Мария Карагьозова, председател на Гражданския съвет на ВСС:
Случаят с Йонко Грозев в ЕСПЧ трябва да е червена лампа за българските съдии, за да не се налага после да чистят името си
Трябва да се променят вътрешните правила на съда в Страсбург за справянето с конфликта на интереси. Към момента за съдиите там няма задължение да си правят отвод, коментира ръководителят на Асоциация "Форум"
 
20 март 2020, 11:04 | Цветелина Янкова | Видяна: 258
 

Мария Карагьозова, председател на Гражданския съвет на ВСС

 

Г-жо Карагьозова, вероятно сте прочела доклада на двамата френски изследователи - Grégor Puppinck и Delphine Loiseau – който разкрива сериозни зависимости на съдии от ЕСПЧ, в това число и българите Йонко Грозев и Здравка Калайджиева. Вие ръководите Гражданския съвет към ВСС, в който влизат редица НПО-та. Можем ли да кажем, че участието на действащи магистрати и връзката им с неправителствения сектор влияe на вътрешното им убеждение?

Аз лично споделям мнението, че за съдии в Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) трябва да се допускат до състезателна процедура за избор и предлагат единствено действащи магистрати със значителен магистратски опит, натрупан в държавите членки на Съвета на Европа, от които идват. Задължително друго условие, което би гарантирало тяхната безпристрастност в съдебна институция, създадена и работеща изключително по темата за правата на човека, е изискването тези магистрати да не са били обвързани с правозащитни неправителствени организации - под каквато и да е форма, камо ли да са заемали ръководни длъжности в организацията. Подчертавам "правозащитни" НПО. Разбира се напълно допустимо е те да са били обвързани с професионални магистратски НПО например, каквито в България има пет, четири от които са учредители и членове на Гражданския съвет към ВСС от неговото създаване в началото на 2013 г. до момента, вече повече от седем години.      

Какво е становището на Гражданския съвет на ВСС във връзка с изнесените в доклада на двамата французи твърдения?

На следващо наше заседание през месец април (за съжаление това през март бе отложено принудително заради епидемиологичната обстановка в страната) този въпрос ще бъде предложен за обсъждане, тъй като той е принципен и винаги ще е актуален. По въпросите поставени ми от вас тук изразявам собственото си становище. В сегашния състав на Гражданския съвет към ВСС, състоящ се от 20 неправителствени граждански и професионални организации, няма такива, които биха могли да бъдат определени като "правозащитни", с основна дейност сходна с тази на НПО-тата описани в доклада, който визирате, т.е. такива, работещи в сферата на защита свободата на словото, на правото на убежище, на правата на хората с различна сексуална ориентация (ЛГБТ), правата на затворниците, правата на малцинствата, либерализация на дрогата.

Нашата цел е съвсем друга -  постигането на една смислена и ефективна държавност, която гарантира на гражданите си образование, здравеопазване, сигурност, добра инфраструктура, регулации, които създават условия за състезанието наречено свободна пазарна икономика, опазване на културната и национална идентичност. Всичко това гарантирано от принципа на върховенството на закона, правовата държава и нейната правосъдна система. Нашите цели са връщане към работещите решения, които ще доведат до подобряване работата на съдебната система в България, по-доброто правораздаване за ежедневния човек, човекът, който сутрин тръгва на работа, учи детето ни, лекува ни или прави хляба, който слагаме на масата си. Тези хора нямат собствени медии, нямат собствени фирми, които да се борят за обществени поръчки или НПО-та да защитават правата им. Нашите организации не участват в героични сцени за съдебната реформа и не заемат героични пози по този повод.

В случая обаче, става дума за това, че съдията Грозев и бившата  такава Калайджиева, са взимали участие в дела, по които страни са били  лица или организации, които са пряко свързани с близките до тях БХК и "Отворено общество". Смятате ли, че вътрешното им убеждение би могло да е "чисто" в такъв случай?

Ако са гледали дела в качеството си на съдии, по които страна са били Български хелзинкски комитет (БХК) и/или "Отворено общество", организации в чието учредяване и ръководни органи са участвали лично, то това от морална гледна точка е недопустимо, дори да е допустимо по формалните правила на ЕСПЧ, които от своя страна меко казано будят у мен недоумение и неодобрение. Считам, че за да запазят уважението и доверието на гражданското общество в техните личностни и професионални качества е било редно да си дадат отвод. Нямаше да се стигне и за тях до тази неприятна ситуация в момента. Сега каквото и да направят, колкото и възможности за медийни изяви да им бъдат предоставени, за да изчистят репутацията си, техните имена остават компрометирани в съзнанието на хората. Надявам се това да има и своя положителен ефект като послужи като "червена лампа" за онези магистрати в България, които към момента или за в бъдеще се намират в подобна ситуация – как би било редно да реагират, за да не допуснат съмнения относно техни зависимости и обвързаности с частни НПО, политически партии, бизнес кръгове и прочее.

Всички помним едно изявление на съдията Йонко Грозев в българско онлайн издание, което директно засягаше придобилото страхотна популярност дело "Колеви срещу България", по което Грозев е бил адвокат. Становище бе дадено от него и по отношение на препоръките на  Венецианската комисия в тази връзка. Наскоро и правосъдният министър обърна внимание, че коментара на Грозев по тези изключително важни за България теми е дошъл изпреварващо, още преди самите препоръки  на Комисията да бъдат публично обявени. Има ли необходимост, според Вас, съдия Грозев да бъде отстранен?

Прави ми напоследък впечатление, че кръгът НПО организации, който визирате, започна да ползва името на Венецианската комисия като основна "опора" в своите становища, заменяйки го с това на Европейската комисия. Във времето това съвпадна с момента, в който докладите на Европейската комисия по напредъка на България в област правосъдие станаха по-положителни, особено по отношение на работата на прокуратурата. Изводите всеки може да си ги направи сам. Аз съм математик, ръководила съм лично над 30 проекта, в НПО сектора работя от 18 години и познавам много добре "играчите" в него, както от страна на получателите на финансиране, така и от страна на източниците на това финансиране, просто две и две прави четири – дори и за най-страничния наблюдател на развитието на събитията. По същия начин за тези НПО-та, по-късно и за техни представители в изпълнителната власт, отцепили се и учредили за целта политически партии, беше винаги предварително ясно какво ще е становището в "новия доклад на Европейската комисия" за България  и винаги, настина удивително всеки път, то съвпадаше с тяхното "предположение". Аз за себе си си задавах въпроса, дали те не участват под някаква форма в тяхното писане или пък са наистина толкова прозорливи анализатори. 

Относно втората част на въпроса ви дали има необходимост съдия Грозев да бъде отстранен – ами и да има необходимост, това може да бъде направено само от мнозинство от 2/3 от всички съдии в ЕСПЧ. Да изчакаме и да видим. Все още официална реакция на доклада от страна на ЕСПЧ за връзките между съдии, работещи в него и неправителствени организации, страни по дела в същия съд, не е обявена публично. Наскоро ми попадна едно изказване на много активен правозащитник, адвокат по дела в ЕСПЧ срещу България и председател на НПО "Асоциация за Европейска интеграция и права на човека", господин Михаил Екимджиев, където той казва, противно на това, което обикновено твърди в повечето си медийни изяви, че ЕСПЧ е една "морално банкрутирала" институция, в която са вярвали повече от 600 милиона европейци - напразно. 

Авторите на доклада, в който се излагат редица доказателства за  зависимости на съдии от ЕСПЧ, смятат, че той ще допринесе за по-голяма  прозрачност в процедурата по избор на магистратите в съда. Възможно ли е  това и какви процедурни промени смятате, че трябва да се извършат, за да се постигне въпросната цел?

Трябва да се променят вътрешните правила на ЕСПЧ за справянето с конфликта на интереси. Към момента за съдиите там няма задължение да си правят отвод, нито да информират съда за риска от конфликт на интереси. Дори е невъзможно на практика да се поиска отвод на съдия от някоя от страните по делото, защото те дори  не знаят в общия случай кой ще е той. Това, както посочих в отговора ми на третия ви въпрос по-горе, за мен е един от абсурдите. Т.е. ЕСПЧ не спазва норми в своята собствена работа, които той самият налага от своя страна на националните юрисдикции. Значи веднъж на национално ниво е възможно оправдателните присъди да идват от съдии, свързани под някаква форма с определено НПО, после адвокати от същото НПО да заведат дела в ЕСПЧ срещу България и съдии, свързани под някаква форма със същото НПО осъждат държавата. Това не е ли форма на корупция, срещу която толкова много се борят друга група НПО или тези същите. В България процедурата за отвод на съдиите също е доста "особена" и буди недоумение доколко е смислена, за мен лично като граждански наблюдател: съдията сам се произнася по искания му отвод т.е. сам си решава дали е предубеден или не е и това негово решение не подлежи на никакъв последващ контрол т.е. е окончателно. В същото време прокурорските отводи могат да се обжалват на 3 инстанции. Ако обвиняем иска отвод на прокурор от районна прокуратура, по това искане се произнася прокурор от окръжна прокуратура, но неговото решение може да се обжалва в апелативна прокуратура, а после и пред Върховна касационна прокуратура. Ако обаче искаш отвод на съдия в България и той откаже да се отведе, защото счита себе си за непредубеден, той изкарва делото до край и се произнася по него. Ако страна по делото обжалва вече постановеното решение и присъда може да се позове пред по-горната инстанция на тази предполагаема предубеденост на съдията, но делото вече е решено и примерно може вече да е късно да се съберат някакви допълнителни доказателства, които предубедения съдя не е допуснал. Т.е самият отказ на съдия в България да се отведе от дадено дело сам по себе си не подлежи на обжалване пред по-горните инстанции.

Добре известно у нас е, че определени съдии не желаят да става  публично достояние в какви съсловни и неправителствени организации  членуват. Законът няколко пъти се променя през последните 5-6 години в тази насока. От какво се страхуват магистратите, за да не искат да стане публично достояние къде членуват?

Колкото по-малко се знае за един човек, толкова по-малко уязвим е той. В нашата работа в Гражданския съвет се е налагало да се правят справки в публичния регистър по ЗСВ за членството на магистрати в определени съсловни организации, относно проверка на твърдения за техни зависимости от тези организации, когато са били в качеството си на членове на комисии за атестиране и конкурси (КАК) към съдийската или прокурорска колегия на ВСС и е трябвало да оценяват работата на свои колеги кандидати за определени свободни позиции в състезателна процедура, също членове на тези съсловни организации – магистратски. Публичността на тази информация е много полезна за нас.