По предложенията на БСП за изменения в НПК
И МП видя противоречие с Конституцията във въвеждането на съдебен контрол върху отказите от досъдебно производство
С предложението по конституционно недопустим начин се възлага функция на съда, която е в изключителните правомощия на прокуратурата, визирани в чл. 127 от КРБ, или по друг начин казано се предлага съдът да изземе обвинителните функции на прокурора, пише в становище на правосъдното ведомство
 
03 януари 2020, 10:30 | | Видяна: 386
 
 

След като Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с отрицателно становище по отношение на внесения от БСП законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се цели засилване на влиянието от страна на съда над прокуратурата, и Министерството на правосъдието се обяви против идеите на левицата.

По-конкретно върховните съдии от Наказателна колегия категорично обявиха, че предложените изменения за въвеждането на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата за отказ от досъдебно производство, противоречат на Конституцията. Такова се оказва, че е мнението и на правосъдното ведомство.

"Предложението на вносителите, с което се предлага въвеждането на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, с които се отказва образуването на досъдебно производство, се явява в протироверечие с разпоредбата на чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ). В чл. 127, т. 3 от КРБ е регламентирано, че прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. С предложението по конституционно недопустим начин се възлага функция на съда, която е в изключителните правомощия на прокуратурата, визирани в чл.127 от КРБ, или по друг начин казано се предлага съдът да изземе обвинителните функции на прокурора", гласи становището на Министерството на правосъдието.

"В Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7/2005 г. Конституционният съд отбелязва в своите мотиви, че функциите на прокуратурата и способите за тяхната реализация са визирани от учредителната власт в разпоредбата на чл. 127 от Конституцията. Главната задача, която основният закон възлага на прокуратурата, е да следи за спазване на законността. Това е нейната специализация в рамките на съдебната власт, това е основното в дейността й. Чрез тази повеля Конституцията конкретизира правозащитната функция, възложена на прокуратурата като неотделим елемент от единната магистратура. Основната функция на прокуратурата се осъществява обаче не произволно, а в строго определени от конституционния законодател граници, очертани от него чрез способите, които са формулирани в разпоредбата на чл. 127, т. 1 - 4 (след измененията обн., ДВ, бр. 27 от 2006 г. т. 1-6) от Конституцията", продължава то.

От правосъдното ведомство се обявяват и против предложението за запазване на действащия инстанционен контрол на отказа да се образува досъдебно производство, като се допълва ал. 1 на чл. 213 от НПК, че уведомяването на пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, ще става с изпращане на препис от постановлението. "В чл. 212, ал. 1 от НПК е предвидено, че досъдебното производство се образува с постановление на прокурора. Има обаче изключения, предвидени в чл. 212, ал. 2 от НПК, при които досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследване. Отказ от образуване на производство се постановява от прокурор, при отсъствие на законоуредените предпоставки. Действащата разпоредба на чл. 213, ал. 1 от НПК предвижда, че когато откаже да образува досъдебно производство, прокурорът информира за това пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. В тази връзка предложението на вносителите за допълнение на чл. 213, ал. 1 от НПК с думите "като им изпраща препис от постановлението" е излишно, тъй като по никакъв начин не допринася за усъвършенстването на тази разпоредба", пише още в становището на МП.