Д-р Николай Николов, бивш председател на Комисията за конфликт на интереси:
След 8 декември огласяват лъжливите декларации на властта*
Държавният апарат на средно и ниско ниво не е поразен масово от корупция
 
09 август 2018, 08:47 | Анна Заркова | Видяна: 623
 

Д-р Николай Николов, бивш председател на комисията за конфликт на интереси, снимка: в-к "Труд"

 

Представете си, г-н Николов, че някой висш държавен чиновник е написал в имотната си декларация някоя опашата лъжа или нещо е премълчал, за да се изкара сиромах. Кога ще научим, ако е така?

Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество влезе в сила преди 6 месеца и е в ход изпълнението му. Инспекторите на създадената с него комисия трябва до 8 декември да проверят в кои от декларациите на лицата, заемащи висша публична длъжност има несъответствие с истината. Комисията разполага с инструментариум да проверява банкови сметки, имотни регистри, данъчни книжа и т.н. Декларациите, които трябва да провери, са 3 пъти повече от тези, които проверяваше по-рано Сметната палата. Пред нея стои истинско предизвикателство – не спазването на срока 8 декември, не! – а проверката за съответствие на декларираните или недекларирани активи в чужбина. След това на интернет страницата й ще се оповестят имената на лицата, при които е установено несъответствие с истината и в какво се състои. Уточнявам: става дума не за всичките 130 000 хиляди служители на публична длъжност, които са задължени от закона да декларират имущество и конфликти, а за около 10 000, чиято длъжност е висша.

Ами с останалите около 120 000 служители какво е положението? Ще научим ли кой от тях е лъжец?

Законът изисква проверка и на техните декларации, но как да стане това ще се реши с наредба на Министерския съвет, която се обсъжда сега.

Как "ще се реши"? Пояснете.

Наредбата трябва да даде правилата за проверките на декларациите на тези около 120 хиляди служители на средно или ниско ниво, за които ме питате. Обсъжда се втори проект. С колегите от Института за модерна политика представихме становища както по първия, така и по него. Той предвижда на проверка да подлежат само декларациите на тези служители, по отношение на които има дисциплинарно производство, сигнал за корупция или конфликт на интереси, или които работят в институции с висок корупционен риск. Това е позиция, която не може да бъде подкрепена, защото противоречи на закона. Защото законът изисква пълна проверка на декларациите на лицата, заемащи висша длъжност – без никакво изключение! Проверката на тези около 120 000 декларации е правомощие с материално правни последици. Елегантното "сваляне" на изискването за нея би било излизане от правата, дадени от изпълнителния орган от законодателя. Целта на закона е да противодейства на корупционните практики. Той не обхваща всички провомощия, с които държавата разполага срещу корупцията. Извън полето му е главното – наказателното преследване за корупционните и други длъжностни престъпления. Но законът регламентира 5 направления на антикорупционна дейност и едно от тях е проверката на подробните декларации на всички задължени лица. Не бива с наредбата да се възстановява старото положение – когато беглите декларации, подавани по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, лежаха по чекмеджета, без да се проверяват. Не може е наредба да се отменя закон! Непълноценната проверка е близко до никаквата проверка. Надявам се здравият разум да надделее.

Припомнете ни, г-н Николов – кои са чиновниците, задължени да декларират какво имат-нямат и пред кого подават своите декларации?

Практически задължен е целият държавен апарат – без заемащите технически длъжности, че даже и лица от частния сектор. Законът разделя задължените на 2 големи категории. Към лицата, заемащи висша публична длъжност се отнасят всички народни представители, общински съветници, министри и зам.-министри, областни и зам.-областни управители, кметове и зам.-кметове, ръководители на агенции, главни секретари на ведомства, директори на териториални органи, главни архитекти на общини и райони, възлагащите обществени поръчки, членовете на управителни и контролни органи на болници, включително частни, които получават публично финансиране и др. Това са общо около 10 000 души – сред тях има такива, които са подавали годишни декларации пред Съдебната палата, а има и "нови", които трябва да подадат встъпителни декларации. Техните декларации се приемат и проверяват от КПКОНПИ, там е и производството по сигнали за конфликт на интереси. Що се отнася до останалите 120 000 чиновници, те са определени в §2, ал.1 от закона.

Какви са те, тия "средни" и "нисши" чиновници?

Експерти в администрации на законодателни, изпълнителни и съдебни органи, управителни и контролни органи на дружества с държавно и общинско участие, ръководители на разпоредители с бюджетни средства – директори на детски градини, училища и социални домове, секретари на общини, кметове и кметски наместници, съдебни изпълнители, нотариуси и др. Те подават декларациите си в органите, които са ги назначили или избрали и проверките им се извършват от тях. Това са над 1000 контролни органа.

Над 1000 органа! Да ме прощавате, ама не е ли малко объркана тази система?

Дори много. Тя се определя като децентрализирана и е връщане назад към неработещи модели, съществували до 2011 г. специално в материята на конфликт на интереси. Над 1000 автономни органа, включително КПКОНПИ – това предполага всеки от тях да прилага закона, както той си го разбира и тълкува. Има висок риск различните практики, слабата компетентност и сблъсъкът с непозната материя да направят част от инструментите на закона неработещи. През май един министър правилно разпореди на назначените от него служители по §2 да подадат встъпителна декларация, в която да опишат цялото си имущество към датата на подаване, а друг министър от съседното министерство – да подадат декларацията в ежегодния й вариант, в която да напишат какво се е случило с имущество им през 2017 г. Възможно е в бъдеще, например, ако някой кмет или директор на училище назначи близък роднина на длъжност, за която той няма нужното образование, компетентните органи – началникът на регионално образователно управление или комисията към Общинския съвет да стигнат до противоположни изводи за това има ли, няма ли конфликт на интереси.

Чиновници на различни стъпала в йерархията се оплакваха, като попълваха декларациите, че им било трудно, не разбирали какво да пишат в тях.

Знам това, защото участвах като обучител в семинари по новия закон, попълването и проверката на декларациите. Първият проблем, който се очерта там, беше очакван – само за месец за първи път над 100 000 държавни служители трябваше да подадат на хартия и електронно декларация във вид на таблица, състояща се от 2 части, 9 раздела и акумулираща 40 факта. При това деклараторът отбелязва тези факти не само за себе си, но и за съпруга, фактическия си съжител и непълнолетните си деца. Липсата на знания или писмени указания за попълването на декларацията беше сериозно предизвикателство пред тези хора и институциите, в които работят.

Предизвикателство ли? Наречете го "обърквация"!

Имаше проблеми, да кажем. Втория го споменах – че лицата по §2 следваше да подадат декларацията във встъпителния й вариант – да посочат притежаваните от тях и от близките им активи към датата на подаването. Това се изисква от закона: да дадат "картина" на цялото си имущество все едно, че днес постъпват в длъжност – без да са задължени да сочат произход на средства. Тази "картина" служи за сравнение как се променя имуществото на служителя, докато пребивава във властта. Тя се сравнява с ежегодните декларации и се прави извод има ли нарастване на имуществото и какъв е произходът на средствата за него. Уви, някои ръководители на администрации решиха, че трябва да се подадат годишни декларации за 2017. Така трудно могат да се правят изводи за евентуално корупционно поведение.

Кои са тия, дето се направиха на ударени?

В повечето от централните ведомства декларациите се подадоха като ежегодни, а в повечето общини и териториални държавни органи – като встъпителни, съгласно закона. Аз бих определил това като стъпка встрани, вместо напред – ефект от децентрализираната система. Но ще отбележа един положителен факт. Хората, които участваха в семинарите, имаха ясно намерение да подадат честно и коректно декларациите си. Те повечето се справиха с попълването им. Видях как кметове в електронна таблица сочат в раздел 4-ти с точност до десети от процента свои поименни акции, като правят разлика кои са придобити с покупко-продажба и кои от масовата приватизация. Искаха да попълнят декларациите си точно, без да крият нищо – и то, за да изпълнят закона, а не от страх от 300-те лв. глоба за несъответствие или неподаване в срок. Апаратът на държавата на средно и ниско ниво не е поразен масово от корупция. На 90 – 95% от хората там и през ум не им минава да се обогатяват чрез публичната си позиция.

Какво ви питаха най-често, докато се мъчеха да си попълнят правилно декларациите?

Питаха отбелязват ли се в декларацията имоти и коли, които не са съпружеска имуществена общност? – отговорът е да, независимо дали са придобити преди или по време на брака или с дарение, или по наследство. Питаха как се декларира апартамент, който е съпружеска общност? – Описва се като местонахождение и разгърната площ на 2 отделни реда в раздела за недвижимите имоти. На единия ред като собственик се отбелязва единият съпруг, а на другия – вторият. В графите "идеални части" и "цена" на двата реда се записва по "1/2" и половината от цената по документа за собственост. Питаха още: Задължени ли са да спазват срока за подаване на декларации, ако са в отпуск по майчинство? – Не. Трябва да подадат декларациите си до 1 месец от връщане на работа. И още: дали само депозитни сметки се декларират, или всички и как се изчислява 10 000 лв. като критерий за деклариране? Отговарях, че терминът "депозити" в таблицата, е остарял. Актуалният от наредбите на БНБ е "платежни средства". Всички видове сметки на декларатора и семейството му участват в калкулацията има или няма 10 000 лв. – депозитни, разплащателни и др. Те се декларират на отделен ред за всяка сметка, ако общо на всички лица надвишават 10 000 лв. Ако например членовете на семейството имат 15 сметки, но в тях общо няма 10 000 лв., те не подлежат на деклариране.

Леле! Сложно ми се струва. Но нали държавниците са по-умни… Аз не разбирам например и как тия заплетени декларации ще спрат корупцията?

Те са важни, защото са много силен индикатор за корупция. При задълбочена, а не формална проверка парите с неустановен, вероятно корупционен произход, излизат. Несъответствие се констатира не само, когато не е посочен някой новопридобит имот или е забравена например продажба на автомобил. Несъответствие е налице и когато не е посочен произходът на средства за придобиване на апартамент – или е посочен, но е фалшив. Този извод се прави чрез сравнение на годишната декларация с предходните и с встъпителната, чрез анализ на данъчната декларация, от трудовото или служебно правоотношение. При несъответствие от 20 000 лв. между имущество и законни доходи на заемащия висша длъжност, започва производство за гражданска конфискация – проверява се съотношението между имуществото и законните доходи за период от 10 г., с възможност при необвръзка от 150 000 лв. да се конфискува цялото придобито за тия години имущество.

Нашият гост Николай Николов e роден през 1972 г. в Ловеч. Магистър (1995) и доктор по право (2010) от СУ. Работил е като юрисконсулт на община, член на първия състав на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност (2005 – 2010 г.), член и шеф на на Комисията за конфликт на интереси (2011 – 2018). Адвокат. Член на Научно – експертния съвет на Института за модерна политика. Автор на на пет монографии и над 40 статии в наши и чужди научни списания – за гражданската конфискация, конфликта на интереси, декларирането на имуществото, административното право и процес.

*Интервюто препечатваме от в-к "Труд"