Заключение на генералния адвокат Szpunar по преюдициално запитване на ВКС
Бабата и дядото имат право да искат да виждат детето след развода
Понятието за право на лични отношения включва и други лица освен родителите, когато тези лица имат правни или фактически семейни връзки с детето
 
12 април 2018, 12:34 | | Видяна: 454
 
 

Бабата и дядото имат право на лични отношения с внуците си след развода на родителите. Това се казва в заключението на генералния адвокат Maciej Szpunar, по Дело C-335/17 пред Съда на Европейския съюз (ЕС), образувано по предюдициално запитване, отправено от Върховния Касационен съд (ВКС) на България. Генералният адвокат посочва, че понятието за право на лични отношения включва и други лица освен родителите, когато те имат правни или фактически семейни връзки с детето.

Казусът

Българската гражданка г-жа Нели Вълчева е баба по майчина линия на родено през 2002 г. непълнолетно дете. След развода на родителите детето е с обичайно местопребиваване в Гърция при неговия баща, гръцки гражданин. Бабата желае да получи право на лични отношения с внука. Тъй като смята, че е невъзможно да поддържа пълноценен контакт с него докато безуспешно търси съдействие от гръцките органи, г-жа Вълчева сезира българските съдебни органи, за да бъде определен режимът на лични отношения между нея и непълнолетния и внук. Тя иска да го вижда редовно един уикенд всеки месец, както и той да и гостува две или три седмици през ваканциите, два пъти годишно. Първоинстанционният и въззвният съд в България отхвърлят това искане поради липса на компетентност, като посочват, че регламент на Съюза (Регламент "Брюксел IIа")[1] предвижда, че са компетентни съдилищата на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване (в случая това са гръцките съдилища).

Сезиран като последна инстанция, българският Върховен касационен съд смята, че за да определи кой е компетентният съд, е от съществено значение да се установи дали Регламент "Брюксел IIа" се прилага към правото на бабата и дядото на лични отношения.

Затова на 6 юни 2017 г. ВКС отправя преюдициално запитване с въпроса: "Следва ли понятието "право на лични отношения", използвано в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители – деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?"

Заключението на генералния адвокат

В заключението, представено днес, генералният адвокат Maciej Szpunar най-напред припомня отдаваното от Регламент "Брюксел IIа" основополагащо значение на принципа за предимството на висшия интерес на детето, от който следва да се ръководи съда при анализа на настоящото дело.

На следващо място генералният адвокат отбелязва, че ако исканията за право на лични отношения от лица, различни от родителите, трябва да се изключат от приложното поле на Регламент "Брюксел IIа", съдебната компетентност за разглеждане на тези искания ще се определя от нехармонизирани национални норми. Опасността спорът да бъде отнесен пред юрисдикция, с която детето не е тясно свързано, и опасността от паралелно протичащи производства, както и от противоречащи си съдебни решения, би нараснала, което ще бъде в противоречие с целта на Регламент "Брюксел IIа" за установяване на еднакви правила за определяне на компетентността при спазване в съдебните производства на принципа на близост.

Генералният адвокат разглежда и приложимите международни актове, каквато е Хагската конвенция от 1996 г.[2]. Той установява, че в тези актове се възприема разширено понятие за правото на лични отношения, като така се подкрепя интеграцията в семейния живот на връзките между близки роднини, които могат да имат значителна роля в него.

В заключение генералният адвокат посочва, че понятието за право на лични отношения включва и други лица освен родителите, когато тези лица имат правни или фактически семейни връзки с детето.



[1] Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183 и поправка в ОВ L 99, 2016 г., стр. 34).

[2] Конвенция от 19 октомври 1996 г., приета на конференцията в Хага, за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.