Свободата на сдружаване и събиране може да бъде ограничена, за да бъдат защитени права на малцинства *

Свободата на сдружаване и събиране може да бъде ограничена, за да бъдат защитени права на малцинства *

По делото Вона срещу Унгария Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) открито се обявява срещу расизма и омразата. В решението си Съдът отсъжда, че, когато дейността на сдружение се състои в разпространяване на расистки заплахи срещу определена група, сдружението може законно да бъде забранено, без това да противоречи на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това е първият случай, в който Съдът се произнася рестриктивно относно правото на сдружаване по Член 11 от Конвенцията.

В решението си от 9 юли 2013 г. Съдът определя, че разпускането на Унгарската гвардейска асоциация (Magyar Gárda) от страна на унгарските съдилища представлява правомерно ограничаване на правото на сдружаване на жалбоподателя по Член 11 от Конвенцията. Съдът се произнася на базата на доказателства относно дейността на Движението, което е част от Асоциацията. Тя включват серия от паравоенни демонстрации в няколко населени места в Унгария с голямо ромско население, както и застъпничество за политики, мотивирани от расистки възгледи, които са имали за цел да сплашват ромското население и са нарушавали основни права на ромите. Според Съда в създалата се ситуация унгарските власти са имали право да вземат превантивни мерки в защита на демокрацията и да забранят Асоциацията.

Европейският център за права на ромите (ЕЦПР) интервенира по делото, изразявайки позицията, че свободата на сдружаване по Член 11 от Конвенцията може да бъде ограничена, за да се предпазят правата и свободите на малцинства като това на унгарските роми. Центърът наблегна на факта, че за ромите е отредена специална защита по силата на Член 14 от Конвенцията. Позицията на ЕЦПР по-нататък обърна внимание на отношението спрямо расизма в демократичното общество, степента на дискриминация срещу ромите, особено в Унгария, както и задължението на държавите да защитават правата на своите ромски малцинства.

Съществена част от аргументацията на Съда във връзка със законното ограничаване на правото на сдружаване се основава на факта, че действията на Magyar Gárda са наранявали човешкото достойнство и са нарушавали правата на ромските граждани, членове на малцинствена група. Както подчертава ЕЦПР и в какъвто смисъл е практиката на ЕСПЧ, тази група "се е превърнала в специфичен вид неравностойно и уязвимо малцинство […], което има нужда от специална защита."[1]

В следващите редове ще разгледаме основната линия на разсъждение на Съда в дадения случай и интересните новости, произлизащи от решението.

Предистория

Жалбоподателят, Габор Вона, е бил председател на Magyar Gárda Egyesület(Унгарската гвардейска асоциация) ("Асоциацията"), основана от членове на политическата партия Jobbik Magyarországért Mozgalom (Движение за по-добра Унгария) през 2007 г. Скоро след учредяването си Асоциацията създава Magyar Gárda Mozgalom (Унгарско гвардейско движение) ("Движението"). Гвардейците на Движението носят военни униформи, включително ленти за ръкав, подобни на тези на офицерите, отговорни за времето на терор в Унгария между 1944 и 1945 г. Гвардейците организират сплашващи митинги във военен стил из Унгария, най-вече в населени места с преобладаващо ромско население. Тяхна основна идея е опазването на етническите унгарци от т. нар. "циганска престъпност".

Решението

Съдът отхвърля аргумента на унгарското правителство, че жалбата представлява злоупотреба с правата, гарантирани по Член 17 на Конвенцията (параграфи 33 - 39), цитирайки съдебна практика във връзка със свободата на изразяване. В аргументацията си ЕСЧП прави ясно разграничение между случаите по Член 10 (свободата на изразяване), който е редовното оправдание, ползвано от групи с крайни убеждения и настоящия случай, който засяга Член 11, т.е. свободата на сдружаване.

Произнасяйки се по същество, Съдът определя, че разпускането на Асоциацията наистина представлява ограничаване на правото на г-н Вона по Член 11, но то е законно и преследва легитимни цели - - обществената сигурност, предотвратяване на безредици, защита на правата на останалите граждани.

Съдът внимателно изследва въпроса дали намесата в случая е била "необходима в едно демократично общество", каквото е изискването на Член 11 (2) от Конвенцията.

Съдът се позовава на основните принципи, затвърдени в неговата практика и се позовава на правото на създаване и функциониране на политически партии (като в Обединена Комунистическа партия на Турция и други срещу Турция и Refah Partisi и други срещу Турция). Съдът обаче посочва, че, въпреки че създаването и на обществени орагнизации, и на политически партии се намира под защитата на Член 11, те се различават помежду си поне в едно отношение. Обществените организации, като Асоциацията в настоящия случай, се различават от политическите партии заради ролята, която играят за правилното функциониране на демократичното общество, поради което трябва да се обърне внимание на реалното им влияние, когато демокрацията е в опасност (параграф 56).

Обществените организации също са в състояние да се намесват в демокрацията, "ако съществува надвиснала заплаха за правата на другите, подкопаваща основни ценности, върху които почива и функционира едно демократично общество. Една от ценностите е съжителството без расова сегрегация между членовете на обществото, липсата на което прави немислимо съществуването на демократично общество." (параграф 57).

При преценката на необходимостта от ограничаване на правото на сдружаване Съдът отбелязва разликата между политическа партия, асоциация и движение, вземайки предвид политическата цел и ограничените възможности за национално влияние на последното. По тази причина в случая на неполитическа асоциация се прилага най-внимателният контрол върху необходимостта за ограничаване на правото на сдружаване.

Въпреки това, когато става въпрос за асоциация с политически цели и влияние, Съдът отбелязва, че разграничението трябва да бъде приложено с известна гъвкавост, както и че нивото на контрол зависи от същността и функциите на асоциацията, като се обръща внимание на спецификите на конкретния случай.

Какво е новото?

На първо място, това е първият случай, в който ЕСЧП заема твърда позиция срещу анти-ромски изказвания и дейности, които създават противопоставяне на расова основа и политика на расова сегрегация към ромското малцинство. Подчертава се, че дори шокиращи, обезпокояващи и непочтителни идеи не могат да бъдат изключвани от сферата на защита на Конвенцията, но Съдът установява, че "действията и изказванията на Движението разчитат на противопоставяне, основано на расови белези, между етническото унгарско мнозинство и ромското малцинство" (параграф 62), както и че те отиват отвъд границите на мирните и законни средства за изразяване на политически позиции (параграф 66). По същия начин според Съда паравоенните демонстрации, които демонстрират расистко разделение и изрично призовават към расистки мотивирани действия, са имали сплашващ ефект върху ромите, тъй като тези действия ясно ги таргетират като отговорни за "циганската престъпност", и се осъществяват предимно във време, в което ромите са били затворени в домовете си.

По-нататък, Съдът посочва, че серията митинги, организирани срещу "циганската престъпност" чрез паравоенни шествия, са способни да създадат расова сегрегация (параграфи 63-70).

На второ място, имайки предвид конкретните обстоятелствана по делото, Съдът посочва, че държавата има право да взима мерки, ограничаващи свободата на сдружаване, доколкото това е необходимо, за да се предотврати опасността за функционирането на демокрацията, каквато подобна мащабна заплаха срещу лица от малцинствена група представлява.

На трето място, Съдът заявява, че държава, ратифицирала Конвенцията, не може да да чака, докато дадено политическо движение предприеме действия, подкопаващи демокрацията или прибегне до насилие, преди да се намеси. Съдът посочва, че държавите имат право да взимат превантивни мерки, за да защитят демокрацията, в случай че съществува заплаха за правата на другите, като например на ромското малцинство, която подкопава основни ценности, върху които почива и функционира демократичното общество. Една от ценностите е съжителството без расова сегрегация (параграф 57).

С това свое решение най-висшият съд в Европа безспорно изпраща ясно послание към днешните европейски общества - разпространяването на расизъм и сплашването на членове на ромските малцинства не се толерира в Европа и държавите са упълномощени да взимат превантивни мерки срещу подобни действия. 

 

* Текстът е оригинално публикуван на http://strasbourgobservers.com/2013/08/07/vona-v-hungary-freedom-of-association-and-assembly-can-be-restricted-to-protect-minority-rights/, с автори Джудит Гелер и Дезидериу Гергли от Европейски център за права на ромите, Будапеща. Преводът е изготвен за Правен свят от Татяна Миткова, Български хелзинкски комитет.



[1] Aksu срещу Турция, 4149/04 и 41029/04, 15март 2012 г., параграф 44, вж. също Muñoz Díaz срещу Испания, 49151/07, 8 декември2009 г., параграф 60.

 

Нападателят на Иван Костов отива на съд за опит за грабеж

Предишна новина

Съдът отмени принудителното довеждане на Доган, бил болен

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    112 | нерегистриран
    1
    -1

    Ако трябва да сме коректни, не са глоби, а парични обезщетения. И те почти винаги са в символичен размер - колкото за морално удовлетворение. ЕСПЧ е започнал яко да се насира откъм практика и центробежните сили повсеместно започват да вземат превес над центростремителните. До 10-ина години предвиждам вълна от оттегляния и резерви. Дано да бъде по-скоро, разбира се.

  2. 3
    Кемъни | нерегистриран
    0
    0

    До коментар [#1] от "вселенския съд":
    Всъщност налагат глоби, които държавата плаща от парите на данъкоплатците. :)

  3. 2
    Мунчо | нерегистриран
    4
    -2

    Хвалъ на тъквизи съдилища... абе що ми се струва, че Унгария сега е малко в положението на Австрия от времето на Хайдер, вечна му памет, да я бият отвсякъде само защото самите унгарци са решили да си подредят държавата, а да не стават заложници на гнусните мангали, каквито, за съжаление, сме ние, българите...

  4. 1
    вселенския съд | нерегистриран
    5
    -1

    еврогейския съд, както и Хелзинския комитет да правят това, което прави вятъра

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.