Защо (не) трябва да подаде оставка Данаил Кирилов?
Правосъдният министър има една съществена грешка, тя не е принципният подход да държи "тримата големи" да вървят в пакет, нито че показва смелост в искането за отпадане на мониторинга, а в това, че е готов да жертва поправка в ЗСВ, която прокара в предишния парламент
 
24 юни 2019, 09:26 | Димитър Николов | Видяна: 845
 

Данаил Кирилов, министър на правосъдието

 

Всички, които преди три месеца иронизираха номинацията на тогавашния председател на Комисията по правни въпроси на Народното събрание Данаил Кирилов, вероятно вече горчиво съжаляват, че са се надявали държавният печат да бъде поет от поредния апаратчик, който кротко ще брои дните, които прекарва като министър на правосъдието, без да засяга статуквото. За съжаление на присмехулниците, стана точно обратното. Без да парадира с научни титли, без да е покровителстван от адвокати-лобисти, без да разполага с платени агенти на чуждо влияние, поставени "на прикритие" в неправителствения сектор, нито с медийния гръб на подсъдими олигарси, наивният на моменти юрист, с богат политически опит, много бързо показа, че целта му е да постигне всичко това, което мнозина преди него единствено декларираха – България да престане да бъде третирана като държава "втора категория" по отношение на съдебната си система, както и да бъде ясно, че недосегаеми от и в правосъдието у нас не може да има.

Кирилов не е хазартен играч, заради това трябва да се гледа напълно сериозно на заявката му, че е готов да напусне поста, ако Европейската комисия бламира собствения си председател Жан-Клод Юнкер, който отдавна пое политическия ангажимент да сложи край на унизителния мониторингов механизъм над България и Румъния преди края на 2019-та година. Разбира се, че за да се случи това, страната ни трябва да направи много компромиси, част от които биха имали много по-големи последствия за националния интерес, дори от скритото в текстовете на Истанбулската конвенция. И отсега трябва да е ясно, че ако има за какво да (не) подава оставка правосъдият министър, то не е заради това дали тази есен от страната ни ще бъде свален отдавна изгубилият своята ефективност мониторинг, а дали ще е успяла да устои на поредните и със сигурност не и последни опити за унищожаване независимостта на българската прокуратура. 

За момента, с известни забележки, Данаил Кирилов много успешно изважда на показ същината на проблема в българската правосъдна система – тщеславие на едно юридическо лоби, включващо в себе си шепа политизирани съдии, свързани с тях влиятелни адвокати от 2-3 столични кантори и една пловдивска, дузина агенти от грантово зависими фондации и два пъти по толкова журналисти, повечето от които ангажирани в медии, служещи като инструмент за недосегаемост от наказателно преследване на техните собственици. В продължение на поне две десетилетия, в резултат и на солидно грантово и скрито финансиране, изразяващо се в десетки милиони, цялата тази мрежа работи по две стратегически направления – едното свързано с осигуряването на тотална недосегаемост и капсулиране на съдийското съсловие, а второто преследва овладяването на държавното обвинение, било чрез изваждането му от съдебната власт или поне чрез поставяне в зависимост на "обвинител №1", така щото той да не си и помисля, че може да се еманципира и да разследва тези, които по един или друг начин са съдействали за неговото избиране.

Превръщането на прокуратурата в удобен инструмент за политически натиск и същевременно за собствена индулгенция се цели още от времето, в което премиерът се казваше Иван Костов. За целта тогава за главен прокурор бе избран зам.-министърът на правосъдието Никола Филчев. Само, че професорът по наказателно право не просто се еманципира, но той нанесе най-тежкия удар срещу опитите на политико-икономическия елит на държавата да има удобна и зависима прокуратура. Сигурно е вярно, че Филчев има много недостатъци, но погледнато от дистанцията на времето, без неговите далновидност и упорство, за независимостта на прокуратурата щеше отдавна да се говори в минало време. И точно това е най-важната задача на правосъдния министър Кирилов – да не допусне компромис, под европейски и друг натиск, с държавното обвинение да се случи това, което лобистите за ратифициране на Истанбулската конвенция искат да направят с традиционното семейство и с разбирането на народи като българския, че в природата има повече от два пола – мъжки и женски. 

Данаил Кирилов е шестият министър на правосъдието в правителство с премиер Бойко Борисов. Нито един досега, дори авторитетната Маргарита Попова, чийто мандат бе прекратен предсрочно след "издигането" й за вицепрезидент, не са били така смели да поставят открито въпроса за търсенето на отговорност от абсолютно всеки на върха на съдебната система, а не както лобистите се опитват да прокарат – единствено и само от главния прокурор. И ето, че това се оказва проблем за оплетените в зависимости и обвързаности персони, които използвайки олигархичната медийна машина на клиентите на прокуратурата, се опитват да изкривят публичния дебат. Така се получи, че седмица след като Кирилов предложи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани с възможността за временно отстраняване на председателите на Върховния касационен съд (ВКС), на Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор, пропагандната машина се опитва да внуши, че правосъдният министър (почти) се е отказал и е склонил разследван да бъде единствено "обвинител №1". Нищо подобно.

Кирилов е прав когато призовава, преди всичко да гледаме и четем българската Kонституция и едва тогава да слушаме консултативните мнения на Венецианската комисия, които дори нямат задължителен характер. Защото е факт, че именно в основния закон у нас – "тримата първи" са поставени на една основа – еднаква процедура за избор, еднаква и за освобождаване. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев, магистрат с близо 40-годишен стаж в съдебната система, припомня същото. Тогава, какво налага да променяме правилата? Нищо! Освен конюнктурата, разбира се. Само си представете за момент, че главният прокурор се казваше Лозан Панов или Калин Калпакчиев, а може би Божидар Джамбазов или Александър Корнезов, Здравка Калайджиева или Бойко Атанасов. Всички, които сега искаха "обвинител №1" да подлежи на специален режим за разследване, щяха вкупом да ни убеждават, че това не е необходимо, че така се застрашава независимостта на разследването и прочeе. Ако не друго, хубаво е, че изгледи следващият главен прокурор да е сред изброените имена няма, но не това е същественото. По-важното е, че заради несигурното бъдеще на Лозан Панов, подсъдими олигарси, които всячески искат да си гарантират оправдателните присъди пред върховната инстанция, са дълбоко стресирани, че предложенията на Кирилов за общ модел за търсене на отговорност от "тримата големи" могат и да се реализират. И всички опити за внушения, че заради делото "Колеви срещу България" Eвропейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) иска разследване единствено и само на главния прокурор, не могат и не следва да се взимат под внимание, защото това би противоречало на националния суверенитет. Ноторно известно е, че европейските институции не могат да оказват влияние върху държавното устройство на страните членки, нито да ги принуждават да приемат такова законодателство, което би противоречало на националния интерес. Случаят с Истанбулската конвенция го доказа и ако трябва, какъвто коментар вече Кирилов направи, не би било лошо да чуем произнасяне на Конституционния съд и по въпроса – следва ли да са недосегаеми председателите на ВКС и на ВАС или би било редно, правилата, които важат за  "обвинител №1", да се отнасят и до "двамата първи" съдии в държавата.

За тези наблюдатели на дебатана които им е трудно да вземат страна, най-вече заради годините наслагвана пропаганда срещу прокуратурата, могат да се ориентират по един много лесен начин – спомнете си, кои бранеха и лобираха истерично за Истанбулската конвенция и ще видите, че са същите, които искат прокуратурата у нас да не работи, за да няма разследвания срещу криминална приватизация, източване на ДДС, фалити на банки, злоупотреби с пенсионни фондове, пране на пари и срещу класическата корупция сред властимащите.

А това, че правосъдният министър е на прав пътпоказва подкрепата, която той получи от друг негов предшественик. Става въпрос за Антон Станков, който беше този министър на правосъдието, който първи повдигна въпроса за реформа по върховете на съдебната власт. И именно, защото Станков е имал достатъчно остър сблъсък с тогавашния главен прокурор Филчев, знае, че предложенията на Кирилов са единствено правилните, за да се гарантира, че на върха на най-важните институции в държавата не може да има недосегаеми. Подкрепата на Станков за Кирилов е двойна, защото тя идва и от бивш наказателен съдия. Очевидно, когато си далеч от съсловието, много по-лесно виждаш неговите пороци. Защото ежедневието ни показва колко лицемерни изглеждат и звучат всички лобисти в подкрепа на капсулирането на съдиите. Да вземем пример от последните дни – прокурор в Самоков си позволил да шамароса жена на паркинг и незабавно бе привлечен като обвиняем, а Прокурорската колегия прие да бъде отстранен до приключване на разследването. На този фон сме свидетели как в петък Софийски градски съд (СГС) осъди на една година условно бившия председател на Военния съд Веселин Пенгезов, който обаче ще продължи да правораздава като съдия в Апелативен съд – София, докато там се гледа делото на втора инстанция. Съдийката от Раднево Люба Петрова, която бе заловена, че си е измислила цяло съдебно заседание и бе осъдена за това, отново иска да правораздава и предстои Съдийската колегия на кадровия орган да се произнесе. Особено знаково за това какви могат да са щетите от опитите за осигуряването на недосегаемост на съдийското съсловие и тоталното му капсулиране е рецидивът, извършван от бившия председател на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов. Оказва се, че има поне два документирани случая, при които "борецът" за правда Лалов си е позволявал да заплашва и тормози обикновени служителки от администрацията на съда. Парадоксът в случая е, че втора година Висшият съдебен съвет (ВСС) не взима отношение по отправено искане за дисциплинарно отстраняване на съдията. Все в този контекст, имаме и председател на ВКС, който открито защитава подсъдими, публично демонстрира близост с подставени лица на бегълци от правосъдието и сам върши куп закононарушения, като отказва да спазва антикорупционното законодателство, задължаващо го да декларира имоти и финансови средства.

Черновата на мониторинга

Последните примери са показателни, че от българската правосъдна система има много още какво да се изисква, но е добре това да става чрез национални механизми, а не под чужда диктовка, полза от която вече няма. Заради това правосъдният министър е прав да упорства както отговорност да бъде търсена в пакет от "тримата първи", а така също и за скорошното отпадане на мониторинга над страната, за да приключи веднъж и завинаги въвличането на Европейската комисия (EK) във вътрешнополитически интриги или в опити за манипулиране на истината по разследванията срещу закононарушители, разполагащи със значителни финансови средства за влияние в съдебната система, партиите, медиите и т.н.

След като в продължение на близо десет години докладите на Брюксел се списваха по доносите от София, посредством прокси, внедрено в офиса на ЕК у нас, последните две години съдържанието на материала, съответно препоръките, се промениха значително. Причината - черновата на доклада вече не бе писана от противниците на прокуратурата и на собствената си държава, а и стана ясно, че дори чиновниците в Комисията не са тези, които пречат на отпадането на мониторинга. Той е нужен, от една страна, защото осигурява щедро грантово финансиране на шепа доносници, а от друга, както вече уточнихме, дълго време се използва, за да се пречи прокуратурата да изпълнява основните си задължения, както и за опити за кадруване на ключови позиции в съдебната власт. 

България и ЕК нямат нужда от мониторинг, който както всички узнахме, се използва от одиозния Лозан Пановза да чете заглавията от обслужващите го медии, за да държи политически речи и пред експертите на Брюксел и да се жали, че прокуратурата разследва благодетелите му. Същото миналата седмица правила и Атанаска Дишева, докато част от кадровиците са се срещали с поредната мисия на брюкселските чиновници. Да можеше Дишева, вместо за тегобите на Панов и жена му с евтиния апартамент от "Артекс", да обясни на гостите Слийт, Муние, Фосдал, Гарсия и Панели как на гърба на съдебната власт 12 години се живее срещу 100 евро месечен наем в апартамент, чийто пазарна наемна стойност е 1000 евро.

Грешката на Кирилов

Като всеки, който се занимава с политика, Данаил Кирилов далеч не е безгрешен. И ако има една съществена грешка до момента, тя не е принципният подход да държи "тримата големи" да вървят в пакет, нито че показва смелост в искането за отпадане на мониторинга с изтекла годност, а в това, че е готов да жертва поправка в ЗСВ, която прокара в предишния парламент. За никого не е тайна, че срещу приемането през 2016 г. на задължението следователи, прокурори и съдии да декларират членство в съсловни организации, най-силно се противопоставяха от върхушката на политизирания Съюз на съдиите в България (ССБ). Кирилов заяви готовност да ревизира този текст и да остави задължителното деклариране единствено в "тайни" организации, което си е пълен нонсенс. Какво лошо има магистратите да заявяват принадлежност към определена професионална организация? Нали не вършат нищо срамно или пък нередно, с което да нарушават етичните правила? Пък и прозрачността е водещ принцип при върховенството на правото. Предложението на Кирилов в посока отпадането задължителното деклариране на участието в дейността на съсловните организации е повече от лобистко, защото то обслужва точно върхушката на ССБ, която дълго време заблуждаваше обществеността, че говори от името на над 2200 български съдии, докато на последното си общо събрание през май т.г. успя да събере едва 53-ма делегата.

Прозрачността в съдебната система трябва да е водещ фактор, защото така ще можем да си обясним определени действия на даден съдия, прокурор или следовател. Да вземем пример отново от последните дни. Съдия от Окръжен съд - Пазарджик, декларирала членство в ССБ, отстранява прокурор от дело за разпространение на радикален ислям, защото приема, че представителят на държавното обвинение е пристрастен. Това се случва месец след като редовият прокурор е награден публично и лично от главния прокурор заради това, че е постигнал осъдителна присъда по друго дело, отново за разпространение на радикални ислямистки проповеди. И по двете дела подсъдимият е едно и също лице, което се ползва със закрилата на адвокати, които са сред водещите имена у нас, съответно техните хонорари трудно биха могли да се покрият само от доходите на радикалния ислямист. Кой тогава плаща скъпите хонорари? Не е тайна, че подсъдимият се ползва с подкрепата и на Българския хелзински комитет, който от своя страна има същите спонсори, които от десетилетия финансират проектите и на ССБ. 

Добре би било, ако правосъдният министър запомни един принцип, че с терористи не се преговаря.