Италия има една година, за да реши пренаселеността в затворите

Италия има една година, за да реши пренаселеността в затворите

Италианските власти имат една година, за да въведат правно средство или комбинация от средства, осигуряващи защита срещу нарушения на Конвенцията по правата на човека в резултат от пренаселеността в италианските затвори. Това е записано в пилотно решение срещу Италия по проблема с пренаселеността на италиански затвори. С решението, обявено миналата седмица, по делото "Торегиани и другите срещу Италия" (Torreggiani and Others v. Italy, 43517/09) този структурен проблем вече е признат на национално равнище. През следващата една година ще бъде спряно разглеждането на жалби срещу Италия, които се занимават единствено с пренаселеността в затворите, в очакване на приемането от страна на националните власти на мерки на национално равнище. Те може да включват и специални решения като приятелски споразумения с жалбоподателите или едностранно коригиращи мерки, предлагани в съответствие с изискванията на Конвенцията.
Делото е образувано по жалби от 2009 г. на седем затворници, изтърпяващи присъди в два италиански затвора - в Бусто Арсицио и Пиаченца. На фона на известните данни за условията в българските затвори оплакванията на италианските жалбоподатели могат да изглеждат едва ли не като каприз, но Евросъдът приема, че спрямо тях е налице нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция по правата на човека (забрана на изтезания и нечовешко или унизително отнасяне). Според жалбите затворниците са били настанени по трима в килии от по 9 кв. метра площ, така че всеки от тях е имал по 3 кв. м. лично пространство, въпреки минималния европейски стандарт от по 4 кв. м. площ за всеки. Те се оплакват още от липсата на топла вода през определен период от време и в някои случаи - на недостатъчно осветление и вентилация в килиите. В затвора в Пиаченца при максимален капацитет от 376 затворника са били настанени 415 души.

Приемайки, че е налице нарушение, Евросъдът осъжда Италия е да заплати на жалбоподателите обезщетение от общо 99600 евро за неимуществени вреди, а отделно - и 1500 евро на четирима от тях за разноски по делото.

Според Европейския съд лишаването от свобода не води до загуба на гарантираните права от Конвенцията. Жизненото пространство, с което разполагат жалбоподателите в затвора не е съобразено със стандартите, които съдът намира за приемливи в своята практика, позовавайки се на препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията, а именно - 4 кв. м. жилищна площ на човек. Недостигът на пространство се комбинира с другите проблеми, като например липсата на топла вода в продължение на дълги периоди от време, както и неадекватното осветление и вентилация. Всички тези условия сами по себе си не са нечовешки и унизителни и не са наложени самоцелно, а са в резултат на пренаселеността на затворите, но в комбинация и с оглед на продължителността на лишаването от свобода те превишават нивото на страдание, присъщо на задържането.

Целта на пилотното решение е да се подтикне Италия към решаване на този структурен проблем на национално равнище, както и да се търси разрешение на големия брой случаи засегнати от него. В момента има няколкостотин жалби, висящи пред Евросъда с оплакване за нарушение на чл. 3 от Конвенцията поради условията в италианските затвори. При уговорката, че не е работа на съда да диктува на държавите членки избора им на наказателната политика или как да организират своите системи за лишаване от свобода, в решението се припомня препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа, призоваваща държавите да окуражават прокурорите и съдиите да използват алтернативни мерки на задържането под стража, когато е възможно, както и да разработват наказателни политики за намаляване на налагането на лишаване от свобода, с оглед редуциране на затворническата популация. 

В България средно затворниците разполагат средно между 2 и 3 кв. метра площ, като в някои затвори, например Бургаския, дори е и под 2 кв.м. С последните промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, приети в края на м.г. привеждането на условията в българските затвори в съответствие с европейските стандарти и препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията бе отложено с краен срок до 1 януари 2019 г., макар че приетите преди това стратегии предвиждаха това да стане до края на т. г.


Премиерът на Молдова иска оставката на главния прокурор заради убийство по време на лов

Предишна новина

Депутатите отхвърлиха на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Промените предвиждаха по отношение на данъчното стимулиране при предоставяне на стипендии данъчно задълженото лице да има право да намали сче

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.