На 22 юли 2020 Народното събрание прие на първо четене, изменение в ГПК, изразяващо се в създаването на нов чл. 428а, който дава право на съдебния изпълнител по искане на кредитора да пристъпи към процедура за доброволно събиране на парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Текстът не е бил приет от Правната комисия, но въпреки това гласуван на първо четене.

И докато вниманието беше насочено към „за“ и „против“ приетия на първо четене нов чл. 112а в Закона за задълженията и договорите, който да урежда за първи път в гражданското ни право института на „абсолютната погасителна давност“, равновесието в природата или справедливостта в правото изискват да бъдат изследвани „за“ и „против“ приетата на първо четене в същия ден т.нар. „Процедура за доброволно изпълнение“ в чл. 428а ГПК.

В алинея втора на новия член е описана самата процедура - кредиторът подава искане до съдебния изпълнител, което може да бъде подадено и по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съдебният изпълнител при получаване на искането е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, която съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, ако признава задължението и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред. Процедурата се прекратява, когато длъжникът писмено оспори вземането или ако са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение без да са постъпили плащания по посочената в поканата банкова сметка.

Таксите и възнагражденията на съдебния изпълнител

При пълно или частично събиране на вземането кредиторът дължи договорено възнаграждение, но не по-малко от 1/10 от събраната сума, а за държавните съдебни изпълнители при събиране на вземането кредиторът дължи държавна такса в размер на 1/10 от събраната сума.

Поредното изменение и допълнение на действащия Граждански процесуален кодекс е внесено на 10.07.2020 с мотивите:

- урежда се възможност за доброволно изпълнение на парични задължения, въвежда се доброволно погасяване на дългове без съдебна процедура в подкрепа както на на гражданите, така и на бизнеса

- гражданите и бизнеса (длъжници) ще спестят значителни разходи и ще им се даде възможност да погасяват задълженията си доброволно без да заплащат за процедурата.

- цели се намаляване на негативните последици от икономическата криза и увеличаването на натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства, каквото се наблюдава след 2009г.

- при процедурата длъжниците са максимално защитени, липсва каквато и да било принуда и психически тормоз, като могат по всяко време да я прекратят с едно писмено изявление, че оспорват задължението.

- за прилагането на новата уредба не са необходими финансови средства от държавния бюджет и общинските бюджети, не се планират административни промени, не се предвиждат изменения в други закони и не противоречи на правото на ЕС.

Изразено е и е внесено становище против изменението и в посока абсурд на такава законодателна разпоредба, изготвено и подкрепено от адвокатските колегии в Благоевград, Пловдив, Хасково, Смолян и Стара Загора с настояване за оттегляне на законопроекта, който е определен за изцяло лобистки (колекторските фирми, частните съдебни изпълнители, банкови и кредитни дружества, както и монополните дружества в българската икономика). Аргументите, изложени в становището включват:

- на съдебните изпълнители да бъдат делегирани функции по провеждането на преговори за доброволно изпълнение е в противоречие с възложените им от държавата правомощия. „Държавата няма и никога не е имала за своя изключителна функция провеждането на преговори за доброволно изпълнение между субектите, респ. не може и да делегира такива правомощия на съдебните изпълнители“ (цитат становище)

- висок е рискът и много от гражданите и юридическите лица получавайки покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител, да бъдат въведени в заблуждение, че въпросът с доказаността по основание и размер на претенцията вече е решен

- длъжникът да контактува единствено със съдебния изпълнител, който не може да гарантира своята безпристрастност е неприемливо. Налице е лична парична заинтересованост на съдебния изпълнител от убеждаване на предполагаемия длъжник да извърши доброволно плащане на претендирания дълг с предвиденото възнаграждение или такса, заплащани от кредитора

- Законът за медиацията, действащ в страната от 2004г. е именно този, който предвижда и регулира извънсъдебното уреждане на гражданските спорове

- с проекта на разпоредбата се погазват конституционните принципи на правовата държава и върховенството на закона

- чрез процедурата по чл. 428а ГПК би могло да се приеме, че цели заобикаляне на закона.

Отговор ли е законопроектът за въвеждането на чл. 428а в ГПК на законодателните инициативи за премахване фигурата на „вечния длъжник“ или създаване на нормативен акт, уреждащ фалита на физически лица или потребителската несъстоятелност?

Вярно ли е твърдението, че гражданите или бизнеса с условно наричаните малки дългове биха платили веднага, вместо да участват в съдебни производства?

Още аргументи за, но и пропуски и противоречия на предложената процедура с основни нормативни актове, вкл. и със Закона за частните съдебни изпълнители са изразени и депозирани от Българската стопанска камара, Асоциацията на колекторските агенции и Обединение на свободните адвокати.

Още по темата

Битка срещу „мутри“ е борба за власт от кръгове, които претендират, че са по-добри от сегашните*

Предишна новина

Полша се оттегля от Истанбулската конвенция

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.