Осъдиха журналист по-тежко и от футболните хулигани


Варненският районен съд даде тежка присъда за хулиганство на главния редактор на сайта "Топновини-Варна" Георги Александров. Въпреки че е с чисто съдебно минало той получи 6 месеца с 3-годишен изпитателен срок за обида на полицай.

Инцидентът се разиграл на 5 април миналата година. Журналистът бил в заведение с приятели, прилошало му и викнали Спешна помощ. "Свестих се в линейката. Лекарят изобщо не ме прегледа и въпреки че не можех да стана, ми нареди да си отивам. Поисках да ме закарат в спешния център, защото ми беше зле, но вместо това извикаха полицая Деян Колев. В линейката той ми удари шамар. Естествено, че реагирах, нагрубих го, а той ми щракна белезници", припомня случая Александров. След 24 ч в ареста и той подал жалба в МВР за шамара, но не й дали ход.

Присъдата обаче е по-тежка от ежедневните глоби от по 100-200 лв., които се налагат за дребно хулиганство, защото обвинението е по чл. 325, ал. 2 от НК - за деяние, извършено с особена дързост и цинизъм, коментира говорителката на ВРС Стела Янкова. "Обидих полицая, защото ме удари без основание, в момент, когато бях зле. А ме третират като бандит, по-лош от футболните хулигани, които дори често се отърват и без глоби , каза Александров, който ще обжалва присъдата пред Варненския окръжен съд.

Цветанов: Един невинен човек не може да бъде осъден

Предишна новина

Банкерът Христо Данов осъди прокуратурата за 25 000 лева

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    | нерегистриран
    0
    0

    Р Е Ш Е Н И Е











    Номер ……………………… година 2015 град Варна



    Варненският окръжен съд Наказателно отделение



    На десети септември Година две хиляди и петнадесета



    В публично заседание в следния състав:







    ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА САВАКОВА



    ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР МИТЕВ



    ТЕОДОРА ШИШКОВА –мл. с.



    Секретар Д.В.



    Прокурор А.Иванова



    Като разгледа докладваното от съдия Савакова



    ВНОХД № 404 по описа на съда за 2015г.,



    за да се произнесе, взе предвид:







    Въззивното производство е образувано по протест на ВРП и по въззивна жалба осъдения подс.Г.А. срещу присъда по НОХД № 1802 / 2014г. на ВРС, 32-ри състав , постановена на 11.03.2015година ,с която подс. е бил признат за виновен и осъден по чл. 325 ал.2 от НК –за това ,че на 05.04.2014год.в гр.Варна извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото ,като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм –отправени псувни,ругатни ,обиди и заплахи към полицейски служители от Първо РУ –ОД на МВР –ст.полицай Д.Колев и ст.полицай Кр.С. –като на основание чл.325 ал.2 вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца ,изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.



    Със същата присъда и на основание чл.304 от НПК подс. е бил оправдан частично по така възведеното обвинение за упражняване на съпротива срещу органи на властта при извършване на деянието по смисъла на чл.325 ал.2 от НК .



    С присъдата подс. е бил осъден да заплати направените по делото разноски.



    Така подадените протест и допълнително изложение към него и въззивна жалба от подс. са подадени в срока и са допустими за разглеждане от въззивния съд.



    В протеста на ВРП се съдържат следните оплаквания срещу присъдата: Твърди се ,че присъдата е неправилна в оправдателната й част ,като се оспорва извода на съда ,че в конкретния случай липсва съпротива срещу органа на властта ,който се опитва да обуздае и пресече хулиганските действия, започнали преди това. Моли въззивния съд да отмени присъдата в оправдателната й част и да постанови осъдителна присъда по първоначално възведеното обвинение за наличието и на този квалифициращ признак на деянието по чл.325 ал.2 от НК .Наред с това се прави искане и за увеличаване на наказанието по основанието за явна несправедливост на наложеното наказание като се иска същото да бъде увеличено на една година с приложението на чл.66 от НК за срок от три години.



    Постъпило е и допълнително изложение към протеста ,което се поддържа и от явилия се в с.з. представител на ВОП с мотивите отразени в допълнителното изложение към протеста.



    Постъпила е и въззивна жалба от подс.Г.А., в която изразява недоволство от така постановената първоинстанционна присъда , с молба за нейното отменяне и постановяване на оправдателна присъда. В същата се навеждат следните оплаквания за неправилност ,нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на процесуални правила. Твърди ,че така постановения съдебен акт е необоснован и постановен при непълнота на доказателствата ,а с оглед правната квалификация и несправедлив. В жалбата се твърди ,че първата инстанция неправилно е интерпретирала гласните доказателствата, тъй като между тях имало противоречиво и необективно интерпретиране на фактическата обстановка. В тази насока жалбоподателят твърди ,че не била установена причината ,поради която той е влязъл в конфликт с полицейските служители ,с твърдението ,че е бил изключително зле и след понесен удар по лицето от единия от тях ,се е отключила и агресията му, което не е било обективно преценено от съда. В жалбата се навежда и твърдението за неточно интерпретиране от съда обстоятелството относно отношенията на жалбоподателя с лекаря от Спешна помощ-св. Димитров и полицейските служители и какво е наложило принудителното му извеждане от линейката, като съдът е игнорирал обясненията му с искане да бъде превозен в здравно заведение.Твърди също ,че съдът безкритично е приел обясненията на подс.,относно липсата на противоречия както относно начина и момента на вкарване в линейката ,така и относно станалото вътре и извеждането му от линейката.С оглед това оплакване прави собствен анализ на показанията на отделните свидетели. Навежда оплакване ,че съдът е игнорирал обясненията му в частта ,че се е чувствувал зле и именно поради отношението на лекаря и полицаите е бил провокиран да буйства. Твърди още ,че част от свидетелите са чули думите на жалбоподателя ,че е бил ударен от полицая, което именно е отключило обидите към него. Изложеното обуславяло нарушение на материалния закон ,въз основа на факти ,които според жалбоподателя не осъществяват състава на това престъпление.



    Поддържа и твърдение за необоснованост на присъдата ,тъй като от събраните доказателства не можело да се направи категоричен извод за престъплението ,какъвто е направила първата инстанция.



    Поддържа твърдението за съществено нарушение на процесуални правила ,изразяващо се в постановяване на присъдата при непълнота на доказателствата и липса на мотиви по възраженията на подс.



    По отношение на протеста на ВРП намира същия за неоснователен , както по искането за осъждане в оправдателната част така и по искането за увеличаване на наказанието.



    С жалбата се навежда искане за разпит на свид.Д.Димитров заличен от първата инстанция.



    В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подс.адв. Я. *** за първи път прави искане за назначаване на съдебно- токсикологична експертиза ,като тя , въззивника -подс. и прокурора дават съгласие за прочитане на показанията на свид. Д.Димитров от ДП /л.16/.



    Съдът е възобновил съдебното следствие и на основание чл. 281 ал.5 и 7 от НПК е прочел и приобщил показанията на свид.Димитров /л.16 от ДП/.Съдът е отказал назначаването на токсикологична експертиза ,тъй като същото е несвоевременно направено и взетата по съответния ред кръв на подс. се съхранява до три месеца съгласно Наредба №30,поради което и експертизата обективно не би могла да бъде извършена поради липса на пробата. В съд. заседание е било направено и искане за предоставяне на записи от охранителните камери на заведението. Изискана е била справка от Първо РУ на МВР Варна дали такива са изземвани по делото .Получен е отговор ,че разследващия полицай лично е посетил местопроизшествието и на място след преглед на камерите на бар”Фуго „ се е уверил, че обхвата им не засяга местопроизшествието/л.33/от ВНОХД, поради което нито са изземвани , нито доброволно предоставяни. Въззивният съд е провел и допълнителен разпит на свид.Ал.В. ,както относно мястото , където първоначално се е намирал подс. паднал ,така относно местоположението на линейката и действията на полицаите. Особено значение в този разпит е отдадено на обхвата на охранителните камери ,които са два вида: охраняващи отвън обхвата на бизнес сградата, в която се намира заведението „Фуго” и такива охраняващи самото заведение отвътре, които /и двата вида / се пазят до три месеца.



    По съществото на делото прокурорът поддържа протеста по мотивите в него.



    Защитата на подс. адв. Я. *** моли за отмяна на осъдителната присъда и признаване на подс. за невиновен и оправдаване по обвинението. Счита,че не са налице хулигански действия и в тази насока моли съдът да има предвид всички оплаквания, които са развили във въззивната жалба. Счита, че не е налице никакво нарушаване на обществения ред тъй като хората, които са присъствали на мястото са били хора, работещи в заведението. Заема становището , че подс. не е имал за цел осъществяване на това деяние нито от обективна страна, нито от субективна, тъй като той не е целял да наруши обществения ред.



    Ако нещо е направил, то е било по отношение на полицаите, където се е получило – недоразумение, при което не може да се говори за хулигански действия.



    По тези съображения моли за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд.



    Намира ,че не е основен въпроса в това нарушаване на реда и спокойствието- те трябва да се въдворяват, но все пак трябва да има и определен подход от страна на органите, които пазят този ред. В случая те са отишли да му помогнат и в крайна сметка резултата от това е -присъда за подс.



    По отношение на протеста, защитата на подс. счита, че същия е неоснователен, защото „ Цялата ситуация говори за това, че прокуратурата няма никакво основание да се иска такова тежко наказание”.



    За аналог – поставят на вниманието на съда решение на ВРС по НАХД№2613/2015 г. на 32 състав,с твърдението ,че фактологията тук е много по-ярка, от настоящата и въпреки това същия състав е постановил друго решение, като е приложен УБДХ.



    Навежда довода, че дори и да се приеме, че има хулигански действия, то в никакъв случай не може да се говори за осъществен състава на чл.325 от НК, и заема становище , че деянието е несъставомерно.







    ПОДС.А. – заема становище че повдигнатото му обвинение не е съобразено с някои съществени детайли, които остават неизяснени в хода както на ДП, така и на първоинстанционното съдебно следствие, поради което твърди, че вменените му хулигански подбуди и действия остават недоказани и към настоящия момент.



    Прави свой разбор на гласните доказателства, както и на експертизите на вещите лица, за да открие по-съществените пропуски и противоречия.



    Същите, според него , сериозно разколебават тезата на държавното обвинение, което му е вменило престъпление по чл.325, ал.2 от НК, но без да е доказано субективната стана на деянието.



    Счита, че неизяснената фактическа обстановка е използвана формално и явно на всяка цена, без да е направен дори опит за реконструкция на основните причинно-следствени връзки, които я обуславят. Това от своя страна говори за несъставомерност на обвинението и несправедлива осъдителна присъда на първата инстанция.



    Прави собствен анализ на писмените доказателства, които се намират по делото и по-точно на СХЕ и СПсихЕ.



    Според жалбоподателя от медицинската документация, изготвена от д-р Николета Славова, от МБАЛ „Св.Анна“, количеството алкохол в кръвта му е било 1,46 промила. Доказано е, че става дума за етилов алкохол или още етанол. Според подс. никой не пита вещото лице С., може ли това психоактивно вещество да предизвика понижаване на кръвната захар и хипогликемични припадъци у възрастни хора и ако да - как се диагностицират и как се лекуват тези състояния и дали това става при домашни условия. Според подс.нито прокуратурата, нито ВРС отчитат, че кръвната му проба е взета поне час след като е употребил алкохол. На въпрос на процесуалния представител пред ВРС към д-р С. възможно ли е алкохолното количество да е било по-високо по време на инцидента, вещото лице отговаря, че не само е възможно, а е задължително да е така….“цитат“.



    Според медицинската документация, изследването, което отчита 1,46 промила алкохол, е направено в един часа през нощта – т.е. поне час след като е изпаднал в безпомощно състояние. Според заключението на вещото лице, към тези 1.46 промила, трябва да добавим още 0,15 промила , за да изчислим, че по време на инцидента, количеството алкохол в кръвта му е било поне 1.61 промила алкохол, което е равно на средно алкохолно опиянение. Твърди ,че СПЕ като цяло е механично повлияна от СХЕ, и в частност на степента на алкохолно опиянение. Ако вещото лице д-р Румяна Бояджиева твърди, че в конкретната степен на опиянение е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, то какво ли ще каже, ако въззивния съд приеме, че по време на инцидента е бил със средна степен на опиянение, при което е намалена самокритичността, нарушена е координацията на движенията, значително са намалени вниманието и концентрацията, забавени са реакциите му и всеки би могъл да се възползва от това ми състояние, за да му се изгаври или да го провокира по някакъв характерен, например за полицията, начин. Още едно доказателство, че съм бил в средна степен на алкохолно опиянение е, че според медицинските сведения при концентрация от 0.5 до 3 промила обикновено се стига до гадене и повръщане, за което свидетелстват повечето от очевидците по делото, като често след това настъпва „летаргия и ступор“, а не рязко вдигане на адреналина, придружено с агресия.



    Относно гласните доказателства- акцентира и на това, че нито органите на ДП, нито ВРС са се опитали да изяснят въпроса как така едно лице, което е лежало в безпомощно състояние на земята в продължение на поне 20 минути, след като е вкаран на носилка в линейка, изведнъж без никаква причина започва да ругае полицейски служител. Може ли една фактическа обстановка да бъде изяснена при условие, че основната й каузална връзка се губи и явно никой не си дава сметка, че в отделните ситуации в нея, освен последователност, задължително има взаимозависимост и взаимообусловеност.



    Подс. анализира и гласните доказателства от ДП, за които според него, е логично да се предполага и би трябвало да са най-достоверни, предвид кратката времева дистанция между местопроизшествието и провелите се разпити.



    По отношение на свидетелите – ст.полицай Деян Колев и ст.полицай Красимир С., заема становище , че техните докладни записки до началника на Първо РУ във връзка със случая, както и показанията им пред разследващия полицаи, са огледални, с изключение на някои синтетични инверсии.



    В тази насока оспорва показанията на полицаите като сочи ,че е невъзможно двама свидетели да пресъздадат по еднакъв начин дори и най-елементарната фактическа обстановка, освен ако единия не е преписвал от другия или ако трето лице не е писало вместо тях двамата.



    Твърди ,че още от протоколите за разпит на двамата униформени, може да се направи обосновано предположение, че поне един от тях не е бил искрен в показанията си, под които се е подписал и по този начин би могъл механично, но и злоумишлено да потвърди неистина или да е затаил неистина.



    Твърди ,че прокурорът е правил формален анализ на тези гласни доказателства, който не е дал достатъчно основание на държавното обвинение, за да постави под съмнение показанията на свидетелите Колев и С., както и действията на гл.полицай Орлин Коцев, който е снел тези показания. По този начин, прокуратурата, още в зародиш е пропуснала възможността да му подсигури оневиняващо доказателство, каквото задължение изрично й е вменено в НПК. Вместо това е кредитирала на 100% дадените показания на тези двама полицаи – ст.полицай Колев и подчинения му Кр.С..



    По отношение на свидетелите в процеса според възивника – те условно се разделят на две категории – длъжностни лица от една страна и подчинените на управителя на бар „Фуго“ – А.В.. Свидетелят А. Чакъров-приятеля, с който са пили, въззивника също причислява към втората категория, т.к. е намерил достатъчно основания за това.



    Жалбоподателят прави собствен сбит разбор на някои спорни моменти от гласните доказателства, които е изготвил на база съпоставка на отделните показания по делото. Според него в досъдебната фаза на делото, „полицаите С. и Колев очевидно трябва да ги третираме като един свидетел”. Тези свидетели твърдят, че сам се е качил в линейката, във видимо адекватно състояние, макар и да е лъхал на алкохол или да съм залитал, и поради тази причина полицаите го придружили до линейката, където му помогнали да седне. Според тях, „след като съм настоявал за медицинска помощ, но такава ми е била отказана, аз съм се изправил в линейката и съм започнал да бутам д-р Димитров. Това наложило органите на реда да ме изведат принудително, а навън съм започнал да ги заплашвам, обиждам и псувам пред възмутените граждани, които всъщност се явяват втората група свидетели по делото. Униформените твърдят, че съм оказал съпротива при ареста и заявяват, че това не ми първия инцидент, т.к. са реагирали и на други сигнали срещу мен. Последното твърдение, което прави манипулативно и дискредитиращи ме внушения, които тепърва възнамерявам да изяснявам отделно, защото въпросните сигнали и по-точно сигнала, който са обслужили на 31.08.2013 г. не е бил срещу мен, а е бил подаден от мен срещу трето лице. Показанията на полицейските служители влизат в съществени противоречия с показанията на всички останали свидетели, разпитани по делото. Така например, шофьорът на линейката Тодор Янев заявява, че той и д-р Димитров са ме качили на носилката и от там на линейката. През това време, според свид.Янев, полицаите са разпитвали събралите се навън граждани, не мога да кажа защо. Този свидетел не потвърждава, че аз съм се качил сам в линейката във видимо адекватно състояние, нито съм бутал лекаря. После в линейката се озовава един от полицаите, когото съм започнал да псувам без никаква причина, както твърди свидетеля Янев.



    В първата инстанция Янев уточнява, че въпросния полицай, който е останал с мен в линейката, го е накарал да извика другия униформен, който е бил навън.



    В хода на първоинстанционното съдебно следствие полицая Деян Колев заявява, че в градинката, където ми се бил легитимирал, аз съм го бил напсувал и последствие съм се изправил на крака.



    Колегата му Красимир С., обаче, твърди че в началото изобщо не съм можел да стоя на краката си, не съм бил контактен, и че няма спомен той да ми се е легитимирал там, нито да съм го псувал там. Така остава ст.полицай Колев да се е легитимирал именно в линейката, и то след като аз изрично съм настоял това да се случи, каквато е и самата истина.



    Непосредствено след това той свидетелства, че като съм се посвестил малко и съм започнал да показвам журналистическа карта и да казвам, че са некомпетентни. Казва, че многократно съм отправял обиди към тях. Съдът е запознат с тези протоколи за разпит и няма да ги цитирам.



    Нямало е как да покажа своята репортерска карта от 2014 г. на път към линейката, т.к. поради големия си размер, тя не можеше да се побира в джобовете на дрехите ми, нито в портфейла ми, и затова стоеше в чантата ми, която пък бях оставил в заведението.



    Аз не съм провокирал по никакъв начин лекарите и полицаите. Аз бях провокиран от единия полицай Деян Колев и след това на мен ми се вдигна адреналина, и аз подходих към него по същия начин, т.к. освен че ми удари плесница, същия ме обиди и ме нарече „наркоман“ и „клошар, лежащ в градинките“. Тогава аз употребих обиди, и съм казал на Колев, че на следващия ден ще се обадя на тогавашния директор на полицията.



    Считам, че от този анализ на гласните доказателства, в никакъв случай не може да се твърди, че действията ми са били провокирани по хулигански подбуди – напротив – по всичко личи, че аз съм бил притеснен и загрижен за здравословното си състояние и в тази връзка съм настоявал да ми бъде оказана спешна медицинска помощ.



    Именно отношението на ст.полицай Колев от една страна и отказа да ми бъде осигурена медицинска помощ, от друга, както и обстоятелството, че непосредствено преди да бъда задържан, на практика бях изхвърлен на улицата с носилката, са породили поредица от синхронични реакции и действия, чиято взаимна обособеност не е търсена от органите на ДП.



    Това от своя страна опорочава целия процес в зародиш.



    Смятам, че няма достатъчно доказателства, а наличните доказателства по делото са твърде противоречиви”....



    В заключение - според жалбоподателя д-р Димитров е приел твърде емоционално, а не разумно професионално репликата му да го закара в моргата, след като на база на проверка на едни зеници е преценил, че трябва да си отиде вкъщи.



    Счита, че деянието, което е извършил, не само, че няма противообществен характер, не само, че не е извършено по хулигански подбуди, а напротив, само по себе си е било в защита на общочовешки ценности, и в частност на обществения интерес.



    В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА ВЪЗЗИВНИКЪТ А. - моли съда да разгледа НАХД №2613/2015 г. на ВРС, за да види, че там фактическата обстановка е доста по-изяснена и по-сложна, но въпреки това производството е по друг ред.







    Въззивният съд като съобрази становищата на страните и рамките на служебната проверка по чл. 313 и 314 от НПК установи следното :







    От фактическа страна :



    На 04.04.2014 г., около 19.30ч. – 20.00 ч., жалбоподателя-подс. А. се срещнал със свой познат – св. А. Чакъров, с когото около 20.30 ч. посетил заведение – бар „Фуго”, находящо се в гр. Варна, на ул. „Страхил войвода” № 15. Двамата употребили според свидетелите голямо алкохол от различен вид – бира, алкохолни шотове /около 20бр. от по 25 грама смесен концентриран алкохол/. Посетителите били забелязани от св. Християн Михов – дисководещ в заведението и свид.В. -управител на същото, доколкото компанията им била шумна и им направило впечатление количеството алкохол, което си поръчвали. Около полунощ, подс. А., почувствал физически дискомфорт и във видимо нетрезво състояние напуснал заведение „Фуго”, придружаван от своя познат – св. Чакъров. Пред заведението подс. А. се подпрял на парапета, а св. Чакъров влязъл да плати сметката. Междувременно подс. А. легнал в градинката, находяща се на около два метра срещу заведението, като видимо бил неадекватен. В това състояние го заварил св. Чакъров и притеснен за здравето му, се върнал в заведението и помолил сервитьорката в същото да донесе чаша вода, за да наплиска приятеля си с нея. Сервитьорката в заведението /неустановено по делото лице/ се отзовала на молбата, а впоследствие уведомила управителя на бара – св. А.В., че подс. А. е „припаднал” в градинката срещу заведението. Св. В. отишъл до градинката, където лежал подс. А. и с помощта на св. Чакъров се опитал да го изправи. След като установил, че същият не може да стои прав без чужда помощ, го оставил да лежи в градинката и сигнализирал за случая на телефон „112”.



    За времето от 19.00 ч. на 04.04.2014 г. до 07.00 ч. на 05.04.2014 г. полицаите Деян Колев и Красимир С. били наряд като автопатрул, обслужващ територията на Първо РУ"П" в гр. Варна. Около 00.10 ч. на 05.04.014 г. свидетелите Колев и С. получили сигнал от ОДЧ при Първо РУ"П" Варна за лице, което лежи в безпомощно състояние в тревната площ пред бар "Фуго", находящ се в гр.Варна, ул."Страхил Войвода" № 15. При пристигането си на място те установили лицето, подало сигнала - св. Ал. В., като заварили подс. А. да лежи в градинката срещу заведението. Полицейските служители се опитали да проведат разговор с лицето, но същият бил неадекватен - издавал нечленоразделни звуци, поради което в този момент те като полицейските служители не успели да снемат самоличността му и да осъществят словесен контакт с него. Впоследствие полицаите се опитали да го изправят на крака, но същият се дърпал и останал да лежи на земята.



    След подадения сигнал на място пристигнал и екип на Център за спешна медицинска помощ - гр.Варна, шофьор на автомобила бил св. Тодор Янев, а дежурен лекар - свид. Димитър Димитров. Д-р Димитров взел лекарската си чанта и отишъл до подс. Установил ,”че е в съзнание ,леко заспал”.Проверил зениците му и установил ,че са нормални.Тъй като подс. отместил ръката на лекаря, той го запитал как е и подс. отговорил ,че е прекалил с алкохола. Свид . Чакъров се обърнал към лекаря и му обяснил ,че са смесили коктейли, но на А. му е станало лошо. Д-р Димитров преценил ,че състоянието на А. не е толкова тежко и вече е адекватен и е казал ,че е по- скоро за изтрезвител. Тогава свид. Чакъров изявил желание да го прибере в къщи ,а лекаря преценил ,че може да им съдейства като го закарат в дома.Свид. Янев и лекаря извадили санитарно легло на колела, с което бил оборудван специализирания автомобил/наричан от подс. реанимобил/, а единия полицай С. и свид.Янев и д-р Димитров му помогнали да се качи на леглото, за да влезе в линейката , подс.залитал и бил във видимо нетрезво състояние, като при изправянето му – повърнал .Там д-р. Димитър Димитров /показанията му са прочетени от въззивния съд по реда на чл. 279 ал.5 и 7НПК със съгласието на страните / предприел действия по извършване преглед на лицето. В линейката се качил и св. С. с цел извършване на рутинни полицейски мероприятия, свързани с установяване самоличността на лицето, във връзка с което е подаден сигнала. Другият полицейски служител – св. Колев предприел действия по извършване на беседи с намиращите се на място лица, очевидци на инцидента, а именно – св. Иванов, св. Михов, св. Чакъров и св. В.. Междувременно подс. А. станал контактен и по- адекватен и полицай С. го попитал за личните му данни. Подсъдимият отказал да ги предостави, започнал да псува полицейския служител, заявил че е журналист, извадил журналистическата си карта, заплашил с уволнение същия и го нарекъл „лайнар”. Поведението на подсъдимия, наложило св. С. да повика своя колега – св. Колев с оглед оказване на необходимо съдействие по повод демонстрираното от А. агресивно и грубо отношение.



    Междувременно лекарят – Димитър Димитров извършил преценка, че подсъдимият е в нетрезво състояние, но състоянието му не налага транспортиране и настаняване в болница, след което го посъветвал да се прибере в дома си. В отговор на поканата на лекаря да напусне линейката, подс. А. започнал да се държи агресивно и по отношение на него и настоял да бъде откаран и настанен в болница, като иронично казал на св. Димитров да го откарат в моргата, вкл. заявил на същия че е некомпетентен. Доктор Димитров отново обяснил на подсъдимия , че здравословното му състояние не налага привеждането му в лечебно заведение и го помолил да напусне санитарния автомобил. Подсъдимият категорично и грубо отказвал да слезе от автомобила и настоявал да бъде откаран в болница. Тогава д-р Димитров помолил св. Янев да го свали от санитарния автомобил. Полицейските служители Колев и С. оказали съдействие. Те поканили подсъдимия да стане от носилката и да слезе от автомобила и след като същият отново отказал, го вдигнали на крака и го извели от санитарния автомобил. Тогава подс. А. започнал на висок глас да отправя обидни думи към полицейските служители, наричал ги "лайна”, „боклуци”, „мухльовци”, „мърши”, „свине", псувал ги и ги заплашил, че още утре няма да са на работа, ще бъдат уволнени от Директора на ОД МВР Варна - г-н Чавдар Нанков. Подс. А. заявил, че е журналист, че познава г-н Нанков и продължил да заплашва полицейските служители като казвал: " Ще видите вие какво ще ви се случи!". Тъй като агресивното поведение на подс. А. ескалирало и той дори след като бил свален от санитарния автомобил не спирал да псува и да обижда полицаите пред насъбралите се пред заведението свидетели, се наложило да бъде задържан. При задържането подс. А. отказал на полицейските служители да изпълни разпореждането им да предостави ръцете си, за да му бъдат сложени белезниците, извивал ръцете си и тялото си и се дърпал, като през цялото време не преставал да използва цитираните по-горе обидни думи по отношение на орган св. Колев и св. С. След задържането на подс. А., същият бил отведен в МБАЛ " Св.Анна" гр.Варна за преглед и за вземане на кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта.



    Изготвената по делото СХЕ на подс.А. установява,че към момента на вземане на кръв , който не съвпада с извършване на деянието- е бил в лека степен на алкохолно повлияване, концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1,46 промила. Следва изрично да се отбележи ,че пробата за алкохол е взета един час по късно и съгласно заключението на в.л. С. в с.з.в НОХД /л.173 гърба / установения алкохол е във фаза на елиминация- т.е. във времето на развитие на деянието –полунощ алкохолът се е разградил с 0,15промила на час .



    От изготвената и изслушана по делото СПЕ подс. А. към момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен / в долните й граници / и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В посочената насока са изводите на вещото лице ,както в прочетеното заключение,поддържано и обяснено в с.з.



    Въззивният съд е възобновил съдебното следствие и на основание чл. 281 ал.5 и 7 от НПК е прочел и приобщил показанията на свид.Димитров /л.16 от ДП/.Съдът е отказал назначаването на токсикологична експертиза ,тъй като същото е несвоевременно направено и взетата по съответния ред кръв на подс. се съхранява до три месеца съгласно Наредба № 30,поради което и експертизата не би могла да бъде извършена. В съд. заседание е било направено и искане за предоставяне на охранителните камери на заведението. Изискана е била справка от Първо РУ на МВР Варна дали такива са изземвани по делото .Получен е отговор ,че разследващия полицай лично е посетил местопроизшествието и на място след преглед на камерите на бар”Фуго „ се е уверил, че обхвата им не засяга местопроизшествието /л.33/ от ВНОХД, поради което нито са изземвани, нито доброволно предоставяни. Въззивният съд е провел и допълнителен разпит на свид. Ал. В. , както относно мястото ,където първоначално се е намирал подс.паднал, така относно местоположението на линейката и действията на полицаите.Особено значение в този разпит е отдадено на обхвата на охранителните камери ,които са два вида: охраняващи отвън обхвата на бизнес сградата, в която се намира заведението „Фуго” и такива охраняващи самото заведение отвътре, записите от които се пазят до три месеца.



    За да приеме горната фактическа обстановка съдът е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели и е дал ясен отговор кои свидетелски показания счита за достоверни ,кои не и в коя част.



    По делото е безспорно ,че кръга от разпитани лица,които са били на мястото на инкриминираното деяние ,но всеки от тях / в частност полицейските служители и свид. Янев и д-р Димитров / са изпълнявани едновременно и поотделно свои служебни задължения. Освен тях на мястото са били свид. Чакъров ,свид.В. ,Иванов ,Сакъзов,като и други лица от заведението и минаващи граждани. Поради това и показанията на тези свидетели не само че не си противоречат ,но и взаимно се допълват ,според това кой от свидетелите къде се е намирал при отделните действия на подс. и лицата ,действуващи по служба- полицейските служители и екипа на Спешна помощ.



    По делото от показанията на свид.Михов Иванов и В. /последния доп.разпитан и пред въззивния съд/,че подс. А. нееднократно е отправил изключително груби думи –псувни ,обиди и ругатни и заплахи към двамата полицейски служители ,включително и обида към доктор Димитров ,който бил наречен „некадърен”. Кредитираните от съда свидетелски показания са категорични ,че действията нито на полицаите, нито на лекаря са могли да предизвикат подобно поведение у подс.



    Агресията у него е настъпила към момента на привеждане в санитарния автомобил ,когато е станал словесно контактен без всякакви задръжки ,активен ,когато са били забелязани от свидетелите и първите агресивни действия на подс., касаещи отказът на същия да предостави личните си данни на полицейския служител – св. С., заплахите и псувните към последния.



    В този смисъл като преки доказателства, съдът е кредитирал правилно показанията на св. С., който в съдебно заседание заявява: „…когато го питах за личните му данни, той започна да се държи агресивно като ме пита: „Кой си ти, че да ти казвам личните си данни”.Оттам започна да псува…казваше „Аз ще ви уволня”. В съответствие с показанията на св. С. относно повода за възникване на инцидента са и показанията на св. Колев, св. Иванов, св. Михайлов и св. В., които сочат, че св. С. е поискал съдействие от своя колега с оглед демонстрирано от подсъдимия агресивно поведение към полицейския служител, който е събеседвал с него в санитарния автомобил. Всички свидетели по делото категорично отричат някой от полицейските служители да е отправял обидни изрази, респ. да е извършил посегателство по отношение телесната неприкосновеност на подсъдимия. Нещо повече, в показанията си гражданите, присъствали на инцидента, сочат, че към момента, в който подсъдимият е предприел агресивното си поведение, изразяващо се в отправяне на псувни и обиди към полицейския служител С., другият полицай – св. Колев, който според твърденията на подсъдимия му е нанесъл удар, се е намирал на разстояние от линейката и е събеседвал с тях по повод събитията, наложили подаването на сигнала на телефон „112”.



    В подкрепа на показанията на цитираните свидетели са и показанията на приятеля на подсъдимия - св. Чакъров, който в съдебно заседание е заявил: „Не съм видял някой да удря Г.. Не съм чул полицаите да обиждат Г.”.



    В тази връзка съдът правилно е оценил изявленията на подсъдимия в хода на разпита му и дадените от него обяснения досежно осъщественото по отношение на личността му от полицейските служители, като защитна теза с цел оневиняване респ. омаловажаване на осъществените от него действия, с които е нарушил обществения ред.



    В мотивите на първоинстанционния съд ясно и непротиворечиво и обосновано с конкретните факти /л.215 и сл./е изследвал всички въпроси относими към извършеното деяние и подробно е анализирал всички свидетелски показания ,които ги подкрепят.



    Посочил е ясно и точно всички фактически обстоятелства,които са безспорно установени и гласните доказателства ,които са в корелативна връзка с тях и ги подкрепят изцяло и безусловно.



    Отделно от изложеното въззивния съд установи, че в досъдебното производство се съдържат л.33-36 писмени документи, които изцяло опровергават лансираната версия от подс. А., че е бил дезориентиран ,неадекватен , поради което и имал нужда от медицинска помощ ,която не му е оказана, което е отключило реакциите му срещу лекаря и полицаите.



    В РУ на МВР след отвеждането му и преди даване на алкохолна проба – същия е подписал декларация-л.34,че няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар по негов избор.



    Посоченият факт изцяло опровергава възраженията на подс. ,че е бил в тежко здравословно състояние и е имал нужда от помощ ,която не му е била оказана ,поради което и обяснява агресията си.



    Отделно от това безспорно е установено ,че никой от полицейските служители не е ударил плесница на подс. ,която да е провокирала неговата агресия.



    Това е така ,защото никой от разпитаните свидетели ,независимо в коя част на провокирания от пияния подсъдим конфликт се е намирал,не твърди каквито и да било агресивни и провокативни действия от страна на полицейските служители ,които да отключат каквото и да било агресивно и арогантно поведение на подс.



    Поради това и настоящата инстанция не намира основание отново да преповтаря категорично установени факти ,още повече що се касае до действително груби ,цинични и вулгарни изрази по отношение на лица ,които са извършвали служебната си дейност.







    По отношение на правната квалификация на извършеното и оплакването за нарушение на материалния закон в жалбата и протеста :



    Съдът е признал правилно и обосновано и в съответствие с правната теория и практика квалификацията на извършеното по чл. 325ал.2 от НК вр. с ал.1 от НК като хулигански действия –непристойни ,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил псувни, ругатни, обиди и заплахи към полицейските служители от Първо Районно Управление" Полиция" при Областна Дирекция на Министерство на Вътрешните Работи - гр.Варна - старши полицай Деян Желязков Колев и старши полицай Красимир Атанасов С., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост .



    Приел посочената правна квалификация ,която е обоснована и с Постановление №2/1974 на ВС на РБ .Същата е правилна и не противоречи на материалния закон както се сочи в протеста и жалбата.



    Това е така ,защото с поведението си подс. А., е демонстрирал очевидно противоречие с установения в обществото морал и порядък, грубо е нарушил обществения ред, като са засегнати важни обществени и държавни интереси, а именно: нарушен е реда и нормалното протичане на осъществявана от полицейските служители по опазване на обществения ред дейност, засегната е пряко личността на тези лица в това им качество и косвено – дейността на участващият в инцидента екип на ЦСП –Варна. Чрез поведението си подс. А. е изразил брутална демонстрация против установения ред, и е изразил висока степен на неуважение към личността, към институцията, която пострадалите лица представляват и по този начин е засегнал установения обществен ред като съвкупност от установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността. Поведението на А. е довело и до съществено погазване нормите на нравствеността вследствие осъщественото посегателството над честта и достойнството на полицейски служители в присъствието на граждани и други длъ

  2. 4
    Е, | нерегистриран
    1
    -2

    затова никога няма да се оправим. Мат`рялът смята, че законът се отнася само за другите, но не и за него. И когато сгази лука и го хванат, опищява орталъка, колко е невинен и колко е онеправдан. А когато е журналист - леле-мале! Неуважаеми журналя, професията ви не ви поставя над закона. Набийте си го най-после в главите!И още нещо - журналистът е осъден за престъпление по чл. 325 от НК, а футболното хулиганство е административно нарушение, така че наказанието на въпросния субект е съвсем резонно.

  3. 3
    ????????????? | нерегистриран
    6
    -1

    До коментар [#2] от "Ерин":



    То по тая логика и журналиста може да кацне на полицая, а той със сигурност ще кацне, коланче, дневни светлини, алкохол, документи - въпрос на дебнене.Дай като е журналист и да си прави каквото си иска, ама то е въпрос на професия то си е до манталитет.

  4. 2
    Ерин | нерегистриран
    2
    -4

    Това да осъдиш журналист е голяма наглост, щото нали се сещаш, че утре тоя съдия ще кацне с някоя издънка и тогава кво прайм, а?

  5. 1
    Езоп | нерегистриран
    4
    -4

    Билси пиян като талпа и още по-арогантен и агресивен! Леко наказание ти е определил съдът, другият път ефективно.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.