Съдът към Лозан Панов за окончателно потвърдената глоба от 1000 лв.:
Твърденията, че сте репресиран нямат нищо общо с правото, а незнанието на закона не е извинително поведение
Всички граждани са равни пред закона, независимо от общественото им положение и санкционирането на техните противоправни прояви е дължимо поведение от страна на държавата, а не незаслужена репресия, гласят мотивите на съдебния състав
 
15 март 2019, 17:00 | Правен свят | Видяна: 1633
 

Лозан Панов

 

Твърденията на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, че е бил "подложен на репресия" заради наложената му санкция от 1000 лв. за неподадена имуществена декларация пред Сметната палата, нямат нищо общо с правото. Това посочва в мотивите към съдебното решение тричленният съдебен състав на Административен съд София-град (АССГ), който окончателно реши, че Панов е нарушил законодателните разпоредби за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. 

Съдиите Добромир Андреев (председател), Елица Райковска (докладчик) и Георги Бозуков припомнят на Лозан Панов, че "всички граждани са равни пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ), независимо от общественото им положение и санкционирането на техните противоправни прояви е дължимо поведение от страна на държавата, а не незаслужена репресия"

Касационният съдебен състав отхвърля и тезата за липсата на виновно поведение на председателя на ВКС, "който (според оплакването в жалбата) е бил подведен от указанията за деклариране, публикувани на интернет-сайтовете на Сметната палата и ИВСС, не държи сметка за основни принципи в наказателното и административно-наказателното право". "Незнанието на закона не е извинително поведение, защото то не се припокрива с института на фактическата грешка по чл. 14 НК, към който нормата на чл. 11 ЗАНН препраща". Дори хипотетично да се приеме, че подобни указания са могли да изключат умисъла за правонарушението, субективно проявена е била другата допустима от чл. 7 ЗАНН форма на вина – непредпазливостта (под формата на небрежност), при която деецът е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с дължимите правни предписания", пишат в решението си съдиите. 

Като оставят в сила решението на съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд (СРС), съдиите от АССГ отхвърлят твърдението на Панов и адвоката му Александър Кашъмов, че производството заради неподадената от Панов имуществена декларация през 2017 г. е било водено основно "чрез медиите". "От съдържащите се в кориците на делото на СРС материали е видно, че същото е протекло пред компетентната въззивна инстанция, а присъствието на медии няма връзка със справедливостта на водения процес", посочват съдиите. 

От пълния текст на решението става ясно още, че Панов е бил редовно уведомен на служебния си адрес (администрацията на ВКС) за второто заседание по казуса пред СРС, но не се е явил, "без да посочи уважителна причина, респ. сам се е лишил от правото да прави доказателствени искания, вкл. и да бъде изслушан". 

"Правен свят" публикува цялото решение на АССГ от 15 март 2019 г.:

РЕШЕНИЕ No 1763

В ИМЕТО НА НАРОДА
 
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.02.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добромир Андреев, ЧЛЕНОВЕ: Елица Райковска, Георги Бозуков, при участието на секретаря Емилия Митова и при участието на прокурора Милен Ютеров, като разгледа дело номер 13459 по описа за 2018 година докладвано от съдия Елица Райковска, и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Предмет на касационна проверка е оспореното от жалбоподателя Л. Й. П. Решение от 19.11.2018 г. по н.а.х.д. No 2352/18 г. на СРС, НО, 18 с-в, с което е потвърдено издаденото срещу П. от председателя на Сметната палата наказателно постановление No 1/10.01.2018 г. Жалбоподателят моли решението и наказателното постановление да бъдат отменени, като излага аргументи от процесуално и материално-правно естество. Ответникът по касационната жалба (КПКОНПИ) и представителят на СГП претендират въззивното решение на СРС да бъде оставено в сила.
 
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и съобрази закона, намира за установено следното:
 
Макар и допустима (като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице), касационната жалба е неоснователна. АССГ намира, че следва да остави в сила оспорваното с нея решение на Софийския районен съд.
 
С процесното наказателно постановление (НП) е била ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за това, че в законоустановения срок по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности /ЗПИЛЗВДДД/ /отм./, а именно - до 30.04.2017 г., в качеството му на член на ВСС не е подал в Публичния регистър към председателя на Сметната палата ежегодна декларация за придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи по чл. 3 от ЗПИЛЗВДДД през 2016 г., респ. и уведомление в случай, че през 2016 г. не е имало промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране по чл. 3 от същия закон. На жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 8, ал. 1 от ЗПИЛЗВДДД в размер на 1000 лева.
 
Във връзка с доводите за процесуални нарушения съдът намира следното: 
 
Оплакванията за съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по непоправим начин правото на защита на жалбоподателя в съдебното производство, не могат да бъдат споделени. Основното от тях касае призоваването му (и на неговия пълномощник) за последното съдебно заседание пред СРС, в което участие е взела новоконституирана страна – КПКОНПИ. Жалбоподателят П. е бил редовно уведомен на служебния си адрес (администрацията на ВКС) и не се е явил, без да посочи уважителна причина, респ. сам се е лишил от правото да прави доказателствени искания, вкл. и да бъде изслушан. Твърдението, че 4-дневният срок между момента на връчването на призовката и датата на самото заседание не е бил достатъчен за подготовката на защитата, е голословно и не държи сметка, че въпреки встъпването на нова страна в процеса, по делото не са се променили нито първоначално предявените обвинителни факти, нито правната квалификация на административното нарушение, за които страните са били наясно от по-ранен етап. Защитата по правото и фактите е била надлежно упражнена, а в касационната жалба липсва твърдение, че в заседанието, на което не се е явил, жалбоподателят е имал конкретни доказателствени искания, чието евентуално удовлетворяване би довело до установяването на други и различни фактически положения. Такива искания не са правени и пред АССГ.
 
Не намира опора в доказателствата и закона и процесуалното оплакване на касатора за неправилното конституиране на КПКОНПИ, мотивирано в определението на СРС от 15.10.2018 г. Районният съд обосновано е тълкувал и приложил пар. 5 и пар. 6 от ПЗР на ЗПКОНПИ и в съответствие с чл. 153, ал.3 АПК легитимен ответник се е явява именно КПКОНПИ.
 
Доводите за некомпетентност на издателя на АУАН също са неоснователни, защото на касационния състав е служебно известна цитираната в акта Заповед No 210/25.09.2015 г., прилагана от органа и по други съдебни производства (напр. адм.д. No 1492/2018 г. на АССГ).
 
Не е засегнато и правото на касатора на справедлив съдебен процес (в контекста на чл. 6 от КЗПЧОС), каквито аргументи също са наведени пред настоящата инстанция. Твърдението, че производството е било водено основно "чрез медиите" (стр. 8 от жалбата) няма правен характер и не попада в отменителните касационни основания. От съдържащите се в кориците на делото на СРС материали е видно, че същото е протекло пред компетентната въззивна инстанция, а присъствието на медии няма връзка със справедливостта на водения процес.
 
Материалният закон също е бил приложен правилно и ангажираните в тази насока оплаквания са неоснователни.
 
В решението на СРС подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя, както и приложимите материално-правни разпоредби, които напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. В чл. 2, т. 15 от ЗПИЛЗВДДД, в сила до отмяната на закона – 23.01.2018 г., изрично е предвидено, че декларации пред Сметната палата подават членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Съгл. т. 7 аналогично задължение имат и директорът на Националната следствена служба и неговите заместници, което е обсъдено от СРС във връзка с тълкуването на отделните разпоредби и въведените с тях задължения за деклариране. Съгл. чл. 175а от ЗСВ, в сила от 01.01.2017 г., имуществени декларации /които обаче не се припокриват по съдържание с тези, които се дължат пред Сметната палата/, се подават от съдиите, прокурорите и следователите пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. Обстоятелството, че с пар. 228 от ЗИДЗСВ са отменени т. 5 и т. 6 на чл. 2 от ЗПИЛЗВДДД не води до различен извод, доколкото т. 15 не е отменена, а съгл. чл. 130, ал. 1 от КРБ, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право членове на ВСС. Следователно, в качеството им на членове на ВСС посочените лица, именно с оглед заеманите от тях публични длъжности, е следвало да подадат декларации - както пред Сметната палата, така и пред Инспектората на ВСС. В случая не се касае за разширително тълкуване на законова норма, а за точното й прилагане в действащата редакция. Основание да се изключат от приложното поле на т. 15 председателите на ВАС, ВКС и главният прокурор посредством отмяната на т. 5 и т. 6 не е налице. Нормата на т. 15 не е неясна, за да се налага волята на законодателя да бъде тълкувана, предвид вече цитираната разпоредба на чл. 130, ал. 1 от Конституцията на РБ.
 
Последващата отмяна на ЗПИЛЗВДДД с приемането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, в частност - отмяната на чл. 2, т. 15 с нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, не води до различни изводи. Касае се за материално-правна норма, която няма обратно действие. Мотивите към законопроекта, на които се позовава касаторът, са ирелевантни. Ако е имал намерение да отмени с обратна сила задължението за председателите на ВАС, ВКС, Главния прокурор и директора на НСлС за предходен период, законодателят е следвало да изрази волята си изрично в ЗПКОНПИ или в ЗИДЗСВ. Не може на базата на тълкувателна дейност или поради последващата отмяна на дадена материално-правна норма, да се приеме, че тя не е следвало да действа в предходен период. А дали временно съществувалият двойнствен режим на задължение за деклариране на имуществото е бил удачно законодателно решение, не е предмет на настоящата касационна проверка. Впрочем, към посочените лица, които е трябвало да подават две декларации, при това - с различно съдържание, има засилен обществен интерес, поради което и не е налице накърняване на правата им с въвеждане на въпросното задължение. Ето защо, тезата на касатора за нарушение на чл. 8 от КПЧОС не може да бъде споделена.
 
Отмяната на ЗПИЛЗВДДД (с приемането на ЗПКОНПИ) не представлява по-благоприятен закон по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, от който жалбоподателят да се ползва. Обстоятелството, че по действащия към момента закон председателите на ВАС, ВКС и Главният прокурор подават декларации единствено пред Инспектората на ВСС, не води до отпадане с обратна сила на съществувалото по-рано задължение за деклариране на имущество през 2016 г. и пред Сметната палата. Последното съставлява позитивно право, т.е. съдържа правило за поведение, което е следвало да се спазва от всички правни субекти. В тази насока, макар и във връзка с приложението на аналогичната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от НК, следва да бъдат съобразени указанията раздел ІІ.1 от Постановление No 1 от 1977 г. на Пленума на ВС. След като лицето не е съобразило поведението си със съществуващото към процесния момент нормативно изискване, то следва да понесе и предвидените за това последици.
 
Тезата за липса на виновно поведение на жалбоподателя П., който (според оплакването в жалбата) е бил подведен от указанията за деклариране, публикувани на интернет-сайтовете на Сметната палата и ИВСС, не държи сметка за основни принципи в наказателното и административно-наказателното право. Незнанието на закона не е извинително поведение, защото то не се припокрива с института на фактическата грешка по чл. 14 НК, към който нормата на чл. 11 ЗАНН препраща. Дори хипотетично да се приеме, че подобни указания са могли да изключат умисъла за правонарушението, субективно проявена е била другата допустима от чл. 7 ЗАНН форма на вина – непредпазливостта (под формата на небрежност), при която деецът е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с дължимите правни предписания. Последното оплакване в касационната жалба (за ползване на проведената административно-наказателно процедура като целенасочена репресия срещу жалбоподателя и опасност по този начин да се засегне независимостта на съдебната власт) няма нищо общо с правото, с касационните основания, по които се извършва съдебната проверка и с данните по делото, поради което не следва да бъде обсъждано в детайли. Всички граждани са равни пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ), независимо от общественото им положение и санкционирането на техните противоправни прояви е дължимо поведение от страна на държавата, а не незаслужена репресия. Така например, с аналогично административно наказание (за неподаване на декларация пред Инспектората на ВСС за 2016 г.) е бил санкциониран и Главният прокурор на РБ (общоизвестен факт, отразен на интернет страницата на ИВСС) по силата на издадено наказателно постановление от 09.11.2017 г. (влязло в сила на 18.11.2017 г.), така че за настоящия съд не става ясно защо според жалбоподателя единствено проведеното спрямо него административно-наказателно производство се оценява като несправедливо и медийно.
 
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд София-град, 2-ри касационен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.11.2018 г. на СРС, НО, 18 с-в по нахд No 2353/2018 г. 
 
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
 
*Бележка на редакцията - в периода 2007-2012 г. председател на АССГ е Лозан Панов.