието. Доколкото си спомням, след една много продължителна дискусия с участието на всички заинтересувани – и на ВКС, и на ВАдвС, и на Върховната касационна прокуратура (ВКП), така че това не е проект, който е подготвен вчера и да е внесен на следващия ден и да е обнародван на третия. Доста дълго се дискутираха спорните въпроси, като тук поставям не само въпроса, който е атакуван от ВКС пред КС по отношение на подсъдността срещу лицата, заемащи висши публични длъжности, но и останалите съществени промени, като "разпоредителното заседание".

Всъщност, възможно ли е КС да не допусне искането на адвокатурата за обявяване на противоконституционност на над 20 текста в НПК? Все пак трябва да са налични нарушения на правата на гражданите с поправките в НПК, за да се допусне искането им.

Да, възможно е КС да прецени, че не е налице такова нарушаване на правата на гражданите, може да се каже дори, че е очаквано. Смятам, че действително може да се стигне до недопускане на тяхното искане.  

А очаквахте ли толкова силна съпротива от страна на професионалните организации, магистратите и неправителствения сектор по отношение на поправките в НПК?

В интерес на истината, очаквах атакуване по тази линия - още със становището си по внесения законопроект ВАдвС изказа критичните си бележки, които, в голяма степен, се съдържат в жалбата им до КС. По същия начин можем да говорим и за жалбата на ВКС, като там съдия Панова (Павлина Панова – заместник-председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия – бел.ред.) беше изложила мотивите, с които се атакува частта за подсъдността на лицата, заемащи висши публични длъжности.

Така или иначе, поправките вече са факт. Вие бяхте един от защитниците на измененията. По време на дебатите отчетохте ли факта, че Спецсъдът разполага с едва 18 съдии и е с недостатъчна материална база? Някои експерти смятат, че това може да доведе до блокаж на спецправосъдието както по отношение на корупционните дела, така и на тези за ОПГ.

Може би в недостатъчна степен беше направена тази оценка на въздействието в тази част на законопроекта. Подчертавам – в тази част, тъй като в останалите части този проблем не стои. От друга страна, смятам че се предприеха достатъчно бързи стъпки за промяна, включително в Закона за съдебната власт (ЗСВ), така че да може да се осигури в максимална степен разглеждането на делата в Специализирания наказателен съд и в Специализираната прокуратура, респективно в Апелативния специализиран наказателен съд и Апелативната специализирана прокуратура.  

Кой, според вас, трябва да реши кадровите и материални проблеми на спецправосъдието, след като вече поправките са факт?

Оттук нататък своята роля има Висшият съдебен съвет (ВСС), който би следвало да проведе конкурси за допълнителни щатни бройки в органите на съдебната власт, както и да определи критериите, въз основа на които ще се дават допълнителни възнаграждения на магистратите от специализираните съд и прокуратура. Законодателят е дал решение, било то добро, било то лошо, оттук нататък то следва да се изпълнява.

Има сериозни упреци към вас от страна на юристи, че по време на дебатите не сте се допитали до неправителствения сектор и експертите, че не сте провели задълбочен дебат с практици, с магистрати от всички нива и затова се е стигнало до недостатъчно добре обмислено решение.

Бих поканил абсолютно всички колеги да заповядат на заседание на Комисията по правни въпроси, те са публични. Смятам, че Комисията по правни въпроси е една от най-публичните и откритите, в която се дава трибуна и възможност на всеки, който е заявил желание, без значение от големината на неговата организация.

Специално за НПК, добре си спомням, че в дискусията участваха представители на Съюза на съдиите в България, те изразиха своето мнение и доводи, имаше и председатели на съюзи, които изразиха доводи по отношение на текстовете, с които се променя НПК. Имаше такава дискусия и в никакъв случай не смятам, че има някаква преграда пред това да се изслушват мнения, така че това обвинение е абсолютно неоснователно. Който е поискал, е добре дошъл да изрази своето становище пред народните представители.

Магистрати твърдят, че с влизането на поправките в сила е настанал хаос, тъй като се налага някои от тях да ревизират актовете си, с които се насрочва дадено дело, за да приложат новата разпоредба, която предвижда задължително разпоредително заседание. Поради това се налагало много дела да бъдат отлагани. В тази връзка има опасения, че от догодина делата срещу България пред ЕСПЧ за бавно правосъдие могат драстично да се увеличат.

Смятам, че и в момента има достатъчно дела, даже в досега съществуващото положение – без разпоредителното заседание, броят на тези дела е гарантирано висок. Ако приемем хипотезата, че на трета инстанция е направено възражение за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза и делото се върне отначало, не мисля, че процесът ще се развие по-бързо и в разумен срок. Няма да се изпълнят и целите на наказателната политика, която държавата си поставя с действащия НПК, нито ще имаме някаква генерална или индивидуална превенция в този случай.

Смятам, че трябва да се даде шанс на този институт, нека да видим как ще бъде прилаган, нека да видим какви ще са резултатите от това приложение, да направим оценка на въздействието поне една година след като той е прилаган, а според мен следва да са две и повече години, за да можем да видим реалните резултати.

На един процесуален закон му трябва повече време, за да даде резултати. Да му дадем това време и тогава вече да взимаме нови решения, без значение какъв ще е съставът на законодателния орган, тогава да се реши дали да бъде допълнително изменен, отменен или да запази действието на този нов институт за наказателен процес.

Критики има и по отношение на въведени "бонуси" за спецмагистратите. Всички професионални организации, както и ВСС, се обявиха против тези поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Някои питат - необходимо ли е допълнително възнаграждение за спецмагистратите, за да си вършат работата?

Това, което ние от "Обединени патриоти" изразихме като становище с гласуването си в пленарната зала е, че се съгласяваме със становището на ВСС за това, че не са целесъобразни тези текстове като промени в Закона за съдебната власт и се въздържахме. Но така или иначе, мнозинството в пленарната зала ги прие.

Смятам, че приемането на допълнителното възнаграждение за специализираните магистрати беше прибързано, отчитам това, което чухме от председателя на Специализирания наказателен съд и от председателя на Специализираната прокуратура в изслушването, което направихме с ръководителите на апелативните съдилища и прокуратури от цялата страна за това, че нямат достатъчно мотивирани магистрати, които да гледат делата и това би блокирало сериозно дейността на съда. Но смятам, че може би това не беше най-удачният вариант за решаване на проблема. Решението на парламента е факт, но и лошият закон е закон.

Вие сте заместник-председател на Правната комисия в парламента. Склонни ли сте с колегите ви да ревизирате поправките в НПК или поне част от тях, след огромната вълна от недоволство от страна на магистратите и професионалните организации?

За мен е важно да се произнесе КС по подадените искания и от ВАдвС и от ВКС. Нека да видим какво ще кажат конституционните съдии и едва тогава да вървим към евентуална ревизия на така приетите промени. Нещо повече – пак казвам, не е минал достатъчен период от време, за да направим една обективна оценка на въздействието на тези изменения, които приехме съвсем скоро в НПК.

До края на годината предстои да бъде създаден и нов антикорупционен орган. Очаква ли се вследствие на дейността му делата на Спецсъда главоломно да нараснат, както се твърди? Предвидимо ли ще е това нарастване, за да не се окаже в един момент, че спецмагистратите не са очаквали толкова голям обем от дела и това да блокира работата им?

Смятам, че това главоломно нарастване, за което се говори, ако изобщо се случи, няма да стане нито в първите месеци, нито в първата година от дейността на новия антикорупционен орган, по ред причини. Най-малкото, защото имаме в предвидения проект на антикорупционен закон доста подзаконови нормативни актове, които следва да се приемат, за да може да се осъществява реално и безпроблемно дейността на този орган.

На следващо място трябва, чисто организационно, да се получи синхронизиране между отделните звена, които се занимават до този момент с борбата с корупцията. Имам предвид и администрацията на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), и на Комисията за установяване и предотвратяване конфликта на интереси (КПУКИ), и звеното в Сметната палата, както и Дирекцията в ДАНС - докато не получим този синхрон между отделните служби, ще мине не малък период от време, а още повече и да стигнем до образуването на дела в Специализирания съд. Смятам, че ще има достатъчно време и няма да се блокира дейността на съда.