Становище на главния прокурор Иван Гешев по проекта на БСП за промени в НПК:
Само прокуратурата има конституционно правомощие да преценява дали да образува или не досъдебно производство
Предлаганата от вносителите уредба ще доведе до сериозно ограничаване на правата на гражданите, пострадали от престъплението, и до необосновани затруднения в работата на компетентните органи, смята "обвинител №1"
 
13 януари 2020, 16:55 | | Видяна: 506
 

Иван Гешев, главен прокурор

 

Главният прокурор Иван Гешев се противопостави на внесения от БСП законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в който се предлага въвеждането на съдебен контрол над актовете на държаното обвинение за отказ от образуване на досъдебно производство.

Това вече направиха от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), както и от Министерството на правосъдието (МП), като посочиха, че предложените от левицата изменения противоречат на Конституцията.

Подобна е тезата и на главния прокурор, който също вижда противоречие с основния закон в предложенията на БСП. В своето становище той подчертава, че единствения орган, компетентен по силата на Конституцията да реши да бъде ли образувано или не досъдебно производство, е именно държавното обвинение.

"Въвеждането на съдебно правомощие за контрол върху постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, вкл. да бъде отменено, като се дадат задължителни указания на прокурора по прилагането на закона, би довело до недопустимо от гледна точка на Конституцията заместване на компетентния да поставя началото на наказателното производство орган. Само прокуратурата разполага с такова конституционно правомощие и в нейния суверенитет е да извършва преценка дали да образува или да откаже образуване на досъдебно производство", пише в становището на Гешев.

Освен цитираните съображения, главният прокурор поставя под съмнение изобщо ефективността на предложената законодателна промяна, тъй като смята, че предвиденият в чл. 243, ал. 4 - 8 НПК съдебен контрол по отношение на прекратяването на наказателното производство от прокурора не може да бъде механично привнесен и прилаган и по отношение на отказа на прокурора да образува досъдебно производство, тъй като се касае за различна дейност с различни процесуални последици.

"При въвеждането на аналогичен контрол по отношение и на отказа на прокурора да образува досъдебно производство преценката на съда няма да почива на факти, установени при строги и еднакви за всички стандарти, каквито са въведени с правилата на НПК. При предлагания от вносителите вариант съдът практически ще може да преценява само дали е допуснато нарушение на материалния закон, но не и на процесуалния, тъй като такъв не се прилага при извършване на проверка. Противно на декларираната цел в мотивите, предлаганата от вносителите уредба ще доведе до сериозно ограничаване на правата на гражданите, пострадали от престъплението, и до необосновани затруднения в работата на компетентните органи - както на правоприлагащите (прокуратура), така и на правораздавателните (съдилищата)", смята още Гешев.

В становището му е посочено още, че действащата към момента уредба напълно обслужва обществените нужди, като дава и много по-гъвкав и адекватен механизъм за контрол на отказа на прокурора да образува досъдебно производство. "Следва да се отбележи също, че действащият процесуален закон (НПК) не поставя ограничения при обжалването или осъществяването на служебен контрол от прокуратурата, каквито се съдържат в обсъждания законопроект (чл. 213, ал. 7). Настоящата процесуална уредба съдържа необходимите гаранции за правата на пострадалите от престъпление, тъй като във всички случаи на необоснован и постановен в нарушение на закона отказ от образуване на досъдебно производство същият може да бъде отменен и да се започне разследване. Същевременно предлаганият от вносителите законопроект не държи сметка за значителния ресурс от време, труд и средства, които ще бъдат употребени от съда за реализирането му, без да са рационално и обществено оправдани", смята още главният прокурор по отношение на другото предложение на БСП – в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението за отказ пострадалият, наследниците му, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението да могат да обжалват отказа на прокурора, като, ако съдът го отмени, той да се връща на съответния обвинител с указания.