Трета и четвърта власт
Българските съдии и българските медии
Медийният доклад на ССБ доказва думите на Румен Ненков, че магистрати действат като политическа партия
 
05 март 2019, 10:17 | Даниел Петров | Видяна: 1087
 
 

Без формален повод, преди дни, Съюзът на съдиите в България (ССБ) публикува резюме от мониторинг на част от медиите у нас, отнасящ се до отразяване на съдебната власт. Изследването обхваща времеви период от две години и половина (1.01.2015-1.07.2017г.), макар да се появява едва в края на февруари 2019 г. Анализът има сякаш две основни задачи:

-       Да изобрази председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов като "жертва" на натиск от медии, които не са собственост или не са свързани с меко казано "симпатизиращи" му бизнесмени, част от тях с неприключили наказателни производства.

-       Да се опита да фаворизира определена група медии, собственост на горепосочените и/или ползващи идентично грантово финансиране, както и ССБ, като същевременно се опитва да демонизира всеки опит за критичност за определени съдебни решения.

И точно, защото нито Панов е "жертва", нито е цивилизовано да дискриминираш всеки критичен авторски поглед или медия, която може би ти се явява конкурент, списвачите на мониторинга са се изгубили в опитите да натъкмят изводите от проучването.

Ако държаха да бъдат обективни и професионално да изпълнят задачата, не биха пропуснали, как изданието "Капитал" на Иво Прокопиев отразява избора на Лозан Панов за ръководител на Върховния касационен съд – "Лобито на ДПС и Цацаров избра Лозан Панов за председател на ВКС", 29.01.2015 г., автор Росен Босев. И да продължим с още един материал от същия автор, само ден по-късно – 30.01.2015 г. "Лобито на статуквото вече държи и тримата големи в съдебната система".  А на 03.02.2015 г. "Капитал" излиза с редакционен коментар под заглавие "Една Марковска пролет не прави". В материала се отправя критика към тогавашния президент Росен Плевнелиев, който за разлика от бламирането на избора на Венета Марковска за конституционен съдия, в случая с Панов е подписал указа за встъпването му в длъжност, въпреки призивите на неправителствени организации да не го прави.

Едва ли авторите на медийния мониторинг са пропуснали споменатите и много други публикации, тъй като сред "гражданските активисти", призовали за суспендиране избора на Панов от ВСС е и Биляна Гяурова-Вегертседер, представляваща БИПИ – Български институт за правни инициативи. Все пак г-жа Гяурова-Вегертседер като редактор на медийния мониторинг би следвало да си спомня, че на 02.02.2015 г. сайтът "Дневник" съобщава: "Съдии и НПО към президента: Проведете консултации за назначаването на председател на ВКС."

Избирателната пропускливост на редактора Гяурова-Вегертседер не само показва липсата на обективност на т.нар. "резюме" на доклад по мониторинг на медиите, но поставя въпроса и за дефицита на морал и съвест у анализаторите, които трябваше да заклеймяват сами себе си. Все пак не друг, а авторът на въпросния мониторинг, разпространен от ССБ, Галина Гиргинова пише в сайта "Съдебни репортажи" на 30.01.2015 г. по повод избирането на Панов: "Изборът на председател на ВКС затвърди модела – не качествата имат значение".

Известно е, че БИПИ и "Съдебни репортажи" имат своята дълбока обвързаност с бившия правосъден министър и настоящ партиен лидер Христо Иванов, неизвестно защо авторката Гиргинова и редакторката Гяурова-Вегертседер пропускат да припомнят какво беше отношението и поведението на Иванов в навечерието и в самия ден на избора на Лозан Панов за "съдия №1", когото обяви за предизвестен победител.

Понеже резюмето съдържа имената на мнозина политици и представители на различни власт, само защото си позволили да бъдат критични към определено съдебно решение или действие на магистрат, то изглежда фрапантен същественият пропуск, че не е припомнена сбирката на т.нар. група "Арго", състояла се през лятото на 2016 г., на която Иво Прокопиев, Христо Иванов, Радан Кънев и още тогавашни депутати, журналисти, куп активисти на НПО-та и обичайни протестъри, се оказва, че са обсъждали и името на Лозан Панов като потенциален кандидат за изборите за президент по-късно същата година.

Що се отнася до откритото пристрастие към медиите на издатели с проблеми с правосъдието, като Прокопиев и Огнян Донев, то е и за сметка на членовете на съдийската организация, които утре би трябвало да правораздават без пристрастие и водени от вътрешното убеждение, законите и доказателствата. Това ли всъщност трябва да върши ССБ? Да атакува медии, да ги разделя на "удобни" и "неудобни"? Ами, ако утре Ценко Чоков си направи сайт "Свободно Галиче", където жена му ежедневно излъчва видеообръщения от селския мегдан, и той ли в очите на ССБ ще се превърне в уважаван бизнесмен, критичен към властта, но обект на атаки от прокуратурата и репресивния апарат на държавата?

Както вече посочихме, анализът засяга период от две години и половина, през който е извършван мониторинг на една дузина медии, което предпоставя ползването на платен софтуер и/или отделянето на голям период в време. Никъде в публикуваното резюме обаче не се съдържа информация по чия поръчка се извършва подобна дейност, нито как се финансира тя, макар да е известно, че и двете авторки са ангажирани с НПО-та, които са сред обичайните бенефициенти на грантове от фондация "Америка за България".

Що се отнася до публикуването на резюмето на официалната интернет-страница на ССБ, включващо в себе си критични бележки към представители на другите власти, трябва ли да тълкуваме този акт, като нарушение на върховенството на закона и отново се налага да попитаме – това ли е работата на една магистратска съсловна организация – да атакува медии, представители на различни институции и политици? Защото изводите от мониторинга съдържат точно това.  

Освен Панов, в ролята на жертва мониторингът обрисува и Христо Иванов, който в първата половина на изследвания период е министър, а във втората – политик. Освен, че е трагикомично доскорошни съдружници и служители в НПО-та, в които е участвал Иванов, да пишат за него, то не е ясно защо това бива легитимирано от професионална магистратска организация, доколкото според Конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ) българските съдии са деполитизирани.

Всъщност 30-те страници, върху колкото е разпростряно резюмето, показват дискриминационното отношение на ръководството на ССБ към съдийската общност като цяло. Защото авторите изглежда много са държали да подчертаят, че обект на "атаки" били достойни съдии от ССБ. Нима, ако не си член на въпросното НПО, а си съдия, то достойнството ти е по-малко? Нека стане ясно – съдиите не са обект на негативни коментари вследствие личния си живот, а заради отношението им към справедливостта. И по-скоро що се касае до техния принос за налагане на чувството за безнаказаност, отчасти дължащо се и на прекомерното "хуманизиране" на наказателния процес в последните две-три десетилетия. А това особено се отнася до корупционни и икономически престъпления, дело на властимащи или бизнесмени, чиито издания са се превърнали "бухалка" за неудобните магистрати и ПР-агенция за политизирани съдии.

Тенденциозността в изследването може да бъде разчетена през определени липси, като например трагичната гибел на самоубилия се съдия от СГС Цветан Ценов на 18.02.2016 г. Навярно фактът, че неговите родители многократно са декларирали, че вероятната причина за смъртта е натиск от тогавашното ръководство на съда, се е сторил маловажен за авторите. Същото се отнася и до множеството тенденциозни материали за съдии, за които е известно, че ръководството на ССБ разглежда като свои опоненти, за да не кажем врагове.

Макар и откровено пристрастен, което го прави далеч от професионален, въпросният мониторинг е извършен и приключен още преди година и половина, което поражда основателно въпроса – кое налага неговото оповестяване с толкова солидно закъснение?

Основен принцип при финансираните с грантове проекти е работата по тях да стане достояние, ако не на широката общественост, то поне на част от заинтересуваните. Това е задължително условие на спонсорите. Публикацията може да се ползва и като мотив за кандидатстване за финансиране по нов проект с идентична насоченост, особено, ако НПО-то (ССБ, БИПИ и/или Център за съдебна и разследваща журналистика) е с изтекло или приключващо финансиране.

Макар и недотам актуален като съдържание, докладът може да се ползва за да се убеждават идващите на 10 март у нас експерти на Европейската комисия, подготвящи черновата на следващия Мониторингов доклад на Брюксел, за състоянието на правосъдието и вътрешния ред у нас. Особено, ако еврочиновниците имат въпроси за публичния имидж на председателя на ВКС Лозан Панов, станал известен дори в ЕК покрай установеното несъответствие в доходите на семейството му за над 100 000 лв.

Като говорим за медии и магистрати, нека припомним, че преди месец членове на ВСС, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор приеха идеята на няколко печатни издания (които настояват за по-голяма прозрачност, особено при определянето на присъди по съдебни казуси с висок обществен интерес), срещайки се с техните главни и зам.-главни редактори, за сътрудничество на тема повишаване на доверието в правосъдието. Макар и да е бил поканен на дискусията, Лозан Панов я бойкотира, което даде основание за груби манипулации в едно от изданията на подсъдимия Иво Прокопиев. Закъснялото опубличаване на резюмето от ССБ може да има връзка и с посоченото събитие, доколкото Гяурова-Вегертседер и Гиргинова не пестят негативните оценки към част от изданията, присъствали на публичния разговор с висшите магистрати и кадровици. И това е разбираемо, по простата причина, че тези издания все още повдигат въпроса – защо в България по аферата с източването на европейски пари от предприсъединителния фонд САПАРД съдът даде оправдателни присъди, докато в Германия съучастниците на "невинните" българи получиха ефективни наказания и дори вече ги изтърпяха в затвора.   

Макар силно пристрастен, правещ го непрофесионален, трудът има поне една причина да не е напълно безполезен. Мониторингът или по-точно изводите от него, изложени в публикуваното на сайта на ССБ на 25.02.2019 г. резюме, идва да докаже думите на бившия конституционен съдия Румен Ненков, че уж професионалната организация осъществява дейност като политическа партия. И както си му е редът – вместо да ставаме свидетели как съдии политиканстват, нека се включат в партийния живот, но след като напуснат съдебната система. А не да се получава така, че от доклад, публикуван на сайт на съдийска организация, да четем хвалебствия за издания на подсъдими лица, един от които наскоро бе оправдан на първа инстанция.  

Истината е, че обществото иска да чуе какво точно работи съдебната система и да знае – защо у нас все още няма наказан политик за корупция, бизнесмен за криминална приватизация или върховен съдия за укриване на доходи.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.