Дело не се заскретява само заради СРС-та

Дело не се заскретява само заради СРС-та

Доказателствата, събрани със специални разузнавателни средства (СРС), не са достатъчно основание за разглеждането на делото при закрити врати.

Съдът е длъжен сам и независимо от положения гриф за сигурност да преценява дали материалите, които ще бъдат обсъждани, съдържат държавна тайна. Ако излезе с определение, че ще гледа делото при закрити врати, то трябва да е мотивирано.

Дори и в такъв случай, съдът не следва да засекретява целия процес, а само отделните действия, свързани с приобщаване на информация, представляваща държавна тайна.

Тези задължителни за всички съдии указания даде днес Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение №4. То е гласувано единодушно. 

В решението се дава отговор и на друг важен въпрос, свързан с отмяната на т.8 от приложението за държавната тайна към Закона за защита на класифицираната информация. От 9 август 2013 г. данните, получени чрез използване на СРС, вече не се считат за информация, свързана с вътрешната сигурност на страната и не представляват държавна тайна. В съдилищата обаче има много висящи дела, който са с гриф за сигурност именно на това отпаднало основание. Магистратите поставяха въпроса дали, за да падне грифът, е необходимо съгласие на органа, който го е поставил. Тълкувателно решение на ВКС постановява, че в тези случаи декласифицирането се извършва ех lege и не е необходимо да се иска ничие съгласие. "Съдът не може да бъде обвързан и поставен в зависимост от решението на други органи, на които са предоставени широки правомощия както по отношение на поставянето, така и промяната и заличаването на грифа за сигурност", пише в мотивите. 

Върховните съдии слагат край на практиката първата инстанция да гледа делото при открити врати, а втората да го засекретява. Пример за подобно разминаване бе отказът на състав на Софийския апелативен съд да заседава открито по делата срещу магистратите Анелия Цветкова и Славчо Петков, който градският съд бе гледал публично. "В случаите, когато първоинстанционното съдебно производство е протекло изцяло или отчасти публично, то въззивното производство по същото дело е недопустимо да протече изцяло при закрити врати", пише в решението.

В тълкувателното решение се дава отговор и на друг важен въпрос – дали наличието на доказателства, събрани със СРС, води до засекретяване на мотивите към присъдата. "В случаите, когато съдебното производство или част от него е протекло при закрити врати на основание чл. 263, ал. 1 от НПК задължително се публикува диспозитивът, а мотивите само в онази част, в която не се коментира информация, представляваща държавна тайна", пишат върховните съдии.

"Публичността е процесуална ценност, която гарантира справедливостта на съдебния процес в демократичното общество. С голямо значение е проявлението ѝ в аспектите за обезпечаване равенството на страните в състезателна процедура чрез предоставяне на равен и неограничен достъп до материалите по делото с оглед формиране и провеждане на ефективна линия на защита. Публичността осигурява прозрачност на съдебните процедури и защита срещу произволно преследване и съдебна намеса чрез информиране на обществото - пряко и чрез медиите, за начина, по който оперират механизмите на правосъдието, което допринася за поддържане на общественото доверие в съдилищата. В този аспект, чрез публичността в рамките на съдебния процес се гарантира не само неговата справедливост, но и друго право с фундаментално значение - правото на обществото да получава информация, респективно правото, свободата и задължението на медиите да разпространяват информация от обществено значение", пишат върховните съдии.

Тълкувателното дело е уникално, защото беше образувано след сигнал на 30 журналисти от централни медии до зам.-председателя на ВКС и шеф на Наказателната колегия Павлина Панова. Репортерите изложиха някои случаи на противоречива практика на съдилищата относно публичността на делата, а проверка, възложена от Панова, установи, че действително има разминаване в практиката.  

Съдът отстрани Цветан Гунев от БНБ

Предишна новина

Казусът с ремонта на Зимния дворец е обжалван в съда

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    Тотю | нерегистриран
    7
    -3

    Не само журналистите негодуват против неоснователното засекретяване.Последното пречи за запознаване на страните с делото-затруднява се проучването.Актът на съда го няма в търсачките-също затруднява проучването.Не можеш да правиш записки и т.н. и т.н. ТР е правилно и е хубаво че го има вече!!!

  2. 1
    най-трудно | нерегистриран
    7
    -7

    Най-трудно се доказва очевидното! Браво на Журналистите!!!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.