Главният прокурор пред народните представители:
Няма масово подслушване на политици, магистрати и журналисти
Сотир Цацаров се противопостави на "евтиния пи ар" и политическото говорене по теми, свързани с Бюрото за СРС
 
06 декември 2017, 13:41 | Правен свят | Видяна: 968
 
 

"Няма масово подслушване на политици, магистрати и журналисти". Така главният прокурор Сотир Цацаров отговори в сряда от парламентарната трибуна на Бойко Рашков, ръководител на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), който бе изслушан в зала във връзка с доклада за дейността на службата за 2016 г.     

"Не чух отговор на два въпроса. Подслушване на журналисти? Не. Масово подслушване на политици, магистрати, журналисти? Не. Това, че се намираме в условията на открито заседание съвсем не е оправдание да кажем, че такова може да има", обяви Цацаров. По думите му твърденията, че 10 % от всички СРС-та касаят журналисти, политици и магистрати, са дълбоко неверни. "Защо са най-голям брой разрешенията за използване на СРС в Специализирания съд? Защото той издава разрешение за подслушване на организирани престъпни групи, а една група е минимум от трима души", посочи обвинител №1. И се противопостави на това Бюрото да се използва за "евтин пи ар".

Според Цацаров, Рашков в изказването си пред народните представители е обрисувал една "апокалиптична картина на масови нарушения, в която институциите общо взето мълчат". "Националното бюро се оказва единствената институция, което познава закона, спазва го и се бори срещу нашите безобразия. Моите уважения, но това не е така", заяви главният прокурор.

"За наше съжаление, поне 80% от това, което се чу в залата, имаше политическа окраска. Това, което трябваше да има юридическа окраска, бе лишено от доста юридическа окраска", коментира той. "Оказа се, че институциите тънат в мълчание, на няколко пъти бяха отправени упреци за мълчание и към мен", посочи Сотир Цацаров и допълни, че няма сигнал на Бюрото, който да не е получил отговор под формата на прокурорско постановление.

Председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" Димитър Георгиев потвърди казаното от главния прокурор, че няма масово подслушване на политици и магистрати. "Нямаме никакви подслушвания на журналисти. Това трябва да стане ясно и да не се представя под различна форма с оглед неразбиране", изтъкна Георгиев. Според него ДАНС има различни гледни точки с Националното бюро за контрол на СРС по отношение на случаи, свързани с прилагането на Закона за СРС.

Рашков: Не е нужно създаването на национален орган за борба с корупцията

Преди Сотир Цацаров, Бойко Рашков коментира от трибуната в НС, че "по отношение на борбата с корупцията исканията за СРС са толкова малко, че не мога да си обясня създаването на орган, който да се занимава специално с нея".

"Досега службите, които са имали възможност да противодействат на корупцията, какво им пречи и сега чрез СРС да помагат в тази борба. Само насочвам вниманието към тази точка от доклада", допълни Рашков.

Според него "при прилагането на специални разузнавателни средства има стотици нарушения и въпреки че прокуратурата е била сезирана за тях, не е последвала никаква реакция".

"Открити са стотици нарушения при разрешаването на СРС-та от заместниците на бившата шефка на Софийския градския съд Владимира Янева. Тя бе осъдена, защото бе дала разрешение да се следи информационната система на МВР извън максималния срок", даде пример шефът на Бюрото.

Според него подобни стотици нарушения е извършил един от заместниците й, а при друг са намерени 15-20. На тях обаче не са има повдигнати обвинения. Затова шефът на Бюрото попита дали има двоен стандарт при прилагане на закона.

"Има 8 хил. разрешения за прилагане на СРС, но те не са изпълнени от агенция "Технически операции", каза Рашков. Според него в тези случаи агенцията е длъжна да уведоми съда и заявителя на СРС-то, но това не е направено

Най-голям брой порочни искания за прилагане на СРС-та идват от ДАНС, каза Рашков. Оттам са отказали достъп на Бюрото до материалите, на които се основавали няколко искания. Едновременно с това службата отказва да вземе отношение по друг сериозен въпрос - унищожаването на секретни материали.

"Бюрото вече не може да гарантира на 100% на гражданите дали правата им се нарушават чрез СРС-та", каза още Рашков. Причината е, че службите дават невярна информация. Той посочи, че има 8 случая, в които отговорните служби не са отговорили. Един от тях е на подслушван политик. Другият - на следен магистрат, като целта била да се установи дали той има връзка с политик", обясни Рашков.

След няколкочасовия дебат депутатите приеха Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2016 година. "За" гласуваха 182 народни представители, един "против" и трима "въздържал се".