Съдебните заседатели заплашиха да спрат участието си в дела

Съдебните заседатели заплашиха да спрат участието си в дела

Съдебните заседатели настояват за наредба, която ясно да урежда статута и заплащането им, както и за механизъм, по който подробно да се запознават в делата, в които участват. Те заплашиха, че око исканията им не бъдат изпълнени, ще откажат да участват в дела. Това стана ясно от пресконференция на председателите на съвета на съдебните заседатели към Софийски градски съд, Софийски районен съд и Специализирания наказателен съд.

Заседателите дадоха срок от около месец на институциите, за да вземат отношение към проблемите им, след което първата им стъпка ще е да запознаят с тях еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг. Ако и от това не последва резултат съдебните заседатели обмислят 10-минутен мълчалив протест преди началото на всяко съдебно заседание, а в случай, че и това не помогне, заплашиха да започнат да отказват поемане на нови дела или направо да откажат да участват в съдебни заседания.

На първо място, Емилия Николова от Софийски градски съд обясни, че искат дейността им да бъде регламентирана от Народното събрание, а не с наредба от Министерството на правосъдието. В досегашните три наредби единственото изискване било да се явяват на заседанията в прилично облекло.

От думите ѝ стана ясно, че заседателите често участват и решават дела без да имат никаква яснота за предмета на делото. До това положение се стигало, защото протоколите от съдебните заседания не им се предоставяли, а често в зала не се четяли обвинителните актове и дори диспозитивите. Затова те поискаха да получават предварителна информация за делата, с която да могат да се запознават вкъщи, а тъй като някои дела били обемни, заседателите искат да им се плаща за това време.

По повод на заплащането, Николова посочи, че то е между 5,35 и 6,64 лева на час и подчерта, че има сериозен дисбаланс между заплащането на различните участници в съдебния процес. За пример тя даде вещите лица, които получават многократно по-високи възнаграждения. Освен това заседателите губели често по цял ден, за да чакат зала, докато започне делото, а след това то продължавало не повече от час и получавали само по 5 лева, защото не им се плаща останалото време.

От гилдията искат още въвеждане на професионални стандарти и провеждане на обучение на съдебните заседатели, защото в момента напълно липсвали критерии като образователен ценз, психическа годност, опит и др. Заседателите се оплакаха, че  никой не обръща внимание и на защитата им, защото имало случаи на заплахи към цели съдебни състави.

Румен Бухлев от Специализирания наказателен съд благодари на омбудсмана Константин Пенчев, който инициирал създаването на работна група с участието на съдии, прокурори, общини, и неправителствени организации, която изготвила концепцията за необходимите промени, но документът впоследствие бил потулен.

Заседателите обвиняват Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет (ВСС), че взаимно си прехвърлят отговорността за регламентирането на новите правила. До момента били изпратени 11 писма до министър-председателя, ВСС, правосъдния министър и омбудсмана, като само на 4 от тях получили отговори, но от тях нищо не последвало.

Любопитно е, че миналата година за промяна на статута на заседателите заговори лично правосъдният министър Зинаида Златанова. Тогава тя се обяви за това "народът да влезе в съдебната зала" и каза, че ще предложи да се промени реда за избиране на съдебни заседатели, като това не става вече с избор от общинските съвети, а трябваше да се създаде общ регистър, в който всеки желаещ да може да се впише.

Още по темата

Върховният съд на Австралия призна трети пол

Предишна новина

Заплатите на нашите магистрати в пъти по-малки от европейските им колеги

Следваща новина

Коментари

12 Коментара

  1. 12
    Съдия/деполитизиран/ | нерегистриран
    3
    -2

    Публична тайна е ,че съдебните заседатели се избират на т.нар."партийни квоти", което е абсолютно неприемливо обществено и дори не се обявява публично.Нито една партия не може да обоснове пред обществото претенциите си за роля в правосъдието,тъй като принципът за съдебните заседатели е участието на обществеността в правораздаването.Няма партия която да се отъждестви с обществеността, а всъщност изразяват различни групови интереси.Истината е ,че партиите желаят да влияят по този начин на правосъдната дейност, но не явно , а скрито.Когато попитам съдебен заседател от коя партийна квота е - той навежда глава надолу и настъпва "благородно мълчание".Намери се дори такъв , който ми каза ,че той пък знаел на какъв принцип се избират съдиите, но не пожела да ми конкретизира какво има предвид.Никой никога не е ограничавал съдебни заседатели да се запознават с дела.Ако не се чете обв. акт в СЗ, то най-вече се цели икономия на време, при преценка колко би отнело това заседание, колко други състави чакат да се освободи зала и т.н.Никой не го прави ей-така ,защото например го мързи да спазва закона/както наивно си мислят някои заседатели/.Преди да напират да четат обв. актове повечето от тях трябва да четат закона , да осмислят ролята си в процеса, да осъзнаят че партиите нямат думата в правосъдието и тогава да четат делата.Тогава ще четат с разбиране делото.Ако продължават да мислят повече за любимите си партии - вън от правосъдието !

  2. 11
    222 | нерегистриран
    5
    -1

    Много е интересно какъв точно курс по обучение изискват съдебните заседатели. От цялостния ми опит като съдия искам да кажа, че когато подремват, похъркват и капризничат не е чак толкова страшно, но е много опасно когато наистина започнат да се възприемат като съдии защото освен примери от жизнения им опит/ако го имат/ съдиите нищо друго не могат да почерпят от тях. За толкова години само веднъж съм видял съдебен заседател да чете дело и ако трябва да бъда честен поведението на въпросния съдебен заседател беше доста адекватно.

  3. 10
    | нерегистриран
    8
    -1

    И при мен е като при № 8-даже подремват понякога!Иначе имат претенции: не ме викайте сутрин, няма да идвам сряда и петък, трябва да се обядва и почива от 12 до 14ч........после се сърдят, че съдиите ги игнорирали!Да не говорм за това , че изнасят информация по делата за да блеснат колко са информирани, а може би и не само по тази причина.По мое дело четоха оправдателна присъда(аз бях на ОМ) и после разбрах, че мотивите са писани в адвокатска кантора.Трябва да премахнат съдебните в този им вид.Нямам нищо против съдията да следи процедурата и да се произнася по доказателствата, а решението да се взима от жури, може би тогава ще стане кристално ясно къде е заровено кучето.

  4. 9
    до празната тиква неука | нерегистриран
    4
    -2

    До коментар [#6] от "до празната тиква неука ":Конституционният съд на Република България в носещите мотиви на решение № 10 на КС от 2011 г., в прав текст обяви, че ВСС не може да приема подзаконови нормативни актове и обяви за противоконституционни куп разпоредби от Закона за съдебната власт, с които се възлага приемането на подзаконови нормативни актове по конкретни дейности. РЕШЕНИЕ № 10 София, 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6 от 2011, съдия докладчик Стефка Стоева (Обн., ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г.)...".Дейността на органите на държавна власт, наред с организационната работа и тази по изпълнение на законите, включва и дейност по издаването на правни актове, някои от които имат нормативен характер. Сред основните белези на държавните органи са властническите правомощия, които се изразяват във възможността да издават едностранно юридически актове. Органите на изпълнителната власт имат възможност да издават властнически актове и едностранно да създават правила за поведение, защото в случай на необходимост могат да използват държавната принуда за изпълнението им. Поначало подзаконовите нормативни актове се издават от изпълнителната власт, за да може тя чрез тях да конкретизира законовите правила за нуждите на текущото управление. С това право обаче не са овластени всички органи, защото това зависи от характера на дейност на органа, както и от степента и мястото му. Конституцията съдържа уредба на нормативните актове, които могат да издават някои от конституционно установените органи – Народното събрание /чл. 86/; Министерският съвет /чл. 114/ и министрите /чл. 115/. Наредбите и правилниците, приемани от Министерския съвет и министрите, са нормативни актове с присъщите на това признаци и съгласно чл. 114, ал. 1 от Конституцията те се издават “въз основа на законите” и “в изпълнение на законите”, т.е. издават се от органите на изпълнителната власт. В практиката на Конституционния съд трайно присъства разбирането, че административните нормативни актове са по дефиниция актове на изпълнителната власт /вж. Решение № 5 от 2007 г. по к. д. № 11/2006 г./. Нормативните административни актове са юридически израз на осъществяваната от органите на изпълнителната власт изпълнително-разпоредителна дейност на държавата. Следва да се подчертае, че наредбите, като вид подзаконови актове, се отнасят предимно до гражданите и юридическите лица, а указанията, инструкциите, методиките и правилата се отнасят обикновено до подчинените органи. В държавите с парламентарно управление, каквато е и съвременна България, подзаконовите нормативни актове се издават от централните органи на изпълнителната власт – Министерския съвет и отделните министри, защото само те, а не други органи извън изпълнителната власт, подлежат на пряк контрол от Народното събрание. Такова е разбирането, заложено от самата Конституция в специфичния институт на приподписване на указите на президента, защото само след поемането отговорността от съответния министър, парламентът може да упражни пряк контрол върху такива укази и тяхното изпълнение /вж. Решение № 13 от 1996 г. по к. д. № 11/1996 г./. Такава е логиката на парламентарното управление и тя пронизва конституционната уредба и в трите разделени власти. По тази логика и съгласно чл. 114, ал. 1 от Конституцията, подзаконовите нормативни актове в сферата на съдебната власт, по дефиниция се издават от министъра на правосъдието /единственият изрично присъстващ в Конституцията министър/, за да може парламентът да упражнява пряк контрол и да търси отговорност за неговото подзаконово нормотворчество. Българска народна банка, съгласно чл. 16 и чл. 60 от Закона за Българска народна банка /обн. ДВ, бр. 46 от 1997 г./, има право в рамките на своята компетентност да издава наредби предвид факта, че тя е орган със специфични важни публичноправни функции в рамките на държавното управление. Колкото до общинските съвети, като органи на местно самоуправление, правото им да издават наредби за уреждане на обществени отношения с местно значение, изрично е посочено в чл. 8 ЗНА. Тези изключения не обезсилват правилото, че в държава с парламентарна форма на управление, подзаконовите нормативни актове с действие върху цялата територия, се издават от централните органи на изпълнителната власт - Министерския съвет или министрите. Конституцията е тази, която единствено може да овласти държавен орган с нормативна компетентност. Член 2 ЗНА допуска и възможността закон да овласти държавен орган да издава нормативни актове. Той няма предвид всеки един закон, а законът, който специално се занимава с този въпрос и това е Законът за нормативните актове. Ето защо чл. 8 ЗНА овластява общинските съвети да издават наредби, а не Законът за местното самоуправление и местната администрация или друг закон. След като действа закон, в който е дадена уредба на въпросите на нормативната компетентност, препращането може да има предвид само него, а не въобще всеки един закон. Недопустимо е закон да предостави издаването на наредби на орган, на който Конституцията или Законът за нормативните актове не предоставят нормативна компетентност. Тълкуването, че всеки закон може да създава нормативна компетентност на даден орган, без това да е изрично посочено в Конституцията или Закона за нормативните актове, обезмисля последните. Органите на съдебната власт съд, прокуратура и следствие, не могат да издават нормативни актове във връзка със своята дейност /акад. П. Стайнов, проф. А. Ангелов, проф. Б. Спасов, “Опит за систематизация на подзаконовите нормативни актове в НРБ”, сп. Правна мисъл, 1957 г., кн. 2/. Съдебната власт не може да създава правила за поведение, а следва да прилага законите, създавани от законодателната власт и подзаконовите нормативни актове, издавани от органите на изпълнителната власт. Съдебната власт не може да приема подзаконови нормативни актове, а още по-малко такива може да приема кадровият орган на тази власт, какъвто е ВСС и който с чл. 130, ал. 6 от Конституцията е оправомощен да издава само индивидуални и общи административни актове. Характерът на материята, по която се предписва ВСС да създава правила, не изисква те бъдат облечени във формата на нормативни актове, защото ВСС не може да урежда условията, а само реда за провеждане на процедурите, свързани с назначаването на съдии, прокурори и следователи и тяхното кариерно развитие. Ето защо вътрешните правила, приемани от ВСС, нямат качеството на наредби и не притежават белезите, присъщи на тези нормативни актове, поради което не могат да носят това наименование. Поначало наименованието на всеки нормативен акт сочи вида на акта и главния му предмет, поради което наименованието винаги трябва да бъде точно и правилно, а не формално, още повече, че това е свързано и с редица други правни последици. Разпоредбата на чл. 133 от Конституцията предвижда организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, да се уреждат със закон. Конституцията предоставя компетентност на законодателя със закон да уреди условията и реда за назначаване и освобождаване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните заседатели, поради което е недопустимо това правомощие да се делегира от законодателната власт на друг орган на държавна власт, който да ги уреди с подзаконови нормативни актове. Подобно делегиране на законодателна компетентност противоречи на основния закон и в този смисъл Конституционният съд вече е имал възможността да се произнесе с Решение № 13 от 2002 г. по к. д. № 17/2002 г. Няма конституционна възможност законодателят да предостави другиму правомощията да урежда обществените отношения, свързани със съдебната власт. С приемането на подзаконови нормативни актове от орган на съдебната власт се нарушава конституционният принцип за разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, защото регулирането на обществените отношения от съответната власт, трябва да отговаря на изискванията на основния закон и то е елемент от правната стабилност на правовата държава. Предвид гореизложеното Конституционният съд установява противоконституционност на...".

  5. 8
    112 | нерегистриран
    15
    -3

    Бре, за първи път чувам съдебен заседател да е поискал да чете дело! Че и отказ да е получил! Моите борчета категорично отказват - не им влизало в задълженията. Аз всичко им разказвам, като дойде време за ход по същество.

  6. 7
    до празната тиква неука | нерегистриран
    7
    -2

    До коментар [#6] от "до умника завършил вероятно УНСС-номер 4":Да бе тъпанар от Монтанската или Симеоновска школи. Конституционният съд даде задължително тълкуване на възможността Висшият съдебен съвет (ВСС) да издава подзаконови нормативни актове по изпълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), ама ти със зелените чорапи откъде да ги знаеш тези юридически неща. РЕШЕНИЕ № 10 София, 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6 от 2011, съдия докладчик Стефка Стоева (Обн., ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г.)Производството е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията.

  7. 6
    до умника завършил вероятно УНСС-номер 4 | нерегистриран
    3
    -7

    Конституционния съд наредби ли отменя???? ти кой ПУЦ си завършил-вероятно УНСС-там се цени подобна брилятна правна мисъл

  8. 5
    инициатива за въвеждане съд с жури | нерегистриран
    7
    -14

    Крайно време е да отпадне това безумие-съд със съдия, и да се въведе съд с жури-както е в нормалните държави. Съд с професионален съдия има предимно в азиатски далекоизточни диктатури, и африкански държави плюс бившия социалистически блок. В цивилизования свят има СЪД С ЖУРИ. Журито съди, решава въпросът за вината и наказанието, оправдава и осъжда, а съдията движи процедурата, и дава думата. Той е царемониалмайстор. Журито се избира на случаен принцип, и в него участват обикновени хора-пощальони, месари, чистачи, учители, пожарникари. Себеподобни съдят себеподобни. И системата работи от няколкостотин години-не само в англосанксонската система. Съд с жури вече има дори и в Русия, и във Франция. Съд с жури е подходящ за България-доста трудно ще корумпирааш 12 "съдии" от журито, избрани случайно за случайно дело

  9. 4
    егати безумието | нерегистриран
    6
    -1

    До коментар [#3] от "":НАРЕДБА № 1 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2011 Г. ЗА СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ

    Издадена от Висшия съдебен съвет
    Обн. ДВ. бр.14 от 15 Февруари 2011г.
    Столичният общински съвет и общинските съвети избират комисии, които изготвят предложения за съдебни заседатели. Всеки съветник може да прави предложения пред комисията. Съветниците определят с гласуване кандидатите, които ще бъдат предложени за съдебни заседатели в съответния съд. Съветниците имат право да гласуват за не повече от определения по реда на чл. 5 брой кандидати. След гласуването отпадат кандидатите, получили най-малко гласове. Столичният общински съвет и общинските съвети в срок до 15 ноември на последната година от мандата на съдебните заседатели предлагат на съответните съдилища кандидатите за съдебни заседатели, като прилагат копие от решенията си заедно с документите ...Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели се равнява на 1/22 на ден от 50 % на основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, въпреки че са противоконституционно избрани.
    ТАЗИ НАРЕДБА № 1 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2011 Г. ЗА СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ СЪЩО бе отменена като противоконституционна от Конституционния съд (КС) 2011 година.

  10. 3
    | нерегистриран
    9
    -1

    Съдебните заседатели от ГЕРБ настояват за наредба, която ясно да урежда статута и заплащането им....Трите големи политически сили в Столичния общински съвет (СОС) – ГЕРБ, БСП и Синята коалиция (СДС и ДСБ), са си поделили на "квоти" съдебните заседатели в специализираните съдилища, кандидатурите на ГЕРБ са били одобрени лично от сваления председател на СОС Андрей Иванов, а изборът на всички номинирани е станал по незаконна наредба, пише списание "Правен свят". Съдебните заседатели, които трябва да вземат решения наравно със съдиите, бяха избрани на 12 януари 2012 г. в Столичния общински съвет (СОС), но това остана незабелязано покрай скандалите около смяната на председателя на СОС Андрей Иванов. От общо избраните 70 съдебни заседатели, 39 са "хората на ГЕРБ", 19 – на БСП и 12 – на сините. Така, след дружеската подялба на "партийни квоти" в Инспектората към ВСС, скрепена с единодушния и безкритичен "избор" на съдебни инспектори в парламента, идва и подялбата на съдебните заседатели, пише списанието.Решението на СОС обаче може да се окаже процедурно уязвимо, защото в него е записано, че се издава на основание членове в законите за съдебната власт (ЗСВ) и за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и от Наредба № 1 на Висшия съдебен съвет. Посочените текстове от ЗСВ и ЗМДМА само сочат правомощието на общинските съвети да предлагат съдебни заседатели, но процедурата е уредена в наредбата на ВСС, приета през 2008, но обнародвана през 2011 г. В нейните заключителни разпоредби пише, че тя се издава на основание чл. 75 от Закона за съдебната власт, който обаче бе отменен като противоконституционен от Конституционния съд (КС) 2011 година.
    КС прие, че ВСС не може да има правомощия да приема подзаконови нормативни актове – наредби. Освен това съгласно Конституцията само закон да урежда организацията и дейността на ВСС, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност..

  11. 2
    друг съдия | нерегистриран
    12
    -6

    Абсолютно безсмислена част от състава! В соцвремето е била оправдавана с "участието на работническата класа на народа в социалистическото съдопроизводство". Сега тази отживелица само пречи. да оставим въпроса, че някои съдебни заседатели се изживяват като съдии и започват да се обаждат без да им е дадена думата. Само за пари мислят и говорят. Нищо не правят, дремат като пуйки по време на заседанието, но са първи в счетоводството, за да си получат хонорарите. Да се закрият!

  12. 1
    Съдия | нерегистриран
    17
    -3

    За съжаление всичко е за пари. Никой не пречи на съдебните заседатели да прочетат делото - както това правят всички останали страни, а и другите участници в процеса. Те обаче не държат да четат делата, а искат да стоят по-дълго в зала, защото възнаграждението им зависи от това. Участието им в процеса е крайно безсмислено - нито разбират нещо, нито искат да разберат, нито изразяват позиция, нито я мотивират. Най-много, заради тях делата да започнат отначало - я, защото има основание за отвод, я защото заминават за чужбина, я защото си намират някаква работа и им писва да се явяват по дела. Да не говорим, че критериите, по които се подбират са крайно неприемливи. Припомням, че като съдебен заседател в СГС участва лице с доказано психично заболяване и никой не можа да направи нищо за отстраняването му.Срамно е поведението Ви, г-жо Николова! Вие не търсите решение на проблема. Измисляте си проблем, заради който минирате делата, и искате да поставите на колене всички за пари.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.