„Бизнес“ зад решетките със съдействието на съда: Как накърнените чувства на затворника Емил Милев поставиха на карта съдбата на един журналист

„Бизнес“ зад решетките със съдействието на съда: Как накърнените чувства на затворника Емил Милев поставиха на карта съдбата на един журналист
Емил Милев, снимка:БГНЕС/архив

Колко може да струва на един журналист да напише репортаж от съдебната зала по делото на мъж осъден окончателно на 17 години и шест месеца затвор при строг режим? Парадоксално или не, това може да струва скъпо – осем заведени дела за клевета, хиляди левове разноски за адвокат и стотици часове загубено време.

Всъщност в подобно положение се намира не само един конкретен журналист. Осъденият на 17 г.  и шест месеца за въоръжения грабеж пред клона на "Прокредитбанк" в столичния ж.к. "Люлин" Емил Милев, който от години се слави в общественото пространство, както и българския ъндърграунд, с прякора си на замноводно, амфибийно влечуго, само до началото на месеца е завел над 1100 дела срещу журналисти, съдии, прокурори, следователи и полицаи за клевета по повод назоваването му с въпросното прозвище. Активността на Милев, който в момента би трябвало да се намира в Централния софийски затвор при строг режим, ескалира до такава степен, че спокойно може да се каже, че той е превърнал жалването до съда от всеки, който спомене името му, в своеобразен „бизнес“. Не може да не останем изненадани обаче от това, че въпреки нецензурния език употребен в жалбите (което би следвало да води до тяхната недопустимост, бел. ред.) и тоталното им несъответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), част от съдилищата у нас все пак образуват дела срещу ответниците, накърнили чувствата на затворника. Нещо повече, в някои от случаите съдии допускат да бъдат образувани повече от едно дела, както граждански, така и наказателни, срещу един и същи ответник, за едни и същи оплаквания от страна на Емил Милев, на база жалби с идентично съдържание. Последно меко казано буди недоумение и изненада, а грубо казано – дава основания за съмнения относно причините мотивирали конкретните съдии да легитимират подобни практики на ръба на закона, правейки от хора с репутация и име – подсъдими.

Точно такъв е случаят с журналиста Стефан Ташев, който се е превърнал във „вечния“ ответник по дела за клевета заведени отвъд решетките от осъдения Емил Милев. Сагата на Ташев датира от 2016 година, когато Милев се обижда за първи път от това, че журналистът е употребил в своя дописка прякора му. Четири години по-късно делата срещу Ташев от едно стават осем, което води със себе си най-малкото значителни финансови щети и риска от това някой съд да реши, че журналистът трябва да заплати на затворника суми вариращи от 15 000 лв. до 50 000 лв. като обезщетение, поискано от самия ищец в различните му жалби.

В ситуацията, в която попада заради професионалните си задължения, Стефан Ташев се превръща от обикновен журналист в постоянен посетител на съдебните зали в столичните съдилища в качеството му на ответник и подсъдим. През юли т.г. той все пак подава и сигнал до няколко ключови институции, които биха могли да вземат отношение, в която описва случая си и моли за съдействие и реакция. В своя сигнал Стефан Ташев изразява съмнения в това, че съдилищата осигуряват равнопоставеност между него и осъдения Милев. „Съдиите се страхуват от агресията на Милев и нарушават процесуалните закони“, твърди журналистът в сигнала си.

От писмото му до прокуратурата, ИВСС, председателя на ВКС, ВАдвС, министъра на правосъдието, Съюза на юристите в България, Правната комисия на Народното събрание, ВСС, председателите на СРС, СГС, САС и представителството на ЕК в София, Ташев разказва и други интересни детайли от случилото се с него, което затвърждава впечатлението, че някои осъдени са превърнали в истински бизнес жалването от затвора – дали за да излизат от него по-често от допустимото или за да уреждат на определени адвокати клиенти от съседната килия – в край сметка се получава така, че подобна порочна практика, волно или неволно, бива легитимирана благодарение  не на друг, а на българския съд. Институциите също мълчат, като сигналът на Ташев е препратен по компетентност на СРП.

От разказа на журналиста Стефан Ташев в сигнала му става ясно и, че във всяка своя жалба осъденият Емил Милев настоява да бъде освободен от държавна такса, както и да му бъде назначен служебен защитник. Но не който да е, а всеки път – конкретен. Предпочитан от него адвокат се явява Ивайло Юруков от Софийската адвокатска колегия, който по закон получава хонорара си гарантирано от Националното бюро за правна помощ, а случайно или не Милев не е единственият му „наклеветен“ и „омаскарен“ от журналистите и правоприлагащите органи клиент от затвора. Друго задължително изискване на Милев е винаги да присъства лично на делата си. Като се има предвид, че само до момента те са над 1100 срещу различни журналисти, магистрати и служители на реда, остава неясно на практика колко време осъденият прекарва под строгия режим в затвора, определен му с окончателно решение на Върховния касационен съд. Последното веднага буди и спор относно превъзпитателния ефект върху Емил Милев, който се цели с наложеното му наказание.

„Поведението на Емил Милев не е насочено към защита на неговите права и свободи, а към упражняване на съдебен терор върху всеки гражданин или длъжностно лице, което се е докоснало до неговата противоправна или престъпна дейност. В повечето жалби той отправя заплахи срещу мен. Толерирането на подобно поведение на задържано лице, осъдено за тежки умишлени престъпления уронва престижа на съдебната система, на институциите в държавата, руши доверието в държавността и правовия ред“, казва още журналистът Стефан Ташев в сигнала си.

А приложените към него жалби от страна на Милев към съда безспорно доказват, че Ташев не лъже за заплахите и бруталния език. Цитираме дословно само част от една от жалбите на Милев, която се мултиплицира в десетки други такива до съда, но може да се нарече „емблематична“: „Тоя екземпляр, който упорито, от години ме обижда и резили по един недопустим начин…търси популярност на гърба на другите. Веднъж срещнах един такъв на Витоша по Алеко и го питам: „Абе, хубавец, аз мърша ям ли та ме наричаш Крокодил в медиите? Какви грабежи с автомат съм правил – защо ми осираш името с тези измислици. А той: „Карат ме да го правя“ – и се насра в гащите си, беше с къси панталони, фекалии течат по краката му и ми заявява: „Бате Емо, наказах се сам. Извинявай, ама група държавни служители от МВР ме карат и ме уреждат с пари и информация. Нито съм се карал с него, нито съм го шамарил, бил, заплашвал – аз не съм такъв човек“.

В друга своя жалба срещу Стефан Ташев, Милев пише и следното: „Толкова ме вбеси, че, ако не бех в затвора, щех да го намеря където и да е. Да ходи по живо и здраво да си гледа живота я по болници, я по санаториуми. Зная терапия. На чист въздух по Витоша. От север е по-студено, ама кой се е качил на Витоша все се е излекувал. Човек излекуван  чрез посещение до Морените и досега не се е разболял от пристъпи на клевета и други пороци“.

Въпреки „цветущия“ изказ на жалбоподателя, делата срещу журналисти и магистрати, по чийто адрес се посочват сходни или идентични описания, са хиляди. Тук идва и най-значимият проблем – какво може да направи държавата, в лицето на нейните институции, за да се затвори порочният кръг и да спре тази практика да се възпроизвежда ежедневно. Не може да се отрече, че положителна крачка в тази посока бяха последните промени в ГПК от юли т.г., с които народните представители приеха, че нецензурен език, обиди, хули и заплахи в молбите до съда ще правят процесуалните действия нередовни. За това изрично съдът обаче ще уведомява страните, за да изчистят нередностите при желание за това.

С направените изменения, в закона вече пише:

„чл. 100а, ал. 1. Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се считат за нередовни.

ал. 2 Алинея 2 не се прилага, когато използваните посочените заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането“.

Дали това обаче ще е достатъчно и какво ще се случи с хора като Стефан Ташев, срещу които вече се водят осем дела на база жалби с подобно съдържание, не бива да бъде оставено на времето да покаже, а отговорните институции, както и законодателният орган, да предприемат действия по допълнително ограничаване на феномени като описания. В противен случай от изключение, той ще стане нечие право, а изкореняването му ще стане много по-трудно от очакваното.

1000 лв. глоба за член на СИК гласувал 2 пъти на изборите за Европарламент

Предишна новина

Европейската прокуратура започва работа

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 8
    | нерегистриран
    9
    -14

    Кога едно дело съшито с бели конци по поръчка на некоя институтка се влачи по 5 . 10 години в съда и накрая си оправдан това не е тормоз за отделния гражданин А кога туй става с никому неизвестен джурналист е голяма новина и проблем

  2. 7
    ** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 6
    ****** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 5
    *************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 4
    До Правен свят | нерегистриран
    19
    -5

    В статията нито веднъж не е употребен прякора на Е.М. и вие ли се страхувате от Крокодила?

  6. 3
    ********************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 2
    *** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 1
    | нерегистриран
    30
    -16

    Да добавим и безобразно ниската такса за завеждане на дело за обида и/или клевета. Има хора, които го правят буквално, за да стъжнят живота на някого със самата процедура, без толкова да ги интересува крайния резултат. Особено за осъдените на дълги срокове лишаване от свобода е един идеален "инструмент" за запълване на времето в затвора. Мисля, че този проблем е характерен и за много други държави и честно казано не знам дали има лесно решение...

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.