Лозан Панов не присъства на честванията на 140 години от Търновската конституция
Главният прокурор: Желая малко повече българщина и повече от това, което ни обединява
Цацаров подкрепя Кирилов за механизъм, по който да може да бъдат разследвани висши магистрати
 
16 април 2019, 11:06 | | Видяна: 931
 

Главният прокурор Сотир Цацаров във Велико Търново, снимки: Канал 3, Епицентър.Бг

На въпрос относно предложението на правосъдния министър Данаил Кирилов за създаването на механизъм за разследване при необходимост на "тримата големи" в съдебната система, Цацаров коментира, че категорично в случая не става дума за "механизъм за предсрочно прекратяване на мандати". 

 

"Предложението на правосъдния министър не е механизъм за предсрочно прекратяване на мандатите на тримата големи в правосъдието. Целта е да може да се провежда разследване в случай на наличие на извършване на тежко нарушение на закона. Това предложение среща много голямо одобрение от ЕК. Ние сме го обсъждали с Данаил Кирилов", заяви главният прокурор.

 

С призиви за съединение и поглед в бъдещото започна 16 април – денят, в който честваме 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. 

"Днес е хубав ден. Честит празник. Бих пожелал малко повече българщина и повече от това, което ни обединява. Замерянето с кал не ни помага. Тогавашните времена са български, нека направим и сегашните толкова български", заяви главният прокурор Сотир Цацаров, който бе във Велико Търново, за да присъства на тържественото заседание на Народното събрание по повод празника. Президентът Румен Радев също присъства на Тържественото заседание, в което участваха и депутатите от БСП, които от два месеца не участват в заседанията на Парламента. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов - единствен от представителите на съдебната власт демонстративно бойкотира тържествената церемония.

По-рано и премиерът Бойко Борисов призова за съединение, чрез страницата си във Фейсбук. "Днес с чувство на национална гордост си спомняме, че българският народ се справя успешно с предизвикателството да изгради собствени държавни институции и да приеме своя конституция, полагайки стабилните основи на политическия и правов ред след Освобождението. Първият основен закон е от огромно значение за развитието на страната ни, заради което се отнасяме с дълбоко уважение и почит към историческото дело. Учредителното събрание постига баланс между сблъсъка на идеи и политики и стремежа за единение по националните каузи. Това ключово разбиране за работата в интерес на обществото е еднакво валидно и необходимо днес, така че националният ни девиз "Съединението прави силата" да пренесе силното си послание и за бъдещите поколения. Честит празник!", написа министър-председателят в социалната мрежа. Той не присъства на тържественото заседание на НС, тъй като имаше среща с премиера на Грузия Мамука Бахтадзе, който е на официално посещение в България.

Правосъдният министър Данаил Кирилов също поздрави колегите си и всички българи с празника. "Днес е голям празник и за Народното събрание, и за колегите юристи, и за българите. Тази годишнина показва правната ни независимост и основите на българското право. Търновската конституция е изключително модерна за времето си и е резултат на стремежа на новоосвободения народ, който не иска да допуска тирания под каквато и да е форма. В конституцията свободата и защитата на гражданските права е развита в много детайли. Като изключим социалистическата конституция, във всички други конституции имаме висок установен демократичен стандарт. В момента държавата ни е силна. България е силна европейска държава. Можем обаче да се подобряваме във всеки един сектор. Стабилността и демокрацията в страната ни, последните 10 години, имат изключителен ръст", заяви Кирилов.

В края на тържественото заседание на Народното събрание, с пълно единодушие депутатите приеха и Обръщение към българския народ:

Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно събрание отдава почит и признание на делото на нашите предци, които преди 140 години на Учредителното събрание положиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развитието и просперитета на Третата българска държава.
 
Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за свобода и църковна независимост и строители на съвременна България. С вижданията си за устройство на възстановената държава т. нар. консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и определените за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков слагат началото на политическия дебат – емоционален и ожесточен, но и ползотворен и градивен.
 
Носители на възрожденския дух, независимо от различията във визията за устройството на държавата, народните представители са обединени в стремежа си да постигнат една свята и жадувана цел – да съградят модерна, независима и просперираща България.
 
Те проявяват политическа воля и приемат не както предвижда Берлинският договор "органически устав", а конституция, за да е ясно, че българското Княжество е свободно. В основния закон вписват държавния герб, държавния печат и българския трикольор като израз на самочувствие и стремеж да градят равноправна с другите държава.
 
Всички ние им дължим дълбока признателност за това, че гласуват Конституция, която отговаря на интересите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, осигурява условия за развитието и възхода на България и гарантира основни права и свободи за гражданите; категорично забранява робството и съществуването на съсловия; прокламира свобода на личността, задължително и безплатно основно образование, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна собственост и всеобщо избирателно право за навършилите 21 години избиратели.
 
Приетият в Търново основен закон регламентира държавното устройство и приема традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Залегналите в него принципи и ценности, неговият дух на демократичност и равноправие са живи и днес, като неотменна част и от съвременната българска Конституция.
 
Депутатите от Учредителното събрание с чест и достойнство изпълняват своята историческа мисия и полагат устоите на българската държавност. С делата си те доказват, че са възрожденци, но и държавници. Благодарение и на тяхната дейност България получава възможност да се върне на картата на Европа като част от модерния, демократичен и цивилизован свят.
 
Търновската конституция е основен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното действие – се превръща в идеал за политическо и конституционно устройство на българската държава. Заложените в нея свободи на българските граждани са накърнявани и отменяни, но са просъществували не само на книга, а и като дух сред свободолюбивото българско гражданство. Политическите борби за възстановяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки изпитания за народа и национални катастрофи.
 
Отмяната на основни конституционни принципи, какъвто е този за разделението на властите, е последвано от установяване на еднолични режими на управление. Неслучайно годините на национално развитие и възход се свързват с времето, когато Конституцията действа в своя пълен обем.
 
За наша гордост и национално достойнство българският народ сам, без чужда помощ и по своя воля осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия и провъзгласява Независимостта на България, която за кратко време се превръща в една от най-силните и проспериращи държави на Балканите. Днес България е демократична държава, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.
 
Ние, народните избраници, като представители на българския народ, съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано; ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.
 
В тези случаи партийните знамена са свивани, потискано е противопоставянето за сметка на съгласието в името на общественото благо.
 
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи.
 
Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!
 
Ние помним думите на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим Първи: "Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа".
 
Поклон пред историческото дело на учредителите! 
 

 

 

 

Цвета Караянчева: Ако си припомним всекидневно завещаното от строителите на съвременна България, това ще ни направи по-добри и по-достойни служители на българския народ

 

С кворум от 211 народни представители започна тържественото заседание на парламента. Историческия звънец удари председателят на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева, с което отбеляза началото на тържественото заседание.“Учредителите превъзмогнаха враждите и горделивостта си, за да докажат пред света, че България има силата и мъдростта да вземе съдбата си в свои ръце“, заяви пред гостите на събитието Караянчева.

 

„Преди 140 години на тази дата бе извършено дело на върховно родолюбие и държавническа мъдрост. Преди 140 години представители на българския народ с различни идеологии, различни представи за бъдещето и различни интереси се обединиха и превъзмогнаха тези свои различия, за да създадат първата българска Конституция. Те превъзмогнаха враждите си и личната си горделивост, за да докажат пред целия свят, че България има силата и мъдростта да вземе съдбата си в свои ръце и да поеме пътя си на независима държава. Днес ние народните представители от 44-ото Народно събрание имаме нечувания късмет да седим на скамейките, на които те са седели. Важно е да помним във всеки миг, че сме тук, заради тях, а не заради себе си. Тук сме, за да изразим смирението“, каза още Караянчева.

 

Тя допълни още, че всеки един депутат допуска грешки. „Ако си припомним всекидневно завещаното от строителите на съвременна България, ако всекидневно осъзнаваме величието на тяхното дело, това ще ни направи по-добри и по-достойни служители на българския народ“, посочи председателят на парламента.