Софийска окръжна прокуратура (СОП) внесе в Софийски окръжен съд (СОС) обвинителен акт срещу нови шестима души за трагичната катастрофа с автобус край Своге от лятото на 2018 година, причинила телесни повреди на 10 души и смъртта на 20 души. Една на пръв поглед рутинна новина от седмицата, която обаче е показателна за може би най-съществения проблем на българската съдебна система – този за причините, които водят до бавното правосъдие. Защо обаче това е така? Вярно е, че две години време от случилото се е един изключително кратък период, в който разследващите успяха да внесат втори обвинителен акт, срещу още шестима вероятно отговорни, при все, че инциденти като този край Своге се разследват трудно, бавно и дълго, необходимите експертизи са десетки, а вещите лица твърде малко и ангажирани до краен предел. А резултатът – 277 тома доказателствен материал, които се е наложило да бъдат докарани в съда с бусче, поради своя грандиозен обем. Именно последното е и сред най-крещящите показатели за това, че нещо не е съвсем наред в цялата процедура, въпреки канските усилия на всички ангажирани с разследването на съберат въпросните доказателства между кориците на папките.

Парче асфалт, което е част от доказателствения материал по делото, снимка: в-к "24 часа"

Някой може би ще попита защо да е бавно правосъдието, щом разследването е приключило толкова бързо, а доказателствата са в такъв шокиращ обем. И отговорът ще е повече от ясен – защото всички тези доказателства ще трябва да бъдат защитени от българската прокуратура пред българския съд. Ще трябва да бъде прочетен в съдебна зала около 100 страници обвинителен акт, ще трябва да бъдат разпитани всички над 100 свидетели, ще трябва да бъдат изслушани вещите лица, да бъдат обсъдени експертизите. Ще трябва да бъдат открити и призовани всички над 104 лица, които са конституирани в качеството на пострадали от инцидента. Част от които понастоящем дори са в чужбина. Думата ще бъде дадена и на подсъдимите, всеки от които с адвокат, а може би и двама. Всичко това в условията на ширеща се пандемия, по времето на която е напълно възможно някой от споменатите участници в процеса да заболее или да се наложи да се грижи за заболял близък, което неизбежно ще доведе до отлагане на заседания и забава. Тук дори не допускам възможността някой от подсъдимите и защитниците им да са недобросъвестни и целенасочено да правят опити за шиканиране на процеса, каквито примери сме виждали в българските съдебни зали. Нито една от тези процедури не може да бъде прескочена, нито едно доказателство не може да остане необсъдено, нито една от страните не може да остане неизслушана, за да може накрая съдът да вземе обосновано решение за стотиците съдби заложени на картата на този процес. Като се има предвид обемът от папки и страни, в най-добрия случай времето, което ще отнеме решаването на казуса само на първа инстанция, ще бъде поне няколко години. Години, в които 104-мата пострадали ще чакат справедливост, а шестимата подсъдими ще са застинали в напрежение дали вината им ще бъде призната. А инстанциите са три. Всички помним делото „Алабин“, което вече 15 години не може да бъде решено и единственото, което в момента остава на близките на жертвите, са репортерските въпроси: „Как се чувствате повече от десетилетие след инцидента?“.  

И в двата казуса накрая хипотетично някой от пострадалите или подсъдимите ще се обърне към Съда в Страсбург със съвсем основателното искане да получи обезщетение за вреди от бавното правосъдие у нас. Кой обаче ще е виновен за това? Това няма да са нито прокуратурата, нито съдът, а „инструментите на труда“ на магистратите. С Наказателен кодекс (НК) от времето на Пражката пролет и Наказателно-процесуален кодекс (НПК) с отявлено формалистичен характер, които прокурорите и съдиите трябва да следват неотклонно, не бихме могли да очакваме по-различен резултат от този – стотици томове доказателства по делата, безкрайни процедури и далечни присъди. В случая, нито прокуратурата, нито съдът обаче могат да променят това. Изглежда и законодателят, и опозицията нямат намерение да го променят, тъй като на дневен ред пред тях очевидно стоят „по-важните“ въпроси за това колко длъжности за главни прокурори би могла да поеме съдебната ни система и как през българските закони биха могли да вържат ръцете на настоящия обвинител 1“ на колкото може по-стегнат възел, за да угодят на "европейските ни партньори".

Недалечното минало помни, че именно главният прокурор и неговите колеги от държавното обвинение, които в момента политическият елит се опитва да блокира още повече в работата им, бяха тези, които първи обърнаха внимание на факта, че наказателните закони у нас се нуждаят от промени, които да допринесат за постигането на справедливите резултати от съдебната система, които обществото очаква. Именно от прокуратурата дойдоха и конкретни предложения за изменения в НПК, които да намалят с поне 5 единици формализма в процеса, но не за да бъдат улеснени обвинителите да доказват тезите си, както на някои им хрумна да изтълкуват идеите, а за да улеснят съда да взима обективни на дадения казус решения, както и гражданите да получат очакваното правосъдие. Пак главният прокурор беше този, който предложи и завишаване на наказанията в НК за пияни и дрогирани шофьори, които избиват хора на пътя почти всеки ден. Нека само си припомним, че съвсем наскоро адвокатът на подсъдимия за смъртта на журналиста Милен Цветков, се опита да измъкне клиента си от ареста с теорията, че прокуратурата не можела да докаже, че именно той е бил зад волана при зверската катастрофа. Макар че номерът с „не бях аз“ не мина, самият факт, че дипломиран юрист застава в съдебна зала с подобен аргумент говори за това колко поле за изява за всякакви художествени интерпретации дават наказателните закони у нас. И това ще продължи да е така. Докато личностите със законодателна инициатива и по върховете на властта са фокусирани не върху това как да „асфалтират“ пътя на съдебната система към постигането на бързо, справедливо и качествено правораздаване, а върху това да се доказват като властелини и господари на държавното обвинение и съдебната система. Както и до следващата осъдителна присъда срещу България за бавно правосъдие, от което виновни пак ще излязат единствено магистратите.

Още по темата

Искаме от ЕК да защити българското сирене и кисело мляко

Предишна новина

Идея: КПКОНПИ да проверява за корупционен риск и законопроектите на депутатите

Следваща новина

Коментари

18 Коментара

  1. 18
    | нерегистриран
    0
    -1
    До коментар #16 от "Спомен | нерегистриран":
    Ами то до 1989 г, адвокатът се появяваше на предявяване на материалите от следователя:). Ако въобще се появеше. Нула съдебен контрол на досъдебното.
    Изглеждаше, че има справедливост:)

    И все пак - напъна на нападките срещу автора на статията, и задружността в това дело, напомнят на село. Или на глутница. Ама май е село.

  2. 17
    | нерегистриран
    0
    -4
    До коментар #15 от ""Алабин" | нерегистриран":
    ...."opгaнитe нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo ca пoлoжили нeoбxoдимитe ycилия дa нe бъдe ycтaнoвeнa oбeĸтивнaтa иcтинa пo дeлoтo, ĸaтo дълги гoдини нe ca извъpшвaли ниĸaĸви пpoцecyaлнo-cлeдcтвeни дeйcтвия  или пъĸ извъpшeнитe тaĸивa ce oтличaвaт c нeпpeцизнocт, пoвъpxнocтнocт и нeпълнoтa..."

    Това е цитат от мотивите на първата инстанция, възприети напълно и от втората!

    Или пък “съдебен произвол”.

  3. 16
    Спомен | нерегистриран
    2
    0

    Ами то до 1989 г, адвокатът се появяваше на предявяване на материалите от следователя:). Ако въобще се появеше. Нула съдебен контрол на досъдебното.
    Изглеждаше, че има справедливост:)

  4. 15
    "Алабин" | нерегистриран
    7
    0

    ...."opгaнитe нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo ca пoлoжили нeoбxoдимитe ycилия дa нe бъдe ycтaнoвeнa oбeĸтивнaтa иcтинa пo дeлoтo, ĸaтo дълги гoдини нe ca извъpшвaли ниĸaĸви пpoцecyaлнo-cлeдcтвeни дeйcтвия  или пъĸ извъpшeнитe тaĸивa ce oтличaвaт c нeпpeцизнocт, пoвъpxнocтнocт и нeпълнoтa..."

    Това е цитат от мотивите на първата инстанция, възприети напълно и от втората!

  5. 14
    | нерегистриран
    5
    -4
    До коментар #11 от "Користно невежество | нерегистриран":
    Освен незнанието на факта, че обвинителният акт от доста време не се чете, статията показва и незнание и/или изопачаване на други факти, които много лесно могат да бъдат проверени: делото "Алабин" се разследваше 10 години, преди да влезе в съда и никакъв "формализъм" не е бил причина за това. През тези 10 години прокуратурата се опитваше няколко пъти да прекрати производството и съдът отменяше съответните прекратявания. Никакъв "формализъм" не е пречил на прокуратурата и да търси отговорност от онзи тогавашен кмет на София и негов заместник, които разрешиха да се заличат следите от срутването. Е, вярно, че според авторката веществени доказателства не са необходими, но някой трябва да й обясни, че поне при пътни и строителни инциденти няма как да не се използват и изследват такива.

    Трябва да се помни, че делото "Алабин" е за нелепата смърт на две момичета, затрупани от сграда в идеалния център на София, докато минавали по ул.Алабин-не при земетресение, не при бомбадировки или космически атаки, а при един скапан ремонт на тази сграда. В този смисъл, всякакви словесни еквилибристики на прокуратура и съд, че няма виновни за трагедията са жалки и неадекватни.

  6. 13
    Sun | нерегистриран
    13
    0

    Вие разлика между материално и процесуално право правите ли? Само за сведение питам...То бива неграмотност, ама много стана в този сайт...

  7. 12
    | нерегистриран
    20
    0

    "Някой може би ще попита защо да е бавно правосъдието, щом разследването е приключило толкова бързо, а доказателствата са в такъв шокиращ обем. И отговорът ще е повече от ясен – защото всички тези доказателства ще трябва да бъдат защитени от българската прокуратура пред българския съд."
    А какво предлага госпожата? Съдът само да подпечата обвинителния акт? Може, но нека тогава и нея, и всички, които много искат нещата да стават точно по този начин, да ги съдят така. Май не е гот, нали? Хайде да спрем с глупостите и лицемерието.

  8. 11
    Користно невежество | нерегистриран
    16
    0

    Освен незнанието на факта, че обвинителният акт от доста време не се чете, статията показва и незнание и/или изопачаване на други факти, които много лесно могат да бъдат проверени: делото "Алабин" се разследваше 10 години, преди да влезе в съда и никакъв "формализъм" не е бил причина за това. През тези 10 години прокуратурата се опитваше няколко пъти да прекрати производството и съдът отменяше съответните прекратявания. Никакъв "формализъм" не е пречил на прокуратурата и да търси отговорност от онзи тогавашен кмет на София и негов заместник, които разрешиха да се заличат следите от срутването. Е, вярно, че според авторката веществени доказателства не са необходими, но някой трябва да й обясни, че поне при пътни и строителни инциденти няма как да не се използват и изследват такива.

  9. 10
    112 | нерегистриран
    12
    -1

    Авторката не е разбрала, че обвинителните актове отдавна не се четат в зала. Прокуратурата не е разбрала, че е силно желателно всички подсъдими за едно и също нещо да бъдат съдени, в рамките на едно и също дело... Иначе №9 го е казал много точно - статията интерпретира мечтите на бивши милиционери-настоящи магистрати...

  10. 9
    Много добре | нерегистриран
    16
    -1

    Авторката в своя чистосърдечен ентусиазъм много добре е обобщила какво искат главният прокурор и неговите заместници: да не се разследва много-много; да не се съобразяват с някакви пострадали; да не се занимава съда със свидетели и вещи лица; да не се изслушват подсъдимите и техните защитници, особено пък ако са нахални да имат по повече от един, въобще, да няма някакви там процедури-мроцедури. Намаляване на формализма с 1000 единици трябва, не с някакви си там 5. А "екипът" на Правен свят да постановява присъдите, защото много разбира от наказателен процес, утопични права на човека, договори по обществени поръчки и всичко останало.

  11. 8
    До 7 | нерегистриран
    3
    -1

    Схващаш....

  12. 7
    | нерегистриран
    5
    -2

    "Изглежда и законодателят, и опозицията нямат намерение да го променят..." - може би става дума за опозицията на законодателя?
    Ама че чувство за хумор... :)

  13. 6
    Знаещ | нерегистриран
    19
    -2

    Това "геройско" дело е творение на мързеливи и некомпетентни разследващи, които събират неотносими доказателства. Истината е че тук са важни 10-тина тома. Останалото е "мързи ме да чета и не знам какво търся в офиса на фирмите, затова по-добре да взема всичко".

  14. 5
    Към автора | нерегистриран
    15
    -2

    277 тома глупости, които не стават за нищо, освен за оправдателна присъда!

  15. 4
    До 3 | нерегистриран
    4
    0

    “Професура”? 😃

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.