Ще видим ли Лозан Панов като "политик" или ще предпочете топлото кресло на конституционен съдия?
Това поредна или последна сесия на Народното събрание е?
Ще признае ли обществото, че има институции, които работят – визирам последните действия на прокуратурата и антикорупционната комисия? Или е удобно всички да са маскари?
 
05 септември 2018, 11:34 | Димитър Николов | Видяна: 449
 

снимка: БГНЕС

 

Посетите ветрове през пролетта и лятото, вещаят бури през есента. Никак не е преувеличено това начало на есенния политически сезон. И въпреки всичко, интересно е, че сякаш никой не очаква с вълнение новата сесия на Народното събрание. Причините сигурно са в това, че то напоследък произвежда повече хаос и скандали, отколкото полезни действия. 

И всички чакат депутатите, за да ги видят как си тръгват. Парадокс. Когато медиите вкупом отразят празничната обстановка от първия работен ден на депутатите, не малко хора се питат това поредна или последна сесия на този парламент е. Същият въпрос си задават и народните представители, убеден съм – едни с чисто съзнание, други от страх за топлото място. Но въпросите, както винаги, са много повече от отговорите или по-скоро както винаги и този път не е ясно дали отговорите ще съответстват на въпросите. 

След успешното председателство и след все по-изразената лидерска роля на България в периферията на Европа, в задачата, наречена управление, спешните въпроси са няколко. 

Готов ли е Борисов за битка със своите (според него най-големият враг на ГЕРБ "сме си ние"), защото мантрата за несъществуващия голям враг Пеевски сякаш вече не е актуална. От дистанцията на времето и последните скандали се вижда как премиерът се намесва да коригира закони на своите депутати, да изправя линията на кривналите от пътя свои министри, да пренарежда дневния ред в общините на своите кметове. И тук не визирам реално стоящ бунт на хората на Борисов срещу него самия, а по-скоро отпускане, вследствие на липсата на реална опозиция както в парламента, така и по места. Просто, когато нямаш коректив, така се получава – неудобството на едноличната власт. Веднага идва и ред на отговорността – ако има грешки, ще има ли и отговорност? Сменени министри (освен тримата от края на август), изпращане на депутати и кметове на резервната скамейка. 

Разбира се, не всичко е при своите. Поредното управление не е еднолично и еднопартийно. И сега провокативният въпрос: готов ли е премиерът за смяна на ролите, за преконфигурация в правителството? Няма да свеждам този пункт до елементарното съждение да смени патриотите (в цялост или не) с Движението за права и свободи, например. И тук нещата са много по-сложни и минават през отказване на вредния порок, през отърсване от вредните приятели и самота. Готов ли е Борисов за управление на малцинството? ГЕРБ да се откаже от скандалите на своите партньори (или на някои от тях), да премине през обругаване от тях и да разчита единствено на правилни и полезни политики? Защото от много скандали нещо се случва с реформите по сектори и, уви, не просто не се говори за тях. 

Да се върнем отново на народните представители. Имат ли кураж да се върнат на работа и да работят: да променят състава на институции, с отдавна изтекъл мандат, да приемат важни и стратегически закони, да обсъждат и приемат дори "вражески" закони? Имам предвид, например, такива внесени от други депутати, но касаещи всички ни. Сещам се за проектите на триото Пеевски, Цонев и Хамид, отнасящи се до медийната среда. Ще отсекат ли главата на анонимните сайтове, на анонимните спонсори, на фалшивите и манипулативните новини или ще сведат глава пред натиск отвън? И за да съм ясен – не става дума за сайтове и спонсори без имена, а за функциониране на медии и журналисти извън всякаква пазарна логика, без да се разчита на реклама и продажби, а с ясното съзнание, че са получени едни щедри пари от чужда фондация, например.  

БСП са в ступор и въпросите при тях са като неуловен бумеранг, който всеки път ги удря по главите. Въобще, кое БСП е готово да управлява - това на левите хора или на върхушката, управляваща партията? Елементарният ход на ръководството на БСП с "оставането на 20 депутати" в парламента, прилича повече на шоу за публиката, отколкото представянето на ясна политическа алтернатива, а още по-малко протегната ръка за "нов модел" на държавното управление. С това ръководство червената партия се превръща в популистка партия, търсеща да привлече традиционния наказателен вот, но не и гласовете на избирателите, за които идеологията и политическите платформи имат значение.

Има и други важни питания, задавани от политическата есен. И те са политически, но не са непременно отправени до властта. Какво се случва с ролите на другите играчи? 

Ще видим ли Лозан Панов като "политик" или ще предпочете топлото кресло на конституционен съдия? Разбира се, тази сага не е така избистрена и ще премине през различни фази. Първо ще се внушава как Сотир Цацаров не трябва да е член на Конституционния съд, за да повярваме, че Панов е идеалният. През последните години станахме свидетели на редица кампании срещу други институции, за да блесне именно той и те (техният малък високопарен кръг). Например, обругаваше се Върховният административен съд и тогавашният председател Георги Колев, после се видя заговор в избора на нов председател, сега той вече тотално е враг като предходния. Не останаха по-назад и в атаките срещу новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), пък после и срещу нейния председател и т.н. Даже редят пъзели за нов главен прокурор, само и само за да се внуши, че краят на мандата на настоящия вече е настъпил или всички възможни евентуални кандидати, извън техните, са априори неподходящи. 

Ще признае ли обществото, че има институции, които работят – визирам последните действия на прокуратурата и антикорупционната комисия? Или е удобно всички да са маскари? 

Пита се също Румен Радев ще се отърси ли от ролята, която му отрежда БСП – на коментатор и лидер от резервната скамейка? И ще прояви ли качества да бъде президент на всички българи? В последното си обръщение към нацията той първо каза, че изборите не са решение, после призова за изграждане на алтернатива. Алтернатива без избори? 

И така, толкова много въпроси, еднотипни и еднопосочни, че основният между тях си остава: Това поредна или последна сесия на Народното събрание е? И отговорът сякаш минава през избори.

Авторът е юрист, завършил е "Право" в СУ "Св.Кл.Охридски".