Съдебното обжалване по административни дела може да стане много по-бързо

Съдебното обжалване по административни дела може да стане много по-бързо

Прикачени файлове

Реформата изисква 4.19 млн. лева за АССГ


Към проекта е приложена и подробна финансова обосновка за икономическото и финансово въздействие и оценка на последиците от предлаганите промени.

Въвеждането на пропорционалната такса върху материалния интерес по административни дела ще доведе до значителни приходи в бюджета на ВАС и административните съдилища, изтъкват авторите. Добавят, че в момента административното правосъдие се осъществява „при заплащане на символични такси, което води да злоупотреба с правото на жалба”. Не само това, но и приходите от съдебни такси от административните съдилища са несравнимо ниски с тези на гражданските съдилища.

Те предвиждат следното: „С оглед въвеждането на 4% пропорционална такса по данъчни дела и делата по ЗЗК, се остойностяват приходите от съдебни такси, като се отчита намаляването на постъпленията по тези дела с около 20%. Предвиждането е извършено на база на запитване към 15 адвокатски кантори с оглед тяхното професионално мнение за отлив на клиенти по обжалвания на ревизионни катове и актове на КЗК.”

Според годишния доклад на НАП за 2014 г. са издадени 11 327 ревизионни акта, по които допълнително разкрити приходи са 1 716 905 000 лева. Според данните в същия доклад 35% от издадените ревизионни акта се обжалват.

При предвиждане за намаляване на данъчните дела с 20% ще се достигне до обжалване на 28% от издаваните ревизионни актове. При материален интерес по обжалваните актове в размер на 28% от допълнително разкрити приходи за 2014 г., а именно в размер на 480 735 000 лв., остойностяването на допълнителния приход от съдебни такси е 19 229 000 лв. (4% върху обжалваемия интерес)”, казват авторите.

Те цитират и отчета за дейността на КЗК през 2013 г., според който комисията е наложила имуществени санкции и глоби в общ размер на 8 587 877 лева за извършени нарушения по ЗОП и ЗЗК, за недаване или непълно предоставяне на информация и глоби на физически лица за осъществено от тях съдействие за извършване на нарушения по ЗЗК. Подадените през 2013 г. жалби до ВАС са 96. Няма данни за материален интерес по делата с предмет имуществени санкции и глоби за извършени нарушения по ЗОП и ЗЗК.

Ако се приеме, че се обжалват 50% от решенията на КЗК, то материалният интерес по постъпващите дела, би бил 4 294 000 лева. Оттам приходите от държавни такси се остойностяват в размер на 171 757 лева на база на отчетната статистическа информация за дейността на КЗК за 2013 г. Този размер е приблизително равен на всички годишни приходи от държавни такси на АССГ съгласно доклада му за 2013 г., което демонстрира значителността на увеличението от постъпления от държавни такси в бюджета на съдебната власт, и в случай в бюджета на ВАС и административните съдилища”, сочат авторите на проекта. Те уточняват, че това са минималните прогнозируеми ефекти от увеличаване на приходите от държавни такси. Добавят, че не могат да се изчислят допълнителните приходи по административните дела, за които се предвижда 2% пропорционална такса, защото липсват статистически данни за обжалваемия материален интерес по тях.

Същевременно авторите очакват промяната на подсъдността, заложена в проекта, да доведе до намаляване на постъпленията на дела във ВАС и увеличаване на такива в административните съдилища. Но единствено в Административен съд София-град се очаква натовареността да скочи значително, защото в столицата са седалищата на КЗК, КРС, БНБ и др.

Това, от своя страна, ще предизвика необходимостта от увеличаване на щатната численост на АССГ, а от там и проблеми със сградния фонд. Тези въпроси могат да бъдат решени с допълнителни финансови средства, с които да се обезпечат заплатите на съдиите и съдебните служители, които трябва да бъдат назначени, по думите на авторите, както и включване на перо за наем на офисни помещения. Прогнозите са за допълнителни 4.19 млн. лева – 2.69 млн. лева за заплати и 1.5 млн. лева за наем (8 евро/кв.м. – съгласно Imot.bg). Естествено тези разходи могат да паднат при оптимално използване на държавния и общински сграден фонд, за което има и конкретни обсъждани идеи.

 
  • Разтоварване на ВАС от десетки първоинстанционни производства;
  • Премахване във ВАС на седемчленните състави, редуциране в голямата част от случаите на петчленните състави в тричленни, а на тричленните – в едночленни;
  • Много по-бързи и ефективни електронни съобщения и призоваване със запазване правата на гражданите;
  • Опростена и лесна за реализация процедура за уеднаквяване на практиката в отделенията на ВАС по искане на граждани и организации без пререшаване на делата;
  • Принципно съсредоточаване на цялото доказване в първата инстанция;
  • Ограничения на практика в безусловното касационно обжалване, водещо до масовото подаване на касационни жалби без да се държи сметка на основателността им от подателите. Едновременно с това запазване на практически безплатното първоинстанционно производство;
  • Съобразяване с редица сполучливи предложения на съдебната практика и доктрината;
  • Въвеждане на по-точни критерии за процесуални нарушения;
  • Поредица реализации на принципа за процесуална икономия и разтоварване на съдиите.

Това са само част от мащабните изменения в 144 параграфа в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), от които и в над 30 закона, които предлагат 11 депутати от Реформаторския блок.

Промените се налагат, защото след близо 10 години прилагане на кодекса трябва да се прецизират текстовете, по които има противоречива практика, да се попълнят празноти в регулацията, да се отрази актуалният етап на електронизация на съобщенията, да се въведат конкретни срокове за все по-съществено прилагане на електронната идентификация и не на последно място – да се облекчи работата на Върховния административен съд (ВАС), защото неговата претовареност пречи за реализиране на основната му цел – осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, обясняват вносителите. Те са народните представители Найден Зеленогорски, Борислав Миланов, Борислав Великов, Румен Христов, Корман Исмаилов, Антони Тренчев, Бойка Маринска, Настимир Ананиев, Никола Хаджийски, Борис Станимиров и Димитър Шишков.

Законопроектът е предложен на реформаторите от организациите с нестопанска цел "Асоциация за хармонизация на правото" и "Българско юридическо дружество", като в работната група по изготвянето му влизат: председател -  проф. Кино Лазаров, доайен на българското административно право и председател на комисията по изготвяне на АПК, автор и на първите административнопроцесуални закони; зам.-председателят на ВАС Боян Магдалинчев – член на комисията по изготвяне на АПК; проф. д-р Иван Тодоров – един от говорителите на комисията по изготвяне на АПК; д-р Цветослав Митев, адв. Николай Лазаров и адв. Мария Дерелиева. Проектът е обсъждан и с много широк кръг практикуващи юристи и научни работници. Взети са предвид и предложенията на предходна работна група към ВАС за промени в АПК. Изключително внимателно е отразена цялостната практика на ВАС и на някои от административните съдилища, казват авторите.

Една от основните цели и на вносителите, и на изготвилите проекта е промените да бъдат подложени на широко и критично обсъждане, особено от административните съдии и всички, които се занимават с административно право. АПК е първият в българската история и поради това, съвсем естествено е да се нуждае от усъвършенствуване. И без помощта на практикуващите юристи и научни работници не може да се получи  кодекс, който да е един от стълбовете в съдебната реформа. А без реформи в трите основни процесуални закона е невъзможна и реална съдебна реформа.

Една от най-важните цели, които си поставят авторите на проекта е гарантиране на ефективен съдебен надзор за еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Основният подход, на който се залага за осъществяването ѝ, е свързан с разтоварването на ВАС. Първо с промени в над 30 закона се премахват разпоредбите, с които ВАС е определен като първа инстанция по дадени спорове. Освен това в чл.132 АПК се премахва общата и насочваща делегация, че на ВАС са подсъдни и делата срещу други актове, посочени в закон, която сега позволява да му се вменяват нови и нови дела с изменения в най-различни закони. Вместо нея се записва: "В специален закон само в изключителни случаи пред Върховния административен съд може да се допусне обжалване и на други актове, когато особено важни обстоятелства налагат това".

С промените се предвижда, че върховните съдии няма да се произнасят по оспорванията на всички подзаконови нормативни актове, с изключение на тези на общинските съвети, както е сега, а само по тези на Министерския съвет и министрите. ВАС ще продължи да е първа инстанция по делата срещу административните актове на кабинета и министрите, но ако те са делегирали правомощието си по издаването им на други длъжностни лица, компетентен ще е съответният административен съд. ВАС няма да е първа инстанция и по оспорванията срещу актове на БНБ. Актовете по прекратяване на служебни правоотношения са вътрешнослужебни актове. Те са насочени вътре към администрацията, не засягат граждани или организации и поради това нямат качеството на индивидуални административни актове. Поради това дори когато се издават примерно от министри, няма конституционно задължение тези актове да се обжалват пред ВАС, сочат авторите.

В немалко случаи се предвижда, че делата въобще няма да стигат до върховните съдии. Например в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се записва, че "решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания до 5000 лв., когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и до 25 000 лв., когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно". В мотивите се посочва, че"разглеждането на жалбите срещу актове с малък материален интерес от две инстанции е достатъчна гаранция за законосъобразността и правилността на решенията."

За някои по-маловажни актове се предвижда обжалване само пред една съдебна инстанция.

Към тези изменения се добавя и друго - когато върховният съд се произнася като първа инстанция, делото ще се разглежда в състав от един съдия, а касационните състави ще са от по трима магистрати. Делото ще се гледа от трима върховни съдии като първа инстанция само когато се разглеждат жалби срещу актове на колективни органи или подзаконови нормативни актове или когато тричленката се явява единствена съдебна инстанция. "Това значително ще облекчи натоварването на съдиите от Върховния административен съд. Съставът от трима съдии при касационното обжалване дава достатъчно гаранции за компетентност при разглеждане на делото. На практика при петчленните състави в повечето случаи съдиите само подписват вече изготвеното решение, без да имат време да вникнат в него. Премахва се седемчленният състав при производствата за отмяна, който показа редица несъвършенства при функционирането си, включително трудности при формирането му", обясняват вносителите в мотивите си.

Твърда такса за първата инстанция, но процент от интереса за втората

С проекта се предлага регламентиране на съдебните такси по някои административни дела на законово ниво, а не с тарифа. За първата инстанция, която в момента струва 10 лв. за граждани и 50 лв. за фирми, в проектозакона не е предвиден специален текст. За касацията обаче е разписан нов чл. 227а. От него става ясно, че за граждани последната инстанция, без значение дали тя е местният административен съд или ВАС, ще струва 250 лв., а за организациите и държавните органи – 5000 лв. Тези суми се отнасят до делата, по които материалният интерес не може да бъде определен. Те ще се внасят предварително – преди началото на процеса. Предвидена е възможност материално затруднените хора да бъдат освобождавани от държавна такса. Тези такси съвсем не са високи и са по-ниски от средния размер на таксите съответно по граждански и търговски дела. Практически безплатното подаване на касационни жалби към настоящия момент стимулира всеки да пуска такива жалби без да се интересува дали жалбите са основателни. Така се задръства ВАС и на върховните съдии не им остава време да се занимаят с едно от основополагащите си задължения – да уеднаквяват съдебната практика, изтъкват авторите.

Проектът за изменение на АПК обаче променя изцяло подхода от твърди такси към пропорционални, когато материалният интерес по делото може да бъде определен. По тези дела отначало жалбоподателят ще внася 250 лв. или 5000 лв. според качеството си, а с крайния акт съдът ще задължава загубилата страна да плати такса от 2% върху интереса. "В кодекса се предвижда увеличаване на таксите при касационното обжалване. На първо място има една практически безплатна съдебна инстанция, която гарантира достъп до съд като защита срещу администрацията… В големия брой случаи по света касационната жалба не е масово използван случай при административни обжалвания. В съответствие с принципа на равенство, таксите при касационно обжалване се отнасят за всички страни в производството, като същевременно се отчитат и различията във финансовите възможности на гражданите и останалите страни", обясняват вносителите. За разлика от гражданския процес пропорционалните такси ще се внасят след приключване на делото. По този начин няма да се пряпятства материално затруднената страна да защити интереса си, ако е убедена в правотата си. Популистките решения за практически безплатно касационно производство довеждат до задръстване на съда и често забавяне на делата в степен, граничеща с отказ от правосъдие. А не това е целта на която и да е правна система, казват авторите.

Касацията за обществени поръчки, ревизионни актове и решения на КЗК ще е по-скъпа

По делата срещу ревизионни актове, обществени поръчки и актове на КЗК обаче се предлага таксата за касационно обжалване да е 4 на сто от материалния интерес. Ето как е мотивирана тази промяна: "Въвеждането в ДОПК и някои специални закони на 4% държавна такса за подаване на касационни жалби ще ограничи злоупотребата с правото на жалба. В момента таксата за касационно обжалване на ревизионни актове е 25 лв., което не отговаря на пазарните условия, нито е достатъчно да покрие разходите на съда. При обжалване на ревизионните актове е налице ясен материален интерес. В тези случаи повдигнатият пред съда спор е с изключително имуществен характер, което предполага и въвеждането на пропорционална такса по подобие на гражданските имуществени спорове. Имайки предвид риска от понасяне на разноските по делото съразмерно на отхвърлената част от жалбата, страните ще се въздържат да подават касационни жалби в случаите, в които ясно разбират, че нямат основателни аргументи. По този начин ще намалеят данъчните дела, гледани от ВАС, който в момента е изключително претоварен. Това ще позволи делата да се насрочват и решават в по-кратки срокове - както в интерес на страните в процеса, така и в обществен интерес. Същите доводи аргументират и въвеждането на държавна такса за касационно обжалване във връзка с редица други закони, като ЗОП, ЗК, ЗЗК, ЗМ, ЗПБ и други".

Касационната жалба при данъчни дела идва след едно административно производство, едно административно обжалване, което съдържа редица белези на юрисдикционно производство и след първоинстанционно съдебно решение. Всичко това са съществени гаранции за сериозна и практически безплатна защита на правата на гражданите и организациите. Четвъртото производство – а именно касационното производство, не бива също да е практически безплатно, за да не се злоупотребява с него. Не са прекалено много държавите с толкова инстанции за обжалване, е коментарът на авторите.

ВАС вече имаше възможност да намали таксите за обжалване на обществени поръчки пред КЗК. Така гражданите имат гарантирано право на евтина защита пред един административен орган, който действа практически до голяма степен като особена юрисдикция.

В проекта специално се отбелязва, че макар таксите за касация да са значително по-високи, самото завеждане на делото няма да води до задържане на прекомерни суми на жалбоподателите, които те могат да използват в търговската си дейност. Защото ще се плащат едва след края на делото и то от страната, чиято претенция е отхвърлена.

С измененията в АПК се предлага и друга "революция", която проличава от новия чл. 227а за таксите за касация. Текстът превижда, че държавните органи също ще плащат такси за касационно обжалване, докато в момента те, по силата на чл. 84 ГПК, са освободени от такива. Чл.8 АПК въвежда принципа за равнопоставеност на страните в процеса и изисква те да имат равни процесуални възможности. Чл.121, ал.1 от Конституцията изисква съдилищата да осигуряват равенство на страните в съдебния процес. Поради това е недопустимо таксите да са различни и да облагодетелстват една от страните. По този начин и държавните органи няма да злоупотребяват с касационното обжалване.

Закрити заседания по правило

Друго важно изменение при касационното производство е, че се предвижда делата по правило да се разглеждат в закрито заседание. Това е изрично допустимо съгласно чл.121, ал.3 от Конституцията, изтъкват авторите. Когато обаче по закон делото се гледа само на една съдебна инстанция, тя задължително провежда открито заседание. Освен това правилото за закритото заседание при касация е формулирано така, че позволява на съда по собствена преценка да насрочи разглеждане в зала. "Възприетото разрешение не противоречи на чл.6, ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Всички лица в България имат право на публично гледане на административните им дела пред първоинстанционния съд. Никъде в Конвенцията не се изисква всички съдебни инстанции да провеждат публични заседания. Конвенцията даже не изисква да има касационно обжалване на съдебните решения (В този смисъл Monnell and Morris v. United Kingdom (1988) 10 E.H.R.R. 205; [1987] E.H.R.C. 9562/81 и Ekbatani v. Sweden 10465/83; (1991) 13 E.H.R.R. 504; [1988] E.C.H.R. 10563/83)", заявяват вносителите. И обясняват, че в първоинстанционното производство страните са имали възможност да пледират. Протоколите са налични в делото. В сегашния си вид касационното производство на практика се провежда с формални устни състезания, които са кратки и по които не се казва нищо съществено. Поради претовареност съдиите нямат възможност да толерират реални устни прения, е тяхното мнение.

Проектът въвежда тримесечен срок от постъпването на касационната жалба, в който съдът трябва да насрочи открито заседание, ако реши да не я гледа на закрито. Предвидено е, че при отлагане на делото, следващото заседание се насрочва в срок до един месец.

Въвеждането на голямата част от съкратените срокове е разсрочено във времето, за да не се получи претоварване на съдилищата.

Бързо уеднаквяване на практиката в отделенията на ВАС

Вносителите предлагат "опростен, не губещ време, но ефективен механизъм за уеднаквяване на съдебната практика в отделенията на Върховния административен съд". Той е регламентиран в нов чл. 257а в АПК. В него е записано, че всеки гражданин или организация, които са били страна по дело пред състав от дадено отделение на ВАС, приключило с влязло в сила решение или определение, има право да направи искане пред председателя на отделението, с което да посочи, че има практика на отделението, която противоречи на крайния акт на съда по неговия казус.   

Председателят на отделението ще има един месец, за да прецени дали е налице противоречива практика. Ако установи, че е налице такава, ще трябва в двумесечен срок да поиска от отделението да определи приетото по кои дела следва да се прилага занапред от отделението. Решението на отделението по този въпрос може да бъде присъствено или неприсъствено и се взема с мнозинство от повече от половината съдии. То не се мотивира, но е задължително за съставите на отделението, доколкото не противоречи на тълкувателни решения или тълкувателни постановления на ВАС и ВКС.

"Не е тайна, че противоречивата практика в някои от отделенията на ВАС надхвърля допустимото. А без уеднаквена съдебна практика няма справедливо правосъдие. Именно специализираните в дадена материя съдии най-бързо могат да уеднаквят практиката си. Това ще е и механизъм съдиите да не се отклоняват от приетата от отделенията си практика. Кратката процедура по уеднаквяване се задейства от граждани или организации, които са били страни в приключили с влезли в сила решения или определения дела и не води до отмяна на тези решения или определения", подчертават авторите на проекта.

Неограничена имуществена отговорност за бездействащи чиновници

Проектът предлага и серия от важни изменения във връзка с института на мълчаливото съгласие. Създава се обща уредба на института на мълчаливото съгласие. Това дава възможност при въвеждането му чрез специални закони да не се прави специална правна уредба, което улеснява въвеждането му в подходящите за това случаи. "Мълчаливото съгласие е инструментът, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията", заявяват авторите. И добавят, че практиката в някои държави е показала, че въвеждането на мълчаливото съгласие като общо положение вместо мълчалив отказ съдържа твърде много несъвършенства и води до застрашаване на важни държавни интереси. Това с особена сила важи при една все още недостатъчно ефективно функционираща администрация.

В случаите, когато законодателят прецени, че е необходимо мълчаливо съгласие, за държавата могат да възникнат осезаеми вредни последици. Поради това законодателят изисква в тези случаи, които не са общо правило, длъжностните лица да са особено внимателни.

Авторите предлагат съответните длъжностни лица  да носят неограничена имуществена отговорност за вреди, причинени от мълчаливо съгласие, което е резултат от незаконосъобразно бездействие.

За да се гарантира, че няма да остане несанкционирано бездействие на чиновниците, довело до мълчаливо съгласие или мълчалив отказ, проектът създава ново задължение за председателите на административните съдилища и ВАС. В тридневен срок от влизането в сила на съдебен акт, с който се установява наличието на мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, те или овластен от тях съдебен служител, ще трябва да изпратят копие от съдебния акт на длъжностно лице във всяка администрация, което издава актовете за установяване на нарушения на чиновниците. На практика към настоящия момент административнонаказателната отговорност по АПК просто не се прилага, тъй като няма механизъм за това. По този начин много процесуални и други нарушения остават без санкция и се превръщат в пожелания.

Чрез санкционирането на мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие, за пръв път реално се санкционират длъжностните лица, които не изискват служебно необходимите документи от съответните държавни и общински органи и така не се стига до произнасяне в срок. Това задължение на административния орган досега беше по-скоро декларативно, аргументират се авторите.

Промени в режима на съобщенията

Коренно се променя режимът на съобщенията. На първо място се предвижда много по-съществено въвеждане на електронната идентификация и електронните съобщения. Едновременно с това се зачитат и правата на гражданите, които нямат достъп до Интернет. Съобщенията се уреждат отделно, като призоваването се третира само като специфичен вид съобщения. Уведомяването пък за вече постановени актове на решаващите органи става чрез връчването им, когато това е възможно и практически обосновано, а не чрез съобщения за изготвянето им. Въвежда се задължение за всички органи да публикуват максимално бързо постановените от тях актове на Интернет страниците си.

За държавните органи, адвокатите и организациите се предвижда да имат електронен адрес с електронен подпис, на който да се получават съобщенията. Предвидени са и специално разписани процедури, които да улесняват това. Живеем в ерата на Интернет и не бива да пропускаме огромните й предимства.

Все пак в АПК е предвидено, че ако страната е с неизвестен адрес или изначално не може да бъде намерена на адреса си, тя се призовава чрез Държавен вестник. Предвидени са и други специални случаи на призоваване чрез Държавен вестник.

Заложено е повечето от новите правила да влязат в сила през 2017 г. Част от правилата, относно електронните съобщения и текстът, с който изрично се възлага на Инспектората към ВСС "да контролира в еднаква степен спазването на всички срокове по АПК, както преклузивните, така и инструктивните" влизат в сила от 2019 г. А едва през 2021 г. е предвидено да влезе в сила разпоредбата, която задължава всички граждани по административни производства да посочват адрес на електронна поща или мобилен телефон за призоваване и получаване на документи и съобщения. Все пак даже и възрастните граждани през 2021 г. ще са били в достатъчно активна възраст при навлизането на Интернет, за да могат да ползват най-елементарните й придобивки.

С оглед обществения интерес "Правен свят" е готов да публикува както положителните, така и отрицателните аргументирани коментари и отзиви по законопроекта за изменения на АПК. Колкото са повече обоснованите предложения и критики, толкова това ще е по-полезно за усъвършенстване на промените и оптимизиране на административния процес.

 

Още по темата

Нови обвинения срещу ген. Шивиков за злоупотреба в други 9 случая

Предишна новина

Автокрадецът, ядосал премиера, ще лежи 10 месеца в български затвор

Следваща новина

Коментари

130 Коментара

  1. 40
    до 36 | нерегистриран
    9
    0

    Докато властва система на роднинства и непотизъм въпросът ви е тъп.

    Знаете ли,,че има софийски райони на СО, в които в деловодствата ви казват- "няма да ви приема и регистрирам заявлението, какво ще направите, а". Не дали заявлението е с основателна или не претенция, а просто 1. не те пускат да влезеш в сградата на района, ако не си влязал в часовете а прием(а уж деловодствата се общодостъпни от 9-17-не е така-определят часове за влизане на граждани) и трябва да се молиш на охраната да те пуснат да влезеш 2. след като след молене като в църква успееш да влезеш и отидеш до деловодството-прочитат заявлението ти, и ти казват- "това няма да го приема". Ама как, ама защо,, ама приемете го, да ми дадат писмен отказ, ако преценят за да жаля, отговарят-"не няма да приема, няма да регистрирам с вх номер, какво ще направиш?"

  2. 39
    #35 и #36 | нерегистриран
    2
    -2

    35 башка и ДТ,-)

    36 " не човек а желязо" ,-) Усложливи, готови на всичко за пара, ненасити без капка чувство за отговорност, готови за малко повишение или някой левче да с мажат безсрамно максимален брой човешки съдби. А от там да затрият и България!!!

  3. 38
    Възмутен потребител | нерегистриран
    5
    -2

    Проблемът на чл. 22 е че вносителите не са ползвали меки наркотици когато са го писали. Ако бяха ползвали, може би звездите щяха да им кажат, че са написали букнално, че правилата на АПК не се отнасят за ИАА на МС, които са ИАА и прочие.

  4. 37
    невидимата диктатура властва | нерегистриран
    7
    -4

    Забележете какво става-наказателното правосъдие е израз на държавна репресия, и постоянно се увеличават случаите ,в които законодателя предвижда гражданин да бъде вкарван в екшъна -гражданин да стане подсъдим, или разследван.



    Гражданското правосъдие-пак гражданинът е прецакан. Заради безобразието на чл 417, заради произвола на изпълнителния процес,, произвола при призоваването-можеш да бъдеш осъден, без да разбереш, ограничени средства за защита срещу монополи и бансктери, скъп , неефективен граждански процес, когато страна е беден гражданин е прецакан, и му разказват играта.



    Администратиното правораздаване цели да ни защити-и то евтино срещу администрацията. И тук тази възможност за защита се редуцира. Държавата не гледа на гражданина като на равнопоставен субект, а на нас гледат ,все едно сме поданици.



    Извод-и чрез наказателното,, и чрез гражданското, а сега чрез администратиивното правораздаване се нанася мощен удар по правата на гражданите, прецакават се бедните хора, лишават се от възможности за защита срещуу произвол, нямаш никакви шансове за правота-ако си беден(под беден разбирам да си на учителска заплата примерно), засилват се репресивните закони, намалят се възможностите за противодействие при държавно беззаконие.





    И трите процесуални закона - ГПК,, НПК, АПК-ако се приемат промените са удар срещу малкия човек, обикновения човек, живеещ на заплата, живеещ в панелка в Младост 2. Има две правосъдия-за бедни и за богати. Защитата на човек на заплата, и защитата на мутрокапиталист не е една и съща, нито процесуалните възможности са еднакви.



    След като на прокуратурата са дадени повече възможности според НПк, след като на монополите са дадени повече възможности-според ГПк,, сега и държавните органи и богатите жалещи се ще са с повече възможности, спрямо "обикновените" граждани

  5. 36
    | нерегистриран
    4
    -6

    Извинявайте много, ама тази зловеща администрация, от която ни пази точно ВАС...тя от какво е съставена? Не работят ли в администрацията хора? Или съдът трябва да е звероукротител? Произвол в администрацията - няма проблеми, а опитът да се намали произвола в административното правосъдие се тълкува като рекет! Не мога да проумея този бунт срещу един очевидно опитващ се да внесе разум АПК...

  6. 35
    До 34 | нерегистриран
    8
    -3

    То тогава по хубаво да го закрият, такъв съд за какво ни е ! Щом не работи в интерес на обществото, защо то да му плаща с данъците си ?

  7. 34
    до 33 | нерегистриран
    9
    -2

    Това е целта на проекта, което значи-че ще бъде приет-в интерес на властта, и против гражданите. Затруднява се достъпа точно до административното правосъдие, което има за цел да ни пази от произвола на администрацията.

  8. 33
    въпрос | нерегистриран
    11
    -2

    А когато се занижи контрола върху стотиците държавни агенцийки и комисии, които и без това са достатъчно корумпирани и безотговорни няма ли да доведе до увеличаване на техните своиволия и рекет към гражданите ?

  9. 32
    | нерегистриран
    4
    -1

    А ще има ли членове 18в,г и з щото тоя проект това иска да ни каже. За един приятел с връзки във ВАС питам.

  10. 31
    Рапана | нерегистриран
    9
    -3

    Авторите на законопроекта дали са комсомирали меки наркотици при съставянето на новия член 22 фактически?

  11. 30
    | нерегистриран
    9
    -3

    Този законопроект цели затвърждаване на корупционните практики във ВАС

  12. 29
    | нерегистриран
    4
    -6

     



    Въпреки че не съм привърженик на Реформаторите, не мога да не кажа, че промените във внесения от тях законопроект са напълно основателни

  13. 28
    до 26 | нерегистриран
    8
    -6

    На който му е трудно-да напуска. Става дума за 1-2 дела на ден-които трябва да бъдат решени, а не стотици. За тази работа чакаме по няколкостотин човека на външни конкурси, и сме готови да работим и при-по-голяма натовареност, и при по-ниска заплата. Та щом сте затруднени-напуснете, има кой да дойде после.

  14. 27
    хер доктор николай | нерегистриран
    14
    -3

    Професора (дето стана такъв благодарение на Герджика) Тодоров, известен още като адвоката към Върховния административен съд, не само си е написал законопроекта, не само го венцехвали в собствения си сайт, но е пратил и цялата кантора да пише мокри коментари във форума.

  15. 26
    | нерегистриран
    4
    -2

    Криворазбраните ни претенции за право на съдебна защита по никакъв начин не са застрашени от подобен проект. Къде е съдебната защита, когато на един съдия се падат стотици дела, които трябва да изчете, анализира и реши? Колко ефективно е претовареното правосъдие?! Колко европейско е протакането и отлагането на дела заради неуспешно призоваване? Дано намери подкрепа този проект, защото е възможност нещо наистина да се подобри и административното правосъдие да заработи.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.