Доц. д-р Марин Киров:
Необходими са спешни промени в административното правосъдие
На карта е заложено бързото и достъпно правосъдие в следващите години. Да се отиде отвъд дебата за таксите, подсъдността и прочие. Да се обсъди идеята за създаване на Централен административен съд, препоръчва експертът по законодателство
 
01 август 2018, 08:49 | Веселин Иванов | Видяна: 1108
 

Доц. д-р Марин Киров, снимка: бТВ

 

Г-н Киров, как ще коментирате ветото на президента Румен Радев върху промените в АПК, политически или експертни са мотивите на държавния глава? 

Ветото връща дебата на дневен ред и в това няма нищо лошо, напротив. Този път (за разлика от връщането на избора на нов председател на ВАС) ветото е конкретно мотивирано, посочени са пропуски и съображения. 

Безспорно г-н Радев трупа дивиденти именно от подобни действия и вероятно е съблазнен и от политическия аспект на връщането на закона. Но моят съвет е да се дебатират експертно конкретните текстове, за да се гарантират правата на гражданите и да не се опропастява административното правосъдие. Да не се оставя и най-малко съмнение, че някой иска да ограничи достъпа до правосъдие, че целта на промените е комфорт за управляващите политици (които и да са те). 

Надявам се да не се разиграе сценарий просто по преодоляване на ветото или по отпадане на текстовете. Необходимо е много повече, трябват спешни решения в административното правосъдие. Констатациите от президента са направени, следват решенията. 

Промените в АПК бяха представени от вносителите като "спасителни"едва ли не, има ли проблеми в административното правосъдие? 

Знаете ли, ние имаме административно правосъдие на европейско и световно ниво – по бързина и качество. Това говори добре за АПК, за ръководството на системата и за кадровия потенциал. Никога не са посочвани проблеми в административното правосъдие, например в докладите на наблюдаващите ни институции. 

Но от дистанцията на времето се вижда, че в Административнопроцесуалния кодекс и редица специални закони е заложена "бомба", която, образно казано, цъка и започва да натоварва системата на Върховния административен съд и административните съдилища прекомерно и неравномерно. Това наблюдаваме сега – претоварени върховни магистрати и магистрати в някои административни съдилища, за сметка на други. Има и насрочване на дела за след няколко години, което не бе типично за този тип дела и категорично ощетява гражданите.

Всичко това си има причина и тя е лесно преодолима, преди лековато да пристъпим към друг тип разговори – за закриване на съдилища, например, или за бавно правосъдие. Не бива непременно да обвиняваме магистратите за всичко, необходими са и управленски решения. 

Какво имате предвид? Обяснете по-подробно. 

Върховният административен съд на Република България разглежда първоинстанционни и касационни дела, като във връзка с конституционното му задължение по чл.125, ал.1 от Конституцията на РБ за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване извършва и тълкувателна дейност. Сами разбирате, че съвместяването на функции на първоинстанционен, касационен съд и на върховен съд, извършващ тълкувателна дейност, има за последица изключително високо индивидуално натоварване на всички съдии във ВАС, а това се отразява на бързото осъществяване на правораздаването и затруднява тълкувателната дейност.

Обществените отношения към 2018 г. са променени, създадени са 28 административни съдилища, в които от 2007 г. работят магистрати, назначени на конкурсен принцип. Необходимо е административните съдилища да бъдат адекватно натоварени с разглеждане на спорове с органи на изпълнителната власт. Необходима е промяна в родовата подсъдност на делата, например, да се уреди възможността за делегиране на правомощия от съответния министър на друго длъжностно лице, посочено от титуляра или на конкретно длъжностно лице, най-често заместник. Така първоинстанционното оспорване на административните актове ще се съсредоточи в създадените 28 административни съдилища в съответствие с правилата на родовата и местната подсъдност. В много от случаите на Върховния административен съд са възложени, като първа инстанция, дела на основание на специална разпоредба. Решението наистина може да е в изменения на законите в тези части, като се уреди възможност за обжалване, но по реда на АПК, т.е. първоинстанционните дела да са подсъдни на административните съдилища като първа инстанция.

Това обаче няма ли да претовари Административния съд в София? 

АПК трябва да се измени така, че промените да нямат за последица прекомерно прехвърляне на дела на Административен съд София-град, където се намират седалищата на тези административни органи. Обвързването на местната подсъдност със седалището или адреса на жалбоподателя е възможна идея, която гарантира в оптимална степен справедливостта и достъпа до правосъдие.

На следващо място, обаче, са наложителни и други промени. Все по-необходимо е и преподписване на касационните жалби. Само така Върховният административен съд ще бъде ангажиран изцяло с конституционно вменените му правомощия, с което функциите му ще бъдат по-пълноценно реализирани, без да се губи време и ресурс за отклоняване с многобройни сезирания с недопустими жалби.

В Закона за административните нарушения и наказания трябва да се предвиди, че когато съдът отмени наказателното постановление, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото наказателно постановление. По този начин ще ограничим издаването на безброй порочни наказателни постановления.

Какво бихте посъветвали политиците тогава в създалата се ситуация, конкретно по настоящия проект за промени в АПК?

На първо място, призовавам за повече експертност и зачитане на обществения интерес. Внесеният проект, отхвърлените текстове, все пак също са плод на мащабна експертна работа, те не са се появили просто така. И това, че са отхвърлени с вето, не следва непременно да е знак минус или плюс в политиката. Иска ми се да вярвам в добрите намерения на вносителите, че те са търсили решения именно на тези проблеми. 

Но на карта е заложено бързото и достъпно правосъдие в следващите години и в името на справедливостта е необходимо експертно решение, а не политически кавги. 

Да се отиде отвъд дебата за таксите, подсъдността и прочие. Да се обсъди идеята за създаване на Централен административен съд. Това е липсващото звено в нашето административно правосъдие. Когато се прие АПК и се пресъздаде външен модел, не бе заложена една от важните му съставни части, а именно Централен административен съд. 

Аз лично не разбирам защо не функционира Съветът по съдебна реформа към министъра на правосъдието или Съветът по законодателство към председателя на Народното събрание именно по такива въпроси – промени в процесуалните закони. За да няма никакви съмнения, за да има експертен и безпристрастен арбитър. 

Доц. д-р Марин Киров е практикуващ юрист и експерт по законодателство. Консултирал е измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.