Затягат режима на плащанията в брой
Досегашната редакция на ЗОПБ обхващаше само парични престации по договор, сега засегнати са всички платежни операции на едно и също основание
 
10 февруари 2020, 14:41 | Адв. Евелина Овчарова | Видяна: 1949
 
 

В България действат строги правила относно осъществяване на плащанията в брой, а именно въведеният праг към настоящия момент от 10 000 лв., до който би могло да се извърши "кешово" плащане. Ограничаването на парите в брой, като средство за борба със сивата икономика и престъпността, е тема, която занимава не едно правителство. Регламентацията в тази насока е сравнително нова за българското законодателство. Първоначално приетият през 2011 г. Закон за ограничаване на плащанията в брой[1] предвиждаше праг от 15 000 лв, като през 2015 г. този праг е свален до сега действащия - от 10 000 лв. През 2017 г. отново се повдигнаха предложения за затягане на регулацията, като предложения праг е от 1 000 лв., това предложение среща широко парламентарно неодобрение и е отхвърлено на второ четене.

В бр. 94 на "Държавен вестник" от 29.11.2019 г. бе обнорадван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, като в § 55 е направена промяна и в Закона за ограничаване на плащанията в брой, като е изменен чл. 3, ал. 1, т.2 от ЗОПБ. Промяната е съществена, но преди да се спрем на нея нека да погледнем какво предвиждаше законът до момента.

Принципното изискване на ЗОПБ е при плащания на територията на страната, когато размерът на тези плащания надхвърля сумата от 10 000 лв, те да се осъществяват само чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка (чл. 3, ал. 1 ЗОПБ). Лимитите въведени от ЗОПБ имат за цел да се ограничи прехвърлянето на парични средства в наличност, без да е налице възможност за реалното проследване на движението на средствата. Тази цел е посочена и в мотивите към законопроекта, в които се казва, че въведеното ограничение е с цел отчетност и проследимост на паричните потоци, включително и за нуждите на приходната администрация.

Предвид липсата на легална дефиниция на термина "плащане", следва да възприемем даденото определение в Тълкувателно решение (ТР) № 3 18.05.2012 на ВКС, касаещо периодичните плащания, според което под "плащане" следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи. Лимитите в закона се отнасят както за еднократни плащания, чиито размер е над 10 000 лв., така и за отделни плащания всяко под 10 000 лв., но представляващи част от парична престация по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв.[2] Ограниченията предвидени в ЗОПБ се отнасят както за плащания извършвани от физически лица, така и за тези извършвани от юридически лица, включително и между физически и юридически лица. Съответно разпоредбите на закона обхващат както гражданския, така и търговския оборот. В чл. 2 от ЗОПБ са предвидени и изключенията, спрямо които законът не се прилага. Изброяването е изчерпателно, в този смисъл не подлежи на тълкуване и прилагане по аналогия. Изключени са:

- теглене и внасяне на пари в брой от/в собствена сметка;

- тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;

- сделки с чуждестранна валута по занятие;

- операции с банкноти и монети, страна по които е БНБ;

- замяна на повредени банкноти и монети от банки;

- изплащане на трудови възнаграждения по смисъла на КТ;

- изплащане на гарантирани влогове по смисъла на ЗГВБ.

Извън тези изключения, всяко плащане между две страни по сделка, което е над 10 000 лв., попада в обхвата на закона. За яснота тук ще посоча няколко примера, спрямо които се прилагаше законът до измененията от края на 2019 г. Да вземем например договор с непрекъснато изпълнение – един наемен договор, ако той е сключен за срок от една година и определеният месечен наем, макар и под прага на закона, следва да се извърши по банков път, ако общият сбор на наемната цена, независимо от начина на плащане е над 10 000 лв. Друг пример за договор с непрекъснато изпълнение би бил договор за доставка на електрическа енергия до краен потребител. При тези договори по правило не е предварително определена стойността на услугата, тя зависи от консумацията за периода, ако за дадения отчетен период сумата е над установения праг, то тя следва да се плати по банков път. При търговците се използва същият принцип, ако е сключен рамков договор за доставка, в който не е посочена обща стойност или количества, то всяка отделна доставка се разглежда самостоятелно, но ако съществува договореност за общото количество и ако то е над 10 000 лв., се прилагат ограниченията на ЗОПБ.

След като разгледахме какво предвижда законът, сега да обърнем внимание и на последиците при неизпълнение на разпоредбата на чл. 3, а именно предвидените в чл. 5 имуществени санкции. Тъй като законът предвижда сериозни по размер санкции, а именно глоба в размер на 25 на сто от общия размер на направеното плащане за физически лица или имуществена санкция в размер на 50 на сто от направеното плащане за юридически лица, при първо нарушение, следва да откроим кои са лицата, които подлежат на санкция. На първо място това е платецът, извършил плащането в нарушение на чл. 3 ЗОПБ; на второ място законът предвижда наказание и за лицето допуснало извършването на нарушението, т.е. лицето което с действието или бездействието си е допуснало извършване на плащане в нарушение на чл. 3 ЗОПБ. Следва да се отбележи, че получателят на плащане, извършено при неспазване на императивното изискване на чл. 3 от ЗОПБ, не може да бъде санкциониран на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, дори и в хипотезата на допустителство, доколкото страната по договора - получател на паричната престация, не може да се третира като допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респективно за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ. В този смисъл е налице константна съдебна практика[3]. Това е така и съгласно даденото Указание относно прилагането на ЗОПБ № УК-3/04.04.2011 г. на Министъра на финансите.[4]

Сега да видим какво е новото. С приетите през месец ноември 2019 г. изменения е разширено приложното поле на чл. 3, ал.1, т. 2, като изразът "парична престация по договор" е заменен със "свързани помежду си парични операции на едно и също основание". Волята на законодателя довела до тази промяна, направена с § 55 на ЗИД на Закон за мерките срещу изпиране на пари, не може да се изведе от мотивите на ЗИД на ЗМИП, тъй като промяната е направена на второ четене на закона. Досегашната редакция на ЗОПБ обхващаше само парични престации по договор, сега засегнати са всички платежни операции на едно и също основание. Както вече посочих по-горе, законът борави с понятието плащане, което сега се заменя с "платежни операции", термин използван по принцип в Закона за платежните услуги и платежните системи. Легална дефиниция на "свързани помежду си парични операции на едно и също основание" няма. Легална дефиниция на понятието "свързани операции" е дадена в т.14 на § 1 от допълнителните разпоредби на ЗМИП. Съгласно което, за свързана операция можем да приемем отговарящата на следните критерии операция:

 - при която е налице поредица от последователни прехвърляния на парични средства,

 - тези прехвърляния са между едни и същи физически или юридически лица

 - извършват се в изпълнение на едно и също задължение.

Към тази критерии ЗОПБ добавя и изискването да е налице едно и също основание за въпросната платежната операция. Тук е именно и разширяването обхвата на разпоредбата. Досега попадаха само плащания на договорно основание, сега вече основанието би могло да е и извъндоговорно, на практика се обхващат всички плащания извършвани от лица, които отговарят на критериите за свързана операция. Така например, рамковите договори, които бяха дадени по-горе като пример, при които се разглеждаше всяко плащане като отделна операция, сега вече ще се третират като свързани помежду си парични операции на едно и също основание и съответно ще попадат в обхвата на закона. Изплащането на дивидент, като породено от решението на ОС, което макар и не константно съдебната практика възприема, че не е породено от договор, съответно не попада в разпоредбите на ЗОПБ, вече би могло да се третира, като свързана помежду си парична операция на едно и също основание и съответно да попада в ограниченията, въведени от закона. Занапред при извършване на плащания породени от общо основание, следва внимателно да се преценява дали същите не биха могли да се квалифицират като свързани помежду си платежни операции.         

Спорен е въпросът дали ограничаване на плащанията в брой, които за немалка група субекти са единствени и предпочитани варианти за разплащане, би довело до преследваните от законодателя цели за намаляване на сивата икономика. Изхождайки от разбирането, че преди да се въведат каквито и да е ограничения, първо следва да се извърши внимателен анализ на засеганатите лица и неблагоприятните последици, които ограничението би нанесло, по мое мнение в бъдеще законодателят следва да предвиди допълнителни изключения, извън вече предвидените и да помисли дали преследваните цели биха могли да се постигнат с алтернативни мерки.


[1] Обн. ДВ. бр.16 от 22 февруари 2011г.,

[2] чл. 3, ал.1, т.2 ЗОПБ ред. ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г. 

[3] Вж. Решение № 2612 от 19.04.2018 г. по адм. д. № 983/2018 г. по описа на АССГ, Решение от 19.02.2018 г. п о к.а.н.д. № 482/2017 г., Решение № 28 от 01.03.2018 г. по к.а.н.д. № 465/2017 г., Решение № 31 от 02.03.2018 г. по к.а.н.д. № 483/2017 г., трите на Адм. С-Стара Загора, Решение от 07.12.2018 г. по а.н.д. № 9769/2018 г. на СРС