Едно обучение в НИП – искрено и лично
Наложително е в спешен порядък да се назначат нови длъжностни лица по регистрацията, които да снемат поне част от товара от плещите на сегашните
 
06 януари 2020, 13:44 | Владимир Ковачев, съдия в ОС-Благоевград | Видяна: 2840
 
 

В следващите редове ще споделя с многоуважаемата аудитория впечатленията ми от обучението, на което имах честта да присъствам, проведено от Националния институт на правосъдието (НИП) в гр. София, края на ноември 2019 година, на тема "Практически въпроси, свързани с уеднаквяване на практиката при търговската регистрация". Участниците бяхме 30 на брой, от които 6 съдии от окръжно ниво и 24 длъжностни лица по регистрацията (ДЛР). Обучението се проведе от заместник-председател на Апелативен съд - София, преподавател по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски" и началник на отдел в ГД "Регистри" на АВ.

Организацията на мероприятието, вещо дирижирана от експертите от НИП, беше на изключително високо ниво. Нищо не ни липсваше и през времето на обучението ние спокойно, смело и безотговорно нагазихме в дълбоките (и, оказа се, мътни) води на търговската регистрация.

На безбройните ми почитатели е добре известно, че аз на подобни събития винаги тръгвам като на гости. Не направих изключение и този път. Не си взех дори ТЗ (Търговския закон), камо ли нещо по-сериозно. Защо да мъкна излишни бумаги, казах си аз, след като така и така си знам всичко?! За мен тайни в търговското правораздаване не съществуваха (поне към онзи момент). Възнамерявах просто да се разходя до столицата, да инспектирам строежа на новите метролинии и да раздам автографи на възторжените ми фенове. Да, ама не! Каква я мислех, каква стана!

Преди да се срещна лице в лице с колегите ДЛР, си признавам, че нямах особено високо мнение за тях. Къде ще се мерят те, обикновените "занаятчии" в правото, с нас, великите титани на юриспруденцията от съда, и особено с мен, Magnus Nominus на благоевградското, българското, европейското, световното и междупланетното правораздаване?! Истината обаче, както обикновено, се оказа коренно различна. Видях умни, интелигентни, будни, съобразителни и начетени колеги, които са истински виртуози в полето на търговската регистрация. Ушите ми се изправиха, когато разбрах за степента на натовареността им. Съобщиха ми, че всяко ДЛР трябва да обработи няколко десетки заявления НА ДЕН! Направо ми падна ченето! Това е КОЛОСАЛНА, НЕЧОВЕШКА и ЧУДОВИЩНА натовареност, която, опасявам се, ще изстиска ДЛР като лимони и ще нанесе непоправими щети на тяхното здраве! Наложително е в спешен порядък да се назначат нови ДЛР, които да снемат поне част от товара от плещите на сегашните. Затрупването на ДЛР със заявления обективно води и до снижаване на качеството на тяхната работа, като последните разгледани такива за деня най-често се претупват (нормално и човешко е) и после отказите "падат" в съда. Много се съмнявам, че бих могъл да издържа на подобен зверски ритъм на полагане на труд, затова – шапки долу пред ежедневния подвиг на колегите ДЛР! На тях не им е лесно и в друго отношение. Както е известно, производствата по обжалване на отказите на ДЛР не стигат до ВКС. Практиката на всеки апелативен съд (АС) е различна. Отделно от това, когато отменя отказа, решението на всеки окръжен съдия е окончателно, което, за жалост, стимулира редица колеги съдии да си правят доста смели експерименти с някои от институтите, регламентирани в ТЗ, и директно казано, да извращават духа и смисъла, заложени там от нашия мъдър и /все/знаещ законодател. При това положение колегите ДЛР, разбираемо, са като в "небрано лозе" (живи да ги ожалиш!) и трябва да бдят в района на кой АС ще се разгледа отказът им, за да могат да се съобразят с практиката на този АС и да се позоват на нея, но дори и тогава нещата пак не са сигурни, понеже често се среща ситуацията, при която различните състави от един АС имат противоречива практика по някои въпроси на търговската регистрация. С една дума, дереджето е като по Алеко – "На маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!". Ето защо хубаво ще бъде ВКС да излезе с някое тълкувателно решение по най-наболелите проблеми от материята, за да се преустанови юридическата "какафония", идваща сега от 28-те окръжни съдилища в милата ни Татковина, и участниците в търговския оборот и ДЛР да имат поне някаква минимална сигурност как да процедират в по-заплетените казуси. А дано, ама надали!

Най-активен от ДЛР по време на нашето обучение беше един колега, който дълбоко ме впечатли не само с изключително атрактивния си външен вид (мислено се пренесох на концерт на "Deep Purple"), а и с широките си познания в областта, в която работи. Много е чел тоя човек по ТЗ - много знае! Евала! Напълни ми душата, както се казва! Направо ми "скри топката"! Разбрах колко съм далеч от истината, от което, да ви призная, не ми стана особено приятно и аха да ревна (знаете колко чувствителен и раним е моят натюрел), но се утеших с мисълта, че здравето е преди всичко и че не трябва да се "кося, оти че ми мине".

Задължително следва да подчертая и участието на търговски съдия от Апелативен съд - София, който носеше лаптоп и на момента правеше необходимите справки в законодателството и практиката, с което чудесно допълваше изложението на лекторите. Разбра се, че има и друг любопитен детайл – оказа се, че заместник-председателят и съдията заедно правораздават в състав от Търговското отделение на САС, като по някои въпроси на търговската регистрация са на едно мнение, а по други – на различно, като в последните случаи в ролята на арбитър се явява третият член на екипа, който, както се пееше в популярната през лятото на 1998 година песен за футболиста и треньор Христо Бонев-Зума, има "тежката дума" за това какво в крайна сметка ще е решението на състава. Колегата от САС действително може да бъде определен като истински правен енциклопедист, съдейки по обоснованите, мъдри и умни негови вметки, коментари и разсъждения, направени по време на обучението. Присъствието му би правило чест на всеки съд, в който същият работи, и значително би повишило степента на интелектуалния потенциал на колектива. Той е богатство, което трябва да се използва по-често от МП, НИП и ВСС.

За голяма моя изненада, от толкова много съдии в Търговското отделение на СГС присъстваше само един, но пък какъв. Дамата достойно замести липсващите си колеги и участваше като за петима (най-малко). Беше толкова дейна, че направо се превърна в четвърти лектор на обучението. Колегата се беше подготвила адски добре по абсолютно всички теми от обсъжданата материя. Постави на разискване много от спорните въпроси и аргументирано защити позицията си по всеки от тях. Слушах я в захлас и с отворена уста (малко остана да глътна някоя муха). Отново разбрах какъв невежа съм в областта на търговската регистрация и колко още "фурни хляб трябва да изям", както би се изразил баща ми, за да "вляза в час" с материята. Яко се депресирах и фрустрирах, осъзнавайки, че колегата вече се връща оттам, накъдето аз тепърва започвам плахо да пристъпвам. Тя е истинска фурия, която не спира да мисли, разсъждава, говори и убеждава. Заслужава едно голямо "БРАВО!" за участието си в обучението и с пълна сила защити честта на Търговското отделение на СГС.

Много приятно впечатление ми направи и дамата, ръководеща отдел в ГД "Регистри" на АВ. В лекцията си тя подробно и нагледно ни разясни структурата на ТР и РЮЛНЦ, направихме заедно с нея всякакви видове справки в тях и се убедихме, че като изключим уязвимостта на хакерски атаки, която, междувпрочем, е характерна за всички български правителствени бази с данни, нашият ТР далеч не е толкова лош, колкото го изкарват, и дори е сред водещите в света. Справките са лесни и достъпни. Подаването на заявленията по електронен път значително забързва и облекчава документооборота. Разделите по партидите на търговските субекти и ЮЛНЦ са добре обособени и отговарят на нуждите на практиката от точна и навременна информация. Съдържанието на вписваните данни е кратко, ясно и стегнато. Нужни са само някои дребни корекции, за които обърнахме внимание на дамата, като тя си ги записа и обеща своевременно да бъдат направени. Регистрите непрекъснато се подобряват и надграждат, което е изключително похвално явление и заслужава адмирации. Съдебните актове се вписват експресно в тях. Процентът на отказите е твърде малък, а този на отменените по съдебен ред откази – още по-малък. Забавяне в обработката на данните действително понякога има, но то, както вече посочих, се дължи на недостатъчната кадрова обезпеченост, а не на грешки или пропуски в софтуера. Най-важното в случая е, че се върви в правилната посока и рано или късно ще се стигне до положение, в което да се задоволят изискванията и на най-взискателния клиент на ТР и РЮЛНЦ – да не забравяме, че винаги сме били и сме "нация техническа", та едни регистри ли ще ни се опънат, ха-ха-ха-ха!

Накрая, като черешката на тортата, обезателно трябва да се открои приносът на двамата лектори за приятното и ползотворно протичане на обучението. Между тях се наблюдаваше изключителна синергия, те прекрасно се допълваха и да ги слушаш беше истинско удоволствие. Направо не ми се искаше обучението да свършва. Преживях пълен душевен (почти религиозен!) екстаз през времетраенето му, защото страшно рядко ми се случва да бъда в компанията на умни, интелигентни и възпитани колеги. Доцентът търпеливо ни припомни задължителните теоретични постановки, касаещи търговската регистрация, които, да си признаем, ние доста бяхме позабравили, а пък те са ни жизнено необходими в случаите, когато няма практика на АС по въпроса или има, но е разнопосочна, както и постави на нашето внимание казуси от богатата си адвокатска практика. Заместник-председателят на САС геройски изнесе най-голямата тежест на обучението (най-дълго го водеше) и се справи блестящо с тази трудна задача. Трябва да призная, че в това отношение съм малко пристрастен, тъй като с нея сме "градски" – и двамата сме от морската ни столица Варна, а както е ноторно "urbi et orbi", варненци сме най-умните, красиви и прекрасни хора не само в България, но и в целия свят (това е необорима презумпция!) - в рамките на шегата, разбира се. В жив и раздвижен диалог с аудиторията, давайки ни примери още от времето, в което е работила в Окръжен съд Варна, тя успя да разпръсне мъглата, спуснала се пред нас по темата, по която ни обучаваше и да ни покаже как да стигнем до истината, която винаги, както знаем още от "Досиетата Х", е някъде там. Казаното от нея ми помогна да видя колко много грешки съм допускал досега при произнасянията си по жалби срещу откази на АВ-ТР и да спра да се излагам сериозно поне в тази материя, за което съм й много признателен. Тя има дар слово, бърза мисъл и отлична подготовка, като много лесно печели публиката на своя страна, което улеснява работата й във формати като нашия. Трябва да й бъдат поверени още обучения и семинарни занятия от НИП, които аз, а и не само аз, ще посетя с удоволствие.

В заключение трябва да си пожелаем и през новата 2020 година да има още подобни обучения, които да допринесат за повишаване на качеството на работата в родната ни правосъдна система и да ни извисят, както е думата, до нови сияйни върхове в тежката ни, но високоотговорна деятелност.

Завърших експозето си. Както казваше един мой професор от университета, изпразних се от съдържание (интелектуално).

До нови срещи, скъпи колеги, приятели и почитатели (направо ми се иска да ви нарека "мили хора", както Кичка Бодурова се обръща към вярната си публика, но да не плагиатствам чак толкова брутално)!

Да полетим към светлото бъдеще!

Ура!