Смущаващи тенденции за движението на жалбите в Страсбург

Смущаващи тенденции за движението на жалбите в Страсбург

Периодът, в който Европейският съд не заседава и не постановява решения, се оказа подходящ за изготвянето на междинен баланс за броя на постъпилите  жалби за първото полугодие по отделни държави  и какво е движението по тях.

Данните могат да се видят на http://www.echr.coe.int/Documents/CP_Bulgaria_FRA.pdf  Анализът им за мен е донякъде смущаващ, макар че това зависи от гледната точка. Вероятно от "камбанарията" на самия Съд са твърде доволни, защото след влизането в сила на Протокол 14 и активното включване на едноличен съдия в работата на Съда, броят на приключилите жалби рязко се увеличава. При това тенденцията е такава, че вероятно до края на годината окончателно приключените жалби ще бъдат между 50 и 100% повече, отколкото за 2012 г.

Какво лошо може да има в това работата на Съда да се ускори? Проблемът е, че става въпрос за прекратяване производството по жалбите поради обявяването им за недопустими. Ето за пример само няколко цифри:

Излиза, че с всяка изминала година хората стават все по-непросветени, защото се увеличава броят на явно недопустимите жалби. Поне такава е картината за държавите, една част от които създават най-много работа на Съда. В тези случаи  не се изготвят никакви решения, а се използва писмо със стандартен текст, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 35 от Конвенцията. От Съда са категорични, че претрупаността с твърде много жалби прави невъзможно да се пишат причините, поради което една жалба е обявена за недопустима, а и твърде често има повече от едно основания. Обаче Съдът явно не си дава сметка, че когато самите адвокати (които най-често подготвят жалби) не разбират причините, поради които жалбите им се обявяват за недопустими, те не могат да поправят собствените си грешки и ще продължат да изпращат все такива "некачествени" жалби. Освен ако липсата на конкретен отговор не цели да демотивира голяма част от хората  да сезират Европейския съд? Всъщност, понякога се тества ефектът на неизпращане на отговор след първоначална или след основна жалба, за да се откаже не особено настойчивият жалбоподател/адвокат да се интересува какво става с неговата жалба.

По данни на Съда към 24 юли 2013 г. висящите български  жалби, подлежащи на разглеждане пред съдебен състав, са общо 3854. В тази бройка са включени и предварителните жалби, по които все още не е получен попълнен формуляр на жалба. От тях към едноличен съдия са насочени 2 574 (очевидно с мнение, че жалбата следва да бъде обявена за недопустима), 281 очакват решението на тричленен състав (най-вероятно става въпрос за повтарящи се нарушения, вече констатирани по-рано) и 647 предстои да бъдат разгледани от отделение от 7 съдии.

При такъв огромен обем от явно недопустими жалби се очаква отделенията и комитетите да постановяват повече съдебни актове по съществото на споровете. Обаче това само привидно изглежда така. Всъщност анализът показва, че с всяка изминала година броят на решенията по съществото на споровете намалява чувствително. За нашата страна, ако през цялата 2011 г. са били постановени решения по 73 жалби, през 2012 – по 72, за първите седем месеца на тази година има произнасяне само по 19 жалби. Следователно, до края на годината те едва ли ще се удвоят. Подобна е ситуацията и за другите държави, което означава, че решенията по съществото на споровете намаляват прогресивно, а броят на висящите случаи расте. Това също е причина, която действа демотивиращо на немалко хора, които биха желали да се обърнат към тази международна институция.

Същевременно се забелязва и една друга неблагоприятна тенденция. Все повече се удължава срокът между изпращането на жалбата за становище на правителството и постановяването на съдебното решение. Това е същинската фаза на процедурата, когато на двете страни се поставят въпроси, от чиито отговори до голяма степен зависи дали Съдът ще приеме жалбата за допустима и основателна. Той определя и сроковете, в които страните да представят становищата си. Допреди 2-3 години, от момента, в който Съдът получи поисканата информация, документация и искания (за справедливо обезщетение по чл. 41 от Конвенцията) до постановяване на решенията, минаваше в общи линии една година. Напоследък този срок се удължи до три години и надмина всякакви разумни граници.

Това може да се установи от същата статистическа информация, която, освен анализираните по-горе цифри, съдържа и данни за важни жалби, намиращи се в процес на решаване. Сред тях са две жалби, които са изпратени на правителството на 4 април 2011 г., но Съдът все още не се е произнесъл: Gutzanovi v. Bulgaria,no 34529/10, Riza and DPS, no 48555/10. До този момент са изминали 2 години и 4 месеца.

Освен статистическите данни, в информацията на Съда са представени и най-значимите решения, постановени от Голямо отделение[1] или от съответната секция на Съда (както и някои решения по допустимост), групирани по текстове и проблеми. Тази част от справката не обхваща само настоящата 2013 г., а представя кратки анотации на най-съществените решения, постановявани срещу страната ни през последните 12 години.

Статистическите данни, представени на портала на Европейския съд, предоставят възможността да се надникне леко зад кулисите и да се види как Съдът се справя с непосилната си задача да отговори на очакванията на гражданите на Обединена Европа. Очевидно в стремежа си да не потъне под собствената си тежест той е принуден да прави нелеки компромиси. Лошото би било, ако те станат толкова големи, че той загуби облика си и се превърне в бездушен регистратор, търсещ формални основания най-напред да прекрати дадено производство и виждащ "четвъртоинстанционност" там, където тя не съществува.

Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи може и да е политически инструмент, защото ангажимент да я спазват са поели Правителствата на 47-те държави – членки на Съвета на Европа. Но тя е създадена да брани интересите на обикновените граждани на тези държави и всички техни права – не само политически и не само в наказателния процес. Съдът има правото да си избира приоритети, но бащите на Конвенцията са определили обхвата на правата, които подлежат на защита, така че всички граждани имат равни права по Конвенцията.

——————————————

[1] Към настоящия момент Европейският съд три  пъти се е произнасял в състав на Голямо отделение по дела срещу България – по делото Хасан и Чауш, решение от 26.10.2000 г., по делото Начова и др., решение от 06.07.2005 г. и по делото Станев, решение от 17.01.2012 г. Те могат да бъдат прочетени в превод на български език на сайта на Министерството на правосъдието: http://www.justice.government.bg/47/

Национална програма "Превенция на самоубийствата в България 2013-2018 г." и план за действие към нея, приети днес от Министерския съвет, ще отчитат самоубийствата и опитите за самоубийства чрез изграждане и поддържане на база данни на национално и региона

Предишна новина

Апелативният съд потвърди ареста на шофьора, причинил катастрофата на "Хемус"

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 6
    Недопуснаха жалбата ми до ЕСПЧ | нерегистриран
    1
    0

    ПРЕДПОЛАГАМ,ЧЕ ПОВЕЧЕТО ЖАЛБИ,НЕ СЕ ПРОЧИТАТ ИЛИ НЕ СЕ ДОКЛАДВАТ ИЗОБЩО,НА ЕДНОЛИЧЕН СЪДИЯ/А И ЗАЩО,КАТО НЕ ЗНАЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,С КОЙТО НИ УВЕРЯВАТ,ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПИШАТ ЖАЛБИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ/,ОТ КОИТО НАШИТЕ СЪД.СЛУЖИТЕЛИ,НАРОЧНО ИЗПРАТЕНИ ТАМ,ДА НЕ ДОПУСКАТ ЖАЛБИТЕ НИ ПРЕД СЪДИЯ ОТ ЕСПЧ,НА КОЙТО НЕ МУ ПУКА ЗА НАС И ЩЕ Е ДОВОЛЕН,ЧЕ ТАКА СЕ ПРАВИ.......ЛЪЖЦИ.АКО ИМАТ ПОЛЗА ОТ НЯКОЙ ГОЛЕМЕЦ,КОЙТО СЪДИ БЪЛГАРИЯ ЗА МИЛИОНИ,ДА СИ ВЗЕМАТ КОМИСИОННИТЕ/ПРЕДПОЛАГАМ/ВЕДНАГА СЕ ЗАДЕЙСТВАТ И ПРИДВИЖВАТ ЖАЛБАТА МУ.НАРОДА САМО ЩЕ ПЛАЩА ПОСЛЕ ПАРИТЕ,НО ЗА ТОЗИ НАРОД-НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ.ЗАЩО НИ Е ТОЗИ ЕС,СЛЕД КАТО И ТОЙ Е КАТО НАШИЯТ?

  2. 4
    | нерегистриран
    13
    -1

    ЕТО ТОВА Е ИСТИНАТА: "(ЕСПЧ, при този нов вариант, едноличен съдийски състав да постановява допустимостта или недопустимостта на жалбите, е достигнал своето ниво на некомпетентност. " Казано обаче много префинено! Аз бих го казал по-разбираемо: Така както работи сега ЕСПЧ е неадекватен до потрес, неефективен и предизвиква дълбоки травми и разочарования в жертвите на престъпления, които в него виждаха последната си надежда за законност и справедливост! Работата му почва да е много компрометирана и говори или за "успиване" на дребни душици в топло канцеларско местенце или за вътрешна гангрена, развиваща се с геометрична прогресия и поставяща под въпрос и законността и самия ЕС!

  3. 3
    до шефовете на ЕС | нерегистриран
    9
    -2

    Отдавна е налице не "смущаваща", а ПОТРЕСАВАЩА тенденция в работата на съда в Страсбург! Явно същия е забладян или от много тъпи или от много мързеливи чиновници и съдии! А може би не са тъпи или мързеливи, а изпълняват поръчки! Абсурдно е да ти връщат жалбата, без да можеш да разбереш какви са причините за това! Без да можеш да отсраниш някакви дребни пропуски, ако въобще има такива! Без да можеш да обжалваш отказа да се приеме жалбата! Въобще този съд започва много, ама много да прилича на корумпираните и поръчкови български съдилища! Жалко, защото това е един от признаците за разпадане на ЕС! Имам чувството, че там правораздават подобни на тъпоглавите чиновници с меки китки, писали неверните тъпанарски доклади за правосъдната система на България, с които лъжеха не нас - гражданите на РБ, а гражданите на останалите страни членки на ЕС и собственото си ръководство. Дано да не съм прав!

  4. 2
    112 | нерегистриран
    16
    -2

    Аз предлагам веднага, след като приключат със съдебната реформа у нас, нашите експерти да бъдат командировани в Страсбург и да реформират и ЕСПЧ!

  5. 1
    след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата | нерегистриран
    7
    -1

    Светла Маргаритова, адвокат - Излиза, че с всяка изминала година хората стават все по-непросветени, защото се увеличава броят на явно недопустимите жалби?
    Излиза, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, при този нов вариант, едноличен съдийски състав да постановява допустимостта или недопустимостта на жалбите, е достигнал своето ниво на некомпетентност.
    В общи линии Принципът на ЕСПЧ гласи:
    В един съд всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.