Йонко Грозев е оптималният за България избор на съдия в Страсбург

Йонко Грозев е оптималният за България избор на съдия в Страсбург

Йонко Грозев е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски" (1991). Завършил е магистратура в най-престижния правен факултет в света - Harvard Law School Cambridge, MA, USA през 1995. Директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (1995-2005). Програмен директор на правните изследвания в Центъра за либерални стратегии (от 2005). Образувал е и е спечелил редица дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, свързани със забраната на мъченията, свободата на словото, вероизповеданието и сдружаването.

По-късно се фокусира и върху дела за правата на хората с увреждания, нарушаване на правата чрез поставянето на хората под запрещение, правото на справедлив процес, правата на непълнолетните правонарушители, условията в затворите, екстрадиция и депортиране и изборните права.

Впечатляващи са негови дела като "Великова срещу България", "Хасан и Чауш срещу България", "Колев срещу България".

Оглавяваше работната група, изработила концепция за преодоляване на последиците от осъжданията на България в ЕСПЧ.

Водените от Йонко Грозев дела в Съда в Страсбург са в основата на няколко законодателни промени. За своята изключителна дейност бе награден през 2002 г. с Международната награда за защита на човешките права от секцията по съдопроизводство на American Bar Association . Йонко Грозев взема активно участие в изследователски проекти и кампании за подобряване дейността на българската съдебна система. Участвал е в обучения на адвокати от Централна и Източна Европа в адвокатски техники, използвани в Европейския съд за правата на човека.

Хората, които познават Йонко Грозев споделят, че той е предано и изцяло отдаден на каузата за защита правата на човека. Като истински правозащитник, той не се интересува от етнически, религиозни или политически пристрастия в правната си работа. Защитавал е организации с коренно различни интереси, когато техните права са нарушени – така както трябва да постъпва един истински професионалист. Той не се е колебал да атакува незаконосъобразните действия на различни държавни институции, не се е колебал да атакува в Съда в Страсбург решения и на двете върховни съдилища в България, и на Конституционния съд. Това означава един човек да е преди всичко юрист. Пословичен е със своята скромност и толерантност, демонстрира уважение не само към колегите, но и към всеки, който се обърне към него.

Йонко Грозев е силно обществено ангажиран със значими каузи в защита на правото, което е изключително важно предвид впечатляващата му юридическа и езикова подготовка. И точно такъв човек, който е посветен на правото и на защитата на правата на човека, е най-подходящият български съдия в ЕСПЧ.

При това той никога не се е притеснявал и да критикува Съда в Страсбург, когато си е спестявал разглеждането на дела или заради организационни затруднения. А и Съдът в Страсбург има нужда от реформи, най-малкото защото е задръстен от дела, като по някои се произнася след толкова години, че интересът вече е изчезнал.

Решенията на Европейския съд за правата на човека имат сериозен принос за промяна на българското право и правораздаване. И именно от един стриктен юрист като Йонко Грозев българското общество има основание да очаква съществен принос за реформирането и на българската съдебна система чрез своите бъдещи решения.

Всъщност авторитетът на Грозев като адвокат правозащитник има международно признание много преди избирането му за съдия в ЕСПЧ. Години наред Йонко Грозев работи активно за обучението на правозащитници в Русия и редица други страни и не случайно той е един от адвокатите пред Съда в Страсбург по дела като "Пуси Райът", осъдените демонстранти на Болотная площадь и др.


Публикуваме извадка от интервю на Йонко Грозев от май 2001 г. във в-к Новинар:


Напоследък има ли тенденция гражданите по-често да си търсят правата в съда?
По-скоро не. По принцип в България обръщането на гражданите към съдебните институции не е стандартна реакция, в съпоставка с други държави. Обяснението за това е в историята ни. Става въпрос за народопсихология и манталитет, изграждани през годините. Допреди две десетилетия държавата се отнасяше негативно и не поощряваше своите граждани да търсят отговорност от институциите. Съответно точно по тази причина делата, за които сега говорим, бяха изключения. Всичко това създаде една правна култура, според която се гледа със скептицизъм на подобни претенции. Още повече, че никога няма яснота какъв би бил крайният резултат от такива дела. Те няма как да се гледат без квалифицирана правна помощ, а това създава проблем за много хора. Защото възможността да се посрещнат разноските по едно такова дело, не е по джоба на мнозина граждани.

Можете ли примерно и приблизително да ориентирате пострадалите с какви пари трябва да разполагат, за да предприемат такива действия?
Пазарът на правни услуги в България е доста непрозрачен. Въпреки че аз самият практикувам на този пазар, трудно бих могъл да кажа какви са стандартните цени. Един възможен ориентир е наредбата на адвокатската колегия, която предвижда определени нива на възнаграждение. Но този норматив в никакъв случай не е категорична индикация. Има възможност, която много колеги практикуват с договореност на резултатен хонорар. Но не мога да дам общ и еднозначен отговор на вашия въпрос. Може би най-прагматично е хората да поговорят с няколко различни адвокати от различни кантори и така биха могли най-добре да си подберат защитник. Това е най-разумният и пазарен подход.

Като изявен защитник на човешките права как ще коментирате препоръката на европейските съдии да се спре войната срещу нашия съд?
Става въпрос за една мисия на Асоциацията на европейските съдии, които направиха коментари по отношение практиката на изпълнителната власт у нас да коментира съдебни спорове и решения, както и вината на някои подсъдими. Това се прави по един начин, който предпоставя вина, уронва престижа на съдебната система и внушава недоверие в системата в цялост. Общият коментар беше, че обсъжданията на работата на съдебната система трябва да се правят по начин, който да не подкопават доверието и независимостта на съда. А това за съжаление се прави упорито през последните години. Крайният резултат от тези спорове е, че цялата система не може да предостави на българското общество справедливо и ефективно решаване на съдебните спорове. Няма гаранция за върховенството на закона, нито пък гаранции за сигурността на гражданите. Мисля, че основният проблем произтича от неразбирането на това каква е ролята на всеки един от участниците в съдебния процес. Все пак ние имаме различни роли и отговаряме на различни изисквания. Не може да се изисква от адвоката да се държи така, сякаш той е обвинител по едно дело. Това не е неговата роля. Не може да се изисква това и от съда. Ролята на обвинението е поверена на полицията и прокуратурата. Именно това разпределяне на ролите в съдебния процес е една от основните гаранции, че ще имаме справедлив процес и няма да бъдат осъждани невинни лица, които не са извършили престъпление. Тези фундаментални принципи у нас в някаква степен се забравят. Това става, защото се преследват конкретни институционални интереси. И, разбира се, това е контрапродуктивно.

Смятате ли, че спецсъдът ще допринесе в някаква степен за разрешаването на създалите се конфликти в системата?
Не съм оптимист, че това ще стане. До този момент аз не съм чул нито едно разумно обяснение този съд какъв проблем в системата ще разреши. Обясненията за това непрекъснато се подменят. Веднъж, това е бързината, втори път е развиване на конкретната проблематика и т.н. Специализираният съд няма да може да реши нито един от реално съществуващите проблеми на съдебната система. А такива действителни проблеми има. Този съд ще се фокусира върху малък брой дела и не съм оптимист, че ще може ефективно да ги решава.

Българският гражданин чувства ли се според вас като човек с права?
За съжаление правосъдната система наистина работи по различен начин за бедните и за богатите. Затова смятам, че нашият гражданин не е най-точната илюстрация на човек с права.


Публикуваме и интервю на Йонко Грозев във в-к Труд от 2011 г.:


Какво означава решението на Страсбург срещу мудното ни правосъдие, г-н Грозев?
Пилотната процедура, която Евросъдът въведе в последните години, има за цел да решава дела, сочещи на системни проблеми в държавите, членки на Съвета на Европа (СЕ). Под системни проблеми се разбират проблеми, които касаят голям брой граждани, произтичат от законодателство или от някакъв системен недостатък в начина, по който функционира администрация или съдебна система. Целта на пилотното решение е да укаже на съответната страна предприемане на мерки, които да решат цялостно проблема по отношение на всички, засегнати от нарушенията. За да не се гледат делата едно по едно от Евросъда, който в противен случай просто се задръства от еднотипни дела и не е в състояние да изпълнява основната си функция.

От 1992 г. насам България е осъждана за нарушения почти по целия спектър на европейската конвенция за правата на човека. Защо фокусът сега е върху мудното правосъдие?
По една съвсем проста причина – натрупването на много дела с това оплакване. Съдът изрично го посочва - вече има решения по 130 дела, сключени са 84 споразумения, други 700 жалби са приети за разглеждане, голяма част от които са именно за прекалено продължително правосъдие... Така че Страсбург прави заключението си на базата на количествения критерий.

Какво следва? Във вторник Страсбург каза: държавата трябва да предприеме мерки.
Зад това "трябва", като при всеки международен механизъм, не стои полиция, нито съдия-изпълнител. Нещата неизбежно опират до добронамереността на съответната държава и нейната готовност да изпълнява международните си ангажименти. България вече многократно е демонстрирала, че няма такава добронамереност и затова сме в списъка на петте най-проблемни държави на СЕ от гледна точка на изпълнение на решенията на Европейския съд. Това се отразява и на реномето на държавата.

Какво се очаква от България след препоръката да въведе обезщетения срещу неразумната продължителност по наказателни, граждански и административни дела?
Това е препоръка вероятно с 10-годишна давност, ако се зачетем в решенията по конкретни дела. Още тогава Страсбург започна да казва: има проблем с продължителността на делата, защото законодателството не предвижда процедура, по която пред национална институция (съд или друга) да се направи оплакване за прекомерна продължителност на един процес и възможност да бъде присъдено обезщетение за прекалената продължителност. Тъй като българското правителство досега игнорираше тези решения на Европейския съд, той очевидно е решил да използва новата процедура, с която по-сигурно и по-категорично да направи същото заключение. Надеждата е, че този път българското правителство ще реагира.

Само надежда?
Ако България иска да е равноправен член на европейските институции – Съвета на Европа, Европейския съюз и да не бъде третирана като страна, която пренебрегва своите задължения, следва да го направи. Отказът да изпълнява международните си задължения неизбежно има ефект и върху много други неща в международен план, като преговорите за влизане в Шенгенската зона например. Не може една страна да претендира, че спазва принципа на върховенството на закона и да не изпълнява решенията на най-сериозната съдебна институция в Европа за защита правата на индивида.

Бяхте начело на работната група, създадена от тогавашния правосъден министър Миглена Тачева за преодоляване на последиците от осъжданията в Страсбург. Кое е доброто и изпълнимо решение за дадените ни 15 месеца срок?
Срокът е достатъчен. Работната група още през 2009 г. отбеляза прекалената продължителност като най-масовия случай на нарушаване на евроконвенцията за човешките права. Това е структурно труден проблем за решаване – отговорността за такова нарушение е свързана с работата на съда. А съдът е този, който в крайна сметка присъжда обезщетения. Стига се до конфликт на институционални интереси – съдът трябва да решава жалби по отношение на самия себе си и корпоративната лоялност неизбежно е проблем.
Добрите решения са в посока на изваждане на преценката за това дали има нарушение и определянето на обезщетението извън съда.
Не е разумно обезщетение за прекомерно продължило производство да се търси по общия исков ред и по друга причина. Ако направим ново исково производство за такова обезщетение, ще се стигне отново до три инстанции с цялата доказателствена тежест и продължителност на триинстанционната процедура.
Рискуваме да стигнем до абсурд – за да "поправим" прекалено дългото съдебно производство, да "накажем" пострадалия с не по-малко тромаво и дълго друго съдебно производство за обезщетение.
Затова мисленето на работната група вървеше към намирането на административен механизъм, който да позволява по-бързо и по-ефективно разглеждане на такива оплаквания. Тогава се обединихме около идеята такава функция да бъде изпълнявана от Инспектората към ВСС.
Имаше възражения към подобно решение, то безспорно не е идеалното, но в сравнение с другите възможни ни се струваше най-удачното.

Как е в Европа?
Евросъдът нееднократно е посочвал решенията, приети в други държави. Някои от тях са приели като изход индивидуалната конституционна жалба, което при нас не е възможно, а може би не е и толкова удачно. Друг вариант, приет в Полша, е обжалване пред по-горестоящия съд, който може да се произнесе и по искането за ускоряване, и по искането за обезщетение. Така спорът се решава на една инстанция. Трета процедура, възприета в Словакия, разделя жалбата на две. В единия й аспект се разглеждат мерки за ускоряване от председателя на съответния съд, аналогично на нашите жалби за бавност по ГПК, а искането за обезщетение се отправя към Министерство на правосъдието. Това са различни възможни техники за решаване на проблема. Въпросът е да има някаква процедура, каквато в България липсва.

Дотук всички плащаме обезщетенията за гафовете на трите власти. Не е ли крайно време виновните персонално да си понесат последиците?
Напълно съм съгласен с такава принципна позиция. Но не мисля, че продължителността на съдебното производство е най-добрият пример за търсене на персонална отговорност. От практическия ми опит няма случай, в който прекомерното забавяне да не е резултат от дейността на повече от едно действащи лица. Причините са многообразни – става дума и за призоваване, за вещи лица и т.н.
По-удачен пример е полицейското насилие, за което също има много решения на Евросъда, и където търсенето на индивидуална отговорност е задължение. На практика в България обаче нямаме ефективно започване на наказателно преследване срещу полицейски служител, след като Европейският съд е установил незаконно прилагане на сила, изтезание, причиняване на смърт. Случаите се "покриват". Има и други случаи, в които индивидуална отговорност реално е възможна, за да се подобри начинът, по който функционират държавните органи, а не всички като данъкоплатци да плащаме за закононарушенията, които те допускат.
Размиването на отговорността е проблем не само по отношение на решенията на Евросъда. У нас битува криворазбрана култура на институционална лоялност. Големият грях на българския политически елит е, че отказва да търси отговорност за закононарушения на принципа: не е ясно утре аз в каква позиция ще съм, по-добре да не си създавам врагове. Резултатът е неработеща държавна машина. Евросъдът не може да подмени цялостното управление на страната, могат само да ни подбутват. А ние ще си патим, докато не се научим да търсим отговорност от държавните институции за грешките, които са направили.

Ще изпълни ли ВСС задължението си да избере председател на ВКС?

Предишна новина

Президентът да присъства на избора на председател на ВКС утре

Следваща новина

Коментари

35 Коментара

  1. 35
    Ели | нерегистриран
    0
    0

    Чудесно, поздравления. Но нормалмално ли е, административно дело със заведен номер от 2012 лятото да не бъде разгледано от 3-ма български съдии 5 години, за допустимост, т.е. няма никакви гаранции, че делото ще се разгледа.

    Като сложим още 6 години - отнемащи следващите регламентирани в разумен срокове от Страсбург етапи, 10 - 11 години чакаме решения , от които 5 - 6 години чакаме българските съдии на 1-ва инстанция.

    Хората умират! Скандално е просто.

  2. 34
    postradsl ot pionko | нерегистриран
    1
    -1

    Naglasen advokat, prashtam zalba ot nego do novite mu nacalnici da znajat.

    Malak covek e toi.

  3. 33
    Бойко, Бойко, къде дремеш??? | нерегистриран
    3
    0

    Няма "свой" човек на Меглена Кунева, който да не е "прекрасен"! Заместникът й Йонко Грозев грабна заветното място за 9 години и така ДБГ се облажи яко! Друг "прекрасен" е министърчето-недоразумение Христо Иванов - от нейната квота. И т.н. Назобаха се с постове и си нареждат техните хора като не видели власт. Всъщност не "като"!

  4. 32
    Пийонко Грозен | нерегистриран
    11
    -1

    Изборът на Пийонко доказва,че България вече е тясна за другарите и другарските деца.Всички служби вече са окупирани оттях и търсят и заемат позиции и в Европа.За 70 години прокараха път от Правец до Париж.

  5. 31
    **************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 30
    Йонко Грозев е доказал се защитник на правата на гражданите. | нерегистриран
    4
    -13

    Едва ли има друг юрист с толкова положителен и признат опит във воденето на дела в съда в Страсбург. За разлика от завистниците, хората от парламентарната асамблея на Европа го избраха безспорно от първи път с голямо мнозинство пред другите. Това не е случайно! Нека уважаваме ценните хора на България.

  7. 29
    | нерегистриран
    10
    -2

    Мишок , но явно знае кой и защо дава сиренето!!!Другите "доводи" на редакцията за някаква незаменимост са просто въздух под налягане!

    Да ви е честит "Правен свят" , но рекламата ви е просто излишна , след като човека е с меко казано спорна репутация.Какво да се прави , за пореден път не случихме на съдия, също като тук в България.

  8. 28
    очевидно само адвокат | нерегистриран
    3
    -6

    До коментар [#21] от "":



    Ако се съди от практиката на ЕСПЧ българските съдии и прокурори все още се питат защо трябва да прилагат ЕКПЧ пряко и се изживяват като защитници на държавата срещу гражданите. Някои коментари тук по-долу, в които се пита какво Йонко Грозев е направил, за да защити Родината (от какво, от собствените й граждани) са ясна илюстрация на това

  9. 27
    | нерегистриран
    7
    -1

    до "безпристрастен"

    Откъде пък дойде това "явно прекрасен човек" ?

  10. 26
    Bil | нерегистриран
    2
    -13

    Йонко Грозев в юрист от новото поколение. Който го познава знае, че е принципен и отговорен човек, с добра квалификация. Ще бъде добро лице на България.

  11. 25
    Франкофон | нерегистриран
    13
    -4

    Има биография, но МОРАЛ няма - как се кандидатства за съдия с ФРЕНСКИ eзик с начинаещи познания по френски? Верен отговор - по Йонко Грозев-ски - без знания, но с връзки/протекции... Така че - не ми го хвалете!

  12. 24
    | нерегистриран
    3
    -13

    Не съм съгласен с коментарите по-долу, че вършейки си работата съвестно ставаш „майкопродавец“. Малко се прекали тук с драмтизма. Йонков има добри познания в сферата на ЕКПЧ, блестящи примери са наистина горепосочените дела и по-добър кандидат от него аз не виждам. Направете си труда да проверите тези дела и ще видите, че ЕСПЧ отсъжда нарушения срещу България. Грозев е професионалист и заслужава тази позиция!Браво!

  13. 23
    беспристрастен | нерегистриран
    4
    -13

    Йонко Грозев е логичният избор за съдия в Страсбург. Впечатляваща биография и явно прекрасен човек. Пожелавам му успех!

  14. 22
    Демагогията - знаме на Йонковщината! | нерегистриран
    5
    -3

    до коментар 19



    Нямам претенцията да разбирам професията "юрист". Но отлично разбирам обвиненията Ви, че не зная в кой век живея; че не ме вълнуват неща като основни права и свободи на човека; че не намирам за върховни и важни принципи на човечеството неща като основни права и свободи на човека и пр. И най-вече отчайващо ясно разбирам категоричната Ви забрана да си правя различни от Вашите заключения от факта, че един - наречен клиент, плаща на друг - наречен Йонко,да бъде охулвана Родината му. Как се нарича някой, който получава пари, за да охулва Родината си? Ако не му плащаха, щеше ли да се бори толкова яростно за защита на човешките права и свободи? А какво направи в Родината си за защита на човешките права и свободи след като има такава изключителна юридическа квалификация? Но след като Вие ми забранявате да си правя различни от Вашите заключения по общодостъпни факти, аз пък си правя извод какво са за Вас и за такива като Вас човешките права и свободи, а също и какво представлява този Майкопродавец, щом го защитават такива като Вас - които не позволяват мислене различно от тяхното! Е, разказвали са ми и съм чел и за такива времена, когато такива като Вас са мислели вместо останалите и не са позволявали на други да мислят. Май някой още живее в такива времена, обвинявайки другите в това? А това май се нарича Демагогия?

  15. 21
    | нерегистриран
    8
    -1

    Само адвокати ли има специалисти по права на човека?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.