Адвокат Рада Лилова:
Нужен е регистър на психично болните хора, но и нарочен закон
Трябва да се въведе задължително попечителство над страдащите от психично заболяване лица, за да се препятстват злоупотребите с тяхно имущество и права, смята юристът
 
24 август 2018, 07:28 | Цветелина Янкова | Видяна: 445
 

Рада Лилова е адвокат към САК от 2004 година, завършила е Право в СУ “Св. Климент Охридски”. Вписана е като служебен защитник в НБПП.

 

Разговаряме с адвокат Рада Лилова, за да разберем как едно зверско престъпление получава справедливо наказание, в контекста на психичното състояние на обвиняемия. 

Адвокат Лилова, един сериозен социален, но и до голяма степен правен проблем, е на дневен ред в момента – този за психично болните хора, които извършват тежки криминални престъпления. Вие защитавахте един младеж – Кристиян Гочев, убил собствената си майка и дядо си. Установи се, че Гочев страда от две заболявания. Има ли нужда от промяна на нормативната уредба или е достатъчно добре регламентирана? Каква е разликата в защитата на страдащ от психични заболявания и друг подсъдим? 

Благодаря Ви за възможността открито да обсъдим тези изключително болезнени за обществото ни и за правосъдната ни система въпроси. За съжаление, нормативната уредба не само че има нужда от промяна, но и от създаване на нова такава. На практика, специална правна уредба не съществува. Следва законодателят да работи с действащи юристи и специалисти, а не да разчита само на суха теория, поднасяна от комисията по правни въпроси в Народното събрание.

В момента ползваме няколко текста от Закона за здравето и няколко норми в самия Наказателен кодекс. Това е крайно недостатъчно, не само като обем от юридически правила, но и създава изключително големи затруднения пред съда и психиатрите, в случай като този с Кристиян. Разликата между обикновен подсъдим и лице с психични заболявания е огромна. Ако едно лице страда от психични заболявания, то в повечето случаи те са от характер, обуславящ липсата на наказателна отговорност или пълна недееспособност, а в другата част спомагат за намаляване на наказанието. Определено психическата годност е едно от субективните проявления на умисъла при извършване на деянията и бих казала от дългогодишния си опит, че тези лица имат нужда от много по-голяма закрила от обикновения обвиняем или подсъдим.

30 години затвор, а не доживотна присъда, получи Кристиян Гочев. Как възприе решението на съда Гочев?

Спокойно. Мога да твърдя, че Кристиян е едно болно момче, независимо от съдебните актове и мотиви. Моите уважения към всички съдии, но те не са седели един до друг с Гочев, не са говорили така с него, както аз. Не възприемам за нормално спокойствието, с което възприе целия наказателен процес, липсата на желание да се бори за себе си, абсолютната му незаинтересованост. Изключително умен е, но определено е психически неустойчив. Не предизвиква чувство на страх у мен, изненада ме със страстта, с която постоянно си причиняваше самонаранявания.

Според ВКС, докато търпи наказанието си, Гочев ще има шанс да докаже дали е променил отношението си към общочовешките ценности и обществените норми на поведение и е годен да се вгради адекватно в обкръжаващия го свят. Кой би могъл да прецени дали младеж с шизофрения и ендогенна психоза завинаги е променил визията си за света и цената на човешкия живот? 

Гочев никога няма да се промени в условията на места за лишаване от свобода. Има нужда от висококвалифицирана болнична и извънболнична намеса, работа и то многогодишна, интензивна, със специалисти, с каквито България разполага. Само лекар би могъл да каже дали ще се промени, според мен, от правна гледна точка, това няма да стане в затвора.

В началото на юли имахме пореден случай на зверско убийство, извършено от психично болен младеж – 26-годишен мъж умъртви баща си, преби майка си и нападна органите на реда с нож в столичния квартал "Лозенец". По какво си приличат случаите "Гочев" и този от "Лозенец"?

Агресия към близките на извършителя, липса на критичност към стореното, липса на адекватна реакция от страна на цялата ни система. Да си психичноболен у нас е един истински ад за самия теб и близките ти. Липсва всякаква реална възможност за лечение, за образоване на близките – те обикновено се срамуват, крият този проблем, а и да не забравяме, че в голяма част от случаите говорим за заболявания, предавани по наследство. Последното означава, че и близките са в същата неблагоприятна ситуация, което обрича заболелия на агония. Няма лечебни заведения, има остър дефицит на кадри. Порочен кръг. 

Веднага след последния случай, вътрешният министър пое ангажимент да бъдат направени спешни законови промени по отношение на психично болните хора, които са рискови. Министър Валентин Радев каза, че ще се направи нужното, така че "тези хора да не са сред нас". Само че това предизвика недоволство на психиатрите, защото за тях тези убийци са преди всичко болни хора, а едва след това престъпници.

Изолацията на болните по никакъв начин не решава проблема, изолация следва да има по отношение само на тези болни, които след лекарско обсъждане и експертиза, са охарактеризирани като изключително опасни за себе си и за околните и не се повлияват дългосрочно на познатите и позволените медикаменти и терапии.

Изказването на г-н Радев ми идва малко пресилено и дори дискриминиращо. Болните са хора също като нас и нямат никаква вина за състоянието си. Да, нека има промени, но нека се допитат до нас, работещите, какво следва да се направи. 

Как трябва да се измени нормативната уредба, за да се ограничат тези случаи, които цитирахме? Какво куца на наличния закон?

Веднага ще отговоря, че на първо място следва да има регистър на психично болните у нас. Ще се обоснова и с един друг аспект от наличието на психично заболяване у лицата – ако има регистър, видим за съда, МВР, прокуратура, доктори и нотариуси, ще се създаде реална възможност за контрол върху лицата, както и препятстване злоупотребите с техните данни, нерегламентираното прехвърляне на имоти и постоянните измами, както и запазване на тяхното имущество. Следва да се въведе задължително попечителство над тях, пълно ограничаване на всякакви права.

Следва държавата да отдели средства за създаване на центрове за психично здраве, да насърчат неправителствените организации за работа именно с такива лица. Следва да се създаде нарочен закон за лицата, страдащи от психично заболяване. Задължителното настаняване следва да се въдворява още по-бързо и да е с големи срокове според всеки казус.

Всеки психично болен, който проявява агресия, не си пие хапчетата или не желае да влезе в клиника ли е потенциален престъпник? Кой трябва да дефинира нуждата от принудително въдворяване, така че да се обезпечи обществената сигурност?

Човешката психика е необятна и едва ли някой може да каже дали някой е потенциален престъпник или не. Дразнещо е познатото определение "кротък луд". Това е болест на психиката, на душата и никой не е застрахован и имунизиран срещу възможността да заболее. Дефиницията следва да се дава от съда, заедно с лекуващ или наблюдаващ лекар, както е досега, но още по-бързо, дори незабавно. Засега тази практика препятства евентуални злоупотреби от страна на близки и заинтересовани лица. Като добра практика отчитам участието на служебен защитник. Никога не съм отказала тази отговорност и то не е от съжаление, а от чувство на дълг и обществена отговорност.

Казахме въдворяване – само че по отношение на принудителното настаняване на психично болни лица в психиатрии законът определя срок, при това не много дълъг, в който те могат да останат в лечебното заведение. Много са ни психично болните или нямаме капацитет да се грижим за тях?

Много и нямаме капацитет - два фактора, които обуславят огромен проблем. Този срок се определя максимално на тримесечен, но това не е достатъчно за случаи на обостряне на заболяванията.

А след това? Kой трябва да поеме грижата за болния, ако близките откажат или нямат такава възможност, така че да е сигурно обществото, че лицето не е опасно? 

Отново ще повторя, че липсата на регистър е голям минус за всички. Когато близките не могат да се справят, следва да има възможност държавата да поеме тази отговорност. Да има клиники, центрове и контрол. Квалификацията на тежестта на заболяванията ще помогне да се определи видът на тези заведения – със строг контрол, с лек режим и т.н. Следва да има мониторинг над тази част от обществото, а не да ги капсулираме в затворено пространство и да се молим някой да не избяга.

Да предположим, че законът се измени така, че сроковете и условията за принудително въвеждане в психиатрична клиника станат по рестриктивни – тогава обаче някои правозащитни организации ще кажат, че човешките права на болния са накърнени. Има ли златна среда?

Златна среда има и следва да обърнем поглед върху добре изградените системи в други държави. Регистрация на лицата, класификация на заболяванията, рехабилитация, заетост. Те са част от нас, има леки форми на психични заболявания, които позволяват на болния да е обществено активен, да работи на подходящото място, да бъде интегриран. За по-тежките случаи следва да има специални заведения, подходящо лечение, а за изключително тежките следва наистина да има сериозни мерки, дори и ограничения, за да не се повтарят тези случаи.