Ирен Савова, адвокат на държавата по делата за "царските имоти":
Сакскобургготски си взе имотите по царски, а не по закон*
Ние споделяме идеята за специален закон – това е застъпено в нашия правен анализ. Но то е въпрос на законодателно решение, коментира юристът
 
07 септември 2018, 08:19 | Анна Заркова | Видяна: 728
 

Адвокат Ирен Савова, снимка: в-к "Труд"

 

Адв. Савова, съдът прие вашата теза, че дворецът "Врана" не е лична собственост на българските монарси, а е на държавата в лицето на Интендантството на цивилната листа на царя. След това г-н Сакскобургготски буквално изплака: "Принуден съм към второ изгнание." 

Чух това.

Е? Последният цар на България, чиято баба Клементина Бурбонска е сред най-богатите в Европа, остава бездомен, бедняк, който притежава само малка къща в село Баня. Това вас не ви ли смущава?

Спекулативна е тезата за бездомния Сакскобургготски. Решението на съда касае правния ред, по който са му възстановени имотите. Възстановени са му като на особа, различна от всички български граждани. Всеки български гражданин, който твърдеше, че негови имоти са отнети от държавата, мина през съдебни процедури, за да докаже собствеността си. Има реституционни закони, както знаете. Г-н Сакскобурготски си взе имотите по царски. Те бяха деактувани по негова изрична заповед в периода, в който бе министър-председател. След това кметове и областни управители се втурнаха в луда надпревара да му ги възстановяват – без да почиват на законодателна основа техните актове. Да не говорим за морал.

Г-н Саксккобургготски смята, че е жертва на политическа атака. 

Атака ли! Знаете ли как се зародиха тези дела?

Чух г-н Каролев да казва – по идея на Яне Янев. 

Не знам за идеята. Но истината е, че не държавата започна да съди г-н Саксккобургготски за имотите, а той започна да съди държавата. Това стана, след като му възстановиха двореца "Врана", "Царска бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол", но не му възстановиха стопанството "Врана" и двореца "Кричим". Тогава бяхме поканени – ние и други юридически екипи да дадем становище по казуса. Преглеждайки с тази цел документи от години назад, видяхме, че има законодателен пропуск в процедурата по възстановяването и че то е станало по неправомерен начин.

После, ако не греша, кантората "Савова & сие", като адвокат на държавата подаде искове срещу царските наследници за дворците "Врана", "Царска Бистрица" и "Ситняково". Вие водихте и съдебния спор за горите в Рила. Други адвокати заведоха дела за ловната хижа "Саръгьол". 

Така е. От всички доказателства, които ние събрахме и анализирахме, се установи, че имотите не са придобивани от бившите монарси в лично качество. Придобивани са със средства от държавния бюджет, от името и за сметка на държавата. И няма основание те да бъдат предавани на наследниците им. За комплекса "Врана" има представен пред съда нотариален акт за няколко парцела, собственост на Интендантството. Съдът прие нашата теза, че Интенданството е държавна институция.

И прие за недоказано, че имотът е бил лична собственост на монарсите. 

Вижте, дори да се приеме, че е бил лична собственост на бившите царе, решението на казуса не се променя. Защото със специален Закон за обявяване на държавна собственост от 1947 г. имотите на семействата на Фердинанд, Борис III и техните наследници са одържавени. Това е закон с еднократно действие.

Царската рода се позовава обаче на решение на Конституционния съд (КС) от 1998 г., с което законът от 1947 г. е обявен за противоречащ на българската конституция.

Решението на КС категорично няма значението, което някои се опитват да му придадат. Да, с него законът от 1947 г. е обявен за противоречащ на приетата през 1991 г. Конституция на България. Но това решение има само декларативен характер. То не урежда правила за реституция на одържавените имоти. Затова от него не произтичат никакви права за наследниците на короната! Г-н Сакскобургготски имаше прекрасна възможност с цялата си плеяда уважавани юристи да си уреди по законодателен път собствеността. Но той избра най-бързия и лесен начин: главният прокурор Татарчев да сезира КС, който да се произнесе, че законът от 1947 г. е противоконституционен.

А според вас не е ли противоконституционен? 

Такъв е, за това не спорим. Но твърдим, че решението на КС, което е подписано и от проф. Живко Сталев, създателят на нашата кантора, не произвежда реституционни последици с такава сила, каквато му придават съветниците на г-н Сакскобурготски. Самият той би трябвало да уважава българските закони, да не приема интерпретации на правото в негова угода и по тънката струна – как остава без дом. Историята помни как се възползва от положението си на премиер, за да облекчи процедурата относно имотите. Когато бе добре дошъл и посрещнат в България с надежда и вяра, г-н Сакскобургготски многократно заяви, че не идва за имотите, а да помогне на народа. Но се оказва, че в същото време, още преди дворецът "Врана" да му е възстановен, той има подписан договор за неговия ремонт – смяна на трафопостове, инсталации и т.н. с пълното съдействие на държавата. Това означава ли, че е имал тайна договорка и не е бил искрен с народа? Кой хвърля милиони просто така за нещо, което по случайност след година става негово? Припомням тези факти от делото, понеже адвокатите на царя използват много морални категории и дават оценки за държавата.

"Вече се уповавам само на това, че посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена", казва г-н Сакскобургготски. 

И в България по конституция частната собственост е неприкосновена. Пренасяме спорът от здравата глава на болната – защо? Г-н Сакскобургготски може да е имал чисти намерения и угодничеството на нашите политици да му е изиграло лоша шега. Но е факт, той 8 г. управляваше държавата самостоятелно и в коалиция и точно тогава стана възстановяването на собствеността му по царски, а не съгласно българското законодателство. Той би трябвало да насочи стрелите си към този, който го е посъветвал да стане така.

Като дойде на власт през 2009 г. премиерът Борисов призова депутатите да изготвят специален закон, който да уреди спорния въпрос с царските земи и дворци. Това не стана обаче. Нужен ли е такъв закон според вас?

Ние споделяме идеята за специален закон – това е застъпено в нашия правен анализ. Но то е въпрос на законодателно решение.

Царят ще търси правата си в Страсбург. Ако ни осъди, ще му плащаме. 

И това е спекулация – ще ни осъдят, ще плащаме… Г-н Саккобургготски претърпя вече неуспех в Страсбург. Той е писал неведнъж дотам жалби по имотните дела. Но евросъдът допусна за разглеждане само решението на НС за т.нар. мораториум върху поголовната сеч в "царските" гори. Мораториумът беше наложен, макар ние да сезирахме ръководството на НС, че няма смисъл, защото имаме възбрани върху всички гори и дворци, които са предмет на съдебни битки. Ако България плаща, то ще е само за него. Иначе евросъдът прие, че решенията на българския съд за собствеността на имотите са законосъбразни, нямат приписваните им в жалбите грехове и не ги допусна за преразглеждане. Така че заплахите със Страсбург са удар в празно пространство.

На сбирката във Врана, където бивши царски депутати и министри – Николай Василев, Милен Велчев, Даниел Вълчев, Соломон Паси, Мехмед Дикме, Станимир Илчев, Олимпи Кътев, Камелия Касабова и др. са умували как дворецът да остане на царя, е блестял с отсъствието си проф. Герджиков. Но пред "Труд" той заяви, че има въпроси към съда, чийто отговор би искал да чуе. 

Моето уважение към проф. Герджиков, един от любимите ми преподаватели.

Той пита: как така през 1947 г. царските имоти са одържавени по списък, изготвен от правителството на Кимон Георгиев, след като са си били собственост на държавата и без туй? 

По нотариален акт тия имоти са на Интендантството. Аз ви обясних, че те са държавни и ако Интендантството е държавна институция и ако не е, защото през 1947 г. са одържавени.

Въпрос №2: защо съдът не поиска историческа справка за кого интендантството е придобивало имотите – за държавата или за царската фамилия?

На съда са предоставени в тази връзка много доказателства – и от защитата на г-н Сакскобургготски, и от нас. Съдът обстойно се е занимал с тях.

Според проф. Герджиков имотът във Врана е придобиван на части от Фердинанд чрез частно лице. Волята му е била да го наследи Борис III и той има акт за давностно владение. Да, и Интендантството има нотариален акт, но неподписан от нотариус, невалиден, значи. 

Не е невалиден, съдът го е обсъдил в мотивите си. Моите огромни уважения към проф. Герджиков, но не бива да разглеждаме с емоция казуса. Той е, че при възстановяването на имотите не е приложена действащата правна уредба, а е търсена вратичка в нея. Правните съветници на г-н Сакскобургготски са направили пропуск. Грозно той да се запълва, когато делата са в ход и има влезли в сила съдебни решения. Стигна се до парадокс – да се спира дело.

Тук има нещо лично, май. Малко след като чухме, че властта иска споразумение с царските адвокати, въпреки, че държавата печели делата, видяхме премиера и царя заедно в танц със саби – те очевидно са приятели, по-рано единият пазеше другия като бодигард. 

Знам само, че г-н Борисов има много топли чувства към г-н Сакскобургготски. Да, имаше спиране на делата, но до споразумение не се стигна и те продължиха. Ако сложим на първо място правото, а не личните емоции ще стигнем до по-правилни решения. Така правим ние, с уважение към всички.

А защо държавата води дела, след като тя прехвърли "Врана" на столичната община, пита още проф. Герджиков. 

Той знае сигурно, че като премиер Сакскобургготски лично си деактува комплекса "Врана", за да стане общински, после г-н Софиянски да му възстанови двореца, а той да дари на общината парка, чиято поддръжка е огромен харч. Столичната община попада в кръга от ответници по делото "Врана" именно заради дарението, което Симеон и сестра му Мария-Луиза са й направили. Те през 2001 г. отделят за себе си малка част от парка с основните части на двореца, а останалото "подаряват" на общината срещу задължението да го поддържа. Нищо, че като несобственици не са имали право на никого нищо да подаряват, а още по-малко да поставят условия как да се ползва и поддържа парк.

Царят загуби в съда двореца "Кричим" и стопанство "Врана". Върна ли ги вече на държавата? 

Нито един от тия имоти не е предаден на държавата от царя и неговите наследници, макар да има окончателни съдебни решения.

А може ли държавата да стопанисва двореца "Врана"? Ами ако го откраднат? Ако го превърнат в развалина? 

Този въпрос задайте на управляващите. Моята задача е да защитя от правна гледна точка интересите на държавата. Имам основание да се гордея с изпълнението й – както аз, така и моите колеги.

*Интервюто препечатваме от в-к "Труд". Подзаглавието е на "Правен свят".