Преподаватели по право:
В Истанбулската конвенция има неясни дефиниции
Веднъж ратифицирана от Народното събрание, Конвенцията става задължителна за България и ще има предимство над националното законодателство при противоречия между тях
 
30 януари 2018, 07:23 | | Видяна: 1270
 
 

Двама изтъкнати преподаватели по право проф. Даниел Вълчев и проф. Пламен Киров представиха още аргументи срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция.

"В Истанбулската конвенция има неясни дефиниции и проблемът не е в т. нар. "социален пол", проблемът е, че самото понятие пол е дефинирано като "социално изградени роли", т. е. въобще няма място за биологията", коментира проф. Даниел Вълчев, преподавател по Обща теория на правото в СУ "Св. Климент Охридски".

По думите му експертите в Министерството на правосъдието са проспали "някои неща", преди Екатерина Захариева да подпише Конвенцията през април 2016 г. Нейният екип не се е задълбочил, можеше да поиска по-ясен обхват на Конвенцията, по-ясна дефиниция, да искат някакви възможности за резерви, уточни Вълчев. Според него дебатът е важен, защото нормите от този договор стават част от българския правен ред. Ратифицираме ли Конвенцията, няма да имаме никакви законови възможности да я променяме, обясни още Даниел Вълчев пред бТВ. Тези, които след това ще тълкуват какво пише вътре в Конвенцията, няма да са български граждани. Държави като Турция са ратифицирали конвенцията, защото не се отнасят сериозно към конвенциите, смята още Вълчев.

"България може да бъде съдена заради Истанбулската конвенция, но по-лошото е, че в момента върви една гигантска заблуда в българското общество, подхранвана от държавните институции", заяви пред Канал 3 бившият конституционен съдия и преподавател по Конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Пламен Киров.

"Заблудата е, че можем да я ратифицираме и със съпътстваща декларация", обясни проф. Киров и даде конкретен пример с Полша: "тя я е ратифицирала през 2015 г. При подписването през 2013 г. и при ратификацията през 2015 Полша прави такава декларация - че я приема, но според принципите на полската конституция. Впоследствие Холандия, Австрия казват, че Полша поставя Конституцията си над нормите на конвенцията, следователно това не е декларация, а е резерва. А според самата конвенция, резерви не са допустими".

"Конвенцията допуска възможност за резерви, но те само по 3 текста и въобще не засягат понятията в член 3 и член 4 от конвенцията, предизвикали бурните реакции срещу нея у нас. А веднъж ратифицирана от НС, тази конвенция става задължителна за България и ще има предимство над националното законодателство при противоречия между тях", изтъкна професор Киров и се аргументира така: "ратифицираните по конституционна процедура международни договори стават част от вътрешното законодателство на страната. В случай на колизия, противоречия между вътрешен закон и международен договор, всички граждани и институции трябва да спазват изискванията на външния договор".

"За да стане Истанбулската конвенция част от вътрешното ни право, трябва да се публикува в Държавен вестник, но на български, и ако имаме един фалшив превод, кой е тогава текстът, който ще влезе и ще стане задължителен за Република България", пита се конституционалистът. Той поясни, че обяснителният доклад за конвенцията няма особена правна стойност. "Първо, защото не е част от самия текст на конвенцията. Той се изработва от Дирекция по правни консултации към Съвета на Европа, една по-широка организация от ЕС. Най-вероятно те са подготвили и този нескопосан текст към конвенцията, в който джендър се превежда като пол. В самия обяснителен доклад понятието "джендър" не измества понятието пол, т.е. да използваме английското "джендър", защото нямаме българско съответствие. Цялата ни Конституция е стъпила на понятието пол като биологично понятие. Да сте чули някой да излезе и да каже - джендър е това, а това е правното му съдържание. Чух всякакви разяснения за социален пол, но правната ни система не борави с такива понятия", обясни още Пламен Киров.

Според него ратифицирането й не гарантира автоматично сигурността на жените, като посочи примера с Турция. "Понеже е Истанбулска конвенция, Турция ратифицира Конвенцията от момента, в който е приета - 2011 г. Само че, след като Турция я е ратифицирала, специално за страната има официална статистика, че от 2010 до 2017 г., когато Турция прилага конвенцията като задължителна, 377 жени са били убити, докато водят бракоразводен процес със съпрузите си", изтъкна проф. Киров.

Той прогнозира, че ще има спорове още 6 месеца, когато е крайният срок да я ратифицираме, "а после трябва да се подчиним". "Можем да се обзаложим, че тя ще бъде приета", каза още проф. Пламен Киров в интервю за Канал 3. На въпрос на водещата Мая Костадинова дали България може да излезе от Конвенцията, ако преди това я е ратифицирала, Киров отговори: "Всеки международен договор може да бъде денонсиран, но ако се случи, ще стане крупен скандал. Политически е равносилно на ритуално сепуко в центъра на Европа. И това няма да стане никога!"