Правосъдие за всеки VII
Бившият зам.-правосъден министър Петко Петков загуби две дела като съдия пред ВАС
Върховните съдии оставят в сила отказа за назначаването на магистрата като преподавател в НИП. Съдът потвърждава и установените недостатъци в организацията на работата на съдията, което е довело до забавяне на три дела по ЗКИ
 
13 март 2018, 05:01 | Правен свят | Видяна: 1573
 

Бившият заместник-министър на правосъдието, бивш заместник-председател на ССБ и настоящ съдия Петко Петков, снимка: архив, БГНЕС

 

Съдията от Софийския районен съд (СРС) Петко Петков, който бе заместник на бившия правосъден министър Христо Иванов, е загубил две дела пред Върховния административен съд (ВАС), става ясно от справка в деловодната система на съда.

Петко Петков, който преди да влезе за кратко в изпълнителната власт, бе и заместник-председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), атакува по съдебен път отказа за назначаването му като преподавател по "Наказателно право и процес" в Националния институт на правосъдието (НИП), както и заповед на и.ф. административен ръководител на Софийския районен съд (СРС), с която на районния съдия е "обърнато внимание" за допуснато нарушение по движението и организацията на работата, изразяващо се в неспазване на сроковете за разглеждане на три дела по Закона за кредитните институции (ЗКИ). И по двата казуса Петков е загубил окончателно делата пред ВАС.

През ноември 2016 г. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието (УС на НИП) не избра Петко Петков като преподавател на младши магистрати. Това дори даде повод за дискусии във Висшия съдебен съвет (ВСС), а самият Петков атакува решението и по съдебен път. През април 2017 г. Административен съд-София град (АССГ) обяви за незаконосъобразен отказа на УС на НИП да назначи Петков като преподавател. Решението на АССГ е обжалвано и на 7-ми февруари 2018 г., състав на Върховния административен съд (Румяна Папазова – председател, Николай Гунчев и Сибила Симеонова – докладчик) го обезсилва, като съдът намира, че НИП не е "административен орган".

"Първоинстанционният съд не разглежда въпроса дали решението на УС на НИП има характер на административен акт, а приема a priori, че е акт, подлежащ на оспорване по административен ред. НИП е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджет към ВСС. НИП се ръководи от УС, но се управлява и представлява от директора. Съгласно §1 от ДР на АПК, по смисъла на този кодекс "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В този смисъл НИП не е административен орган, тъй като не принадлежи към системата на изпълнителната власт", заключават върховните съдии. Според окончателното решение на ВАС, конституционното право на труд на Петков не е засегнато. Върховните съдии намират още, че с решението си по спора между УС на НИП и Петко Петков, АССГ е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.

Впечатление прави, че медии, които особено внимателно са следили темата предишните две години, не дават гласност на окончателното решение по казуса вече над един месец. 

Подобна е ситуацията и с друго решение на Шесто отделение на ВАС по дело на Петко Петков. Този път съдебният състав (Румяна Папазова – председател и докладчик, Николай Гунчев и Сибила Симеонова) потвърждават решение на АССГ, който е оставил в сила заповед на и.ф. административен ръководител на СРС, с която на Петков е обърнато внимание заради забавяния по три дела по ЗКИ. 

На 3-ти април 2017 г. и.ф. председател на СРС Стефан Милев издава заповед, с която на съдия Петко Петков е обърнато внимание за допуснато нарушение по движението и организацията на работа, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 62, ал. 7 от Закона за кредитните институции и забавяне при обявяването на решенията по три дела от 2016 г. – едното с 1 месец и два дни, второ с 11 дни и трето с 12 дни. 

Петков обжалва заповедта на административния ръководител, като се мотивира с прекомерна натовареност. АССГ обаче отхвърля жалбата."Изводите на съда се основават на подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено значително забавяне над 24-часовия срок за произнасяне, съгласно чл. 62, ал. 7 от ЗКИ. Възражението за прекомерна натовареност е ирелевантно, като се има предвид, че делата са били разпределени на съдията по дежурство. Продължителността на просрочията, от гледна точка на фактическата и правна сложност на делата, е мотивирала извода на съда, че нарушенията не могат да бъдат определени като несъществени или инцидентни", заключават върховните съдии, които приемат решението на АССГ за обосновано и правилно.

В периода 08.03.2016 г.-02.10.2016 г. съдия Петко Петков е допуснал съществени по продължителност забави при постановяването на три съдебни акта. При установен от закона срок за произнасяне с мотивирано решение не по-късно от 24 часа, считано от постъпването на искането за разкриване на банкова тайна, съдията се е произнесъл в срокове от 11 дни, 12 дни, 1 месец и два дни, става ясно от фактите по делото. Това дава основание на върховните съдии да посочат: "Наличието на три нарушения в период от шест месеца насочва към извод за системност на просрочията по този тип дела. Делата за разкриване на банкова тайна се разпределят на дежурните съдебни състави и се разглеждат в бързи производства в закрити заседания, без да е необходимо да се извършват процесуални действия за събиране на доказателства. Не може да се възприеме за съответстващо на смисъла на специалния закон изразеното в касационната жалба становище, че забавеното произнасяне с 10 дни, 11 дни и 30 дни покрива изискването за "разумен срок" за разглеждане на делата за разкриване на банкова тайна. Спецификата им налага процесуална бързина и постановяване на акт в срок от 24 часа, а ако този срок бъде пропуснат по обективни причини - във възможно най-кратък срок след изтичането му".

От материалите по делото се разбира още, че като дежурен съдия, Петков "не е уведомил административния ръководител, че в деня на постъпване на искането и в следващите няколко дни няма да има възможност да се произнесе по разпределените му дела поради прекомерна натовареност със заседания или други неотложни процесуални действия. Установените фактически обстоятелства насочват към извод, че допуснатите забави с 10, 11 дни и 1 месец не се дължат на пренатовареност, а на недостатъци в организацията на работата на съдията, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)".

В крайна сметка върховните съдии намират, че бившият заместник-министър на правосъдието и бивш заместник-председател на ССБ едостатъчно добре е изпълнявал служебните си задължения", поне по въпросните три дела. Това, от своя страна, "обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата", смятат върховните съдии. "Приложената административнодисциплинарна мярка се преценява като съразмерна на броя и тежестта на нарушенията по движението на делата и организацията на работата", пише още в решението на ВАС от 1-ви март 2018 г.