Апелативният специализиран наказателен съд реши:
Петима от групата на Митьо Очите остават в ареста
Човек на Димитър Желязков запалил казино в Слънчев бряг срещу "хонорар" от 250 лв.
 
09 август 2018, 17:53 | | Видяна: 140
 

Димитър Желязков при арестуването му в Турция

 

Апелативният специализиран наказателен съд остави петимата от групата на Димитър Желязков в ареста. Съдът се позова на събраните доказателства – разпити на тайни и явни свидетели, специални разузнавателни средства и технически експертизи, в преценката си, че на този етап може да се направи обосновано предположение, че и петимата са били част от групата на Желязков.

По разпореждане на Митьо Очите човек от бандата му запалил игрална зала в Слънчев бряг, като за изпълнението на задачата  получил 250 лв., стана ясно по време на заседанието.

Според наказателните съдии Магдалена Лазарова, Петя Колева и Венелин Иванов има доказателства, че други четирима - Иван Пишиев, Йордан Въчев - Ларжа, Радослав Николов - Рачо и Венцислав Христов - Лавацата са изпълнявали разпореждания на Очите, така че да завземат чужди бизнеси в сферата на погребалните услуги, такситата, хазарта и разпространението на наркотици в Бургаско.

Рачо отговарял за вендинг автоматите в Бургаско. Той събирал такса "спокойствие" от собственици на подобни машини. За него свидетели разказали, че бил "дясната ръка"на Очите.

Лавацата имал връзки с улични дилъри, на които продавал амфетамини. Парите от дрогата отчитал на Очите, съобщава в-к "24 часа".Срещите между дилъри и клиенти ставали в заведението на Лавацата.

Йордан Въчев - Ларжа се водил като "лейтенант" на Очите и ако се случило така, че несебърският бос влезе в затвора, Въчев щял да заеме мястото му в групата. 

Иван Пишиев наричал пред познати Желязков "нашия Митьо", "шефа" или "боса". Двамата с Ларжа отговаряли за бизнеса с погребални агенции.

Без резултат останаха възраженията на адвокатите, че доказателства няма и че проговорилите – години след събитията, свидетели боравели основно с изрази като "чух", "казаха ми", "подозирам". Затова и показанията им бяха квалифицирани като градски легенди, съобщава БНР.

Очаквано, самите обвиняеми и адвокатите им отрекоха всякаква съпричастност към групата, а защитникът на един от задържаните – Димитър Марковски, дори и физическо познанство на клиента си с Митьо Очите: "Познава го от вестниците, от телевизиите и това, че го е засичал преди шест години в някакво заведение в Несебър и му е направило впечатление, че той е с многобройната си охрана – това са му отношенията." "За да съществува организирана престъпна група, не е необходимо всички да се познават", отвърнаха специализираните магистрати.

 

Информацията от пресслужбата на съда за решението на Пети въззивен състав

 

От доказателствената съвкупност, на този етап и за нуждите на производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение, може да бъде направен извод за обосновано предположение за съпричастност към организираната престъпна група за четирима от обвиняемите лица Иван Пишиев, Венцислав Христов, Радослав Николов и Йордан Въчев. От гласните доказателствени източници се извлича извод за съществуването на ОПГ с ръководител Димитър Желязков – Митьо „Очите“,  действаща на територията на Бургас и региона, за структурата и дейността й, за разпределението на ролите и функциите между участниците, както и престъпната деятелност, с която всеки един от тях е бил ангажиран, включително и за престъпни деяния извън предмета на обвинението - разпространение на наркотични вещества, трафик на мигранти. 

 

Липсват доказателства за участие в ОПГ на обвиняемия Иван Найденов – нито един от разпитаните свидетели не сочи данни в тази насока, наред с това в немалка част от периода, в който е действала организираната престъпна група съвпада с времето, в което същият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Налични са обаче доказателства, сочещи на вероятното му участие във второто престъпление, включено в обвинението му – извършен палеж на игрална зала в к.к. „Слънчев бряг“.

 

По отношение на обв. Р. Николов въззивният съд се разграничава от извода на СНС за налично подозрение за негова съпричастност към двете вторични престъпления – като извършител в изнудването на Атанас Симеонов, целящо принуждаването му да се откаже от дружествените си дялове в „Хермес Груп“ООД и като подбудител и помагач на палежа на казино в к.к. „Слънчев бряг“.

 

За останалите двама обвиняеми – Въчев и Пишиев въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция за доказателствена скрепеност на предположението за вероятно тяхно участие в престъплението по чл.330 ал.2 НК – палеж на част от сграда и катафалка на погребална агенция „Гея“. 

 

Реалността на риска от извършване на престъпление за Иван Найденов и Венцислав Христов, съгласно чл.63 ал.2 т.2 НПК, се презюмира предвид обремененото им съдебно минало и санкционирането им включително за деяния, извършени при условията на опасен рецидив с ефективно „лишаване от свобода“, надхвърлящо една година, като инкриминираната дата в обвинението на Найденов е в рамките на месец, след  освобождаване  му от затвора.

 

Данните за механизма на осъществяване на деянията, ползваните методи и приоми за всяване на респект и страх чрез нанасяне на телесни увреждания, унищожаване на имущество, целящи отстраняване на конкуренция и налагане на „такса спокойствие“ , с цел установяване на монопол на пазара в основни сфери от бизнеса на Черноморието - погребални агенции, казина, таксиметрови услуги, наркоразпространение, увеселителни завадения; дългия период на действие на групата, широкоспектърната дейност, част от която не е инкриминирана във формулираните обвинения, профилирането на отделни членове в извършването на отделните вторични престъпления, както и наличните данни за предупреждения на участници в ОПГ за предстоящи реализации в района на дейността й, както и за нерагламентирани връзки и контакти с местните органи на реда, допълнително завишават интензитета на обществената опасност на деянията и обвиняемите и същевременно правят напълно реална към момента опасността от извършване на престъпления при по-лека по вид мярка за неотклонение, като този риск  не може да бъде преодолян и за останалите трима обвиняеми, единствено от чистото съдебно минало.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.