Корупционните престъпления не са прецизно уредени в нашия Наказателен кодекс*
Иван Гешев има куража да постави някои наистина дискусионни проблеми
 
09 септември 2019, 08:23 | Проф. д-р Момяна Гунева | Видяна: 604
 

Проф. д-р Момяна Гунева, снимка: в-к "24 часа"

 
Лично аз съм удовлетворена от факта, че г-н Иван Гешев се опитва да очертае проблемите в нормативната уредба, с които прокурорите се сблъскват всекидневно в своята работа, макар и законодателните промени да са извън правомощията на главния прокурор. Естествено, това е в правомощията на народните представители, но е добре да се знае какво е редно да се направи. Убедена съм, че идеята за промени трябва да идва оттам, където се прилага законодателството, а не толкова от народните представители. Имам известна надежда, че ако повече се обръща внимание на предложенията, които дават хората, които всекидневно прилагат законодателството, нещата може и да потръгнат.
 
Не бива с лека ръка да се критикува изложеното в неговата концепция. Тя отразява нещата, които нейният автор вижда в конкретния момент. Затова и всичко, което към днешна дата му се струва на него, а може би и на гражданите маловажно или напротив - много злободневно, след година може и да не изглежда така. Във всички случаи обаче чест прави на кандидата за главен прокурор, че обръща внимание на законодателните промени, защото това би могло да бъде стъпка към подобряване работата на прокуратурата. Но както е добре известно, винаги чакаме нещо положително да се получи от новия избор, новия човек, новия подход. Проблемите и постиженията на прокуратурата, които той посочва в концепцията си не могат да бъдат подминати с лека ръка и можем да разчитаме на изтъкнатия от него стремеж да надгражда постигнатото.
 
Конкретно за съкратеното съдебно следствие съм на мнение, че то не е лошо като идея. Но ако мога така да се изразя, лошо е това, че за да се стимулира желанието процесът да приключи по-бързо, се предвидиха съществени редукции в размера на наказанието, които не са оправдани с нищо. Бих попитала защо спрямо човек, извършил убийство на улицата например, и заловен на местопрестъплението да не се приложи съкратено съдебно следствие. Но защо това директно трябва да рефлектира върху размера на наказанието. Нито някога съм разбирала, нито разбирам този законодателен подход и в момента. Целта на наказателното производство е да се реализира наказателната отговорност и донякъде да се възстанови загубеното чувство за справедливост. Ясно е, че нито убитият ще се върне, нито загубата, каквато и да е тя, ще бъде възстановена в пълен обем. Следите от извършеното престъпление остават върху близките на жертвата.
 
Но не може цел на наказателното производство да бъде бързината, а бих казала, че тя се е превърнала във фикс-идея. Когато фактите са установени, защо трябва наказателното производство да се влачи с години - безсмислени експертизи, безсмислени искания и т.н. Защото всички започват да изпитват нещо като боязън. Един се страхува от това, че на подсъдимия са ограничени правата и той не е могъл в пълен обем да развие защитната си теза, а това води до неблагоприятни последици. Друг се страхува, че не е дал възможност на прокурора да разпита всички свидетели, нещо, което в редица случаи също е излишно. Истината е, че за да се точат делата, в голяма степен значение има това, че няма решителност. Нека да има съкратено съдебно следствие, но да се каже, че при него съдът може да приложи чл. 55 от НК. Този текст от закона гласи, че тогава, когато предвиденото в закона наказание е несправедливо тежко, съдът може да наложи по-леко по-размер или да го замени с друго по-леко.
 
Какво значение има самопризнанието? Нима, ако извършителят не признава за жестоко престъпление, но на него са присъствали 10 души, той не може да бъде наказан? Ролята на самопризнанието в наказателния процес не бива да бъде абсолютизирана. Ако извършителят признае този факт, на който са били свидетели още няколко човека, защо за него трябва да има полза от това? Полза може да има единствено, ако се прецени, че не бива да се разпитват свидетели, наново да се назначават експертизи т.н. Така че мнението ми е, че съкратено съдебно следствие трябва да има, но да се даде възможност на съда да определи наказание такова, каквото смята, че е подходящо, а не да бъде ограничен във възможностите. Съгласна съм с виждането на Иван Гешев, че сега съдът само регистрира самия факт на признанието и това, че не се оспорват доказателствата, които са събрани в досъдебното производство. Но ще кажа и нещо повече. В някои случаи съдът е ограничен да наложи ниско по размер наказание независимо от личното си мнение.
 
По отношение на корупционните престъпления категорично смятам, че те не са прецизно уредени в нашия Наказателен кодекс. Но и не познавам наказателен кодекс, който да е решил въпросите относно подкупа по начин, който лично мен би ме удовлетворил напълно. Действително един от начините за ограничаване на дребната корупция, която ни мъчи, е намирането на баланс в отговорността, включително и с оглед на избягване на възможностите за злоупотреба при провокация към подкуп. Що се отнася до декриминализирането на активния подкуп, за да бъда любезна бих казала, че идеята е категорично екзотична и най-малкото не се поддържа от международните актове, отнасящи се до борбата с корупцията.
 
С пълна убеденост мога да кажа, че общата част на нашия Наказателен кодекс е едно от най-добрите неща, писани на български, но особената част е тази, която трябва да бъде сериозно обмислена. Затова съвсем логични са законодателните промени, за които Иван Гешев говори в концепцията си. Той има куража да постави някои наистина дискусионни проблеми, защото всеки, който бъде избран за главен прокурор - дали той, или някой друг - ще се сблъска с трудности при прилагането на определени текстове от НК, тъй като обществените условия са вече много променени.
 
Проф. д-р Момяна Гунева, преподавател по наказателно право. Председател на Българското юридическо дружество. 
 
*Коментарът е публикуван във в-к "24 часа". Заглавието е на "Правен свят".