Катарзис
Активният в защита на съдии ССБ избра пасивната роля по казуса с атаката на съпругата на председателя на ВКС срещу магистрати
Съсловната организация изпадна в противоречие с предишни свои позиции и се обяви в подкрепа на правото на гражданите "да обиждат" представители на съдебната власт
 
12 април 2019, 07:40 | Правен свят | Видяна: 855
 

ССБ не намира за обидно квалифицирането като "изврашение с правото" на влязло в сила съдебно решение от издателя и журналист Елисавета Панова, съпруга на председателя на ВКС, снимка: в-к "24 часа"

 

 
"Това съдебно решение, този съдебен акт, аз наричам извращение с правото". С тези думи журналистът и издател Елисавета Панова, съпруга на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), определи в предварително записано телевизионно интервю за бТВ влязлото в сила съдебно решение, с което Лозан Панов окончателно бе глобен с 1000 лв. за неподадената от него имуществена декларация пред Сметната палата през 2017 г. Безпрецедентно грубият изказ по адрес на съдебния акт на тричленен съдебен състав от Административния съд в София-град (АССГ) всъщност се отнася и до първоинстанционното решение на Софийския районен съд (СРС), който обяви, че Панов е бил длъжен да декларира имоти и пари за 2016 г. и пред Сметната палата, а не само пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).
 
Думата "извращение", според Тълковния речник, има ясно очертани негативен смисъл и обидно значение, описващи действия на извратен човек, изопачено обяснение и отклонение от нормалността. Точно заради това не бе изненадващо, че още във вторник в началото на редовното заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) кадровици поставиха въпроса на председателя на ВКС за изказването на собствената му съпруга и го попитаха – дали споделя нейната крайно негативна и цинична оценка за съдебната власт, начело на която стои самият той. Както вече е добре известно, Панов избяга. Кадровиците поискаха обяснението и защото споделиха, че са били сезирани от съдии, които са се почиствали унизени и обидени от думите на семейната половинка на председателстващия заседанията на ресорната колегия на Съвета. Още повече, че според приетите в края на миналата година Стандарти за независимост на съдебната власт, членовете на ВСС бяха длъжни да реагират на обидата на Панова, която бе в телевизионното студио в ролята си на съпруга, но и на журналист, още повече - собственик на вестник с тираж от 2000 бройки.
 
Нещо повече, самият Лозан Панов през почти цялата 2018 г., при далеч по-незначителни поводи, лично е изисквал от Съдийската колегия да излиза с нарочни декларации, становища и позиции, в които медии и/или журналисти са били заклеймявани, че оказват натиск върху правосъдието и отделни съдии. В повечето случаи действията на Панов бяха продиктувани от предхождащи, често пъти ултимативни искания за незабавна реакция от Съдийската колегия на ВСС, отправяни от Съюза на съдиите в България (ССБ). А един от най-активните членове на съдийската организация дори развиваше тезата в своя блог, че на критикуващите магистратите журналисти трябва да се търси и наказателна отговорност.  
 
Ако за Панов изглежда да е разбираемо, че трудно би могло да се очаква да поиска председателстваната от него Съдийска колегия да реагира на обидите срещу съдии, изречени от Панова, то изненадващо бе, че обичайно активният в защита на магистрати ССБ избра пасивната роля по казуса с атаката на съпругата на председателя на ВКС срещу влязло в сила съдебно решение, респективно срещу общо четирима български съдии. Според Елисавета Панова, с двете си решения "извращение с правото" са допуснали съдиите Добромир Андреев, Елица Райковска и Георги Бозуков от АССГ, а преди това и съдия Ангел Павлов от СРС. Всичките те се явяват в положение на зависимост от председателя на ВКС и в качеството му на кадровик, разглеждащ кариерното развитие на магистратите.
 
Всичко това предполагаше ССБ още в понеделник да представи публично своята позиция в защита на четиримата конкретни съдии от журналистката Панова и съпруга на Панов, още повече, че от Централния публичен регистър на декларациите по чл. 195а, ал.1 от ЗСВ става ясно, че един от засегнатите магистрати дори членува в съсловната организация.
 
Едва след писмено запитване от "Правен свят", изпратено в четвъртък до Управителния съвет на ССБ, председателстван от бившия кадровик, а сега съдия в Апелативния съд в София Калин Калпакчиев, организацията изрази позиция по конкретния казус. От нея се разбира, че УС на ССБ не приема думите на Панова за обидни, нито за атака срещу магистрати, защото не идвали от "равна по сила власт на съдебната". Изглежда, че от ръководството на ССБ пропускат, че Панова бе представена и в качеството й на журналист и издател, а в интервюто коментираше актуални обществени процеси, именно като представител на т.нар. "четвърта власт" – медиите. От посоченото в отговора на УС на ССБ в крайна сметка се разбира, че организацията се отказва от десетки свои декларации, отворени писма, становища, в които е атакувала медии заради критики им по различни съдебни казуси.
 
Но дори и да приемем, че Елисавета Панова не е била в студиото на бТВ като съпруга на най-висшия съдия в страната, нито като издател и журналист, а като обикновен гражданин, УС на ССБ отново изпада в противоречие с предишни свои позиции.
 
През август 2016 г. ССБ излезе с позиция в защита на съдия Недялка Николова от Окръжния съд в София, която стана обект на гражданско недоволство след решението си да откаже постоянен арест за турски шофьор на ТИР, прегазил семейство мотористи, който след определянето на мярка за неотклонение "домашен арест", незабавно успя да избяга и до днес е в неизвестност.
 
Близо три години по-късно, под ръководството на съдия Калпакчиев, изглежда ССБ изживява своя катарзис, защото по повод казуса с гражданката Панова организацията дори се обяви в защита на правото на гражданите "да обиждат" представителите на съдебната власт.
 
Ето и целия отговор на УС на ССБ по повод запитването на "Правен свят":
 
Трайна практика на Съюза на съдиите в България е да отстоява независимостта на съдебната власт. Независимостта на една власт може да бъде накърнена единствено от равна по сила на нея власт. Положение, постигнато благодарение на принципа на разделение на властите. 
 
От друга страна, упражняването на правото на мнение на частни лица, насочено срещу всяка една от властите, трябва да бъде поощрявано и защитавано активно и по възможност незабавно. Критичната гражданска позиция и отстояването ѝ е желана почва за всяко демократично общество.