Опасен прецедент
Лозан Панов образува Тълкувателно дело по тезите на защитата на Десислава Иванчева и Биляна Петрова
Наказателната колегия на ВКС ще излезе с Тълкувателно решение по същото време, в което Специализираният наказателен съд се очаква да се произнася за вината на заловените с белязани банкноти бивша кметица на "Младост", нейната заместничка и друг бивш кмет на района
 
14 март 2019, 16:35 | Правен свят | Видяна: 1227
 

Политически партии и свързани с подсъдими лица организираха в последните месеци няколко протеста в подкрепа на Десислава Иванчева и Лозан Панов

 

Личната ангажираност на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) с делото срещу заловените с подкуп отстранена кметица на "Младост" Десислава Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и друг бивш кмет на района Петко Дюлгеров стигна дотам, че с разпореждане на Лозан Панов е образувано дори Тълкувателно дело на Наказателната колегия на ВКС. Формално делото е по въпроси, свързани с прилагането на норми от Наказателния кодекс (НК) за предлагането, обещаването или даването на подкуп, но мотивите с които е предложено съвпадат с основните тези на защитата на подсъдимите за подкуп, а именно: защо на наказателно преследване не е подложен и изнудваният строителен предприемач Александър Ваклин. Според адвокатите на Иванчева, Петрова и Дюлгеров, не техните клиенти са искали подкупа, а Ваклин е бил "активната страна" в предлагането му. Прави впечатление, че и двата въпроса, които ще бъдат обект на тълкуване, пряко кореспондират с тезата на защитата и на подсъдимата Биляна Петрова. А именно – че нито тя, нито Десислава Иванчева са знаели, че в служебния им автомобил се намират десетки хиляди белязани банкноти, дадени по-рано от Александър Ваклин на посредника при искането на подкупа Петко Дюлгеров.

Оказва се, че Лозан Панов е установил, че е налице противоречива съдебна практика на съдилищата по приложението на чл. 304 и чл. 304а от НК в случаите на осъществено изпълнително деяние при формите "предложи" и "даде", когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице. Прави впечатление, че в разпореждането си за образуване на делото Панов, който е бил наказателен съдия преди около 20-години, прилага решения по наказателни дела, повечето от които датират отпреди 5 до 7 години, т.е. във времето когато е бил съдия във Върховния административен съд. Изглежда, че председателят на ВКС е отделил десетки, а вероятно и стотици часове, за да се запознава с множеството решения на Окръжните съдилища в Монтана, Бургас, Ямбол, Сливен, Велико Търново, Русе и прочее, които е цитирал. В работата си по делото Панов достига до извода, че различното тълкуване на съдилищата е свързано и с Постановление на Върховния съд от далечната 1981 година. Странно е, че Панов решава да отправи искане за образуване на Тълкувателното дело едва сега, още повече, че за цялата 2018 г. Наказателната колегия на ВКС е трябвало да обсъжда едва едно тълкувателно решение. 

Има и друг момент, който дава основание да се смята, че действията на Панов имат пряка връзка с продължаващото в Специализирания наказателен съд (СНС) дело срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Разпореждането на председателя на ВКС за образуването на Тълкувателно дело №1/2019 г. на Наказателна колегия на ВКС е от 5 март. На 6 март избраната от Съдийската колегия на ВСС по негово предложение за заместник-председател на ВКС съдия Галина Захарова определя дата за разглеждане на делото – 16 май т.г., т.е. след малко повече от два месеца. Самото дело за подкуп срещу бившата кметица на "Младост" и нейните съучастници пред СНС е във финалната си фаза. Очакванията са през месец април по делото да има пледоарии на прокуратурата и адвокатите, да се даде последна дума на подсъдимите, което дава основание да се предположи, че ако не настъпят някакви извънредни събития, съдия Иво Хинов ще произнесе присъдите някъде през май, най-късно юни месец т.г., т.е. когато се оказва, че Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС ще излезе с тълкувателно решение, което засяга основния свидетел на прокуратурата по делото – изнудвания подател на сигнала за корупция – Александър Ваклин, както и тезата на защитата на Петрова, че двете с Иванчева не са "докосвали" белязаните банкноти, макар по ръцете на бившата кметица да се открити следи от химическото вещество, с което парите са обработвани от разследващите преди предаването на подкупа.

И още един детайл – Лозан Панов еднолично е определил за докладчик по Тълкувателно дело №1/2019 г. върховната съдийка Валя Рушанова, която е член на Съюза на съдиите в България. Съдия Рушанова става част от състава на ВКС от средата на 2016 г., след конкурс, т.е. година и половина след началото на мандата на Панов.

Решението на председателя на ВКС да разпореди образуването на Тълкувателно дело, за което има всички признаци да се смята, че е свързано с висящ наказателен процес за подкуп, макар и да не е изненадващо, с оглед обсесията на Панов по отношение на казуса с Десислава Иванчева, е опасен прецедент, който ерозира доверието в тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, особено на фона на скандалното решение на Общото събрание на Гражданската колегия по Тълкувателно дело №4/2016 от миналата есен, което стана причина и за спешни законодателни изменения, за да не се блокира работата на Антикорупционната комисия.

 

Правен свят публикува пълния текст на прессъобщението на ВКС във връзка с т.д.№1/2019 г. на ВКС:

 

С Разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2019 г. пред Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на ВКС по следните въпроси:

 

1. В какво се изразява разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК?
 
2. Кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК „даде дар или каквато и да е облага“ („подкуп“) на длъжностно лице?
 
Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВКС поради противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 304 и чл. 304а от НК в случаите на осъществено изпълнително деяние при формите „предложи“ и ,даде“, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен. В искането се посочва, че двете норми на НК криминализират предлагането, обещаването и даването на дар или каквато и да е облага (подкуп) на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие. За съставомерността на престъпленията по тези текстове е достатъчно деецът да е осъществил поне една от формите на изпълнителното деяние – „предложи“, „обещае“ или „даде“. В постановените съдебни актове по повдигнати обвинения за престъпления по чл. 304. ал. 1 и чл. 304а от НК в случаите, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но му е бил предоставен в негова фактическа власт, съдиите от страната застъпват различни становища по въпросите коя от формите на изпълнително деяние е осъществена – „предложи“, „даде“ или и двете, и кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК, ако изпълнителното деяние е осъществено под формата „даде“. 
 
Различното тълкуване е пряко свързано с действащото и към момента постановление на Пленума на ВС № 8/30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г., в което се приема, че за да бъде довършено престъплението подкуп, следва дарът/облагата фактически да бъдат приети/получени от длъжностното лице. Развита е тезата, че подкупът по своята същност е сделка, т. е. необходимо е съгласието и на двете страни както по сключване на сделката, така и по всичките ú елементи. Такова разбиране е застъпвано и в правната доктрина. То е било формирано въз основа на тълкуване на разпоредбата на чл. 304 от НК преди измененията ú от 2000 г., когато съставът на престъплението е предвиждал за осъществяването му единствено формата на изпълнителното деяние „даде“. Актуалните в момента редакции на чл. 304 и чл. 304а от НК (ДВ, бр. 92/2002 г.) регламентират като форми на изпълнителното деяние освен „даде“, още „предложи“ и „обещае“, които логично не са били съобразени при формиране на цитираното становище. Това налага преценка на валидността му съобразно настоящата редакция на обсъжданите състави на престъпления в Наказателния кодекс.  
 
В искането на председателя на ВКС се посочва, че противоречивата съдебна практика може да се обособи в четири основни групи с оглед на начина, по който обвинението е било повдигнато пред съда с обвинителния акт.
 
При първата група обвинението е повдигнато и поддържано от прокурора за престъпление по чл. 304 или чл. 304а вр. чл. 18 от НК и в постановените от съдилищата осъдителни присъди/потвърдителни решения тази квалификация е била приета. В тази група се разграничават две подгрупи в зависимост от мотивите, поради които съдът е приел посочената квалификация: 
 
- съдът приема, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даване“ на дара или облагата е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което подкупът е бил предназначен, не е приело подкупа;
 
- съдилищата са осъдили подсъдимите за опит предвид повдигнатото обвинение и липсата на изменение на обвинението. В мотивите обаче изрично е отразено, че в обсъжданата хипотеза обстоятелството, че длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело, не се отразява върху довършеността на престъплението, тъй като то е довършено с факта на даването на дара или облагата (подкупа).
 
Втората основна група съдебни актове са постановени по дела, по които обвинението е било повдигнато и поддържано от прокурора за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК. В осъдителните присъди/потвърдителни решения на съдилищата тази правна квалификация е приета по съображения, че подкупът е довършен, когато дарът или облагата са предоставени на разположение и във фактическата власт на длъжностното лице, за което са били предназначени, като неговите последващи действия/бездействия по приемането им са без значение.
 
Третата група съдебни актове обхваща случаи с повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК, като съдилищата са преквалифицирали инкриминираното престъпление като такова, приключило в стадия на опита. Мотивите за постановяване на тези съдебни актове са аналогични с отразените по отношение на първата група: осъществен е довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даде“ е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело.
 
Всяка от тези три групи включва и значителен брой съдебни актове, в които не са излагани мотиви по въпроса довършено ли е престъплението по чл. 304 или чл. 304а от НК при форма на изпълнителното деяние „даде“, когато подкупът не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен. 
 
Четвъртата група обхваща съдебни актове, които също могат да бъдат разграничени на две подгрупи:
 
- в първата попадат присъди/решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при форма на изпълнителното деяние „предложи“ в хипотезата на предоставен във фактическата власт на длъжностното лице подкуп, който последното не е приело. Тази правна квалификация е била възприета от съда и подсъдимият е бил осъден за „предлагане“ на дар/облага (подкуп);
 
- към втората подгрупа спадат присъди и решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при две форми на изпълнителното деяние – „предложи“ и „даде“, независимо че фактическите обстоятелства са сочели единствено на хипотезата на предоставен във  фактическата  власт  на длъжностното  лице  подкуп,  който последното не е приел. И в тези случаи съдът е приел предложената правна квалификация, като подсъдимият е бил осъден съответно за „предлагане“ и „даване“ на дар/облага (подкуп).
 
Възприетата в четвъртата група съдебни актове правна квалификация също формира противоречива съдебна практика при подвеждане на едни и същи фактически обстоятелства към различни форми на изпълнителното деяние на тези престъпления.