"Правен свят" представя разработките от Националния конкурс за студентски научни съчинения
Що е то производството по чл. 448 ГПК и има ли то почва у нас?
Темата за изпълнителния процес винаги е деликатна и изключително актуална, тъй като чрез него се пристъпва към изпълнение върху имуществото на едно лице – длъжник по материалното правоотношение, за да се осъществи неудовлетвореното притезание на насрещната страна по това правоотношение – кредитора
 
09 юли 2018, 04:44 | Александра Ильова, V курс, ЮЗУ | Видяна: 751
 

На 12 май 2018 г. в Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски” бяха представени резултатите от Националния конкурс за студентски научни съчинения.  

 

“Правен свят” представя разработките на студентите, които бяха отличени от жури, включващо преподаватели от юридическите факултети на четири висши учебни заведения и съдии. 

 

Разработките се публикуват във вида, предоставен на “Правен свят” от техните автори. 

 

Все повече юристи смятат, че в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) има доста неразрешени проблеми и неясноти, които на места водят дори до абсурдност в практиката. Така през десетгодишния период на действие на новия ГПК едва сега се стигна до разискването на тези проблеми и поставянето им за решаване, но както се казва по – добре късно, отколкото никога. В резултат на това през последните месеци сме свидетели на публични обсъждания и предложения как да се промени ситуацията около това. 

Част от готвените изменения бяха досежно слабите места в изпълнителния процес, които би трябвало да доведат до съществено подобрение на регламентацията. Тези изменения вече са факт – с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. Доколко те ще внесат стабилност в правния мир и ще постигнат целените с тях резултати предстои да разберем.

Една от готвените промени в изпълнителното производство беше свързана с неособено популярното, според практиците, производство по чл. 448 ГПК, което да защити длъжниците при несъразмерна принуда от страна на съдебните изпълнители и взискателите. С публикуването на ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г . обаче стана ясно, че обсъжданите промени за развиването на този текст не са отразени в Закона за изменение и допълнение на ГПК и най-вероятно тази норма ще остане все така рядко приложима. Текстът на закона е привидно разбираем, но на практика излизат много неизвестни.

Основният мотив за разглеждане на темата е именно фактът, че на prima vista нормата на чл. 448 ГПК изглежда ясна и е ненужно да се тълкува и разисква, но когато закон, с важността на Гражданския процесуален кодекс урежда дадена процедура от нея трябва да има реална полза и приложение. 

Разпоредбата на чл. 448, ал. 1 ГПК  гласи, че: "Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол."

От тук следва изводът, че когато липсва достатъчно имущество, което да покрие разноските по изпълнението длъжникът трябва да се яви пред съда и да го декларира. И какво от това? Кредиторът остава неудовлетворен, производството се прекратява и всичко приключва.

За да се разбере къде точно е скритият проблем на нормата на чл. 448 ГПК на първо място е необходимо да бъдат очертани някои от основните характеристики на изпълнителния процес, без да се навлиза в детайли.

Изпълнителният процес може да бъде определен като способ за удовлетворение на взискателя, чрез принуда, упражнена от държавните изпълнителни органи срещу длъжника по реда на уредено от закона производство.

Темата за изпълнителния процес винаги е деликатна и изключително актуална, тъй като чрез него се пристъпва към изпълнение върху имуществото на едно лице – длъжник по материалното правоотношение, за да се осъществи неудовлетвореното притезание на насрещната страна по това правоотношение – кредитора. Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника трябва да се даде адекватна защита на правоимащия, за да може същият да реализира своето право да си върне това, което вече е дал. Изпълнителният процес брани само онези граждански права, при които е нужно доброволно изпълнение.  В този смисъл може да каже, че изпълнителният процес е сурогат на доброволното изпълнение.

Изпълнителното производство е едно от четирите вида производства уредени в ГПК.  За разлика от исковия, изпълниелният процес не е състезателен, защото съдия – изпълнителят не разглежда делото в съдебно заседание, нито изслушва страните, нито е сезиран с разглеждането на правен спор между противните страни, което да налага състезание между тях . Тук длъжникът е пасивният субект на изпълнителното правоотношение. То от своя страна се учредява с изпращането на призовката за доброволно изпълнение до него от съдебния изпълнител . Съгласно разпоредбата на чл. 428 ГПК  съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В ГПК от 1952 (отм.) този срок е седемдневен. Според проф. Силяновски срокът би могъл да се скъсява или удължава по уговорка между страните, тъй като изпълнителният процес е предназначен да осъществи едно притезание и след като длъжникът се ангажира с определен срок, по – дълъг от легално определения, няма пречка той да бъде изменен  по съгласие на страните.

За да започне и да се развие във времето едно принудително изпълнение то налице трябва да бъдат изпълняемо право на взискателя , което да бъде удостоверено в изпълнителен лист и  изпълнително основание . Изпълнителният лист не е условие за съществуването на правото на принудително изпълнение, но е предпоставка за законосъобразното му упражняване . Той се издава от съда след направена проверка дали правото на принудително изпълнение е възникнало.

Без горепосочените основания изпълнителният процес е недопустим.

За изпълнителното производство е присъщо диспозитивното начало. Процесът започва и се развива според желанието на взискателя, освен при непредвидени обстоятелства, които да осуетят предприетите действия в негова полза, с които той да достигне до реално получаване на дължимото. Освен това съдебният изпълнител не действа служебно – подобно на съда той трябва да бъде сезиран с изрично искане от взискателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 426 ГПК последният подава писмена молба, към която прилага изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Относно проверката на редовността на молбата кодекса препраща към правилата за редовност на исковата молба – чл. 129 ГПК. Логично, препис от тази молба не се изпраща на длъжника. Той трябва да разбере за насоченото срещу него изпълнение едва с получаването на поканата за доброволно изпълнение. В противен случай има риск от недобросъвестно разпореждане от страна на длъжника с имуществото му, с цел – да засегне кредиторовото право на удовлетворяване.

Взискателят посочва начина на изпълнение в молбата. В чл. 323 ГПК (отм.) това е абсолютна процесуална предпоставка за принудително изпълнение и ако липсва молбата се връща на подателя . За разлика от отменения чл. 323, ал. 3, сегашната норма на чл. 426 ГПК не е императивна, а има диспозитивен характер. Това се налага, тъй като в множеството случаи при образуване на изпълнително производство взискателят не разполага с необходимата информация относно движимото и недвижимо имущество на длъжника, за да може да посочи способ за изпълнение . Тази норма е в непосредствена връзка с нормата на чл. 18 Закона за частните съдебни изпълнители , където е указано, че "по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество."  На практика съдебният изпълнител извършва проучване на имущественото състояние на страната - длъжник, още дори преди поканата за доброволно изпълнение . Това е важен момент при разглеждания в настоящия труд въпрос, тъй като от него зависят последващите действия на страните, които ще предопределят изхода на изпълнителното производство.

В основата на изпълнителния процес е правото на принудително изпълнение, което се състои в правомощието на взискателя да изисква от органа на принудително изпълнение да предприеме такива действия, посочени в изпълнителния способ, с които (действия) да удовлетвори искането на взискателя, чрез оказване на принуда върху длъжника. На съдебния изпълнител обаче не може да се държи сметка за неудовлетвореното право на кредитора, тъй като има и обстоятелства, който не зависят от волята на съдебния изпълнител – както е в случая на разглеждания проблем, а именно липса на достатъчно имущество в патримониума на длъжника.

Обектът, върху който съдебният изпълнител може да се насочи при доставяне на исканото от взискателя и посоченото в изпълнителния лист, съгласно чл.442 ГПК е "всяка вещ или вземане на длъжника". Тази норма има своя първообраз в разпоредбата на чл.337 (отм.) при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952г.(отм.).

Това означава, че на принудително изпълнение подлежи цялото имущество на длъжника. Паралел между материалното и процесуалното право в тази насока може да се направи със законодателното решение да се посочи като гаранция, за изпълнението на задължение на длъжника, цялото негово имущество, регламентирано в разпоредбата на чл.133 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). След като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане,  при едно бъдещо принудително изпълнение всяко имущество в патримониума на длъжника ще служи на удовлетворяване вземанията на неговите кредитори. Събраните по изпълнителното дело суми служат за общо удовлетворяване на всички взискатели, стига те да са се присъединили към изпълнителното дело, съгласно чл. 456 ГПК.  Ако обаче тази сума не е достатъчна да покрие всички задължения на длъжника разпоредбата на чл. 460 определя съразмерно удовлетворяване между хирографарните кредитори, като преди това съдебният изпълнител трябва да извърши разпределение на сумите за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Ergo няма значение по чия инициатива ще започне изпълнителното производство, тъй като ще се приложи реда на привилегиите, посочен в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. От това следва, че кредиторът може да насочи изпълнението и върху друго имущество на длъжника, извън представеното като обезпечение.

С оглед обаче социалната справедливост и като приоритет пред кредиторовото вземане законодателят и в ГПК от 1952г (отм.) и в сега действащия ГПК е уредил института на  несеквестируемостта. Тя се проявява в две насоки – първо по отношение на несеквестируемото имущество уредено в нормата на чл. 444 ГПК и второ – като несеквестируем доход, намиращ живот в разпоредбата на чл. 446 ГПК. Това е институт, прилагащ се изключително за длъжници – физически лица. С него се забранява на взискателя в изпълнителното производство да посяга върху конкретни вещи или вземания от патримониума на длъжника, за постигане на собственото си удовлетворение. Иначе казано за несеквестируемо имущество се говори, когато имуществата са изключени от обсега на принудителното изпълнение

Съгласно разпоредбата на чл. 444 това са вещите на длъжника  за обикновено употребление на него и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; необходимата храна на длъжника и семейство му за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността в други земеделски произведения, ако няма такава; необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Освен тези вещи, върху които не може да се насочва принудително изпълнение с разпоредбата на чл. 446 се въвеждат и несеквестируеми доходи, които също не могат да служат на взискателя в хода на принудителното изпълнение. Тук са посочени несеквестируемият минимум и суми, които не могат да се запорират :

"Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа."

Всички суми, които са под посочените не се запорират, освен за вземания за издръжка.

Накратко казано, това е минималното имущество, с което трябва да разполага всеки човек, за да може да живее и което не може да бъде обект на принудително изпълнение. Както обаче изрично е посочено и в разпоредбата на чл. 445 ГПК несеквестируемостта отпада, ако имущественото право, обект на закрилата по чл. 444 ГПК стане предмет на залог или ипотека. В тази насока е и съдебната практика, където се приема, че " когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалния закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. В този случай длъжникът се отказва от облагите на несеквестируемостта и с факта на извършване на разпоредителната сделка, несеквестируемостта е отпаднала. Разпореждайки се с несеквестируема вещ, вземането за нейната цена става секвестируемо."  Така Решение №524 гр. Хасково от 18.12.2013г във вр.  Решене № 170 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 100 / 2010 год., ІV г.о;  Определение № 436 от 11. 03. 2010 г. по гр.д. №407/ 2010 г., Г.К I с-в на Апелативен съд – София; Решение № 583 от 12.04.2017 г. по в. гр. д № 743/ 2017 г. на Окръжен съд – Варна;

След като са очертани основните моменти в изпълнителното производство, без претендиране за изчерпателност, може да обърнем внимание на същината, ядрото на разглежданата тема, а именно производството, уредено в разпоредбата на чл. 448 ГПК.

Нормата на чл. 448 е нова, непозната при действието на ГПК от 1952 г. (отм.). С нея законодателят несполучливо е създал една възможност за длъжника да облекчи положението си в случай на недостатъчно имущество и предостатъчно задължения. Систематично разпоредбата се ситуира в Част Пета – Изпълнително производство, Дял II – Изпълнение върху парични вземания, Глава Четиридесета – общи правила.

Първата и поява в "новия" ГПК  е с обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г. След по – малко от година ( Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) търпи и първата си и единствена несъществена редакция, свързана с изричното упоменаване за носене на наказателна отговорност от длъжника, гаранция за добросъвестното му поведение при изпълнение на задължението му за деклариране на цялото му налично имущество. Неподаването на такава законът приравнява на невярна декларация. Очевидно целта тук е да се гарантира спазване на задължението и по този начин да се постигне ефективно и бързо производство, което да предопредели по – нататъшното развитие на процеса.

 Производството, уредено в разпоредбата на чл.448 ГПК по естеството си е охранително, т.е не е спорно, нито пък е акт на съдебна администрация, а съдът, съгласно чл. 2 ГПК само оказва съдействие, но не разрешава правен спор.

Съдебният изпълнител установява липсата на секвестируемо имущество на длъжника в протокол, който е необходимо условие за иницииране на производството пред съда – така Определение № 91 от 17.01.2013 по в.гр.д 516/2012 на Окръжен съд - Смолян.

Дори обаче при съставяне на такъв протокол, производството започва само когато няма имущество, достатъчно да покрие разноските по изпълнителното дело. При това положение съдебният изпълнител трябва да положи необходимата доза старание и усърдие, за да проучи имущественото състояние на длъжника, ако вече не го е направил. В тази връзка е и Определение № 33 от 02.01.2013 г. по гр. д. № 10871/2012 г. на РС – Варна – Процедурата по чл.448 ГПК е предоставена на разположение на взискателя като последна възможност да се издири секвестируемо имущество на длъжника след полагане на дължимата грижа в изпълнителното производство по установяване същото.

В разпоредбата на чл. 427 ГПК е определена местната компетентност на съдебния изпълнител съобразно местонахождението на имуществените права, върху които се насочва изпълнението, т. нар. териториален принцип в изпълнителното производство .  Относно съда, компетентен да се произнесе, респективно да  проведе процедурата, предвидена в чл. 448 ГПК е само районният съд по местоизпълнението – така Определение № от 05.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 312/ 2016 г. на Окръжен съд – Силистра.

Определение на съд, с което се отказва образуването на производство по чл. 448 ГПК не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1, тъй като тази норма има предвид преграждащи съдебното исково производство актове, каквото не е производството по чл. 448, нито има характер на определение, разрешаващо материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство по смисъла на този текст – така Определение № 809 от 11.11.2014 по ч. гр. д № 5277/ 2017 г., Г.К III Г.О на ВКС; Определение № 94 от 10.02.2015 по ч. гр. д № 395/ 2015 г., Г.О на ВКС.

Както бе споменато по – горе това проучване съдебният изпълнител може да направи още преди да изпрати поканата за доброволно изпълнение. От това следва, че ако още на този етап се установи липса на достатъчно сесквестируемо имущество, което да покрие разноските по изпълнението, съдебният изпълнител може да инициира явяването на длъжника пред районния съдия, за да декларира цялото, притежавано от него имущество. По този начин длъжникът създава доказателство в своя полза относно разполагаемото от него имущество, което счита за несеквестируемо – така Решение № 6 от 22. 01. 2016 г. по в. ч. гр. д № 691/ 2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил.

Въпреки изричното указание относно кръгът на лицата, за които е приложим институтът на несеквестируемостта и връзката му с производството, уредено в чл. 448,  в практиката възникнали противоречиви становища на някои частни съдебни изпълнители, като същите са неправилни и в несъответствие с теорията. Според тях, ако в чл. 448 ГПК законодателят има предвид длъжник – само физическо лице, то встрани и нерегламентирани остават голяма част от вземанията по изпълнителни дела, по които длъжници за значително големи суми са търговски дружества и кооперации – така Определение № 43/14.05.2008 г. на Окръжен съд Велико Търново; Определение № от 12.08.2015 г. по гр. д. № 34233/ 2015 г. на Софийски районен съд.

По този въпрос обаче съдебната практика е еднопосочна, че приложението на чл. 448 ГПК се отнася изключително до длъжници – физически лица, като мотивите за това са напълно логични и последователни, тъй като несеквестируемостта се прилага само спрямо длъжници - физически лица, видно от нормите на чл. 444 и чл. 446 ГПК. Секвестируемо е това имущество, върху което след изключване на несеквестируемите вещи съдебния изпълнител може да насочи изпълнението. Що се отнася до длъжниците – юридически лица, които са неплатежоспособни за тях се открива специално производство по несъстоятелност –  така Определение № 94 от 13.02.2009 г. по ч. т. д. № 202/2008 г., т. к., II т. о. на ВКС; Решение № от 31.08.2012 г. по ч. гр. д. № 10117/2012 г. на Софийски градски съд.

По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя. Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане (чл. 448, ал. 2 и 3 ГПК).

Съгласно ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. съществено изменение търпи нормата на чл. 47, касаеща връчването чрез залепване на уведомление. С това изменение се въвежда едномесечен срок, в който връчителят трябва да потърси лицето на посочения по делото адрес и ако не го намери и няма лице, което да е съгласно да получи съобщението, едва тогава той пристъпва към залепване на уведомление на вратата или пощенската кутия. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Тази промяна следва да се отрази и на изпълнителното производство и по – конкретно, в частта относно принудителното довеждане на длъжника в хипотезата на образувано от съдебния изпълнител производство. Тук, личното явяване на длъжника е задължително предвид факта, че е предвидено принудителното му довеждане – арг. ал. 3. Поставя се обаче въпросът как ще се доведе принудително, лице, чието местоживеене е неизвестно, макар да има посочен по делото адрес. Вероятно се  има предвид, че такова принудително довеждане може да се постанови от съда само в случаите, когато длъжникът е редовно призован, намерен на посочения адрес, но не се явява в съдебното заседания по неуважителни причини. С оглед на специалния характер на производството съдът е длъжен да го призове по всички възможни начини и след като бъдат изчерпани процедурата по чл. 448 ГПК се прекратява – така Определение № от 12.06.2015 г. по в. ч. гр. д № 95/ 2015 г. на  Окръжен съд – Бургас; Определение № 639 от 23.02.2015 г. по в. ч. гр. д. № 427/ 2015 г. на Окръжен съд – Варна.

 Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника (чл. 448, ал. 4 ГПК). На основание чл. 313 НК  длъжникът носи наказателна отговорност за представяне на неверни данни, с които удостоверява обстоятелството, че липсва достатъчно имущество за покриване разноските по изпълнението. В първоначалния  вид на разпоредбата от 20 юли 2007 г. законодателят изрично оказва, в алинея първа, че това задължение длъжникът изпълнява под страх от наказателна отговорност.

Добросъвестното изпълнение на задължението за деклариране на имуществото има основно две последици -  прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК или продължаване на същото . Остава въпросът какво да прави правоимащият в първия случай? Той е изправната страна по правоотношението, но е длъжен да търпи неблагоприятните последици. Нормата на чл. 433. , ал. 1, т. 5 гласи, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Нормите на чл. 433, ал. 1, т. 5 и чл. 448 ГПК са взаимно свързани. За да се установи липса на секвестируемо имущество е необходимо съдебният изпълнител да е направил необходимото проучване на имуществото на длъжника или на база искането от страна на последния да се издаде протокол, в който съдебния изпълнител да удостовери липсата на достатъчно секвестируемо имущество.

Според съдебната практика, ако длъжникът подаде жалба пред съд, с искане да се прекрати започнато срещу него изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, във връзка с чл. 448 ГПК, съдът следва да я да остави без разглеждане и да препрати жалбата по компетентност на съдебния изпълнител. Ergo компетентен да се произнесе по искане за прекратяване на изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 448 ГПК е единствено компетентният съдебен изпълнител. Без да е налице негов акт в тази насока, жалба отправена до съда с това искане е процесуално недопустима – така Определение № 27 от 10.02.2017 г. по в. ч. гр. д № 36/ 2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново

Посочените основания за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 5 са свързани не с бездействие на взискателя, а на обективни причини, които обаче едва ли ще са вечни. Все в някакъв момент длъжникът ще се сдобие с имущество, което би могло да послужи за погасяване на задълженията му или поне на част от тях. Имуществото не е постоянна величина. То се мери съобразно с имотното състояние на всяко лице. От това следва изводът, че длъжникът отговаря с настоящите и бъдещите си имоти, но не и с минали такива .

Наистина в практиката взискатели и съдебни изпълнители злоупотребяват с правата, дадени им легално, но не трябва да се забравя, че длъжникът сам се е докарал до това положение. Той е неизправната страна по материалното правоотношение, основание за започване на принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство ще доведе до погасяване правото да се искат и извършват изпълнителни действия  и в този смисъл е пречка то да достигне своя нормален и желан край, а именно удовлетворяването на взискателя.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д № 2/2013, ОСГТК на ВКС се дава ново тълкуване относно прилагането на института на давността досежно изпълнителния процес. То е противоположно на урежданото с Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. правно положение на кредиторите и в този смисъл тяхното положение в процеса се утежнява. Видно от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) прекъсването на давността, на основание чл.116, б. "в" ЗЗД настъпва с предприемане на действия за принудително изпълнение. При действието на това постановление  погасителна давност се спира, докато трае изпълнителният процес на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД. Мотивите за това са повече от логични, тъй като изпълнителният процес по същината си е съдебен процес. Ergo при образуването му давността не тече и не е необходимо предприемането на каквито и да било действия по принудително изпълнение. Такова становище се застъпва и в особеното мнение, изразено към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. 2015 г. по тълк.д № 2/2013, ОСГТК на ВКС.

Така за кредитора не надвисва опасността правото му, което както вече стана ясно не може да бъде удовлетворено поради независещи от него, обективни причини, да бъде погасено по давност – на практика завинаги.

В цитираното Тълкувателно решение се застъпва становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила  . 

ОСГТК в случая приема, че извършването на действия по образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. не са изпълнителни действия и в този смисъл не прекъсват давността. Искането на взискателя да бъде призован длъжникът да се яви и да декларира наличното си имущество на основание чл. 448 ГПК не представлява същинско изпълнително действие, което да прекъсва давността. В същото време това искане не прекъсва започналия да тече двугодишен срок, посочен като прекратително основание в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – в този смисъл е т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Практиката не счита, че процедурата по чл. 448 ГПК е законово основание, което има отношение към теченето на давността.                                     

Това означава, че в случаите, когато се предприемат периодични справки и поучавания от съдебния изпълнител относно имущественото състояние на длъжника давността продължава да тече  и в един бъдещ момент ще се стигне до невъзможността на взискателя да предприеме каквито и да било изпълнителни способи или действия за неговото удовлетворяване.

Тук трябва да споменем различната практика на Върховния административен съд (ВАС) по отношение на същия въпрос. Обратно на разбирането на ВКС, ВАС продължава да поддържа мнението, изложено в ППВС № 3/1980 г., с което се създава противоречива практика, основана на различното тълкуване на двете касационни инстанции по един и същи въпрос. Така на практика две сходни дела се решават по различен начин що се отнася до това прекъсва ли давността изпращането на поканата за доброволно изпълнение.

Поради това по предложение на председателя на Висшия адвокатски съвет е образувано тълкувателно дело за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд от 27.02.2017 г.

Какво ще бъде решението на върховните съдии по отношение прекъсването на давността в изпълнителния процес предстои да разберем. По данни на официалния сайт на Върховния касационен съд делото вече е насрочено за 25.01.2018 г.

При обсъждането на ЗИД на ГПК бяха предложени някои нови за нашето законодателство институти, които да бранят длъжника от несъразмерна принуда, наложена от взискателя и съдебния изпълнител. Това бяха предложенията за въвеждане на производство по частен фалит и въвеждане на 10 – годишна абсолютна давност, които обаче не бяха приети по различни съображения от нашия законодател. Вместо това беше предложено да се развие обсъжданото производство по чл. 448 ГПК по такъв начин, че да съчетава едновременно защита на длъжника и от друга страна – удовлетворяване на кредиторовото притезание. В крайна сметка това предложение остана извън обсега на предвижданата реформа в ГПК. Може би след още десет години ще узрее моментът за тази промяна.

От 26.06.2017 г. започна да действа Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност .    Въпреки че регламентът се прилага по дела с трансграничен елемент някои негови разпоредби могат да послужат за подобряване на националната регламентация относно изпадането в невъзможност на длъжника да изпълнява поетите си задължения.

Изхождайки от правото на Европейския съюз (ЕС) регламентът е вторичен акт по отношение на първичното право на ЕС – учредителните договори. Той притежава задължителна сила в своята цялост по отношение на всички държави членки на ЕС. Характерно за него е, че има пряко действие и следователно всеки гражданин на Съюза може да се позове на неговите норми. За да се синхронизират производствата по несъстоятелност в различните държави членки, включително и тези правила, отнасящи се до несъстоятелността на физическите лица Регламентът приема общи правила, които според съображение шесто следва да съдържа също разпоредби относно признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени в рамките на такива производства, както и разпоредби относно приложимото право по отношение на производствата по несъстоятелност. Освен това настоящият регламент следва да установи правила относно координирането на производствата по несъстоятелност, които се отнасят за един и същ длъжник или за няколко членове на една и съща група дружества.

Този Регламент предвижда в чл. 3 международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника ("главно производство по несъстоятелност"). Центърът на основните интереси е мястото, където длъжникът на постоянна основа управлява интересите си и което може да се удостовери от трети лица. 

Специално за физическите лица е посочено, че за такъв център на основните интереси, се счита, до доказване на противното, мястото на обичайното им пребиваване. Тази презумпция се прилага само ако то не е преместено в друга държава членка в рамките на период от шест месеца преди подаването на искането за образуване на производство по несъстоятелност.

От тук следва изводът, че производството започва по искане на това лице до компетентния съд в "държавата на образуване на производството", а тя, съгласно чл. 7 е държавата членка, на чиято територия е образувано производството.

Едно от предложенията при обсъждането на промените в ГПК беше въвеждането на регистър на защитените длъжници, които са декларирали имуществото си в съответствие с процедурата по чл. 448 ГПК.

Разпоредбата на чл. 24 от Регламента урежда подобен публичен регистър на лицата, по отношение на които се води производство по несъстоятелност като съгласно §2, б. "е" задължителната информация за физическо лице е име на длъжника, регистрационен номер, ако има такъв, и пощенски адрес или място и дата на раждане на длъжника, ако адресът е защитен.

Останалата част от Регламента не беше засегната с цел – да не се измества фокуса от разглеждания проблем, а да се маркират известни сходства с други нормативни актове на държавите членки, уреждащи производството по несъстоятелност на физическите лица.

В повечето държави членки, в които е уредено такова производство задължителна предпоставка е невъзможността за плащане на дълга от страна на длъжника.

В Германия например такова производство се започва по отношение на физическо лице или потребител съгласно специалните разпоредби на Insolvenzordnung (Закон за несъстоятелността). Той е общ както за длъжници юридически лица така и физически лица. За разлика от други държави Германия е предпочела обединяването на този институт в общ закон по отношение различните категории субекти.

Съгласно Раздел 1: Цели на производството по несъстоятелност процедурите по несъстоятелност служат за целите на колективно удовлетворяване на кредиторите на длъжника чрез ликвидация на активите на длъжника и чрез разпределяне на приходите или чрез постигане на споразумение в плана за несъстоятелност, особено за поддържане на предприятието. На честните длъжници се дава възможност да се освободят от остатъчния дълг.  

Това означава, че трябва да се предприемат всички необходими и ефективни действия за постигането на тази цел.

Под "честен длъжник" немският законодател има предвид задължено лице, за което е започнало и незавършило производство по несъстоятелност, на което е вменено по закон порядъчно поведение – напр. трябва да упражнява трудова дейност, респективно да положи усилия за намирането на такава, да представя отчет за всички постъпления, да предостави половината от потенциално наследство на довереник, да съобщава всяка смяна на адреса и работата, и да извършва всички плащания към синдика, арг. от § 295  Задължения на длъжника. Това ще доведе и до още по – благоприятно развитие на процедурата, а именно освобождаване от остатъка от дълга. Ако длъжникът е физическо лице, той се освобождава от задълженията си към кредиторите по несъстоятелността, които не са изпълнени в производството по несъстоятелност - §287.

У нас подобно вменяване на задължения у длъжника в производството по чл. 448 ГПК също би довело до положителен ефект в така създадената патова ситуация. Остава обаче въпросът от къде ще се намерят финанси за това неевтино удоволствие. Дали ще се назначи синдик или временен администратор, или както и да го наречем това лице, за него ще възникне задължението да придвижва производството, да се грижи за спазването на задълженията от страна на длъжника, да прави периодични справки за имущественото му състояние, да събира и разпределя събраните средства и още куп други дейности, които това лице ще извършва срещу съответно възнаграждение. Това само по себе си е допълнителен разход, без значение от чий джоб ще се набавят средствата. Не е справедливо взискателят по изпълнението да бъде натоварен и с задължение, независимо дали има присъединени в производството взискатели или не, тъй като на практика ще се окаже, че той (те) трябва да отговаря(т) за лошия си избор на съконтрагент. Дори да приемем това за резонно и удачно няма гаранция, че предприетите действия ще удовлетворят вземанията на всички взискатели или дори само на един от тях. Това означава, че той ще продължи да финансира една causa perduta.  Логично това задължение не може да се поеме и от длъжника.

С оглед немалкото направени от кредитора разходи по принудителното изпълнение считам, че целта на изпълнителния процес остава неосъществена и даже в множество случаи влошава положението на самия кредитор. Неудовлетворяването на неговото вземане е един вид намаляване на активите му и оттам може да се стигне до собствената му лична невъзможност да изпълнява на свой ред поетите от него задължения. Това ще доведе до верижна несъстоятелност на тези лица.

Съгласно немския Insolvenzordnung производството по несъстоятелност се открива само при поискване, което искане може да бъде подадено както от кредиторите, така и от длъжника при наличие на основание за откриване на производството – § 18 и § 19. Основанието е неплатежоспособност на длъжника при  изпълнение на своите изискуеми задължения към един или няколко кредитори.

Умело нашият законодател избягва да уреди изцяло, по примера и на други държави членки (Испания, Ирландия, Полша и др.), проблемът със свръхзадлъжнялостта на длъжниците  физически лица.

Подобно на уредбата в немския Insolvenzordnung испанският Ley Concursal – Закон за несъстоятелността – също урежда едновременно, в един акт, несъстоятелността на физическите и на юридическите лица .

Декларацията за несъстоятелност ще се извършва по отношение на всеки длъжник, независимо дали е физическо или юридическо лице, гласи разпоредбата на    чл. 1. Според испанския закон длъжникът трябва да поиска обявяване на несъстоятелност в срок от два месеца от датата, на узнаване или от която дата е трябвало да знае за състоянието му на неплатежоспособност.

За разлика от немския закон, тук длъжникът има възможност в случай на доброволно обявяване в несъстоятелност да запази правомощията си за администриране и разпореждане с имуществото си, чието упражняване по принцип  подлежи на намеса от администратори по несъстоятелността чрез разрешаването им – арг. от чл. 40. Тук също се предвижда вписване на започнатото производство по несъстоятелност, както и данни за длъжника в специален регистър, подчинен на Министерство на правосъдието, състоящ се от четири раздела. В случай, че такова производство в започнато срещу физическо лице в регистъра се посочват името, професионалното направление, електронният адрес, данъчният идентификационен номер, териториалната зона.

Това е малка част от уредбата, предвидена по законодателствата на другите държави при разрешаване на проблема с масовата задлъжнялост на лицата и тяхното безизходно положение.

Анализът е необходим, за да се направи мислен подбор на полезните, ефективните идеи, които може успешно да приложим и към нашата правна и житейска действителност. С посочените два примера (Германия и Испания) не се изчерпва регламентацията по отношение на т. нар. частен фалит.

Цялостната регламентация у нас по отношение на несъстоятелността на физическите лица ще се отлага във времето още дълго или пък изобщо няма да се стигне до приемане на такъв закон.

При обсъждане на промените в Гражданския процесуален кодекс през изминалите месеци неведнъж беше предложена идеята за доразвиване на текста на чл. 448 и така да се постигне едно задоволително решаване на проблема с вечния длъжник. Както в пленарните заседания на Народното събрание обаче, така и при дебатите извън него до консенсус не се стигна.

Изводът е, че същността на производството по чл.448 ГПК не е изяснена в достатъчна степен и на практика остава неприложимо неговото действие. Трябва да се помисли по – глобално по този въпрос и да решим какво да правим с проблемите, които възникват от една страна с "вечният длъжник" и от друга – с неудовлетворените кредитори, което от своя страна може да доведе до верижна неплатежоспособност на тези лица и ефектът на доминото да разруши обикновените икономически отношения в гражданския оборот.

Проблемът е в безперспективното уреждане на това задължение на длъжника да декларира своята невъзможност да погаси задължението си в хода на започнат срещу него изпълнителен процес. Какво се случва на практика? След като няма такова имущество, с което да покрие разноските по изпълнението длъжникът отива да декларира това и спокойно чака прекратяването на производството – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдебният изпълнител ще се сблъска със сериозен и съществен проблем, а именно няма върху какво да изпълнява. В такъв случай за него остава възможността на прекрати започнатото производство или да продължи безперспективните си действия, които не само че няма да доведат до удовлетворяване на взискателя, а напротив – дори биха го обременили още повече. На всички е ясно, че всеки предприет от съдебния изпълнител ход се заплаща. Практиката показва, че в много случаи самите взискатели предпочитат да загубят сумата, посочена в изпълнителния лист, отколкото да заплатят двойно по едно лишено от смисъл производство с надеждата да си върне дори някаква част от вземането.

В заключение на това считам за необходимо разглеждането и нещо повече – решаването на този на пръв поглед неглижиран проблем. Не бива да забравяме, че именно поведението на самия длъжник го е довело до това положение. Поради това възниква необходимостта от механизъм за дисциплинирането му, както и за изпълнение на задълженията му спрямо неговите кредитори.

 На първо място - разпоредбата на чл.448 се намира в Дял II Изпълнение върху парични вземания. Считам, че систематично мястото и не е тук.

От съдържанието на нормата извличаме основната характеристика, а именно защита на длъжника при липса на достатъчно имущество, с което да покрие дори разходите по изпълнението, което от своя страна ще доведе до прекратяване на изпълнението по реда на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно разпоредбата на чл.448 трябва да се премести в предходната глава – Тридесет и девета Защита срещу изпълнението, в нов, специално създаден за целта Раздел III Задължения на длъжника при липса на секвестируемо имущество, а нормата на чл. 448 да се превърне в нов чл. 441а.

На следващо място считам за необходимо да се добави разпоредба чл.441б, която да гласи:

(1) При наличие на предпоставките на чл. 441а започнатото производство и данни за длъжника се вписват в специален регистър към съдебния изпълнител по местоизпълнението.

(2) В регистъра по ал.1 се вписват: наличното имущество на длъжника към момента на вписването, трите имена, ЕГН, постоянен, респективно настоящ адрес, ако двата адреса не съвпадат, списък със задълженията на лицето, който се обновява съответно на погасената част от дълга, ако има такава, броя на взискателите, съдебният изпълнител, компетентен да придвижва производството и дата и час на вписване в регистъра.

Тук се дава възможност на взискателите да се възползват от новопридобитото имущество на длъжника, след като се приспадне несеквестируемата част съгласно чл. 444 и чл. 446 ГПК. Целта е през времето на несъщинското производство по несъстоятелност длъжникът да може да извършва всякакви сделки, с които да прибавя активи.

(3) От момента на регистрацията длъжникът е длъжен всяка година да декларира обстоятелствата по ал. 2. В противен случай ще носи отговорността за деклариране на неверни данни по чл. 313 НК.

Целта тук е дисциплиниране на длъжника и свеждане до минимум на възможността да избегне отговорността за собствените си задължения.

Нов Чл. 441в (1) От момента на регистрацията по чл. 441б до нейното прекратяване длъжникът е длъжен да оказва съдействие на съдебния изпълнител при изпълнение на неговите задължения.

(2) В започнало производство по чл. 441а съдебният изпълнител има следните задължения:

a) Да разяснява на длъжника правата и задълженията му във връзка с регистрацията;

б) Да следи за спазване на добросъвестното поведение на длъжника при изпълняване на неговите права и задължения;

в) Да предприема необходимите действия за набиране на средства по специална сметка, определена от съдебния изпълнител по предложение на взискателите;

г) Добросъвестно да разпределя набраните средства между взискателите в производството;

(3) Длъжникът има следните права при започнало производство по реда на този раздел:

а)  да получи информация при предприемане на действия, чрез които ще се набавят средства за удовлетворяването на взискателите;

б) да обжалва действия на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено към вещ или вземане, което длъжникът счита за несеквестируемо;

(4) Ако към момента на регистрацията по чл. 441б длъжникът е безработен, независимо от получаваното обезщетение по реда на Кодекса за социално осигуряване, той е длъжен да се ангажира с подходяща за него работа и да не отказва неоправдано предложена му такава.

Чл. 441в – Регистрацията на длъжника се прекратява с:

а) изпълнение на всичките си задължения към всички кредитори;

б) изпълнение на поне ¾ от общия размер на задълженията му към всички кредитори;

в) изтичане на 10 години от вписването му в регистъра, независимо от размера на изпълнените задължения.

Чл. 441г Районният съд по местоизпълнението се произнася по подадена жалба срещу действията на съдебния изпълнител с определение, което е окончателно.

С така направените предложения de lege ferenda считам, че съществено ще се подобри изпълнителното производство на фона на все по – разрастващия се проблем с натрупването на дългове от гражданите и невъзможността им да се издължат.

Предвиждането на подобен регистър до голяма степен ще улесни работата на съдебния изпълнител и ще спомогне за предотвратяването на недобросъвестно поемане на нови задължения от страна на длъжника. Това е една несъщинска превенция срещу злоупотреба с права и от друга страна дава информация на останалите граждани досежно състоянието, в което  се намира длъжникът.

В този смисъл навременното решаване на проблемът с вечния длъжник е абсолютно необходимо за правилното развитие на едно съвременно общество.  Такова решение е уреденото в ГПК производство по чл. 448. Разбира се, в този  вариант, както стана ясно не е възможно да се разгърне пълният му потенциал, с което да се постигне едновременно удовлетворяване на кредиторовото притезание и защита на длъжника в случай на недостатъчно имущество, което да покрие задълженията му.

Автор: Александра Иванова Ильова, V курс, Югозападен университет "Неофит Рилски"