ВМРО с призив
Конституционният съд да поиска нов превод на Истанбулската конвенция, преди да даде ход на делото
Поддръжниците на документа сами обявили първоначалния прочит на български език за "несъстоятелен", припомнят от партията
 
13 февруари 2018, 15:13 | | Видяна: 179
 
 

Конституционният съд да изиска нов превод на Истанбулската конвенция и едва тогава да даде ход на делото, образувано по искане на депутати от парламентарната група на ГЕРБ. Това поискаха в декларация от ВМРО, публикувана на сайта им. От партията посочват, че именно "несъстоятелността на българския превод" е била използвана от привържениците на Конвенцията на Съвета на Европа в искането им за ратифицирането на документа от Народното събрание. 

Ето и пълния текст на декларацията:

Ние от  ВМРО – Българско национално движение припомняме, че именно несъстоятелността на българския превод беше използвана като мотив в основната битка на поддръжниците на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция. Именно мандатоносителят – ПП ГЕРБ, още в началото на годината, след гласуването на 03.01.2018 г. на документа в МС, изрази своите притеснения, че проблемът в неразбирането на текста идва от некоректния превод и заяви, че ще поиска официален такъв от Съвета на Европа. До този момент обаче, вече месец и половина по-късно, такъв няма.

Ето защо ние от ВМРО – Българско национално движение питаме по кой текст Конституционният съд на Република България ще направи своето тълкувателно решение – по българския, обявен от сезиращия субект (ПП ГЕРБ) за несъстоятелен, или по английския и/или френския, на които е подписана конвенцията, и които са официални по силата на международното право.

Преди да отделим внимание на двете възможни хипотези – нека обърнем внимание на още един детайл. Текстът, с който ще се съобразяват българските съдилища, респективно е преводът на български, който е подписан първоначално от Министерство на правосъдието, след което е приет от Министерския съвет на Република България, след това е внесен в Народното събрание и (евентуално) ратифициран някой ден. От това следва именно този текст да бъде публикуван и в "Държавен вестник", което вече го прави официален документ, релевантен към правната система на Република България. Нещо повече – наддържавен документ, който има по-висока правна сила от българското законодателство (дори по-висока от Конституцията!), а това ще доведе до промени в редица закони, включително Основния закон на държавата.

Ето оттук следват вече и нашите съществени въпроси. Текстът, който е подписан от Министерство на правосъдието, приет от МС и внесен в НС на Република България, и който е меродавен към настоящия момент ли е текстът, по който уважаемите конституционни съдии от КС на Република България ще се произнесат? Ако това е текстът, който е спорен дори според радетелите на Конвенцията, то не е ли противоконституционно Конституционният съд да се произнесе по нелегитимен текст?

Ето защо ние от ВМРО – БНД призоваваме конституционните съдии да не дават ход на делото, преди да бъде изчистен въпросът с легитимността на текста на Конвенцията. Призоваваме Външното министерство на страната ни да спази процедурата, като направи нов превод, който да изпрати за одобрение в Съвета на Европа, и едва след това т.нар. Истанбулска конвенция да бъде гледана по същество от Конституционния съд.

Припомняме също така, че в началото на миналата седмица, след консултация с водещи юристи, ние от ВМРО изказахме своите аргументи и обърнахме внимание, че при ратифициране на документа ще се наложат не само законодателни промени (в над 20 закона), но и на фундаментални текстове от Конституцията на Република България, чиято промяна може да направи само ВНС (според чл. 6 от КРБ). 

Също така припомняме още няколко притеснителни факта около легитимността на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция. А именно – още при самото обсъждане на документа в Съвета на Европа са възникнали сериозни противоречия. Даже от българска страна са направени забележки относно спорните и днес дефиниции за джендър и социален пол. Те не са взети под внимание. Нещо повече – всеки пробен документ, който се приема от Съвета на Европа, се гласува от Съвета на министрите на СЕ с консенсус. Т.нар. Истанбулска конвенция обаче не минава през тази съгласувателна процедура. Тя не е била гласувана, точно заради скандалите, които я съпровождат още при създаването. Направо се пристъпва към нейното подписване в Истанбул.

А що се отнася до това дали в документа съществуват или не понятия, различни от традиционните и общоприети за българските нрави, морал и правна система – нужен е обикновен прочит, както и запознаване с документ на Съвета на ЕС от 2010 г., който представлява инструментариум за защита правата на ЛГБТ общността. В него ясно и точно се посочват механизмите за въвеждане на терминологията и специалното отношение на държавите към тази общност. На стр. 13 (абзац предпоследен) дори има специални препоръки тези права нарочно да бъдат вкарани в подготвяната Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.