Спекулативна търговия по време на обявено извънредно положение
Много икономисти споделят, че покачването на цените следва да бъде погледнато от положителна гледна точка, а именно да послужи като морален критерий за насърчаване на ефективното разпределение на намалелите ресурси
 
24 март 2020, 15:48 | Кристина Найденова | Видяна: 76
 
 

Обявяването на извънредно положение в държавата във връзка с предотвратяване последиците от пандемията, предизвикана от COVID – 19, постави пред нас редица въпроси, свързани не само със здравната, но и със социалната система на страната. Непредвидените обстоятелства засегнаха обществения живот, влияейки негативно на икономиката ни, като проблемът с дефицита и препродажбата на стоки от първа необходимост, както и огромната разлика в цените им спрямо преди и сега, е един от най-дискутираните въпроси понастоящем.

Каква е правната същност на спекулата ?

Спекулативната търговия е инкриминирана в чл.225 от Наказателния кодекс ("НК"). Съгласно основния състав по ал.1 "Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева". По-тежко наказуеми са хипотезите, когато престъплението е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, като предвидената санкция е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева. Следва да се отбележи обстоятелството, че на 09 октомври 2002г. в своя годишен план Европейската комисия признава България за страна с функционираща пазарна икономика, т.е. цените на стоките у нас се формират на базата на търсенето и предлагането. Въпреки това, тексът на НК не е отменен и продължава да намира приложение, именно заради правната същност на престъплението – засягат се обществените отношения, свързани с правилното и пълноценно функциониране на стопанския сектор в страната. Широките различия в цените на общодостъпни за масовия потребител стоки, особено в режим на извънредно положение като сегашния, са явяват посегателство върху държавата и обществото, тъй като не удовлетворят потребностите им и понижават ефективността на изградената икономическа система.

По отношение на кои стоки се спекулира с цените ?

По разпореждане на главния прокурор Иван Гешев, Върховната административна прокуратура възложи на ръководителите на Изпълнителна агенция по лекарствата, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата и на Комисията за защита на потребителите предприемането на спешни мерки по предотвратяване продажбата на лекарствени продукти на цени, различни от образуваните по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Същото е отправено и до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните относно предлагането на храни и хранителни продукти. Разпорежданията са приложими и по отношение на онези търговци, които изкуствено повишават цените с користна цел, когато реално няма недостик на съответните продукти. Обществената опасност в тази хипотеза е в значително по-голяма степен, тъй като е налице възползване от покачващия се брой на заболелите и настъпилата масова паника в обществото, с идеята  за натрупване на печалба. Същото се отнася и за препродаването на стоките от първа необходимост от лица, които не притежават търговско качество, съответно и необходимия лиценз, вследствие на което не издават касови бележки при покупко-продажбата и не декларират доходи.

По отношение на лекарствените продукти ценообразуването е нормативно определено и спекулативната търговия с тях следва да бъде лесно установена. Правната уредба се съдържа основно в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в редица законови и подзаконови нормативни актове – Закон за здравето; Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти; Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и др. 

Основният приложим механизъм е международното референтно ценообразуване. За нови лекарства, предписани по рецепта, цените се определят на нивото на най-ниската официална цена сред точно определени страни, сред които са Франция, Гърция, Румъния, Испания, Естония и др. Надценките на едро и дребно се определят от Министерството на здравеопазването и са регресивни, т.е. размерът им намалява с увеличението на цената, като също така има определен законов "таван".  Регулацията на лекарствата без лекарско предписание е свързана с огромната конкуренция помежду им, тъй като са широко разпространени и достъпни за всички, което сваля цените им и тези продукти се продават под максималната продажна цена, регистрирана в Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата. Същият поддържа й онлайн регистър на всички предлагани на територията на страната лекарства.  Другият приложим механизъм е определянето на публични средства за реимбурсиране на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък. Извършва се на база т.нар. сравнителна цена, която се определя на основата на най-ниската цена за дефинирана дневна доза за лекарствени продукти с няколко производителя, както и за различни медикаменти в една и съща АТС група, за които се смята, че имат подобна ефективност и безопасност.

Дискусионен остава въпросът как би се установило правонарушение, представляващо престъпление, а именно спекула с най-търсените на пазара стоки в момента, които нямат нормативно установен ред за определяне на цените на базата на обстоятелството, че България е страна с пазарна икономика. Това са  медицинските изделия – предпазни маски, хранителни добавки (като витамини и имуностимуланти), дезинфектанти и ръкавици, както и храните и хранителните продукти. В тази насока са обсъжданията на народните представители във връзка с  приемането на новия Закон за мерките и действията при извънредно положение и измененията в действащия Закон за защита на потребителите, като по отношение на  ограничаването на спекулата се отнасят предложенията за въвеждане на предел на цените на стоките от първа необходимост.

 

Необходимо ли е въвеждането на регулация на цените по време на извънредно положение от правна гледна точка ?

Едно от поддържаните становища е , че спекулативната търговия със стоки от първостепенно значение на практика е видима за всеки потребител, но по отношение на квалифицирането на деянието като престъпление е необходимо законоустановено регулиране на ценообразуването. В противен случай няма как да се установи покачването на цените и тяхната прекомерност, за да се определи същото като престъпно поведение. Практически погледнато, ако не се регулира законово допустима максимална цена на даден общодостъпен продукт, ще се стигне до хипотезата на нарастващо търсене и ограничено предлагане, което от своя страна – до  прекрачване на гаранциите, които ни защитават като потребители от нелоялните търговски практики.

С цел постигане на баланс в обществените отношения следва да бъде допустимо приемането на извънредно законодателство, което би внесло промяна в пазарните условия, за да може всеки гражданин да има достъп до жизненоважните стоки. Счита се, че е целесъобразна политиката тази рестрикция да бъде приложима само по отношение на точно определени продукти, като времевият й обхват да включва периода до отмяна на извънредните мерки.

В тази насока е и ограничението, което беше прието от Народното събрание във връзка с това цените на стоките от първа необходимост да не надвишават средните, на които е продаван даден продукт три месеца преди настъпването на извънредните обстоятелства. Надценката на нова стока, непродавана досега от съответния търговец, не би следвало да надхвърля 20 на сто от фактурираната й стойност, а по отношение на услугите – с не повече от 20 на сто от себестойността им.

Предвиждат се санкции  в много по-големи размери спрямо определените в чл.225 от НК – налагане на имуществена санкция в размер на пет на сто от оборота през годината, предхождаща настъпването на извънредните обстоятелства, а на представляващите търговеца физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лева. Юридическите лица, които имат пряк или косвен контрол върху лицата, извършили нарушението - имуществена санкция в размер на седем на сто от оборота им през предхождащата година, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 30 000 до 200 000 лева. Ако лицата нямат регистрирана дейност през годината, предхождаща настъпването на обстоятелствата, се предвижда налагането на имуществени санкции от 20 000 до 100 000 лева. Ако търговците не могат да докажат цената на придобиване и себестойността на предлаганите от тях стоки и услуги на база записите в касовите апарати или получените по банков или картов път плащания – глоба от 30 000 до 100 000 лева.

Другото широко подкрепяно становище е, че не е необходимо въвеждането на по-строги мерки, поради редица фактори от икономическа страна. На първо място, новите разпоредби не отчитат динамиката на свободната търговия във връзка с ценообразуването на стоките. Паричната стойност на един продукт е цената на основните суровини, на опаковките и техния материал, както и заплащането на транспортирането им, които стойности също са поставени пред увеличение и съответно влияят на цялостното ценообразуване.

Основните съображения са свързани с нарушаването на т.нар. "верига" на една стока от момента на произвеждането й, доставката и предлагането й на пазара. С приемането на горепосочените рестрикции би се нарушило нормалното функциониране на стопанската дейност, в частност на производствените процеси и оказването на услуги. Ценообразуването се явява най-важният елемент в свободната търговия, тъй като показва съотношението между създаването и предлагането на стоките и услугите и нуждите и възможностите на потребителите.

Също така, дребните производители не биха могли да се конкурират при положение, че всички цени ще са подложени на уеднаквяване и ще бъдат сходни на пазара. Поставя се и въпросът как ще се уредят отношенията на търговците с чуждестранните доставчици – ако се вдигнат законосъобразно цените на продуктите в другите страни, то българският продавач би попаднал в хипотезата да продава на загуба, следователно единственият му изход от ситуацията е да спре да внася съответната стока, което решение също ще доведе до намаляване на печалбата му.

На следващо място са дебатите дали малкият и среден бизнес биха издържали на ограниченията по отношение на цените за по-дълъг период от време, ако обявеното извънредно положение не бъде отмено в близкия месец. Счита се, че дори и за кратък период от време, сериозно се застрашава икономиката на страната и това би довело то трайни загуби, рефлектиращи в дългосрочен спад на българската икономика.

В тази насока са и част от мотивите на президента, който наложи вето на част от приетия Закон за мерките и действията при извънредно положение - "Спекулата с най-необходимото – дезинфектанти и лични предпазни средства руши така необходимото доверие в обществото. Срещу спекулата трябва да има безкомпромисни мерки, но те от своя страна не трябва да водят до блокиране на стопанските дейности, до отлагане на дългоочакваното понижаване на цените на топлоенергията и горивата, да възпрепятстват очакваното сезонно намаление на редица стоки. Така предложеният модел за борба със спекулата на практика прави невъзможен вносът на животоспасяващи лекарства и продукти, чиято цена на международния пазар се повишава".

Заключение

Разпространението на вируса  COVID – 19 продължава в световен мащаб. Редица държави приемат извънредни законодателни мерки от здравен, но и от  икономически характер, като "грубото" несъответствие в ценообразуването и санкционирането му е една от водещите рестрикции. Въпреки това, много икономисти споделят противоположното становище, че покачването на цените следва да бъде погледнато от положителна гледна точка, а именно да послужи като морален критерий за насърчаване на ефективното разпределение на намалелите ресурси и за създаване на икономически стратегии, които ще доведат до увеличаване на предлагането на необходимите стоки, достъпни за всеки потребител.Обявяването на извънредно положение в държавата във връзка с предотвратяване последиците от пандемията, предизвикана от COVID – 19, постави пред нас редица въпроси, свързани не само със здравната, но и със социалната система на страната. Непредвидените обстоятелства засегнаха обществения живот, влияейки негативно на икономиката ни, като проблемът с дефицита и препродажбата на стоки от първа необходимост, както и огромната разлика в цените им спрямо преди и сега, е един от най-дискутираните въпроси понастоящем.

Каква е правната същност на спекулата ?

Спекулативната търговия е инкриминирана в чл.225 от Наказателния кодекс ("НК"). Съгласно основния състав по ал.1 "Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева". По-тежко наказуеми са хипотезите, когато престъплението е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, като предвидената санкция е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева. Следва да се отбележи обстоятелството, че на 09 октомври 2002г. в своя годишен план Европейската комисия признава България за страна с функционираща пазарна икономика, т.е. цените на стоките у нас се формират на базата на търсенето и предлагането. Въпреки това, тексът на НК не е отменен и продължава да намира приложение, именно заради правната същност на престъплението – засягат се обществените отношения, свързани с правилното и пълноценно функциониране на стопанския сектор в страната. Широките различия в цените на общодостъпни за масовия потребил стоки, особено в режим на извънредно положение като сегашния, са явяват посегателство върху държавата и обществото, тъй като не удовлетворят потребностите им и понижават ефективността на изградената икономическа система.

По отношение на кои стоки се спекулира с цените ?

По разпореждане на главния прокурор Иван Гешев, Върховната административна прокуратура  възложи на ръководителите на Изпълнителна агенция по лекарствата, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата и на Комисията за защита на потребителите предприемането на спешни мерки по предотвратяване продажбата на лекарствени продукти на цени, различни от образуваните по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Същото е отправено и до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните относно предлагането на храни и хранителни продукти. Разпорежданията са приложими и по отношение на онези търговци, които изкуствено повишават цените с користна цел, когато реално няма недостик на съответните продукти. Обществената опасност в тази хипотеза е в значително по-голяма степен, тъй като е налице възползване от покачващия се брой на заболелите и настъпилата масова паника в обществото, с идеята  за натрупване на печалба. Същото се отнася и за препродаването на стоките от първа необходимост от лица, които не притежават търговско качество, съответно и необходимия лиценз, вследствие на което не издават касови бележки при покупко-продажбата и не декларират доходи.

По отношение на лекарствените продукти ценообразуването е нормативно определено и спекулативната търговия с тях следва да бъде лесно установена. Правната уредба се съдържа основно в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в редица законови и подзаконови нормативни актове – Закон за здравето; Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти; Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и др. 

Основният приложим механизъм е международното референтно ценообразуване. За нови лекарства, предписани по рецепта, цените се определят на нивото на най-ниската официална цена сред точно определени страни, сред които са Франция, Гърция, Румъния, Испания, Естония и др. Надценките на едро и дребно се определят от Министерството на здравеопазването и са регресивни, т.е. размерът им намалява с увеличението на цената, като също така има определен законов "таван".  Регулацията на лекарствата без лекарско предписание е свързана с огромната конкуренция помежду им, тъй като са широко разпространени и достъпни за всички, което сваля цените им и тези продукти се продават под максималната продажна цена, регистрирана в Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата. Същият поддържа й онлайн регистър на всички предлагани на територията на страната лекарства.  Другият приложим механизъм е определянето на публични средства за реимбурсиране на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък. Извършва се на база т.нар. сравнителна цена, която се определя на основата на най-ниската цена за дефинирана дневна доза за лекарствени продукти с няколко производителя, както и за различни медикаменти в една и съща АТС група, за които се смята, че имат подобна ефективност и безопасност.

Дискусионен остава въпросът как би се установило правонарушение, представляващо престъпление, а именно спекула с най-търсените на пазара стоки в момента, които нямат нормативно установен ред за определяне на цените на базата на обстоятелството, че България е страна с пазарна икономика. Това са  медицинските изделия – предпазни маски, хранителни добавки (като витамини и имуностимуланти), дезинфектанти и ръкавици, както и храните и хранителните продукти. В тази насока са обсъжданията на народните представители във връзка с  приемането на новия Закон за мерките и действията при извънредно положение и измененията в действащия Закон за защита на потребителите, като по отношение на  ограничаването на спекулата се отнасят предложенията за въвеждане на предел на цените на стоките от първа необходимост.

 

Необходимо ли е въвеждането на регулация на цените по време на извънредно положение от правна гледна точка ?

Едно от поддържаните становища е , че спекулативната търговия със стоки от първостепенно значение на практика е видима за всеки потребител, но по отношение на квалифицирането на деянието като престъпление е необходимо законоустановено регулиране на ценообразуването. В противен случай няма как да се установи покачването на цените и тяхната прекомерност, за да се определи същото като престъпно поведение. Практически погледнато, ако не се регулира законово допустима максимална цена на даден общодостъпен продукт, ще се стигне до хипотезата на нарастващо търсене и ограничено предлагане, което от своя страна – до  прекрачване на гаранциите, които ни защитават като потребители от нелоялните търговски практики.

С цел постигане на баланс в обществените отношения следва да бъде допустимо приемането на извънредно законодателство, което би внесло промяна в пазарните условия, за да може всеки гражданин да има достъп до жизненоважните стоки. Счита се, че е целесъобразна политиката тази рестрикция да бъде приложима само по отношение на точно определени продукти, като времевият й обхват да включва периода до отмяна на извънредните мерки.

В тази насока е и ограничението, което беше прието от Народното събрание във връзка с това цените на стоките от първа необходимост да не надвишават средните, на които е продаван даден продукт три месеца преди настъпването на извънредните обстоятелства. Надценката на нова стока, непродавана досега от съответния търговец, не би следвало да надхвърля 20 на сто от фактурираната й стойност, а по отношение на услугите – с не повече от 20 на сто от себестойността им.

Предвиждат се санкции в много по-големи размери спрямо определените в чл.225 от НК – налагане на имуществена санкция в размер на пет на сто от оборота през годината, предхождаща настъпването на извънредните обстоятелства, а на представляващите търговеца физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лева. Юридическите лица, които имат пряк или косвен контрол върху лицата, извършили нарушението - имуществена санкция в размер на седем на сто от оборота им през предхождащата година, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 30 000 до 200 000 лева. Ако лицата нямат регистрирана дейност през годината, предхождаща настъпването на обстоятелствата, се предвижда налагането на имуществени санкции от 20 000 до 100 000 лева. Ако търговците не могат да докажат цената на придобиване и себестойността на предлаганите от тях стоки и услуги на база записите в касовите апарати или получените по банков или картов път плащания – глоба от 30 000 до 100 000 лева.

Другото широко подкрепяно становище е, че не е необходимо въвеждането на по-строги мерки, поради редица фактори от икономическа страна. На първо място, новите разпоредби не отчитат динамиката на свободната търговия във връзка с ценообразуването на стоките. Паричната стойност на един продукт е цената на основните суровини, на опаковките и техния материал, както и заплащането на транспортирането им, които стойности също са поставени пред увеличение и съответно влияят на цялостното ценообразуване.

Основните съображения са свързани с нарушаването на т.нар. "верига" на една стока от момента на произвеждането й, доставката и предлагането й на пазара. С приемането на горепосочените рестрикции би се нарушило нормалното функциониране на стопанската дейност, в частност на производствените процеси и оказването на услуги. Ценообразуването се явява най-важният елемент в свободната търговия, тъй като показва съотношението между създаването и предлагането на стоките и услугите и нуждите и възможностите на потребителите.

Също така, дребните производители не биха могли да се конкурират при положение, че всички цени ще са подложени на уеднаквяване и ще бъдат сходни на пазара. Поставя се и въпросът как ще се уредят отношенията на търговците с чуждестранните доставчици – ако се вдигнат законосъобразно цените на продуктите в другите страни, то българският продавач би попаднал в хипотезата да продава на загуба, следователно единственият му изход от ситуацията е да спре да внася съответната стока, което решение също ще доведе до намаляване на печалбата му.

На следващо място са дебатите дали малкият и среден бизнес биха издържали на ограниченията по отношение на цените за по-дълъг период от време, ако обявеното извънредно положение не бъде отмено в близкия месец. Счита се, че дори и за кратък период от време, сериозно се застрашава икономиката на страната и това би довело то трайни загуби, рефлектиращи в дългосрочен спад на българската икономика.

В тази насока са и част от мотивите на президента, който наложи вето на част от приетия Закон за мерките и действията при извънредно положение - "Спекулата с най-необходимото – дезинфектанти и лични предпазни средства руши така необходимото доверие в обществото. Срещу спекулата трябва да има безкомпромисни мерки, но те от своя страна не трябва да водят до блокиране на стопанските дейности, до отлагане на дългоочакваното понижаване на цените на топлоенергията и горивата, да възпрепятстват очакваното сезонно намаление на редица стоки. Така предложеният модел за борба със спекулата на практика прави невъзможен вносът на животоспасяващи лекарства и продукти, чиято цена на международния пазар се повишава".

Заключение

Разпространението на вируса COVID – 19 продължава в световен мащаб. Редица държави приемат извънредни законодателни мерки от здравен, но и от  икономически характер, като "грубото" несъответствие в ценообразуването и санкционирането му е една от водещите рестрикции. Въпреки това, много икономисти споделят противоположното становище, че покачването на цените следва да бъде погледнато от положителна гледна точка, а именно да послужи като морален критерий за насърчаване на ефективното разпределение на намалелите ресурси и за създаване на икономически стратегии, които ще доведат до увеличаване на предлагането на необходимите стоки, достъпни за всеки потребител.

Кристина Найденова, е член на правния екип на ILAC – Международен правен Център. Опитът й в администрацията на Висшия съдебен съвет, Административен съд София град – АССГ, Областна администрация, дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността", както и в адвокатурата, допринасят за осъществяването на юридически проучвания по казуси от различен характер и активно участие в консултантската дейност.