В предложения до КАК към Съдийската колегия на ВСС:
Председателите на СГС и СРС искат неоснователните съдийски отводи и самоотводи да влияят на атестацията им
Липсата на конкретика поражда недоволство у съдиите, на които впоследствие делото се разпределя на случаен принцип и влошава микроклимата в съда, смятат Алексей Трифонов и Александър Ангелов
 
13 януари 2020, 13:46 | | Видяна: 1294
 

Съдиите Алексей Трифонов и Александър Ангелов, колаж: "Правен свят"

 

Докато членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) все още са в коледни отпуски поне до 21 януари, а председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и председателстващ Съдийската колегия Лозан Панов марширува на политически протести в Полша, се наложи ръководителите на Софийския градски съд (СГС) и Софийския районен съд (СРС) сами да повдигнат един от най-сериозните проблеми в съдебната система и дори сами да предложат варианти за неговото разрешаване.

Става дума за добре известния сред магистратите проблем с "масовите отводи" на съдии от цялата страна. Председателите на СГС и СРС Алексей Трифонов и Александър Ангелов излагат в свое предложение до Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към Съдийската колегия на ВСС просторни мотиви защо проблемът е съществен, като се опитват да инициират и промени в Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд с цел създаване на механизъм за ефективна преценка и обвързването на направените отводи и самоотводи от страна на всеки съдия с неговата оценка на работата.

"Настоящото предложение е мотивирано от разпространение през последните години на практиката на т.н. "масови отводи", при което огромен брой съдии /често цели съдилища, а в някои случаи и десетки съдилища/ се отвеждат от разглеждането на спорове на страни, които явно недобросъвестно упражняват своите процесуални права и демонстрират неуважително отношение към съда. Макар броят на този тип ищци да е сравнително малък, към момента са висящи няколко хиляди дела, по които често години наред не могат да се извършват никакви процесуални действия поради постоянните отводи на съдиите. Всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 - 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност не може да послужи като основание за отвод (изрично и определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по ч. гр. д. № 2568/2015 г.)", пише в предложението на съдиите Трифонов и Ангелов.

В него те посочват и какви са основните последици от уважаването на всяко искане на страна за съдийки отвод само, за да не излезе накрая съдът предубеден."Уважаване на всеки отвод на страна, "за да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото е предубеден", не само не е в съответствие с нормата на чл. 22 ГПК, но още и позволява на страната сама да избира съдебен състав, да протака недопустимо делото; би могло да се използва и като начин за "освобождаване" от нежелано дело и натоварване на колега /Определение № 390 от 28.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1405/2017 г., IV г. о. ГК/. Непочтителното отношение на страната към съда, в различните му проявни форми, също не е основание за отвод на съдията по делото, нито пречка за разглеждането му и не може да послужи като основание за отвеждане на съдията по делото, доколкото все пак някой съдия ще следва да разгледа подобно дело, към когото отношението би било същото, т.е. проблемът с подобно поведение на страна в процеса не се решава, а се прехвърля на друг съдия", посочват Трифонов и Ангелов.

На второ място председателите на СГС и СРС отбелязват, че много често в практика на съдилищата се използва и чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, според който магистратът може да се отведе заради "други обстоятелства", които пораждат основателни съмнения в безпристрастието на съдебния състав. Често пъти обаче това основание се използвало от съдиите без да се дават никакви конкретни причини за самоотвода."Липсата на конкретика поражда недоволство у съдиите, на които впоследствие делото се разпределя на случаен принцип и влошава микроклимата в съда. Поради това при атестирането на съдиите е необходимо съответната ресорна комисия да взима предвид въз основа на какви конкретни факти се постановяват отводите по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора /по някои дела първите процесуални действия, които започват да се извършват извън отводите, са след 7-8 години/, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна", казват съдиите Трифонов и Ангелов.

Във връзка с описаните от двамата председатели на СГС и СРС проблеми с отводите и самоотводите, те предлагат и конкретни промени в Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г., така, че при оценяването на даден магистрат вече да се взимат предвид и основанията за неговите отводи или самоотводи по делата, които е гледал в периода на атестирането му.

Ето и конкретните предложения на съдия Трифонов и съдия Ангелов:

1. В чл. 34 от Наредбата да се измени т. 3 и да се създаде нова т. 4, така че нормата да бъде със следния текст:

Чл. 34. Показатели за оценяване по общия критерий - "спазване на правилата за етично поведение", са:

1.            резултати от допълнителната проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет по чл. 175з, ал. 5 ЗСВ при атестиране на съдия за придобиване на несменяемост;

2.            резултати от проверки на Инспектората към Висшия съдебен съвет по раздел I "б" от глава девета на ЗСВ, както и резултати от проверки на етичната комисия;

3.            становище на етичната комисия към съответния орган на съдебната власт;

4.            преценка на обосноваността и убедителността на направените отводи и самоотводи/прилагат се копия на всички определения за отвод/.

2.            Да се измени чл. 68 от Наредбата, като се създаде нова ал. 2. така че нормата да бъде със следния текст:

Чл. 68 (2) Общите критерии за атестиране се оценяват по точковата система, както следва:

1.            правни познания и умения за прилагането им - от 0 до 20 точки;

2.            умение за анализ на правнорелевантните факти - от 0 до 20 точки;

3.            умение за оптимална организация на работата - от 0 до 15 точки;

4.            експедитивност и дисциплинираност - от 0 до 8 точки;

5.            спазване на правилата за етично поведение - от 0 до 12 точки.

(2) По общия критерий по т. 5 могат да бъдат отнемани до 5 точки въз основа на преценката за обоснованост и убедителността направените отводи и самоотводи.

Все още няма насрочено заседание на КАК към Съдийската колегия за настоящатата година.