Становище на главния прокурор
Закононарушителите в МВР, армията и специалните служби да отговарят пред военното правосъдие
Държавното обвинение се обяви в подкрепа на идеите на военните магистрати за увеличаване на кръга от лица, които да са подсъдни пред военен съд
 
28 септември 2018, 09:37 | Правен свят | Видяна: 955
 

Прокуратурата подкрепя повечето от предложенията на военните съдии за законодателни изменения, снимка: Софийски военен съд

 

Прокуратурата застава зад предложенията на военните съдии за реформа на военното правораздаване, която би довела до увеличаване на делата, подсъдни на военните магистрати. Това се разбира от становище, подписано от главния прокурор Сотир Цацаров, което вече е изпратено на представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев.  

На фона на непрестанните критики за ниската натовареност на военните магистрати и призивите за закриването им, общите събрания на магистратите с пагони излязоха с предложения за изменения в НПК, НК, ЗАНН, АПК и Указа за борбата с дребното хулиганство, които биха довели до значително нарастване на кръга от лица, които ще са подсъдни пред военното правосъдие. В голямата си част идеите на военните съдии срещат подкрепата на прокуратурата, става ясно от становището на обвинител №1. "Исторически погледнато, близо половин век (от 1952 г. до приемане на ЗИДНПК - ДВ бр. 109/23.12.08 г.) законодателят се е придържал към принципа, че силните правомощия на органите за обществен ред и сигурност предполагат силен контрол от специализирани разследващи и съдебни органи. Затова на военните съдилища, наред с традиционните функции, са били възлагани и функции на специализирани съдилища за цялата система за национална сигурност. Това позволява също така военните магистрати да натрупат специализирани знания, умения и опит, необходими за работа в тази деликатна сфера", пише Цацаров до Магдалинчев.

Освен с препратки към периодите, в които военното правосъдие е всявало респект, становището изобилства от примери от законодателствата на САЩ, Швейцария и Великобритания и множество аргументи, част от които са извлечени от доклади на Държавния департамент на САЩ, на Комитета срещу изтезанията към Върховния комисар по правата на човека при ООН и решения на Европейския съд за правата на човека. Всички те дават основание на прокуратурата да подкрепи връщането на подсъдността пред военното правосъдие за всички служители от системата на националната сигурност. В това са включени, освен военизираните лица, но и тези, които макар и цивилни, са част от структурите на правоохранителните институции. Прокуратурата се обявява пред военното правосъдие да са подсъдни освен военнослужещите, но и служителите без пагони в структурите на Министерството на отбраната и армията. 

Най-съществено място в становището заема подкрепата за предложението пред военен съд да отговарят всички служители от МВР и отделилите се от него през годините като самостоятелни структури в сферата на сигурността – ДАНС, ДАТО, ДКСИ, надзиратели, съдебна охрана.

Ако тези предложения срещнат подкрепата и на законодателната власт, това ще означава, че занапред корумпирани служители на реда ще бъдат съдени от военни магистрати, без значение дали става въпрос за униформен полицай, надзирател или държавен служител в МВР. "Следва да бъде отчетено, че дори и след премахването на военните звания, не се е променила спецификата на работата както в МВР, така в органите, изведени от МВР и обособени като самостоятелни. Същевременно, изваждането на служителите им от кръга на субектите на военни престъпления създаде сериозни празноти в наказателното право и важни обществени отношения, които изискват специфична наказателноправна защита", посочва Цацаров, който дори не пести критиките към прокурорите, които не са били достатъчно успешни в разкриваемостта на престъпления, извършени от служители от сектор "Сигурност": "Практиката през последните години сочи прояви на неефективност при наблюдаването от прокуратурите с обща компетентност на преписки и дела за престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС. Работата по същите се забавя и от самоотводите, които системно се депозират от прокурорите и съдиите, работещи в един съдебен район със съответните служители на МВР."

Не всички искания на военните съдии срещат подкрепата на прокуратурата. Пример в тази посока е мнението, че служителите на търговски дружества, които са под шапката на Министерството на отбраната, не следва да бъдат обект на военното правораздаване, защото те са регистрирани по Търговския закон. Против промяната на подсъдността от прокуратурата се обявяват и спрямо служителите от Държавния резерв, които никога не са били от системата на Министерството на отбраната. Становището на главния прокурор не подкрепя също така и идеята военните съдии да поемат административните дела, които са образувани по жалби на военнослужещи срещу наложени дисциплинарни наказания. 

В същото време прокуратурата подкрепя идеята на военните магистрати граждански лица също да може да се изправят пред военен съд, ако са подсъдими по дела, които са от компетенцията именно на военното правосъдие.

"Прокуратурата на Република България подкрепя предложението на съдиите от военните съдилища за разширяване на подсъдността на военните съдилища, като се вземат предвид някои редакционни поправки по конкретните текстове. Нещо повече, считаме че състоянието на обществените отношения, националните традиции и сравнително-правното съпоставяне, обосноват и налагат необходимостта на военните съдилища да бъдат възложени функциите на специализирани съдилища за системата за национална сигурност", пише в заключение главният прокурор Сотир Цацаров.

От държавното обвинение са готови и с конкретните текстове, като предлагат следна редакция на чл. 396, чл. 371 и чл. 405 НПК:

"Чл. 396. (1) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:

1.  военнослужещи;

2.  (нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., отм., бр. 109 от 2008 г.);

3.  генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

4.  резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба;

5.  (предишна т. 4 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., отм., бр. 109 от 2008 г.);

6.  гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана, в Държавната агенция "Национална сигурност", в Държавната агенция "Разузнаване", в Държавната агенция "Технически операции", в Главната дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, в Главната дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и служителите по чл.10а от Закона за защита на класифицираната информация в Държавната комисия по сигурността на информацията, при или по повод изпълнение на службата им.

(2)  На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица."

"Чл. 371. За престъпления по тази глава носят отговорност:

а)  военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

б)  генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

в)   държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в Държавната агенция "Национална сигурност", в Държавната агенция "Разузнаване", в Държавната агенция " Технически операции", в Главната дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, в Главната дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл.10а от Закона за защита на класифицираната информация в Държавната комисия по сигурността на информацията;

г)   резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба;

д)  неупоменатите в този член лица за съучастие в престъпления по тази глава."

"Чл. 405. (1) Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления:

1.  посочени в чл.194, ал. 1, т. 1;

2.  извършени от офицери;

3.  с фактическа и правна слолсност, възложени им от административния ръководител на съответната военно-окръжна прокуратура;

4.  извършени от граждански лица на служба в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана, в Държавната агенция "Национална сигурност", в Държавната агенция "Разузнаване", в Държавната агенция "Технически операции", в Главната дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, в Главната дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и служителите по чл.10а от Закона за защита на класифицираната информация в Държавната комисия по сигурността на информацията, при или по повод изпълнение на службата им.

(2)  Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от военни разследващи полицаи.

(3)  За образуваното досъдебно производство незабавно се съобщава на съответния началник."

Предстои становището на прокуратурата да бъде внесено от Комисията по правни и институционални въпроси към ВСС на заседание на Пленума на кадровия орган.