Когато търсиш проблема там, където не съществува, няма как да го откриеш
Вътрешното убеждение на въззивния състав не търпи ревизия
Председателят на ВКС призна, че не може да провери как два състава приемат две напълно различни решения при еднакви доказателства
 
15 май 2018, 07:51 | Правен свят | Видяна: 1155
 
 

В понеделник, часове след като "Правен свят" съобщи, че председателят на Върховния касационен съд лично е провел инспекция на "случайното разпределение" на делата в Апелативния специализиран наказателен съд и след отправено писмено запитване до кабинета на Лозан Панов за целта и резултатите от проверката, информацията бе потвърдена с нарочно прессъобщение до медиите, придружено от пълния текст на доклада, които можете да откриете в прикачените файлове.

В доклада липсват отговори на съществените въпроси, разисквани в публикациите на "Правен свят" по темата и провокирали един отминал и един предстоящ дебат в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Няма отговор на въпроса - как само в рамките на две седмици два въззивни съдебни състава на АСпНС, при наличието на еднакви доказателства, приемат две различни "окончателни решения", просто защото такъв изобщо не е бил предмет на инспекция и както се оказва, няма как да бъде. Вместо това, със заповед на председателя на ВКС било анализирано формирането на двата съдебни състава, кога и как делото е попаднало при всеки един от тях, както и вътрешните правила за случайното електронно разпределение на делата. Обстоятелства, които изобщо не са били обсъждани в публикациите в "Правен свят" по темата, т.е. проверката на ВКС е била на принципа - "когато търсиш проблема там, където не съществува, няма как да го откриеш".

И все пак, макар и в прессъобщението до медиите този пасаж от доклада да не присъства, подписалите, освен Лозан Панов, документа съдии от Наказателната колегия на ВКС Татяна Кънчева и Румен Петков, посочват: "Настоящата проверка има за предмет единствено проследяване движението на посочените дела от постъпването им до разпределянето им в АСпНС. Обсъждането на постановените по тях съдебни актове, контролни по своята същност и окончателни поради невъзможността за по-нататъшна инстанционна проверка, е недопустимо от гледна точка на професионалната етика. Дори и в случаите на законово предвиден триинстанционен контрол, вътрешното убеждение на въззивния състав не търпи ревизия. На проверка подлежи единствено начинът на формирането му".(Авторите визират начина на формиране на състава, а не начина на формиране на вътрешното убеждение – бел. ред.).

Всъщност това е най-съществената част от доклада, която води до извода, че е налице противоречива съдебна практика, базирана на "вътрешното убеждение"на двата въззивни съдебни състава разгледали исканията за промяна на мярката за неотклонение на сирийския гражданин от български произход Амир Мохамед Ал Хусаини и при наличието на едни и същи факти, единият потвърждава "задържането под стража", а другият постановява по-леката мярка "домашен арест".

Има и друга констатация, която се отнася до ролята на председателя на ВКС, който упорито настоява Съдийската колегия на ВСС да излезе с позиция срещу "Правен свят" заради първоначалната публикация по темата. Нещо, което бе ултимативно изискано от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България. На 8-ми май 2018 г., когато темата беше дискутирана, част от кадровиците коментираха необходимостта от извършването на проверка. Председателстващият заседанието на колегията Лозан Панов на няколко пъти настояваше, че е важна реакция срещу журналистическата публикация, но нито веднъж не обяви, че е издал заповед за проверка на АСпНС, нито изрази готовност да го направи. В същото време, от доклада се разбира, че такава заповед е издадена на 8-ми май, вероятно чак след заседанието и без знанието на членовете на Съдийската колегия и едва след като Панов вече бе сигурен, че ВСС ще гласува "принципно становище" срещу журналистическата работа. Това би трябвало да се случи по-късно днес.  

И докато Панов не спира да употребява институционалната власт, която му се полага по закон, за да притиска журналисти заради изпълнение на професионалните им задължения, "Правен свят" установи, че пуснатият от ареста на 5-ти април заради нуждата от "спешна операция в рамките на 30 дни" Ал Хусаини, все още не се е подложил на хирургическа интервенция заради дискова херния.

 

Предизвикано

 

В крайна сметка се оказва, че дори председателят на ВКС изглежда “принципно” признава, че не може да провери защо лице с условна присъда, в рамките на изпитателния срок, с висящо дело и с мярка за неотклонение “домашен арест” по друго производство, свързано с финансови престъпления и “пране на пари”, както и с реекспорт на скъпоструващи и дефицитни лекарства, успява да си издейства излизане от ареста, за да може да се оперира спешно, но всъщност не го прави. Работа на други държавни органи е да установят дали пък скоро няма да се окаже, че част от свидетелите вече смятат да променят показанията си, което пък ще се окаже решаващо при разглеждане на делото по същество.

 

Оказва се, че все така не се търси отговор и на друг съществен въпрос – как така се оказва, че (почти) един и същи съдебен състав постановява решения, които будят най-малкото недоумение, дори сред колегите им в Специализираните съдилища. Конкретните имена на съдиите нямат значение, далеч по-важни са последиците от техните решения, които несъмнено рефлектират върху доверието, което обществото формира към правосъдието и съдебната система като цяло. Нито за момент “Правен свят” не е накърнявал нечие достойнство или добро име, каквито внушения се излагат като основен аргумент за манипулативната кампания, подета от председателя на ВКС срещу сайта. 

 

В публикациите на “Правен свят” за работата на АСпНС са коментирани окончателни решения по налагане на мерки за неотклонения. Това, че постановилите ги са (почти) едни и същи магистрати, смятаме е въпрос, с чийто отговор би трябвало отдавна да се е ангажирал председателстващият заседанията на Съдийската колегия на ВСС, вместо да прави абсолютно ненужни проверки с предизвестен резултат. И не заради фиксацията му в “Правен свят”, а заради гражданите, които имат право да изискват справедливост и върховенство на правото.