Проф. Огнян Герджиков:
Със закон да се уреди собствеността на двореца "Врана"*
Акцията за имотите на царя може да е и политическа, смята бившият председател на Народното събрание и служебен премиер
 
31 август 2018, 09:37 | Мариела Балева | Видяна: 859
 
 

Професор Герджиков, първо искам да ви предупредя, че каквото и да кажете в интервюто ни, не малка част от четящите го, още в началото ще си кажат: "Ето го този, човекът на царя, ами той освен да го защитава няма какво друго да каже". А вие какво бихте им казали точно на тях – какво трябва да знаят?

Нямам намерение да защитавам Царя, но искам да защитя държавата си. Нека си зададем въпроса какъв отзвук в Европа, а и не само в Европа ще има, ако действително се стигне до отнемане на царските имоти. И нека го съпоставим с поведението на държави като Румъния, Унгария и Гърция по отношение на бившите им короновани особи. Те са били на почит и са ползвали много висок държавнически статут. На неотдавнашното погребение на крал Михай, например, са му оказани почести като на държавен глава с всички атрибути – национално знаме, национален химн, салюти и т. н. На Запад никой няма да си зададе въпроса какви са юридическите основания за отнемане на царските имоти, а ще се тълкува като нецивилизован акт на държава и то – членка на Европейския съюз. Никак не бих искал да се стига до подобно падение на държавата ни.

В годините след като бе премиер та до сега хулите срещу бившия монарх не са спирали. Той обаче поне външно запази желязно спокойствие. И продължава да не е казал лоша дума срещу никой политик. Такова поведение едва ли се дължи само на възпитание, пък било то и царско?

Поведението на Симеон Сакскобургготски наистина е царско. Такава е маята му. Нему са чужди нашенските нрави да оплюваме и охулваме всеки – без разлика от позицията му в обществото. Да не забравяме с какъв авторитет се ползва в кралските дворове – редовно е канен на срещи на европейските короновани глави и сяда от дясната страна на английската кралица.

Решението на Софийския градски съд, макар и на първа инстанция, че "Врана" е държавна собственост предизвика доста полярни реакции в обществото, като най-често задаваният въпрос от обикновените хора е: "А сега къде ще живее царят?". Колкото и да е абсурден, но този въпрос може да бъде на дневен ред.

Междувременно бе направен забележителен жест от д-р Енчев, който е готов да му предостави пожизнено за ползване внушителен имот. Но къде би живял царят е битов въпрос. Не би следвало да ни занимава особено. Поважен е отгласът на този казус в цивилизования свят.

Сакскобургготски коментира, че би било грозно да го принудят, и то в демократична България, към второ изгнание, след като през 1946 г., е прогонен в чужбина от комунистическата власт заедно с майка си и сестра си. Вие вярвате ли, че това може да се случи?

Наистина би било недопустимо грозно да принудят Симеон за втори път да стане изгнаник. Затова този казус не е чисто юридически, той е държавнически. Не бива да допускаме отново Симеон да бъде принуден да напусне родината си. С оглед на огромния му авторитет навън, той би могъл да бъде изключително полезен за България, както с оглед на влизането ни в Шенген, така и за влизането ни в Еврозоната. Да не забравяме, че той има огромна заслуга за приемането ни в Европейския съюз.

Е, съдът все пак е щедър – царят щял да получи 1 милион заради подобренията, които е направил в двореца. Как ви изглежда това?

Поставяте ме в изключително деликатното положение да коментирам съдебно решение. Вярно, то не е окончателно, но все пак е акт на българска съдебна инстанция.

При нас нещата винаги не са това, което са. За много от тях няма отговор и въпросът "защо?" обикновено увисва. Ако трябва да зададете няколко въпроса на съда или въпроси по казуса въобще, какви ще бъдат те?

У мен се пораждат няколко въпроса. Как така през 1947 г. царските имоти се одържавяват по списък, изготвен от финансовото министерство на правителството на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, след като те са си били собственост на държавата? Тук излиза един от възловите въпроси: Интенданството за кого е придобивало имотите – за държавата или за короната, за царската фамилия. И защо съдът не поиска историческа експертиза по този въпрос. А що се отнася до имота във "Врана", там Интенданството няма отношение – той е придобиван на части от Фердинанд, чрез посредник – частно лице. Волята на Фердинанд е била този имот да остане само за Борис ІІІ, а не да се разделя с останалите наследници и затова по съвет на адвокатите си, Цар Борис е извадил на свое име нотариален акт по давностно владение. Проектът за нотариален акт, по който страна е Интенданството, е неподписан от нотариус. Следователно е невалиден.

Другият въпрос, който се поражда у мен е следният: преди реституционните закони държавата прехвърля имота Врана на Столичната община. Следователно, този имот е станал общинска собственост. Защо, при това положение, държавата води подобно дело. Има ли тя активна процесуална легитимация, бих попитал като юрист.

Според решението на съда за имотите излиза, че през всичките тези години, когато фамилията Сакскобургготски управлява, тя е била толкова бедна, че не е закупила и метър земя на свое име. Има и още – все едно от 1918 г. насам цар Борис III е ползвал незаконно имотите. Пълен нонсенс, професоре, не мислите ли?

Що се отнася до въпроса дали фамилията Сакскобургготски е била толкова бедна, че не е могла да придобие никаква недвижима собственост, ще напомня, че майката на Цар Фердинанд І – Клементина Бурбон-Орлеанска, е била една от най-богатите жени на Европа по онова време, направила немалко дарения на българската държава. Достатъчно е само да се спомене Клементинската болница. А сега наистина излиза, че нейният потомък – Симеон Сакскобургготски, е безимотен.

Нали знаете, че народната мълва "царят е дошъл да си вземе имотите", обикаля из цялата страна години наред.

Народната мълва – "царят дойде, за да си вземе имотите", е съвършено несъстоятелна. Няма никаква пречка той да иска възстановяване на собствеността си, където и да се намира по света. Защо непременно трябва да идва в България, че да предявява претенциите си. Той се връща с желанието да изживее дните си, отредени му на този свят, в своята Родина.

Добре, какво може да е цивилизованото решение по този казус "царски имоти"?

Това, което трябва да се направи, е със закон да се уреди собствеността на двореца "Врана", а евентуално и на други от царските имоти на Симеон. Това е цивилизованото решение, което ще измие лицето ни пред света. Впрочем, по време на т. нар. царско управление, юристите, които бяхме в НДСВ, се опитахме да предложим на царя подобно решение. За негова чест, той категорично отказа.

А мислите ли, че държавата има сили и средства да се грижи и да стопанисва "Врана" и всички други имоти?

Нашата държава не е чак толкова бедна, че да не може да стопанисва тези имоти. Макар че те биха били за нея допълнително бреме, каквото са немалкото държавни резиденции, които в момента са неизползваеми или полуизползваеми. Държавата така ще се натовари допълнително с още едни имоти, за които трябва да се грижи. Не че ще изпадне в колапс, не че ще фалира, но защо държавата трябва да се обременява с още допълнителни тежести.

На кого пречи Симеон, професоре? Освен юрист вие бяхте и във висшата политика като председател на НС и като служебен премиер. Как бихте отговорили първо като юрист, а след това и като политик?

Много ми е трудно да кажа на кого пречи царят, защото не съм привърженик на световните конспирации. Но като че ли на днешните управляващи не им се ще да признаят, дори пред себе си, какво направи Симеон за България. Независимо от някои грешки, свързани с неща, които не се състояха, но по време на управлението на НДСВ се направи много. Влизането в ЕС и в НАТО стана с огромната заслуга на Симеон и хората около него. А тази заслуга е много голяма. Вероятно, има страх ореолът му да не е много голям. Макар че във вътрешно-политически план това няма как да стане, защото поради различни причини той загуби доверието на много голяма част от българския народ.

Не мислите ли, че има и политика в цялата тази акция срещу царя? Много от бившите ви колеги, а и не само те, смятат, че това е политическа акция срещу него?

Не ми се иска да вярвам, че това е политическа акция, съзнанието ми не го допуска, но не го изключвам.

Всъщност, делото в съда "държавата срещу царя" бе заведено преди няколко години от двама бивши министри – регионалният Росен Плевнелиев и земеделският Мирослав Найденов. Не е ли било още тогава ясно, че съдът няма да има друг изход освен да присъди в полза на държавата?

Трудно ми е да коментирам това, макар по някои от имотите действително може да има спор. Но по отношение на "Врана" според фактите, които аз знам, мисля, че там нещата стоят различно от много от другите имоти на царя.

Много е странно – единственият имот, който не му е отнет, е малката къща в карловското село Баня. Не зная дали е удачно, но веднага се сещам факта със заточението на Екзарх Стефан там през 1948-а. Може ли да направим такъв паралел, макар казусите да нямат нищо общо?

Този паралел е доста смел, по-скоро има съвпадения в заточението на Екзарх Стефан и единственият безспорен имот на царя в село Баня. Наистина, изглежда все едно царят е на заточение в този имот. Но това е само по външен белег. И може би се налага такава аналогия, която не можем съвсем да пренебрегнем.

Вярвате ли, че съдът на втора инстанция ще вземе предвид и исторически факти, защото в това дело се преплитат право и история. А дори и в правото има изпит по история, нали?

Връзката между право и история особено в това дело, е много тясна. И наистина има нужда от експертиза със специалисти по Третото българско царство, с признати авторитети, които да си кажат думата, защото това е твърде важно.

Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Специализира във Виена и Хамбург. Професор е по търговско право в Алма матер. Депутат от НДСВ и председател на 39-ото народно събрание. Шеф на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ия парламент. Служебен министър-председател от януари до май 2017 г. Носител на орден "Стара планина".

*Интервюто препечатваме от в-к "Труд"