Началото: теманета и благодарствени адреси.
В началото на февруари 2006 г.
на посещение у нас бе делегация на Европейската комисия по повод затваряне на Глава 22 "Околна среда", задължително за присъединяването ни към ЕС. За демонстрация на българския напредък по темата управляващите избраха "Екометал". Европроверяващите бяха впечатлени. Заместник-министърът Чавдар Георгиев написа на отличниците: "Министерство на околната среда и водите изразява своята благодарност на целия ви екип за положените усилия за подготовката, добрата организация и оказаното съдействие при посещението на представители на Европейската комисия в "Еврометал Инженеринг" ЕООД... Вярваме, че вашето добро представяне ще допринесе за положителната оценка от страна на ЕК за прилагането на практиката на европейското и национално законодателство в областта на управление на отпадъците... Надяваме се на бъдещо ползотворно сътрудничество за изпълнение на поетите ангажименти и постигане на поставените цели в областта на опазване на околната среда и в сферата на управление на отпадъците, във връзка с предстоящото присъединяване на страната ни към ЕС."
След успешната евровизита започва ходенето по мъките.
Пет месеца след достойното представяне на България пред ЕК от "Екометал" поискали от МОСВ задължителното по европеизирания ни Закон за управление на отпадъците (ЗУО) допълнително разрешение за обработка на негодно електрическо и електронно оборудване. И започва мълчанието. Многократно от "Екометал" питали в деловодството на екоминистерството какво става. На 23.10.2006 г. пак писали?! След още куп разговори, на 17.11.2006 г. получили лелеяния документ. Четири месеца след законовия срок – де факто, а де юре, ако съдим по изходящия номер – в срок. Бюрокрация ли, некадърност на администрацията ли, или...?!
Сатър за новата
инвестиционна
програма.
В резултат на евроинтеграцията ЗУО се изменя и се изискват допълнителни разрешения от МОСВ. "Екометал" стартира нова инвестиционна програма. С кредит е закупена техника за близо 10 млн. лева. През пролетта на 2007 г. са подадени заявления в МОСВ за нужните разрешителни. Но и до момента се "чува" само мълчание?! А законовият срок за отговор е два месеца.
От "Екометал" твърдят, че разрешенията им са написани. Но защо не им се дават тогава?!
Освен финансовите загуби на дружеството, станало лице на България за присъединяването ни към ЕС по Глава 22 "Околна среда", не на последно място са и загубите със социален елемент от "мълчанието". Ако бездействащите машини на "Екометал" заработят ще се открият около 500 работни места, което в условията на световна финансова криза е мечта.
Сега екотаксите уютно се усвояват от "богоизбрани
фирми",
които имат разрешение за дейност. Тези такси държавният бюджет събира от производителите и вносителите, които са загубили надежда да възстановят част от тях след преработване на отпадъците, както е нормалната процедура в другите страни, членки на ЕС. Бюрокрация, некадърност или далавера е въпросът? В крайна сметка страда потребителят – екотаксите са в цената на стоките.
Липсата на политически чадър е причината да ни цакат,
смятат в "Екометал". Докато ходят по мъките, две други фирми безусилно са получили разрешения от министър Джевдет Чакъров. Според потърпевшите отличници едната гравитира към ДПС, а другата – към БСП. Изводът е, че съществува толериране на нелоялната конкуренция. А този сценарий е един от тези, на които най-много се гневи Съдът на Европейските общности. Да не говорим, че вече е на косъм търпението на Европейската комисия да не ни глоби за неспазване на директивите, свързани с боклука. Глобите са поне осемцифрени!
А циганията с
боклука си тече!
Докато супертехниката на "Екометал" се амортизира и ръждясва, "разделното събиране" на излезлите от употреба коли и битова техника се извършва с каруци от роми. Стилът им на работа не отговаря и на йота на стандартите за спасение на света от екокатастрофа. Мургавите ни събратя ги интересува само "железото". Гумите те изхвърлят в деретата и създават главоболия на Емел Етем при пороите, маслата изсипват в каналите или на улицата, а когато "разделно" обработват хладилник, избушват агрегата и опасният фреон литва волно в атмосферата... и т.н., и т.н. Темата е отворена.
Солената цена на
масрафа. Кой я плаща?
1. Загуба на вносители, производители и инвеститори, тъй като няма реалноработещ механизъм за възстановяване на екотаксите.
2. Плащане на екотаксите от купувача. Добре че нашият еврокомисар отговаря за интересите на потребителя. Надеждите са в Меглена Кунева.
3. Лишаване на хора от правото на труд.
4. Все по-вероятно е Европейската комисия да ни глоби. Ще е за сметка на родния данъкоплатец, включително и тези, на които е отнет шансът да си намерят работа.
5. В България няма ред за търсене на персонална отговорност от служители, заради които държавата ни е била осъдена или санкционирана.
Дърво и камък се пука в оцеляването на цивилизацията ни, а екоминистър се държи като в легенда на активен борец.
Техниката и методите на работа на „Екометал“ е по всички евростандарти.
