Справедливи ли са критиките срещу българския съд?
Как като помогне за намаляване на жертвите от войната по пътищата, ВСС ще защити и магистратите
Желанието да поставиш насила съдиите над всичко и над всички е гротеска. Дори и децата вече го разбраха.
 
10 септември 2018, 07:59 | Даниел Петров | Видяна: 850
 

Стотици ученици протестираха пред сградата на съда в Пазарджик, снимка: бТВ

 

Преди дни деца протестираха пред съда в Пазарджик. Причина за тяхното недоволство бе решение на магистратите, с което надзирателят Георги Доков бе пуснат на свобода срещу парична гаранция в размер на 10 хиляди лева. Уволненият вече служител на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" уби 16-годишен колоездач, шофирайки след употреба на алкохол. Този наглед битов казус, с основание предизвика широк обществен отзвук, при който съдийското решение бе остро критикувано – хората не могат да разберат, как причиняването на смърт на едно дете, вместо с арест, може да бъде заменено срещу 10 000 лв. парична гаранция.

За наблюдателите на процесите в съдебната система, това далеч не е първият подобен казус. Общото между всичките, освен абсурдните решения, които стават обект на обществено недоволство, е това, че те остават без институционален отговор. Защото така е по-лесно.

Да сте чули загриженият за мястото на прокуратурата председател на Върховния касационен съд Лозан Панов да се изкаже по съдийски решения, които будят остри негативни реакции сред гражданите?

Да сте чули някога т.нар. Съюз на съдиите в България да има позиция по протести срещу съдебни актове, без значение дали те се случват пред Съдебната палата в София за пускането под "домашен арест" на турския тираджия убил двама мотористи, на който не му остана нищо друго, освен да избяга или пред съда в Пазарджик?

Не сте чували нещо от Панов и/или от ССБ по тези теми, но вместо това сте чували, че коментарите за работата на съдии са недопустими, че с тях се подкопава независимостта на съдебната система, че става въпрос за грубо посегателство срещу демокрацията и правовия ред в европейската ни страна, че заради това са нужни правила и рамки по какъв точно начин медиите и обществото могат да коментират постановени от българския съд актове. Да бяха отишли, председателят на ВКС и ръководството на ССБ, да обяснят това на децата пред съда в Пазарджик. Но не отидоха, а вместо това, вероятно и заради настоящия текст, ще последват поредните призиви за защита на "черните тоги" от неудобните въпроси. Да виниш медии, че атакуват съдиите е лесно, защото не отива някак да сочиш с пръст децата, които виждат с очите си – какво представлява българското правосъдие.

Защото в конкретния казус става въпрос за живота на едно 16-годишно дете, отнет от служител на Министерството на правосъдието. Същият, който трябва да ни пази от престъпниците, а не да се превръща в един от тях. Само заради това, пияният Георги Доков трябваше да бъде оставен в ареста, а не вместо това да чуваме как детски гласове крещят пред съда в Пазарджик: "Мафия" и "Убиецът в затвора".

Проблем има и той е изключително сериозен, защото каквито и грантове да се излеят за издръжка на една или друга магистратска организация, колкото и дни на "отворени врати" да организира съдебната власт за ученици, за всяко едно от децата от Пазарджик, които бяха пред съда в града, представата за съдебната власт вече е формирана, трайно и безвъзвратно. И тя никак не е в полза на Темида.

Заради това няма никакво значение дали Панов, лишилата се от ведомствения апартамент Атанаска Дишева или ССБ ще ни проглушат ушите, ако не предпочетат да мълчат оглушително в конкретния случай, че съдиите не трябва да бъдат докосвани "дори с перце", че не може да се коментира тяхното вътрешно убеждение, че всяка критика срещу конкретно съдийско решение е неприемлива интервенция върху "чистата" и "свята" трета власт в Републиката.

Истината е, че игричките и схемите на съдебните (псевдо) реформатори се обръщат срещу тях. С непрестанното си политиканстване, с демагогията, лицемерието, открито лобистките каузи, които защитават и обслужването на един конкретен кръг -минималистичен политически кръг, с неприкрит интерес за упражняване на влияние сред магистратите, те отвратиха гражданите и обществото от съда и съдебната система като цяло.

Истината е, че за пореден път станахме свидетели на съдебен акт, който скандализира обществото. И хората казват ясно – няма държава, няма справедливост. Как иначе да обясним на почернените близки, че пиян шофьор-убиец излиза на свобода няколко дни след престъплението. Впрочем – както обяснихме на майката на Лора от Варна, която според ВКС е съпричинител на своето убийство, защото не е пресметнала добре времето, с което мотористът (надвишил с 40 км.ч. разрешената скорост) ще я връхлети и убие на пешеходна пътека. Или и сега 16-годишният колоездач ще излезе виновен? Може би нарочно е попаднал под гумите, като преди това е черпил с алкохол пияния надзирател?

Истината е, че обществото не вярва на съда именно поради подобни случаи. Как да си обясни, че отнелият човешки живот, пиян служител на справедливостта, вместо да остане зад решетките, само няколко дни по-късно излиза на свобода срещу по-малко от десет месечни заплати, за да чака някога, след десетилетие или две, присъдата.

И докато чакаме следващия тежък пътен инцидент, при който жертвите ще са половин, цяла дузина или както край Своге – 17 души, за да обяви правителството поредния "Ден на национален траур", какво всъщност каза съдията от Пазарджишкия окръжен съд на системните нарушители на правилата за движения по пътищата, на автоджигитите, за които стойността на човешкия живот е нищожна? Рецидивистите на пътя разбраха, че са с "развързани ръце". Вече знаят, че и да са пили, могат да шофират, а ако пък убият човек, плащат няколко хиляди и са свободни – дали за да се укрият, дали за да протакат висящото дело или в най-лошия случай, да спестят някой лев, с който после да си "купят" добро становище от съответния затворнически служител, осигуряващо им условно предсрочно освобождаване.

И сега топката наистина е във ВСС. Те са на върха в съдебната йерархия. Там все още е и съдия №1 Панов. Вместо да политиканства и да предлага изменения на Конституцията, да бъде така добър да обясни на обществото решението на Окръжния съд в Пазарджик. Нека предложи мерки за недопускане на подобни отвратителни решения и нека, ако обича, да не се крие зад определението – подлежи на институционален контрол. А да даде идея за конкретни законодателни изменения, дали в НПК, дали поредни кръпки в Закона за движение по пътищата, нека кадровиците поемат инициативата и да предложат на министъра на правосъдието, на депутатите, такива норми, които да спомогнат за намаляване на жертвите от войната по пътищата. Само така ще могат и реално да защитят съдиите от разбираемото обществено недоволство. Това трябва да е приоритет в работата на ВСС, а защо не и на председателя на ВКС, вместо да се опитва да дописва законите с непрестанни искания за тълкувателни решения или сезиране на Конституционния съд. 

Дали ще се случи? Едва ли. Вместо това кадровиците отново ще влязат в ролята на изпълнители на волята на неколцина шумни магистрати, един от които дори предложи инкриминиране на критичните коментари към работата на съда. Нали предстои приемането на правила – как точно медиите следва да се отнасят към българския съд – един вид институционална цензура. Съотнесете този факт към случая от Пазарджик. По какъв начин, според тези изисквания, за които ВСС реши да пита братските съдебни съвети на страните-членки на Европейския съюз, ще се тълкуват детските викове "Мафия" в праймтайма на телевизиите? Ще връщаме ТВУ-та ли?

Звучи гротескно, но точно до това води желанието да поставиш насила съдиите над всичко и всички. Над всичко и всички е само националният интерес. А той казва, че представителите на държавата трябва да са за пример. И когато нарушат правилата трябва да бъдат наказани далеч по-строго и сурово от другите. За да служат пак за пример, назидание и да имат едно наум техните колеги – и надзирателите, а и съдиите. Обратното вече го виждаме, по-лошото е, че дори и децата го разбраха.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.