Без служебни адвокати в Благоевград?
Противоречива практика на Националното бюро за правна помощ доведе до напрежение между съдии и защитници
 
03 септември 2019, 10:10 | Правен свят | Видяна: 1218
 
 

Повече от четири месеца в съдебен район Благоевград съществува сериозно напрежение, възникнало във връзка с решение на Адвокатски съвет - Благоевград за отказ да определи адвокати за предоставянето на правна помощ под формата на служебни защити или особени представителства, съобщиха за "Правен свят" адвокати от Благоевград.

През месец април тази година, трима съдии от Районен съд - Благоевград и един съдия от Окръжен съд – Благоевград са сезирали Националното бюро за правна помощ (НБПП) и Висшия адвокатски съвет с осем сигнала срещу решения на Адвокатски съвет - Благоевград, с които е отказано да бъдат определени служебни защитници по наказателни дела от общ и от частен характер.

Адвокатският съвет - Благоевград мотивирал отказите си с упражняването на законовото си правомощие, по смисъла на чл. 18, т. 4 от Закона за правната помощ, по силата на който адвокатският съвет "организира предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като следи за спазването на формата и съдържанието на акта по чл. 25, ал. 4" от закона. Ръководството на адвокатурата в Благоевград е на мнение, че в конкретните случаи, при които е постановен отказ от адвокатския съвет, са констатирани такива несъответствия на съдебния акт и резонно са отказали да определят служебни защитници.

На 23 май 2019 г. по инициатива на Висшия адвокатски съвет е проведена среща, в която участие са взели ръководствата на Националното бюро за правна помощ, на Районния и Окръжния съд в Благоевград и на регионалната адвокатура. Въпреки това, проблемът не само не е решен, но и ескалира допълнително. До настоящия момент от Адвокатски съвет - Благоевград са инициирани редица запитвания до председателя на НБПП - Елена Чернева, с искане за реакция. Въпреки, че общото и методическото ръководство и контрол на дейността по предоставянето на правна помощ са едни от основните и най-важни функции на бюрото, то до настоящия момент не само, че не е съдействало за разрешаването на проблема, но и допринася за разрастването му чрез даване на противоречиви указания и тълкувания на правомощията на адвокатските съвети, смятат юристи.

След проведената среща през месец май, председателят на Националното бюро за правна помощ, в свое писмо от 07 юни 2019 г., адресирано до председателя на Висшия адвокатски съвет, председателите на Районен съд - Благоевград и на Окръжен съд - Благоевград, както и до адвокатурата в Благоевград изразява становище, че ако съдебният акт за предоставяне на правна помощ не отговаря на посочените в закона условия, адвокатският съвет може да забави определянето на адвокат, като изиска допълнително от съда привеждането на акта в съответствие със законовите изисквания, но няма право да отказва определянето на адвокат. Това тълкуване се разминава изцяло с изготвените през 2015 г. от Националното бюро за правна помощ наръчници за предоставянето на правна помощ от служебните адвокати, от прокурора и разследващите органи, и от съдилищата, както и с Наръчника за адвокатските съвети по прилагането на Закона за правната помощ, категорични са юристи. В тази връзка те посочват още, че в Наръчника за адвокатските съвети, раздел І "Задължения на адвокатските съвети във връзка с процедурата по предоставяне на правна помощ", под т. 7 , Националното бюро за правна помощ, задължава адвокатските съвети да отказват издаването на уведомително писмо за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, ако липсва акт по чл. 25, ал. 4 от закона и искането към акта, както и документ за внесено възнаграждение за особен представител в случаите, определени в Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 18, т. 4, адвокатските съвети организират предоставянето на правна помощ, като следят за спазването на формата и съдържанието на законовия акт, фактически и правни основания осъществяват контрол за предоставяне на правна помощ. От една страна през 2015 г. НБПП дава инструкции, в които ясно казва, че в определени случаи адвокатските съвети могат да откажат предоставянето на правна помощ, а в последните месеци заявява категорично, че същите тези адвокатски съвети не могат да не предоставят правна помощ, независимо от задължението им по закон да следят за формата и съдържанието на акта за предоставяне на правна помощ. В случая не би могло да се говори за разминаване на гледната точка на ръководството на НБПП през различните години, тъй като от 2012 г. до настоящия момент председателят на Националното бюро за правна помощ е един - Елена Чернева.

Описаните проблеми са довели до ескалиране на напрежението засега само в Благоевград, но има индикации, че това няма да е единствената адвокатска колегия, която ще реагира негативно. Поставените на дневен ред въпроси касаят цялата адвокатура и не в по-малка степен обществото като цяло. Невъзможността да бъде оказвана правна помощ в съдебните производства би могло да доведе до блокиране на цялата съдебна система и провеждането законови производства, а оттам и до ненужно забавяне на редица дела, предупреждават юристи.

Макар и изключително важен, това не е единственият проблем, който НБПП следва да разреши. Част от причините, инициирали позицията на Адвокатски съвет - Благоевград, са проблемите с определянето на повече от един служебен защитник при дела с фактическа и правна сложност или при дела със значителен материален интерес. Абсурдна е ситуацията, при която многократно самото НБПП определя адвокатско възнаграждение за служебни защити по наказателни дела под законовия минимум, предвиден в Hapeдбa No I от 2004г. на BAC.

Предвид сериозността на възникналия проблем "Правен свят" вече потърси позицията на Националното бюро за правна помощ и виждането му за решаването му, както и на другата страна - Адвокатски съвет - Благоевград, а така също и на Висшия адвокатски съвет. В същото време правосъдието в Благоевград е замряло в очакване на действия от страна на Националното бюро за правна помощ, с които да се разреши проблемът.