Върховните съдии определиха подсъдността при искове за вреди

Върховните съдии определиха подсъдността при искове за вреди

Общото събрание на съдиите от гражданските колегии на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) излезе със съвместно тълкувателно постановление по противоречива практика, свързана с делата по искове за вреди.

Седем съдии са подписали постановлението с особено мнение, тъй като изразяват становище за недопустимост на тълкувателното дело, тъй като нямало искане от председателите на ВКС и ВАС за приемане на тълкувателно постановление. В особеното мнение се посочва, че има предложение на заместник-председатели и ръководителите на колегии от върховните съдилища, а делото е образувано с разпореждане на председателите.

На първо място върховните съдии решават, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища.

Мнозинството споделя становище, че основен критерий за квалификацията на исковете по чл.1 ЗОДОВ е не видът на акта, определян според критериите, посочени в Административнопроцесуалния кодекс, а видът на дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния ѝ характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи и се извършва по административен ред чрез упражняване на властнически метод.

Относно това дали подлежат на обезщетяване направените в тези производства разноски, в постановлението се казва, че в законодателството не се предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. "Доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред", пише в постановлението. Решението по този първи въпрос е подписано с особено мнение от деветима съдии.

Вторият поставен въпрос е на кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт.Общото събрание е приело, че компетентен да се произнася по тези дела е гражданският съд.

Споделено е становището, че служителите от администрацията на органите на съдебната власт нямат властнически разпоредителни функции, тъй като изпълняваната от тях дейност е техническа и подпомагаща. Двама съдии са подписали с особено мнение и тази част от постановлението.

Третият поставен въпрос е за подсъдността на делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините. Общото събрание приема, че компетентен по тези спорове е отново гражданският съд,

като се застъпва тезата, че подлежащите на обезщетение вреди произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, не са причинени от управленска или от публична дейност на държавни или общински органи или длъжностни лица. В този случай отговорността на държавата и на общините произтича от качеството им на собственик. Двама съдии са останали на особено мнение и по този пункт.

Четвъртият поставен въпрос е за подсъдността по искове искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането. Според общото събрание компетентен да разгледа тези спорове е административният съд.

Приема се, че това важи и в случаите, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, тъй като за определяне на подсъдността законът не поставя като специално изискване обвързаност на иска за обезщетение за вреди с успешно проведено административно производство пред КЗД.

В тази му част решението е подписано с особено мнение от 10 съдии, които са категорични, че административните съдилища са компетентни да се произнасят само в случаите, когато има акт на Комисията за защита от дискриминация.

Петият въпрос е за подсъдността по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители, като общото събрание приема, че компетентни да разрешат тези спорове са винаги общите съдилища по реда на ЗЗД.

Аргументите са, че съдебните изпълнители са органи на изпълнителния процес, които посредством държавна принуда осъществяват специфична процесуална дейност, която не е правосъдна. Давайки дължима защита на накърнено право, те изпълняват функции на правозащитен орган - трето лице между и над срещуположните страни по принудителното изпълнение.

Следващият поставен въпрос е на кой съд са подсъдни делата по исковете за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност, както и други имуществени спорове извън глава шеста от Закона за държавния служител.

Общото събрание приема, че компетентен да се произнесе е административният съд, а по имуществени спорове, извън глава шеста на закона, съобразно правилото на чл. 125 от ЗДСл, компетентен е гражданският съд.

Претендираното обезщетение за вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, каквито по своя характер на дейност са органите по назначаване и дисциплинарно наказващите органи, приема за правилно становище общото събрание.

На седмо място е поставено питане, на кой съд са подсъдни делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация на Закона за търговския регистър. Общото събрание е приело, че компетентен да разреши тези спорове е гражданския съд,

защото производство по своята същност и правни последици е охранително и актът, с който приключва - вписване или отказ за вписване - не е индивидуален административен акт според установените в чл.21 ал.1 АПК критерии. Предвиденият контрол за законосъобразност е общ, осъществява се по реда на Глава двадесет и първа на ГПК "Обжалване на определенията", а не пред административните съдилища по реда на АПК. Съответно - вредите, настъпили в резултат на тази дейност следва да се претендират по общия исков ред.

По тази точка общо 28 съдии са били на особено мнение, като според тях компетентен по тези дела е административният съд.

В мотивите им се казва, че действията във връзка с обявяванията и заличаванията в търговския регистър имат характера на административна дейност, извършавана от длъжностни лица, при и по повод нейното изпълнение, а когато административен орган осъществява административна дейност, възложена му със закон и причини вреди, отговорността му следва да се реализира по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

На осмо място е поставен въпрос за подсъдността по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на затворническата администрация при изпълнение на наказанията или при задържане под стража.Общото събрание приема, че компетентен е административният съд,

защото правната квалификация на иска е по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и той подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК от административния съд.

Отклонено е питането за компетентност по произнасяне по подадени жалби срещу откази за издаване на скици за земеделски имоти, тъй като не е установена противоречива практика.

На следващо място е поставен въпрос за това, кой съд е компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл.24а от ЗСПЗЗ (отдаване на земи под наем или аренда). В този случай общото събрание е решило, че компетентен е административният съд.

"Приложими са общите правила на АПК, а не изключението по §19 ЗИД на АПК, защото определящо е естеството и съдържанието на обжалвания акт, както и автора му, а не обстоятелството, че имат за предмет земеделска земя", е приетото становище.

Последният въпрос е за компетентността за произнасяне по жалба срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ. Общото събрание решава, че компетентен е административният съд.

Аргументите за това решение са, че актът не е издаден от орган за земеделска реституция при и по повод упражняване на предоставени му със ЗСПЗЗ правомощия, поради което определящи следва да са неговото естество, предмет и съдържание, както и неговия автор, а не обстоятелството, че има за предмет земеделска земя. По този въпрос на особено мнение са били 17 съдии, които твърдят, че тези спорове са подсъдни на районен съд като първа инстанция.

ВКС отказа да възобнови дело срещу съдийка, шофирала пияна

Предишна новина

Шефът на Софийския апелативен съд ще разрешава подслушването на магистрати

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    ********** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 4
    112 | нерегистриран
    1
    0

    Не съм съвсем съгласен, че това е индиция за кадрова криза. По Татово време върховните съдии нямаха право на особено мнение, а редките случаи на особени мнения след дълги години се превърнаха в константна, а след това - и в задължителна съдебна практика. Всеки магистрат има право на вътрешно убеждение и на трактовка (не че не се злоупотребява понякога с това). По-добре да има задължителна съдебна практика с обосновка, търпяща критика, отколкото такава да липсва. Dura lex, cet lex. Задължителната съдебна практика е източник на право, всеки може да се позовава на нея.

  3. 3
    | нерегистриран
    22
    -2

    Извинявайте, но 46 страници, от които 26 са особени мнение. Това не е тълкувателно решение. Легитимността му е нула и показва тежката кадрова криза, в която са изпаднали двете върховни съдилища след като всякакви Пенчевци, Григоровци, Груюовци и Колевци (извинявам се към първите трима, че слагам последния при тях, ама и те нищо против нямаха - Грую си гласува за милиционера, а пък Пенчев се слага на всеки, който има власт).



    Как може гласът на юридически мутри като например Росен Василев да има еднаква тежест с този на съдии, които с деситилетия за защитавали закона и името си?

  4. 2
    друг съдия | нерегистриран
    2
    -2

    Мен ме притеснява диспозитива по т. 8, не е много прецизно написан.

  5. 1
    Съдия в САС | нерегистриран
    8
    -3

    Правилно решение, поздравления на колегите!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.