Правителството срещу ВКС по конституционно дело №9/2018
Неизплащането на обезщетение на отстранени от длъжност магистрати не представлява ограничение, надхвърлящо необходимото за осъществяване на правосъдието, смятат министрите
 
08 август 2018, 14:50 | | Видяна: 422
 
 

Правителството одобри становище по конституционно дело № 9 за 2018 г. Делото е образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт, съобщиха от Министерския съвет.

В становището на правителството е застъпена тезата, че оспорената разпоредба не противоречи на Конституцията, защото тя не ограничава по недопустим от Конституцията начин правото на труд и свободата да се упражнява определена професия, в съответствие е с принципа на правовата държава и не представлява ограничение, надхвърлящо необходимото за осъществяване на правосъдието. 

ВКС сезира КС заради дело, заведено от полк. Владимир Димитров - бивш заместник-председател на Военно-апелативния съд, за изплащане на над 86 хил. лв. обезщетение за напускане на системата. Полк. Димитров беше отстранен от длъжност, заедно с ген. Веселин Пенгезов - бивш председател на Апелативен съд - София и Военно-апелативен съд - София и полк. Петко Петков - бивш председател на Военно-окръжна прокуратура – София, които бяха обвинени в присвояването на 42 000 лева по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), във връзка с изпълнението на проекта "Информационна система за прозрачност във военните съдилища".

В мотивите си тричленният състав на ВКС изказва мнение, че правото на освободения от длъжност магистрат да получи паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ попада под закрилата на прогласеното и гарантирано в чл. 16 КРБ право на труд и произтичащо от това право да получи възнаграждение и обезщетението за положения труд.

Според ВКС "Обхватът на оспорената разпоредба засяга значително правната сфера на лица, които до освобождаването им от длъжност не могат да изпълняват друга трудова дейност и независимо че "обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда", обвиненият магистрат е лишен от дължимото му се еднократно парично обезщетение, с което всъщност служебното положение на обвиняемия е приравнено на лицата, по отношение на които има влязла в сила присъда за умишлено престъпление или които са дисциплинарно освободени от длъжност".

Еднаквото третиране на лицето, срещу което само е повдигнато обвинение и лицето, което вече е осъдено с влязла в сила присъда, при това с наложено наказание лишаване от свобода, като "не се изплаща" обезщетение и в двата случая, с оглед изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗСВ, навежда на извода, че обвиняемият магистрат по презумпция е виновен, което очевидно противоречи на конституционно установения в чл. 31, ал. 3 КРБ основен принцип в българското и международното наказателно право.

"Правото на магистрат да получи дължимото му се обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ или по чл. 227, ал. 1 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) може да бъде ограничено конституционосъобразно от момента на влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, а не при повдигането на обвинение в един значително по-ранен момент", смятат върховните магистрати.